Учени прогнозираха кога Арктика може да загуби целия си морски лед

Докато повечето прогнози за морския лед на Арктика са фокусирани върху условията месец по месец, ново проучване разкри възможни прогнози до конкретен ден, съобщава Евронюз. Предишни очаквания предвиждаха Арктическо море да остане без лед около 2030 г. Новите резултати разкриват, че този момент лед може да настъпи още в края на лятото на 2027 г. Девет други симулации, макар и по-малко вероятни, прогнозират, че това може да се случи през следващите три до шест години. Учените от проучването, публикувано в Nature Communications, казват, че първият ден без лед в Арктика вече е неизбежен и необратим, независимо от това как хората променят емисиите на парникови газове.

Какво означава Арктика без лед?

Северният ледовит океан обхваща огромна площ от повече от 16 милиона квадратни километра и в продължение на хиляди години е бил свидетел на естествено сезонно събитие – слоеве от замръзнала морска вода се натрупват през зимните месеци в дебела ледена шапка, която достига своя пик през март преди да започне да се топи през септември. През последните десетилетия обаче това явление е все по-малко разпространено.

Морският лед е намалявал с повече от 12% на всяко десетилетие от 1978 г. насам, когато сателитните изображения (сканиращият многоканален микровълнов радиометър SMMR) започнаха да записват увеличението и отстъплението на леда в Арктика. Това са 80 000 квадратни километра всяка година – приблизително колкото територията на Австрия или Чехия. Учените определят като „свободна от лед“ тази морска ледена площ, която намалява до по-малко от един милион квадратни километра за кратко време. Това и се счита за климатична повратна точка.

Екип от международни изследователи, включително климатологът Александра Ян от университета в Колорадо Боулдър и Селин Хойзе от университета в Гьотеборг в Швеция, използваха над 300 компютърни модела, за да предскажат първия ден без лед. Те показаха ускорена времева линия в сравнение с прогнозираното по-рано. Събитията с бърза загуба на лед обикновено се свързват с интензивни зими и пролетно затопляне. В дългосрочен план, ако Северният ледовит океан редовно бъде обявяван за свободен от лед, това може значително да повлияе на крехката екосистема на най-северното море.

„На практика е застрашено абсолютно всичко – от емблематичната полярна мечка до  зоопланктон“, разкрива проучването.

Какво ще е въздействието за хората?

Денят, в който Арктика попадне в условия без лед, е символично важен. Той визуално ще подчертае как хората са променили една от определящите природни характеристики на нашата планета – трансформацията от бял в син Северен ледовит океан.

„Първият ден без лед в Арктика няма да промени нещата драматично. Но това ще покаже, че фундаментално сме променили една от определящите характеристики на естествената среда в Северния ледовит океан, която е, че е покрита с морски лед и сняг през цялата година. И вината за това е на емисиите на парникови газове“, казва Ян.

Слънцето никога не залязва в Арктика през лятото, така че без отразяващият лед, изпращаш слънчевата светлина обратно в космоса, океанът ще абсорбира и разпределя значително количество топлина около Земята.

Международните води нямат никаква юрисдикция, така че търговските индустрии могат да използват възможностите, открити в по-топлите арктически води. Те биха могли да ловят риба и да копаят в дълбочина досега недостъпни морски и минерални популации, докато товарните компании биха могли да поемат по-бърз маршрут за корабоплаване през Северозападния проход. Затоплянето може също така да доведе до по-нестабилни и екстремни метеорологични явления чрез променящите се модели на вятъра и океанските течения.

Авторите на изследването все пак твърдят, че все още има шанс за забавяне на графика за топенето на морския лед в близко бъдеще.

„Всяко намаляване на емисиите би помогнало за запазването на морския лед“, добави Ян.