Шумовото замърсяване заплашва популацията на китовете

Шумовото замърсяване застрашава сериозно миграционните пътища на китовете. Предупреждението отправи биологът д-р Хайке Вестер, която всяка година от април до октомври, когато времето позволява, прави записи с хидрофон на 20 метра под повърхността. Шумът е постоянен, като от двигател на лодка. След това, на всеки осем секунди идват експлозии от изключително силни сеизмични взривове, използвани при проучвания за залежи на нефт и газ. Тези звуци могат да изминат огромни разстояния под водата. И накрая са реещите се крясъци на китовете, пише Гардиън.

„Тук имаме кашалоти, китове, но и звуци от туристически лодки и сеизмични взривове. Това наистина се отразява на храненето на тези големи бозайници. Веднага щом има шум от лодка, те не могат да се хранят повече. Туристите, които наблюдават китове, трябва да са наясно с това“, казва Вестер.

Подводните записи, възпроизвеждани от лаптопа на Вестер в дома ѝ близо до Бодьо, намиращ се в норвежкия полярен кръг, са сред стотиците, които тя е направила в продължение на десетилетия.

Фиордът, през който преминава течението Гълфстрийм, идващо от Шотландия, е посещаван от косатки, минки, гърбати китове, кашалоти и дългопери китове. Наскоро се завърнаха и сините китове.

Но шумовото замърсяване сега заплашва всичко това. То идва от круизни кораби и туристически лодки (много от които не изключват двигателите си дори когато наблюдават китове), товарни кораби, проучвания за нефт и газ, военните. Към това трябва да се прибавят и  проблемите, породени от търговските риболовни кораби и техните мрежи, което нараства по честота и обем.

„За разлика от повечето хора, които виждат с очите си, в тъмнината на океана китовете и делфините виждат със звук. Това е като да влезете в тъмна стая и да сканирате стаята с фенерче и някой внезапно да включи голяма светлина. Ослепяваш. Така е и при китовете с шума – ослепяват. Така се заслепява сетивният им орган да виждат под водата“, обяснява Вестер.

Има редица проучвания, които разглеждат въздействието на силните шумове върху морския живот, по-специално върху китовете. Проучване от 2022 г. установи, че нарвалите, обезпокоени от сеизмични взривове, променят поведението си по начин, който може да повлияе на способността им да търсят храна.

Също така се предполага, че създадените от човека подводни звуци могат да бъдат фактор, допринасящ за масовото излизане на китове на брега, като това, наблюдавано в Шотландия през юли, когато 77 кита загинаха на плажа.

Дългогодишен проблем

Вестер, която стартира своята организация Ocean Sounds през 2005 г. и изучава моретата край Вестфьорден от 1998 г., каза, че шумовото замърсяване е дългогодишен проблем, но през последните две десетилетия се е влошило значително.

„Нивото на шума във Вестфьорден се е увеличило драстично. Сега почти няма място или ден, в който да не чувам шум от лодка или кораб. Сега китовете живеят в звуков пейзаж, който е пълен с шум“, посочва Вестер.

През лятото в района никога не се стъмва, така че шумът е цяла нощ – без прекъсване за 24 часа. Интересът към дълбоководния добив нараства в световен мащаб. Проучванията вече причиняват щети на планктона, който е храна за сините китове наред с други морски животни.

„Всеки път, когато сеизмична пневматична пушка избухне, тя убива зоопланктона в радиус от 1,2 км. Така се създава зона на смъртта“, казва Вестер.

Въпреки това броят на сините китове в Северния Атлантик се увеличава – включително във Вестфьорден. След като остана в Германия по време на пандемията от Ковид, Вестер беше изумена при завръщането си през 2022 г., когато намери син кит във фиорда. Видът е бил преследван до ръба на изчезване, докато не е бил защитен през 1966 г. Синият кит остава застрашен и днес. Обяснението е, че летният ареал на този вид се движи на север.

„В положителен сценарий можем да кажем, че има повече сини китове, популацията се възстановява и това означава, че те се разпространяват отново, връщат се към традиционните си места за хранене, което също е във Вестфьорден“, казва Вестер.

Но, добавя тя, има много по-малко очевидни заплахи за неговото оцеляване, включително въздействието на сеизмичните проучвания върху планктона и шумовото замърсяване, за които в момента няма правила.