Събития

» » Бизнесът се срещна с правителството на България

Бизнесът се срещна с правителството на България

Бизнесът се срещна с правителството на България

Увеличаване на производителността, провеждане на забавените реформи - това бяха ключовите послания на втората годишна среща на бизнеса с правителството "Второто десетилетие на растеж: Рискове и възможности", която се проведе на 3 октомври 2007 г. в хотел Шератон, София. Във форума, който се организира от вестниците "Капитал" и "Ханделсблат" в партньорство с КРИБ, участваха министър-председателят Сергей Станишев, Март Лаар, бивш премиер на Естония, директорът на Центъра за европейски политически изследвания в Брюксел Даниел Грос, министри и представители на бизнеса.

Най-важното днес е да върнем реформите на мода, каза председателят на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България Иво Прокопиев. Той допълни, че бизнесът очаква от правителството повече политическа смелост и конкретни действия. Тезата му беше подкрепена и от председателя на Асоциацията на банките в България и шеф на Уникредит Булбанк Левон Хампарцумян. Липсва апетит за реформи, колкото повече се бавят те, толкова повече се приближаваме към катастрофичен сценарий, каза Хампарцумян.

"Реформите винаги са непопулярни, затова когато се предприемат, по-добре да са значителни", препоръча Март Лаар, премиер на Естония от 1999 до 2002 г. По думите му провеждането им трябва да стане дори това да струва втори мандат на управление. "И аз съм пример за това", каза Лаар.

Мнението на българския министър-председател Сергей Станишев е, че за да догоним европейските държави, са нужни сериозни реформи от ново поколение, които засягат сектори като образование, наука, развойна дейност и пазар на труда.

В изказването си пред участниците икономическият министър Петър Димитров напомни своето виждане, че голяма част от регулациите трябва да се дадат на бизнес структурите.Следващата година ще е по-тежка от 2007 г., но ще е по-лека от 2009 г. С тези думи финансовият министър Пламен Орешарски започна защитата на тезата, че сериозният дефицит в текущата сметка налага рестриктивната финансова политика на държавата с поддържането на бюджетни излишъци да продължи и през следващите 3-4 години.