31.05.2024

Устойчива трансформация и отчитане на МСП

“Темата за отчетността е с доста въпросителни, когато става въпрос за оповестяване. Няколко месеца преди приемането на стандартите е важно да се води диалог за тях”.

Това заяви зам.-деканът на Стопански факултет в СУ “Св. Климент Охридски” доц. д-р Марина Стефанова по време на дискусията “ESG и участието на малките и средни предприятия (МСП) в прехода към устойчивост. Европейски стандарти за отчитане”, организирана от ОББ, 24 часа, EFRAG и Стопански факултет.

“Българският стандарт за МСП е важен и вече една година говорим по темата за стандартите за големите предприятия, но за малките тази тема е още далечна от нас”, допълни тя.

Десислава Симеонова, Изпълнителен директор МСП Банкиране в ОББ, посочи, че МСП, които са част от веригата за доставки, ще започнат да задават въпроси още на този етап, въпреки, че директивата за тях ще влезе в сила след две години.

“Над 1 млрд. финансиране имаме по линия на зелени идеи. До 1,7 млн . евро можем да финансираме зелен проект, като таксите към Европейски инвестиционен фонд (ЕИФ) ще бъдат поети от ОББ”, добави Десислава Симеонова.

Според декана на Стопански факултет в СУ “Св. Климент Охридски” доц. д-р Атанас Георгиев, борбата на ЕС да бъде част от новата декарбонизирана икономика ще бъде жестока.

“За МСП разработихме ESG работилници, в които всички могат да се запознаят с процеса за разработване на esg докладите. Компаниите, които в момента не са задължени, не трябва да се успокояват, защото все повече ще трябва да бъдат обвързани с числа и ще се изисква от тях да предоставят тази информация. Какво точно мерим в нефинансовите отчети е истинско предизвикателство за компаниите”, посочи той.

Стандарти за отчитане на корпоративната устойчивост

EFRAG играе ключова роля при разработването на стандартите и отчитане на корпоративната устойчивост. Димитрис Катсагунос от секретариата на EFRAG разказа повече по темата за разработването на стандартите.

“Вече има стандарти, които са за големите предприятия и същият процес ще се приложи и за малките и средните компании. Прави се секторен анализ и се подготвя общ стандарт, подходящ за всички сектори. Тази година подготвихме европейските стандарти за отчитане за листваните на борсата МСП. Направихме и стратегическите насоки и сме ги изпратили към ЕК за одобрение. Очаква се да бъдат приети в края на тази година – ноември или декември”, подчерта той..

Димитрис Катсагунос обясни, че стандартът за МСП ще влезе в сила през 2028 г. за финансовата отчетност през 2026 г. Тоест предприятията трябва да започнат да изготвят своите доклади през 2027 г.

Ние имаме две основни цели – да създадем пропорциинални изисквания, които трябва да отговарят на сложността на дейността на предприятитяа и да гарантираме, че МСП получават подкрепа и имат достъп до финансиране”, обясни той, допълвайки, че тези стандарти ще се прилагат за листваните на борсата МСП и са описани в чл. 411, ал. 145 от Регламента на ЕС 575 от 2013 г.

Той посочи, че най-важният член относно стандартите за листваните МСП е чл. 19АБ, в който се описва какво трябва да бъде съдържанието на отчитането. Основните точки включват кратко описание на бизнес модела, на политиките, свързани с устойчивостта, принцип за нежелани и странични ефекти на предприятията и действия, които трябва да се идентифицират и смекчат и са свързани с тези потенциални нежелани ефекти.

Основните рискове са свързани с управлението на риска и идентификаторите, които са необходими за отчитането, както и принципът на пропорционалността, който трябва да залегне във всички дейности и да се вземе предвид капацитетът на МСП.

“Важно е да отбележим, че МСП трябва индивидуално да отчитат. Тези, които са изключени от това отчитане са МСП, които в края на годината имат консолидирани доклади за управление и са част от по-голяма група, която има такъв доклад за устойчивост. Технически така ще се избегне дублиране на докладването. Тези дъщерни фирми също са включени в този индивидуален доклад.

Има три основни стълба или нива, които играят роля във връзка с докладването. Вече има два публикувани стандарта от EFRAG – S1 и S2. Трябва да се постигне съответствие между тях и тези, които ще бъдат приети за листнатите на борсата МСП.

“Опростяването на стандартите беше необходима стъпка. Би трябвало да има план за климатичния преход, цели, надлежна проверка и ангажиране на различните заинтересовани страни. Опитахме да опростим тази архитектура и обединихме 6 секции в една. Първите три са общите раздели (цели, обхват, структура), а следващите са по-конкретните раздели (основните за подготовка, бизнес моделът на компанията и всички въпроси, свързани с устойчивостта)”, разказа Димитрис Катсагунос от EFRAG.

Той добави, че четвъртият раздел е за околната среда и вклчва потребление на енергия, енергиен микс, общи парникови емисии и проекти за намаляване на влиянието им. Петият раздел е за социалната сфера и включва изискване за предоставяне на информация за характеристиките на служителите, на работещите в компанията, които не са служители, колективните трудови договори, заплати, безопасност на труда и други. Шестият раздел е за управлението на отношения с доставчици, политики за противодействие на корпуцията и действия за постигане на политическо влияние и лобиране.

“Изискванията за докладване за МСП са намалени с 47% благодарение на това опростяване на стандартите”, каза Катсагунос.

Отчитане на МСП

Мария Алексиу, член на SR LAB подчерта, че България, както и Гърция и много други държави в ЕС е зависима от МСП, тъй като те осигуряват голяма част от работните места и БВП.

“Тази промяна, която предстои, ще засегне всеки участник на пазара на ЕС. Тя започна през 2014, когато се прие директивата за нефинансовата отчетност, насочена само към големите предприятия. Измерените индикатори показват, че тяхното въздействие е по-голямо от това на малките компании. През последните години научихме, че МСП имат много по-малко въздействие върху околната среда и обществото, но те имат много силно кумулативно въздействие. Преходът, към който се стремим следва да бъде съвместно усилие на всички участници на пазара”, посочи тя.

Алексиу обясни, че предстои ревизиране и на директивата за счетоводно отчитане. За първи път в нея попадат и микро предприятията и те трябва да бъдат признати като основни участници в Зеления преход.

“Задължение е и на публичния финснсов и частен сектор да отчита по същия начин как се взимат решенията за инвестиции в настоящето и в бъдещето. За първи път финансовото отчитане и нефинансовото са поставени наравно и клмпаниите трябва да покажат своите индикатори и постижения в областта на устойчивото развитие. Не само в Европа, но и на глобалния пазар, ние страдаме от т.н. грийнуошинг. Затова е нужно създаването на единен стандарт за всички юридически лица в ЕС, за да знаем къде са насочени парите за климатичните промени. Объркването с различните стандарти и рейтинги трябва да се изчисти. Стандартът е сложен, но това е така, защото проблемите, свързани с нашата работа, са комплексни”, каза още тя.

Евгения-Кючукова Троанска от ИДЕС разказа за предизвикателствата пред одиторите, свързани с отчитането на корпоративната устойчивост на компаниите.

Предизвикателствата са за всички и не са само в България. Те са за бизнеса, за одиторите, за регулаторите и дори за създателите на стандартите. Този обем стандарти за толкова кратко време никога не са създавани досега. Ние започваме един маратон, а не спринт. Не можем да очакваме след една година да имаме перфектни отчети, но трябва да започнем да ги правим и всички ние инвестираме много в този процес да започнем. Основното предизвикателство е липсата на знания. Това е нова материя за нас. Разработва се изцяло нов одиторски стандарт за одитиране на устойчивите отчети, нови методологии, запознаване със самите стандарти за изготвяне на отчетите. Има много нови понятия, които се въвеждат, като например двойна същественост. Одитиране на рисковете в бъдещето също са нещо ново за одиторите. Те ще трябва да работят много повече с експерти”, обясни тя.

Калин Генчев, изпълнителен директор на Билборд АД разказа за позицията на бизнеса от гледна точка на стандартите.

“Като публична компания сме свикнали да внедряваме нови стандарти. Имаме дълъг период в който да се адаптираме. Акцентът тук е в информацията. Компаниите, които събират повече инф, ще им бъде по-лесно. Тя се събира във времето и трябва да подлежи на анализ. Тази, която не подлежи, ще видим как трябва да обработваме в бъдещето. Опазването на околната среда и изключително важна тема и колкото повече я оценяваме, толкова по-лесно ще бъде за нас в бъдеще. Целта според мен е да има промяна. Ако ние отчитаме едни и същи данни всяка година, това няма да донесе ползи за никого. Тук акцентът е какви цели си поставяме, какво можем да подобрим и какви решения ще бъдат от полза за нас. Отчетите е хубаво да бъдат единни, за да може да се мерят правилно. Темата с веригата на доставки е друга, но едно добро начало е да можем да следим всяка една година какви промени са се случили и какви подобрения сме направили в нашата организация. Не на последно място е въпросът кой ще плати сметката? Никой не иска да я плати. Това е един от генералните проблеми”, обобщи той.

Според Борислав Иванов, зам.-финансов директор на Шелли Груп, е хубаво да има единна рамка, но е необходимо да се помогне на компаниите.

“Те трябва да знаят откъде да започнат, категоричен е той”.