Позиции

» » Позиция на КРИБ относно ограничаването на определени видове ИКТ инвестиции в процедури на ОПИК 2014-2020, регионални ограничения и индикативни графици на процедурите по програмата

Позиция на КРИБ относно ограничаването на определени видове ИКТ инвестиции в процедури на ОПИК 2014-2020, регионални ограничения и индикативни графици на процедурите по програмата

Г-ЖА ИВЕЛИНА ПЕНЕВА,
И.Д. ГЛАВЕН ДИРЕКТОР НА
УПРАВЛЯВАЩИЯ ОРГАН НА
ОП „ИНОВАЦИИ  И КОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТ“ 2014-2020

КОПИЕ:

                                                                                    

Г-ЖА РУМЯНА БЪЧВАРОВА,
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПО
КОАЛИЦИОННА ПОЛИТИКА И ДЪРЖАВНА АДМИНИСТРАЦИЯ

Г-Н БОЖИДАР ЛУКАРСКИ,
МИНИСТЪР НА ИКОНОМИКАТА

Относно: Ограничаването на определени видове ИКТ инвестиции в процедури на ОПИК 2014-2020, регионални ограничения и индикативни графици на процедурите по ОПИК 2014-2020.

Уважаема г-жо Пенева,

Във връзка с предстоящото първо официално заседание на Комитета за наблюдение на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014 – 2020 г. и по молба на ИКТ комитета към КРИБ, бихме искали да представим своите становища и предложения, относно ограничаването на определени видове ИКТ инвестиции в процедура „Подобряване на производствения капацитет на МСП“; регионалния дисбаланс на БФП, който засяга и ИКТ сектора; ефекта от отлагане обявяването на процедури по ОПИК и заложената в индикативната програма процедура "Подкрепа за иновации в предприятията" .

Според насоките за кандидатстване за „Подобряване на производствения капацитет на МСП“ , основна цел на процедурата е предоставяне на инвестиционна подкрепа на българските МСП за подобряване на производствените процеси, повишаване на производствения капацитет и засилване на експортния потенциал. Очаква се, че нейната реализация ще доведе до подобряване на конкурентоспособността и пазарното присъствие на българските МСП - чрез внедрени технологии за подобряване на производствения процес, намаляване на производствените разходи и съответно повишаване на добавената стойност. Същевременно в недопостими дейности и разходи изрично е посочено, че не се допуска закупуването на:  «компютърно оборудване и софтуер за административни нужди на предприятието (вкл. софтуерни системи за управление – ERP, CRM и други подобни системи и модули към тях)“.

Системите за управление на бизнеса и клиентите не са типични административни системи, а интегриран софтуер за подобряване на производствения процес, мониторинг на ресурсите в реално време, количествен и качествен контрол на суровините и крайния продукт, намаляване на производствените разходи и оптимизиране на производствените вериги. 

Световните практики показват, че внедряването на ERP и CRM системи в предприятията спомага тяхната икономическа ефективност, гъвкавост в управлението и инвестициите, разширяване на производствения капацитети и по-добро пазарно позициониране.

Според проучване на Digital Agenda Scoreboard 76% от световните предприятия използват ERP системи, а едва  27% от българските МСП са успели да внедрят такива. Още по-нисък е делът на МСП с внедрени CRM системи – 16%. Това поставя българския бизнес в изключително неблагоприятна позиция спрямо световните им конкуренти по отношение на ефективност, гъвкавост, възможности за растеж, точност и бързина на транзакциите, оптимизиране на времето и ресурсите за производство на качествени продукти и услуги.

Във връзка с гореизложеното, предлагаме изричното ограничаване на закупуването на ERP CRM системи да отпадне и да бъде дадена възможност на българските МСП да „догонват“ световните си конкуренти, възползвайки се и от ресурсите на „Подобряване на производствения капацитет на МСП“ на ОПИК 2014-2020.

Във връзка с регионализирането на интензитета на БФП: Намаленият интензитет на БФП за Югозападен район, е в съответствие с насоките на ЕС за концентрирана подкрепа на най-изостаналите райони, но същевременно поставя в неравностойно положение областите извън София-град, включени в него. Високите прагове на минималните размери на БФП не дават гаранция, ще бъдат подкрепени значителен брой предприятия извън ЮЗР (особено в Северозападния, където целево трябва да се насочват най-много усилия). Същевременно ИКТ сектора, обявен за приоритетен също се оказва сред засегнатите, предвид факта че повечето ИКТ фирми са разположени в София. В тази връзка предлагаме УО да предостави възможност за закупуване на ДНА по с по-висок интензитет на БФП под режим “de minimis”.

По отношение на  индикативните програми на ОПИК 2014-2020: Добре разбираме, че годишните програми на Оперативната програма са работни и предварителни и те подлежат на промяна, но често предвидените процедури се отлагат и с повече от два месеца. Практиката от предишния програмен период 2017-2013 показа, че прекомерното забавяне на планирани процедури, а в последствие и дългото оценяване на проекти, води до натрупване на напрежение сред потенциалните бенефициенти, често обезсмисля инвестицията, не позволява на предприятията да планират ритмични инвестиции и блокира финансови ресурси. За да не се създава „вакуум на инвестиционния пазар“ и да се увеличи ефекта от публичната подкрепа за българския бизнес, молим УО да обмисли въвеждането на практика за недопускане отлагането на заложена в индикативния график процедура с повече от един месец.

Една от очакваните процедури през 2015 година е "Подкрепа за иновации в предприятията". Опитът от предишния програмен период показва, че заложените критерии правиха невъзможно или твърде времеемко доказването на иновации, особено в ИКТ сектора. Едва в някои от последните процедури за насърчаване иновативността на предприятията беше прието, че ще се подкрепят фирми, които внедряват иновация (собствена разработка или на база интелектуални права, придобити от трети лица), която представлява новост за предприятието. Това бяха и първите успешни процедури за подкрепа на иновации, защото не се налагаше ограничаване на внедрените иновации до „нови за световния пазар“ или „нови за българския пазар“. В тази връзка се надяваме, че отново ще бъдат подкрепяни предприятията да внедряват иновативни решения, които им липсват и са необходими за тяхното развитие и конкурентоспособност без да бъдат ограничавани от факта, че има подобни нововъведения на българския пазар. Настояваме да не се допуска ограничаване на разходите за ДНА по схемата, а да се вземат предвид нуждите на компаниите от тип инвестиции в решения/нововъведения. В случай, че има съмнения относно необоснованост на разходи е необходимо да се въведат минимални критерии или да се искат необходимите доказателства от кандидата, въвел иновативното решение, а не да се поставят генерални ограничения.

Надяваме се, че нашите коментари и препоръки ще бъдат взети под внимание и по този начин ще допринесат за по-качествено планиране и използване на ресурсите на ОПИК 2014-2020.

Оставаме на разположение за последваща дискусия.

С уважение,

ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР
ЧЛЕН НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ