Позиции

» » Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения

Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения

Г-Н ИВАЙЛО КАЛФИН
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР - ПРЕДСЕДАТЕЛ
ПО ДЕМОГРАФСКАТА И СОЦИАЛНА ПОЛИТИКА
МИНИСТЪР НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА
И ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ ЗА ТРИСТРАННО СЪТРУДНИЧЕСТВО

ОТНОСНО: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебнитe заведения, № 502-01-47, внесен от Министерския съвет на 9.06.2015 г.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН КАЛФИН,

КРИБ подкрепя приемането на такива решения, които ще доведат до въвеждане и утвърждаване на практики, гарантиращи качество и ефективност на системата на здравеопазване, но същевременно с това представляващи адекватно решение на местния пазар, в условията на конкурентната среда на общия европейски пазар. Ние считаме, че българския бизнес може да предостави на държавата и на другите партньори в системата на здравеопазването икономически оправдан подход и визия за развитие и промяна.

Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България принципно подкрепя промените, заложени в проектозакона за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, но имаме следните бележки и предложения:

І. По § 26. Утвърждаването на Национална здравна карта би следвало да стане с акт на МС, тъй като е от значение за националната сигурност на страната. В състава на  националната комисия следва да се включат и представители на  МФ, МО и МВР. Правилата по които ще работи комисията  следва да се уредят с  подзаконов нормативен акт, а не със заповед на министъра, който е и неин председател.

ІІ. По §27.

Предлага се  в чл.34 , в ал.2 да се създаде изречение трето :

„Случаите, в които е налице необходимост от частична актуализация на Националната здравна карта да се определят с методика,  утвърдена от  министъра на здравеопзването.”

Националната здравна карта  засяга интересите на цялото общество, реда за създаването й се нуждае от трайно уреждане, поради което и случаите на актуализация трябва да бъдат уредени в закона, а не в методика, която няма характер на нормативен акт..

      2.В чл.34 се предлага да отпадне ал.3, която предвижда  че  при изработването и актуализацията на Националната здравна карта се отчита съответствието с изискванията по чл. 19, ал. 2 и 3  от същия закон на съответните лечебни заведения . Съгласно чл.19, ал.2 и ал.3 от ЗЛЗ  лечебното заведение за болнична помощ  извършва дейността си:

1. в съответствие с утвърдените по реда на чл. 6, ал. 1 медицински стандарти и правилата за добра медицинска практика;

2. при осигуреност на лечебното заведение за болнична помощ с медицински специалисти на основен трудов договор;

3. при наличие на определените в медицинските стандарти по чл. 6, ал. 1 технически изправна медицинска апаратура и техника на територията на съответното лечебно заведение, както и следва да осигурява непрекъснато 24-часово изпълнение на лечебната дейност по медицински специалности, съгласно издаденото му разрешение чл включително и на медицинска помощ при спешни състояния.

Не е ясно , кое налага отмяната на този текст от закона.

ІІІ. По  §30.  С новия чл. 37а  е предвидено  Националната комисия , изготвила НЗК да извършва оценка на потребностите от болнична медицинска помощ за нови лечебни заведения , които искат да получат разрешение за извършване на лечебна дейност и ако е налице превишение от потребности с новите лечебни заведения за болнична помощ НЗОК няма да сключва договори. В закона не е предвиден ред за оценка  на потребности от медицинска помощ  по отношение на  лечебни заведения за извънболнична медицинска помощ, в областите, където е налице превишение. Означава ли това, че всяко ново регистрирано лечено заведение за извънболнична помощ  ще може да сключва договор с НЗОК.

     Предложеният законопроект не  дава отговор на въпроса как ще се сключват договори от НЗОК в области,  при които вече е налице превишение на потребности от извънболнична и болнична медицинска помощ от действащи лечебни заведения.

     В закона не е уредена процедурата,  по която  комисията по чл. 33 взема своите решения и не е придвиден ред за съдебно обжалване на оценката  по чл.37а. Липсата на ясно законови правила може да създаде условия за допълнителна корупция  в здравеопазването, която и днес е висока. 

ІV. Предлагаме в чл. 86 думите “подлежат на доброволна акредитация” да се заменят със “ задължително се акредитират”.

 

V. по §52.  В новата ал.3 думите “ по реда на ал.2 “ предлагаме да се заменят с “по предложение на министъра на здравеопазването”.

Ректорът на съответното висше медицинско училище, съгласувано с ръководителя на лечебното заведение може да не направи искане  за отмяна на статута на университетска болница, въпреки че срокът на акредитационната оценка е изтекъл.

VІ. По  §54. С новата ал.3 на чл. 95 се създава възможност лечебните заведения  

да създават обединения по глава осемнадесета, раздел I от Търговския закон с цел сключване на договор за оказване на медицинска помощ по чл. 20, ал. 1, т. 4 от Закона за здравното осигуряване. С тази разпоредба на практика  се създава възможност за заобикаляне на   забраната по новия чл.37а ,ал. 8 за лечебни заведения . Предлагаме следния вариант на ал.3:

“3. да създават обединения по глава осемнадесета, раздел I от Търговския закон с цел сключване на договор за оказване на медицинска помощ по чл. 20, ал. 1, т. 4 от Закона за здравното осигуряване. В обединенията не могат да се включват лечебни заведения , получили отрицателно становище по чл.37а.  ”

VII. По отношение на чл. 17, ал. 2 ; чл. 47, ал. 1, т. 3; чл. 63, ал. 1 и  чл. 65, ал. 1

Считаме, че изискването управителите /изпълнителните директори/ на лечебните заведения да притежават  квалификации по здравен мениджмънт, а по отношение на магистрите по икономика – призната специалност по медицинска информатика и здравен мениджмънт или по икономика на здравеопазването не трябва да  отпадат.

Мотивите ни за това са, следните: Изучаваните дисциплини по тези специалности дават висока степен на професионализация. Подобно обучение със сигурност допринася за ефективното и адекватно на съвременните изисквания управление на ограничените ресурси  в здравеопазването.  Една от бедите на системата на здравеопазване в България е, че в момента близо 80% от ръководителите на лечебни заведения у нас не притежават необходимите знания и умения за справяне с предизвикателствата на пазара на здравни услуги.

В допълнение на горепосоченото, смятаме, че обучението на студентите по тези специалности има за цел те да придобият не само теоретични знания, но  и практически умения, необходими за компетентно разработване и решаване на управленски, организационни и здравно-политически проблеми в системата на здравеопазване. Крайният продукт на обучението следва да осигури формирането на ново поколение иновативни  и компетентни здравни мениджъри, отговарящи на европейските стандарти.

В този смисъл считаме, че предложените промени в чл. 17, ал. 2 ; чл. 47, ал. 1, т. 3; чл. 63, ал. 1 и  чл. 65, ал. 1, в проекта  на ЗИД на ЗЛЗ ще дадат действително възможност на по-широк кръг лица да заемат длъжностите - управител и изпълнителен директор на лечебно заведение, но не гарантират техните умения да извършват задълбочени здравно-политически, социално-медицински и икономически  анализи и оценки, необходими за вземане на адекватни  управленски решения в здравеопазването. Поради горната причина смятаме, че допълнителната квалификация и специализация по здравен мениджмънт и икономика на здравеопазването е задължителна, както при другите специалности.

По отношение текстовете в проекта  на ЗИД на ЗЛЗ, касаещи  предлагания на този етап приватизационен модел на лечебните заведения , нашето становище  е , че болниците - гръбнак на здравеопазването/ областни болници, университетски болници, специализирани детски болници, онкоболници, лечебни заведения за белодробни заболявания и др./ трябва да останат в забранителния  списък за приватизация

Надяваме се, че предложенията ни по ЗИД на ЗЗО ще бъдат взети предвид при по-нататъшното разглеждане на Законопроекта.

С уважение,
Евгений Иванов
Изп. директор