Събития

» » Евгений Иванов: Хора, не се бавете с мярката 60/40 - всеки ден без работа остават 4000-5000 души

Евгений Иванов: Хора, не се бавете с мярката 60/40 - всеки ден без работа остават 4000-5000 души

Изпълнителният директор на КРИБ в интервю за вестник „24 часа“: Трябва спешно да се промени заповед на Агенцията по заетостта, която иска предприятието да е затворено, за да има достъп до мярката

Евгений Иванов: Хора, не се бавете с мярката 60/40 - всеки ден без работа остават 4000-5000 души


- Г-н Иванов, вие първо в „24 часа“ обявихте, че подкрепяте мерките на правителството за бизнеса, особено 60/40 с плащането на осигуровките.  Г-н Васил Велев от АИКБ каза, че не е работеща.  Сякаш работодателите не сте единни, защо?

- Ако бяхме единни по всичко, нямаше да има четири организации, щеше да бъде една. В случая ние представляваме един списък от компании, те друг. 90% от нашите компании смятат, че с поетите от държавата осигуровки, мярката ще работи. Фирмите, които са при нас, казват още, че заповедта на ръководството на Агенцията по заетостта изкривява изцяло картината. Това са указанията, които са дават на бюрата по труда как да прилагат мярката.

- Какво не е наред с тази заповед, според вашите членове?

- В момента сме се съсредоточили да не допуснем известната поговорка „царят дава, пъдарят не дава“.  В заповедта се казва, че първо  трябва да се затвори предприятието, да се пратят на борсата хората и то за целия срок на действие на извънредното положение, и тогава могат да кандидатстват. Тоест работодателят трябва да дойде с документ,  който удостоверява, че е пратил работниците да врат в казана, че е затворил предприятието и тогава да иска помощ. Това е все едно да заколим кокошката, която снася златни яйца, след което да искаме от агенцията да ни даде пари да я зашием обратно и да снася. Това е пълен абсурд.

- Нали в закона бе записано, че помощта е при 20% спад на приходите спрямо март 2019 г.?

- Именно.  Г-н Йордан Цонев (зам-председател на парламентарната група на ДПС) отбеляза, че трябва да бъдат нанесени корекции както в ПМС-то, така и в заповедта на Агенцията по заетостта, което да направи мярката наистина работеща. Г-жа Менда Стоянова (председател на бюджетната комисия в парламента – б.р.) правилно също посочи, че духът на тази мярка е да се помогне на работещите предприятия. Не на закритите, а на работещите, при които има спад. И този спад, ако не им се помогне, ще доведе до спирането им  изцяло и пращане на борсата на хората и после върви ги търси да ги назначаваш отново. Духът на мярката е  за работещите, които са в затруднения, които могат да докажат 20% спад. А  доказването е елементарно  – вадят се дневниците по ДДС и се вижда моментално какво е било миналите март и април и какво е сега.  Доказано е, дават се парите, работникът продължава да работи и си получава заплатата, а не стои вкъщи да чака, защото е вече уволнен и е на борсата. Това е големият разнобой, който може да доведе мярката да не работи. А тези предприятия, които са със заповед затворени, за тях има други мерки, които ще помогнат и то не по-малко.  И министър Владислав Горанов на тях наблегна.  За тези, които са затворили, е този дългосрочен заем от 1500 лв. до 100 000 лв. и дори повече с 5 години гратисен период и 10 г. срок за погасяване.  Ами това е подарък, няма такъв продукт на финансовия пазар. И този, който иска да работи, ще възстанови работа, когато стане възможно, ще събере работниците. А сега ще им  плаща от този заем, който е взел и то само 40%. Иначе това е нагласа да се вземат едни пари и да остане затворено предприятието.

- Казахте, че 90% от компаниите, които са при вас, одобряват 60/40, а ще се възползват ли от мярката?

- Нека първо излезе в „Държавен вестник“. Защото преди това имаме указ на президента, той ако наложи отлагателно вето, означават още три дни да се въртим около себе си. Всеки ден е безценен за тези, които искат да работят. И затова предлагам от вашия вестник да излезе един призив – хора, не се бавете, защото всеки един ден на борсата излизат 4000-5000 души. Тази мярка я няма в момента, законодателната процедура завършва с държавния вестник.  И вторият момент е указанията до бюрата по труда, ако останат същите, край, тя не работи.

- Вие какви сигнали имате от социалния министър по повод тази заповед?

- Пускаме официално писмо до министър Деница Сачева , но това е и въпрос на вицепремиера Марияна Николова, която отговаря за тристранката.  В историята на тристранката няма случай на отлагане на вземане на решение, в дипломацията това се нарича спиране на часовника. Тя го направи, решихме да излезем в почивка и между двете заседания да изготвим изцяло нов текст на постановлението на Министерския съвет за компенсациите за бизнеса. Нека сега постъпим по същия начин, много бързо да направим, ако се налага, поправка на постановлението и след това указанията на Агенцията по заетостта да бъдат в унисон с буквата на постановлението.  Другото, което ще помогне е са се искат минимален брой документи – един,  с който да се докаже спад от 20%. Този спад неслучайно е 20 на сто, защото при него предприятието все още може да работи, при 25% - няма нужда да им се помага на фирмите, те са умрели. Доказването  на спада първо са дневниците по ДДС, финансовите отчети, прогнозния отчет за тази година, ако се налага, и декларация. Тя е документ, при който за невярно съдържание се търси наказателна отговорност.  И така мярката ще работи и ще спасим бизнеса. Всеки ден на борсата отиват 4000-5000 души, разберете.

-   Днес гледах, че са над 60 000 от 13 март.

- Ако така продължава, знаете ли какво ще се случи след 2 седмици, 500 000 души ще са там, повече от кризата през 2006 г. Нека се знае, че всяка секунда е ценна.

- Правили ли сте анализ  колко от бизнеса работи?

- Структуроопределящите предприятия, тези, които са системен риск за икономиката, работят.  Но ако те започнат едно по едно да падат, край.

- Кои са те, да ги кажете по браншове?

- Да започнем със строителството.

- Да, там няма спиране, нали?

- Щеше да има, ако КРИБ не се беше намесила да отмени член 3, който всъщност забраняваше на строителите да работят, защото целият документооборот оставаше в задънена улица. КРИБ имаше предложение, внесохме го в правната комисия и благодарим на депутатите, че го промениха. Вторият отрасъл, който е изключително важен, е фармацевтиката. Той работи.  Тежката индустрия, това е минно-геоложкия сектор – работи.  Това са секторите, които държат икономиката над вода. Транспортът работи, беше на път да спре, помните какво беше по границите. Първото ни искане като организация на работодателите, беше за зелените коридори. Помним как на Дунав мост сами си режехме клона, на който седим, като забранявахме на нашите шофьори да карат и ги пишехме в карантина. Секторите са взаимно обвързани. Падне ли един, падат и другите. Защото производството на цимента минава през транспорта, за какво да го произвежда, ако го няма износът. Фирми от всички тези сектори са членове на КРИБ, следим всеки ден, стоим на телефона и от тях идват оплакванията. Туризмът, за съжаление, виждаме какво се случи, забраниха го. Там трябват други мерки,  не може да са като при химията, нали? 

-  Приетите мерки ще опазят ли икономиката жива?

- Нашата прогноза беше за три месеца. Дотук всичко се сбъдва. Ако учените са прави, ние много разчитаме на тях и не им се бъркаме – медиците, БАН, математиците, пикът ще бъде около Великден. И ако запазим сегашното ниво на предпазни мерки, ако не започнат да се прегръщат и целуват по Великден на големи групи, след достигане на пика, плавно започваме да слизаме надолу. Което означава, че юни можем  да планираме да ходим на море. Ако не се запазят мерките,  отиваме в ситуацията на Испания и Италия.

- Виждаме, че ситуацията е променлива и има гъвкавост при реакциите. Но вашата връзка с фирмите  показва ли необходимост от още и други мерки?

- Наборът мерки, който е предложен, съответства на този етап на развитие на кризата, а той е, че контролираме загубите.  След като стигнем пика и започнем да развързваме контрола, да освобождаваме бавно и в зависимост от развитието на пандемията, можем да започнем да мислим за план „Б“, за възстановяването. И към края на годината да отидем към растеж. Тогава ще започнем да мислим другите мерки, нека сработят първо тези. Те са екстремни, не спешни, не са за утре, за вчера са.  Нека не губим време да мислим за това, което може и да не се случи. Оптимистичният вариант е, че юни ще говорим  вече за възстановяване на загубеното,  това ще бъде прекрасно. Засега да спазваме това, което щабът казва, правоналагащите органи да си вършат и те работата,  виждаме как добре се справят.

- Развърза ли се казусът с парите от газа за бизнеса?

- Имаме основание да смятаме, че се развързва. Предложиха решение, което на този етап ни устройва.

- Какво предложиха?

- Това, което и ние подсказахме  - през компенсаторни механизми. „Булгаргаз“ да си свърши работата, да предложи на всеки един клиент начин за връщане на парите.  Министърът на енергетиката го  даде този сигнал, вече има  указания това да се случва.   

- Как пък индустрията се включва в битката с епидемията?

- Вижте нашите предприятия кой колко дарява. Почти няма голям дарител, който не е член на КРИБ. Индустрията, въпреки че страда, дава и то е от 100 000 лв. нагоре. Гордеем се,  че нашите членове, в такава военна обстановка, даряват директно на обществото. И нека го запомним, защото първия когото хулим, е работодателя, след това са индустриите, защото те печелели, а не давали. Само минно-геоложката индустрия, четири предприятия, дадоха 300 000 евро за самолета, който да отиде и  да докара от Китай закупените медикаменти . Вижте колко са дали предприятията от групата на г-н Кирил Домусчиев , отива към милион.  А огромният му принос ще ви кажа какъв е. Той не спря да работи от болницата. Всеки ден по 10 пъти се чувахме. „Хайде да затваряме, че отивам на рентген“, казва ми. И то не работеше за фирмите си, а за нормативните документи, които да помогнат на бизнеса.  Сега се е възстановил напълно. Аз съм написал едно писмо до здравния министър от името на КРИБ, защо са тези 28 дни карантина за излекуваните. Китайският протокол е 2 седмици, американският е една седмица. Всеки ден губим от първата линия  по няколко медици с положителни проби. Те,  като се излекуват, няма да могат да работят там, където им е мястото. Лишаваме се от най-доброто, което е на първа линия, защото сме въвели 28 дни.

- А европейските протоколи какво казват?

- 15 дни.  Две седмици е нормално.  Нараства броя на излекуваните и ние ги пращаме месец вкъщи.

- Как реагира фармацевтичната ни индустрия, бързо ли се преустрои?

- Моментално се преустрои, гъвкаво реагира на минутата. Хубаво е, че лекарства, които бяха забранени за България, като аналгин хининът, започнаха да се произвеждат отново. Аз съм свидетел как се случи преди време, забраниха го, за да се продават другите лекарства, които са три пъти по-скъпи.  

Разговора води Марияна Бойкова