21.03.2024

2024 г. е ключова за европейската вятърна енергийна индустрия

След години на застой и проблеми с веригата за доставки, европейската вятърна енергийна индустрия изглеждаше в ступор през 2023 г. Европейските производители на турбини отчитаха загуби навсякъде, а Siemens Energy трябваше да бъде спасена от германското правителство.

През 2024 г. нещата изглеждат по-малко мрачни. Vestas, датската електроцентрала, отново стана печеливша през втората половина на 2023 г. на фона на облекчени прекъсвания на веригата за доставки и ръст на поръчките за вятърни турбини.

Вятърната индустрия на Европа се събра на годишната си среща в испанския град Билбао, която преминава под мотото „Нашият вятър, нашата стойност“. Събитието е организирано от лобистката асоциация на индустрията WindEurope, предава Euractiv.

Според доклад, изготвен за събитието, вятърът ще допринесе с 49 милиарда евро за европейския БВП (или 0,22%) и ще намали вредните емисии с колосалните 262 милиона тона CO2 всяка година до 2030 г.

Секторът се надява да наеме повече от 500 000 работници, спрямо 300 000 в момента. За разлика от соларната енергия, където повечето работни места са в инсталацията и поддръжката, вятърната индустрия предлага желани работни места в тежката промишленост”, подчертават от WindEurope.

Проблемите на вятърната индустрия

Един от големите проблеми на вятърната енергийна индустрия е противопоставянето със слънчевата енергийна индустрия.

За разлика от слънчевата, вятърната индустрия се нуждае както от облагодетелстващи политически решения, така и от финансови инвестиции“, казва известният анализатор Дженифър Чейс.

Според годишния доклад на индустрията, изготвен от Rystad Energy, други проблемни фактори са инфлацията, негъвкавия дизайн на търговете и високите лихвени проценти.

Зависимостта от Китай е посочена като основно препятствие. Европейските компании са внесли части за турбини на стойност 3 милиарда евро от Китай – 50% от общия брой.

Каква помощ получава вятърът?

За вятърната индустрия помощта дойде под формата на закони на ЕС. Преработената директива за възобновяемите енергийни източници (RED III) постави ясни цели за 2030 г. – дотогава цялата европейска енергийна система трябва да бъде поне 42,5% възобновяема.

Очаква се вятърната индустрия да инсталира около 420 GW капацитет, за да задоволи търсенето на възобновяема електроенергия.

Друг успех, отличен на срещата в Билбао, бе деактивирането на постоянния таван на междинните приходи като част от малкия основен ремонт на дизайна на пазара на енергия в ЕС.

Инсталациите за вятърна енергия обикновено се гарантират при дадена изходна цена, поставяйки долна граница на загубите, но няма таван за рекордните приходи. Първоначалните версии на основното преразглеждане на пазара на електроенергия предвиждаха такова.

Избягването на ограниченията на приходите – позволявайки сериозни печалби във времена на енергийна криза – беше един от ключовите приоритети на индустрията за 2023 г.

Rystad установи, че вятърната индустрия е получила 80% от мерките за подкрепа, които е поискала чрез поредица от множество закони.

Вече сме уверени, че можем да се доближим до целта на ЕС вятърът да представлява 35% от електричеството до 2030 г. спрямо 19% днес“, обобщи оптимистичните изгледи за индустрията изпълнителният директор на WindEurope Джайлс Диксън.