Позиции

Становище на КРИБ относно Проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2021 г. и проект на Актуализирана средносрочна бюджетна прогноза за периода 2021-2023 г.

Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България след като обсъди със своите членове като цяло изразява подкрепа за проектите на Закон за държавния бюджет на Република България за 2021 г. и Актуализирана средносрочна бюджетна прогноза за периода 2021-2023 г.

Смятаме, че проектите са разработени на високо професионално ниво и са в съответствие с актуалната бюджетна прогноза, както и с действащото законодателство, в т.ч. измененията, които влизат в сила от началото на бюджетната 2021 г., като изразяваме нашите синтезирани коментари по законопроектите.

1. Проектът за бюджет 2021 г. е балансиран, предвид безпрецедентната ситуация, в която се намира България, поради трайно усложнената епидемична обстановка, причинена от пандемията от COVID-19. Проектът за бюджет 2021 г. предвижда предоставяне на средства за подпомагане на бизнеса, домакинствата и органите на държавно управление, натоварени с дейности по овладяване на пандемията и последствията от COVID-19, макар и с цената на бюджетен дефицит.

2. В годините КРИБ изразяваше последователна подкрепа за политиката на фискална консолидация и балансиране на финансите на страната с цел достигане на балансирана позиция на бюджетното салдо. Настоящата безпрецедентна ситуация, при която страната се бори с всички налични ресурси за ограничаване на разпространението на пандемията, както и наблюдавания спад на икономическата активност и заетостта налагат планиране на бюджет с дефицит от около -4,9% от БВП. Ако от обхвата на бюджетното салдо се изключи ефектът от временните COVID-19 мерки, предвидени за 2020 и 2021 г., дефицитът се задържа в рамките на ограничението на националните фискални правила, като варира между 1,5 и 2% от БВП за периода. Подкрепяме заложените намерения за въвеждане на фискални стимули чрез финансиране и на инвестиционни разходи, които да смекчат негативите от кризата породена от пандемията върху растежа и съответно да подпомогнат пазара на труда при тежката ситуация, в която се намира страната.

3. В проектозакона за бюджета е посочено, че максималният размер на новия държавен дълг ще е 4,5 млрд. лв., което е в унисон с нуждите на държавата, предвид извънредната ситуация, в която се намираме. Предвижданите нива на държавния дълг в рамките до около 32 млрд. лв. или 25,6% от прогнозните нива на БВП за 2021 г. остават значително под нивото на максимално допустимата референтна стойност от 60%, заложена в Маастрихтсткия критерий за конвергенция, с което България остава сред водещите страни-членки на ЕС по този показател.

4. Приходите се предвиждат да се повишат в номинална стойност с около 4.1 млрд. лв. спрямо ревизираната оценка за 2020 г., а в реално изражение нарастват до 38,3% от БВП. Ръстът на приходите се базира на средствата, предвидени за България от Механизма за възстановяване и устойчивост на ЕС, очаквания ръст на данъчно-осигурителните приходи в резултат на повишаване на събираемостта, ефектът от разходните дискреционни мерки на правителството с положително въздействие върху приходите, подобряването на макроикономическите показатели, както и на очакваните еднократни постъпления от концесии, в това число от концесията на Летище София.

5. В областта на фискалната политика КРИБ приветства създадената данъчна стабилност в годините и запазването на ниските нива на данъчните ставки, както на корпоративните данъци, така и за данъците върху доходите на физическите лица, което допринася за икономическия растеж. Също така, сме последователни в подкрепата към основните приоритети, свързани с подобряване на събираемостта и справяне със сенчестата икономика чрез дейности по подобряване на спазването на законодателството, превенция и противодействие на данъчните измами и отклонението от данъчно облагане, както и подобряване на бизнес средата и намаляване на административната тежест и разходите за бизнеса и гражданите.

6. Разходите се предвиждат с увеличение за периода от около 3,8 млрд. лв. спрямо ревизираната оценка за 2020 г., а в реално изражение нарастват с 1,3% от БВП до 42,2% от БВП, като са включени разходите за икономически и социални мерки и мерки, относими към системата на здравеопазването, директно свързани с преодоляване на последиците от пандемията. Независимо, че параметрите на разходната част на бюджета за 2021 г. надвишават 40%-то правило по чл. 28, ал. 1 от ЗПФ, след елиминиране на ефекта от временните разходи за COVID-19 мерки, те са в рамките на ограничението.

Ръстът на разходите се дължи, както на COVID-19 мерки, така и на разходи за други приоритетни политики на правителството в различни области основно в социалните и здравноосигурителни плащания, в разходите за персонал, за издръжка и в капиталовите разходи. Приоритетите се поставят върху мерки, свързани с: „Политика по доходите“, „Пенсионна политика“, както и с надграждане на секторните и хоризонтални политики в секторите: „Образование и наука“, „Здравеопазване“, „Социална политика“ и „Отбрана“.

7. КРИБ не подкрепя увеличаване на размера на минималната работна заплата от 610 лв. на 650 лв. от 1 януари 2021 г.

8. Последователни сме в позицията, отстоявана от национално представителните работодателски организации за приемане на пакет от мерки, предвиждащи преустановяване на поетапното увеличаване на размера на минималната работна заплата до приемането на ясни и обективни критерии и механизъм за определяне размера на минималната работна заплата за страната и отмяна на минималните осигурителни доходи. Твърдо държим на договаряне на механизъм за определяне размера на минималната работна заплата и изпълнение на поетите ангажименти от страна на Министъра на труда и социалната политика за ратифициране на Конвенция 131 на МОТ.

9. Подкрепяме предложеното запазване на нивото на максималния осигурителен доход от 3000 лева, както и запазване размерите и съотношенията на осигурителните вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване и запазване размера на здравноосигурителните вноски.

10. Последователни сме в позицията си за:

• Отмяна на минималните осигурителни прагове (минимален осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии)
• Отмяна на плащането за сметка на работодателя на първите три дни от временната неработоспособност по болест (болнични) на работниците и служителите
• Отпадане на допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит (клас прослужено време)

11. Считаме, че предвидената квота от 350 млн. лева (същият размер като през 2020 г.) за ваучери за храна по чл. 209, ал. 7 от Закона за корпоративното подоходно облагане  е крайно недостатъчна и не отразява настоящите нужди на пазара и икономическите реалности в страната. Ето защо настояваме:

1) Квотата за ваучери за храна за 2021 г. да бъде увеличена до 455 млн.

2) Данъчното облекчение на номиналната необлагаема стойност на ваучерите за храна по чл. 209 от ЗКПО да бъде увеличено от 60 на 120 лв.

На първо място, 2020 г. е кризисна година за икономиката и много работодатели, притиснати от икономическата ситуация, спряха или намалиха поръчките си за ваучери за храна за няколко месеца или за неопределен период от време. Министерство на финансите очаква 2021 г. да бъде година на възстановяване на икономиката с ръст на БВП от 2.5%. Това предполага и частично възстановяване на пазара на ваучери за храна, съответно следва да бъде предвидено увеличение на квотата.

В същото време, данъчното облекчение от 60 лв. на месец за ваучери за храна е фиксирано в българското законодателство преди повече от 10 г. (2009 г.), когато тази сума е представлявала значителна част от минималната работна заплата (25%). От макроикономическа гледна точка, увеличението на заплатите и продуктивността е довело до обезценка на месечната необлагаема стойност на ваучерите за храна от създаването на системата до по-малко от 10% от минималната работна заплата. През 2021 г. се предвижда увеличение на МРЗ до 650 лв., като така ваучерите за храна ще представляват още по-малък дял от нея. Ваучерите за храна са един от най-подходящите стимули за работодателите, тъй като намаляват техните данъчни разходи като в същото време увеличават мотивацията и производителността на техните служители и потреблението на работещите във време на криза, тъй като увеличават покупателната им способност.

Ето защо предлагаме увеличение на данъчното облекчение на номиналната необлагаема стойност на ваучерите за храна по чл. 209 от ЗКПО от 60 на 120 лв.

Смятаме, че тази мярка ще помогне на работодателите да стимулират служителите си в този труден период, без да натоварва прекомерно бюджета на компаниите. При най-вероятния според наши оценки сценарий, до 30% от работодателите ще увеличат сумата на ваучерите за храна до 120 лв. на месец. Това означава приблизително 146 хил. служители да получават по 120 лв. ваучери за храна на месец, а останалите 300 хил. потребители на системата – по 60 лв. За тази цел ще е необходима годишна квота от около 455 млн. лв.

Очакваме предложените промени да доведат до множество ползи в средносрочен и дългосрочен план - увеличено потребление, увеличаване на събираемостта на ДДС и изсветляване на икономиката.

Това е и позицията на Асоциацията на операторите на ваучери за храна в България, която е член на КРИБ.

12. Обръщаме внимание на продължаващото отлагане на реформата в механизма за определяне на Такса битови отпадъци при наличие на изработен и приет механизъм за определяне на Такса битови отпадъци според принципа „замърсителят плаща“, като считаме, че влизането му в сила не следва да се отлага повече.