Позиции

» » Законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративно подоходно облагане

Законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративно подоходно облагане

Г-Н ИВАЙЛО КАЛФИН
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ
ПО ДЕМОГРАФСКАТА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА,
МИНИСТЪР НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА И
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НСТС

ОТНОСНО: Законопроект за  изменение и  допълнение на  Закона за корпоративно подоходно облагане

       

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН КАЛФИН,

От името на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) бихме искали да изразим нашите коментари по Закон за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗИД на ЗКПО), който по същество се явява предложението на Министерство на финансите за промени в данъчното законодателство за 2016 г.

КРИБ принципно подкрепя предложените промени в данъчното законодателство за 2016 г. Считаме, че същите ще допринесат за изсветляване на икономиката и са в духа на целите, заложени в Единната национална стратегия за повишаване на събираемостта на приходите, справяне със сенчестата икономика и намаляване на разходите за спазване на законодателството 2015 -2017 г. Изразяваме следните коментари по конкретните предложения за промени.

I. По ЗКПО

По отношение на измененията свързани с данъчното облекчение, представляващо държавна помощ за регионално развитие (чл. 189 ЗКПО).

Принципно подкрепяме предложените промени със следните бележки:

Предложените текстове създават определени неясноти и не дават ясен отговор на някои констатирани и натрупани проблеми при прилагането на това данъчно облекчение през предходния програмен период 2007 – 2013 г. Така например:

Не става ясно дали данъчно задълженото лице (ДЗЛ) ще има право да преотстъпва корпоративен данък и през данъчните години, следващи годината на получаване на заповедта, докато изпълнява проект на първоначална инвестиция. Т.е. следва да има ясна връзка между възможностите за преотстъпване на данък и първоначалните инвестиции, което не се вижда в проекта.

Ако е налице такова право на преотстъпване (по предходния булет) от проекта не става ясно как ще се правят съответните изчисления за тях в контекста на чл. 189, т. 2, буква „г“ и т. 73 ДР ЗКПО.

Посочените въпроси се комплицират от факта, че както първоначалната инвестиция, така и размера на корпоративния данък в годините има прогнозен характер и действителният им размер е напълно възможно да се различава от прогнозния такъв.

Не става ясно настоящата стойност ще се определя на годишен или месечен принцип (т.е. дали се извършва годишно или месечно дисконтиране), както и ако е допустимо месечно дисконтиране, каква методика се прилага (т.е. какъв е приложимия референтен лихвен процент).

Препоръчваме прецизиране на предложените текстове, с цел изясняване на изложените неясноти.

По отношение измененията в дефиницията за дивидент – т. 4 ДР ЗКПО.

Считаме че предложеното изменение е възможно да доведе до спорни тълкувания в данъчната практика. Мотивите ни са следните:

В променения текст, изключението относно скритото разпределение се явява ненужно. Първо, скритото разпределение е приравнено на дивидент за целите на ЗКПО (буква „в“ от дефиницията). Второ – в предложеното изменение скритото разпределение няма как да „не е дивидент“, доколкото не е признат за данъчни цели разход при разпределящото лице (чл. 26, т. 11 ЗКПО).

Възниква въпроса дали признати за счетоводни цели разходи, които обаче не са признати за данъчни цели са дивидент за целите на ЗКПО. Това е така, защото не са обхванати от изключението „не е дивидент“. Ще възникне спор коя част от дефиницията е специална – кое е дивидент или кое не е дивидент.

Разход, който не е документално обоснован (непризнат за данъчни цели на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО) и не е скрито разпределение на печалбата. Тъй като не попада в обхвата на „не е дивидент“, значи ли че е дивидент и ако е начислен в полза на ЧЮЛ от ЕС/ЕИП няма да се облага с данък при източника (основание чл. 194, ал. 3, т. 3 ЗКПО) или ако е в полза на МЮЛ, последното има право да не облага този приход (основание чл. 27, ал. 1, т. 1 ЗКПО).

С оглед избягване на потенциалните проблеми, изложени по-горе и за постигане на целите на Директива 2014/86/ЕС на Съвета от 8 юли 2014 година за изменение на Директива 2011/96/ЕС относно общата система за данъчно облагане на дружества майки и дъщерни дружества от различни държави членки (ОВ, L 219/40 от 25 юли 2014 г.) /които са ограничени до данъчно облагане при дружествата майки/, препоръчваме прецизиране на предложените промени като вместо да се променя дефиницията за дивидент в т. 4 ДР ЗКПО, да се създаде нова т. 3 в чл. 27, ал. 2 ЗКПО.

На разположение сме да предложим работен текст за обсъждане.

По отношение измененията в дефиницията за юрисдикции с преференциален данъчен режим - т. 64 ДР ЗКПО.

Подкрепяме предложената промяна в частта й списъкът на държавите/териториите да се утвърждава със заповед на министъра на финансите и да не е в самия закон.

Опасяваме се, че предложението списъкът да не е изчерпателен (т. 3 от изменението в ДР) ще доведе до непредвидимост за бизнеса да прецени кои държави/територии попадат в дефиницията. Това е така, тъй като информацията за не всички от заложените в т. 1 условия е публична или обнародвана – конкретно имаме предвид условието по буква „б“. Така например ако има държава/територия с която Република България има влязла в сила СИДДО/споразумение и корпоративният ѝ данък е под 4 %, то ДЗЛ няма да знае дали това е юрисдикция с преференциален данъчен режим или не, тъй като няма как да знае (липсва публична информация) дали тази държава/територия обменя информация с Република България или отказва/не е в състояние да го прави.

Предвид изискванията на Конституцията на Република България за законоустановеност на данъците, предлагаме утвърдения от министъра на финансите списък да е изчерпателен и само посочените в него държави/територии да се считат за юрисдикции с преференциален данъчен режим.

II. ЗДДФЛ

 По отношение на предложеното въвеждане на данък в размер на 0 до 2 на сто, който се внася в общинския бюджет – чл. 42, ал. 4 ЗДДФЛ

Присъединяваме се към публично изразеното становище предложената промяна да отпадне.

По отношение въвеждането на авансово данъчно облагане на т. нар. „други доходи“ по чл. 35 – нов чл. 44а ЗДДФЛ

Не подкрепяме предложената промяна. Считаме, че мотивите обосноваващи предложението са необосновани. Възниква основателния въпрос какво е станало през 2014 г. различно от предходните години, за да възникнат тези „значителни разлики“, за които се споменава в мотивите към предложената промяна.

Доколкото това са инциденти доходи (такива със случаен и инцидентен характер) намираме за непропорционално да се въвежда авансово облагане и да се увеличават административните разходи и тежест на предприятията/самоосигуряващите се лица, за администрирането им.

III. ЗДДС

По отношение на предложената отмяна на чл. 118, ал. 7 ЗДДС

Препоръчваме предложената промяна да се прецизира като не обхваща лицата, които имат статут „регистриран получател“ по смисъла на Раздел IIIб ЗАДС.

Лицата – регистрирани получатели използват автоматизирани системи за отчетност, които позволяват извършването в реално време на контрол на получените акцизни стоки и до които митническите органи имат онлайн достъп.

Също така лицата – регистрирани получатели използват средства за измерване и контрол, отговарящи на изискванията на ЗАДС, Закона за измерванията и нормативните актове по прилагането им.

Въвеждането на допълнително изискване за инсталиране на допълнителни измервателни уреди (нивомери) и осигуряване на дистанционна връзка с НАП би създало допълнителна административна и финансова тежест за лицата - регистрирани получатели.

По отношение на предложеното данъчно регулиране на доставките за лични нужди

Предложенията за изменение на ЗДДС въвеждат две нови разпоредби, чрез които се цели:

Лицата, които възнамеряват да използват стоки или услуги с данъчна основа над 700 лв. за които е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит, както за независимата си икономическа дейност, така и за лични нужди, да подадат декларация за методиката за разпределение на направените преки разходи (чл. 120а), и

Въвежда се необорима презумпция, че когато такава декларация не е подадена, стоките и услугите се използват единствено за лични нужди (чл. 176в), независимо от това, че такива стоки и услуги се използват и за независимата икономическа дейност на лицето. Това води до ограничение на правото на данъчен кредит.

Не подкрепяме предложените промени.

Предложените промени са в пълно противоречие на Директива 2006/112/ЕО на Съвета относно общата система на данъка върху добавената стойност (Директивата) и на константната практика на Съда на Европейския съюз (СЕС). Те водят до неправомерно ограничаване на правото на данъчен кредит, дадено от Директивата, надвишават правомощията на държавата, дадени в чл. 273 от Директивата, поради което тези промени следва да отпаднат. По-конкретно аргументите ни са следните:

Системата на ДДС, установена в Директивата и потвърдена от постоянната практика на СЕС цели да гарантира неутралитет на данъка върху всички икономически дейности, независимо от целите и резултатите, при условие, че тези дейности по принцип подлежат на облагане с ДДС (Решения на СЕС по дело С-284/11, т. 43, С-268/83, т. 19, С-153/11, т. 53). Директивата не допуска ограничаване на правото на данъчен кредит само въз основа на неизпълнено административно задължение за деклариране, както и не допуска въвеждане на необорими презумпции за начина на използване на стоките или услугите. 

Правото на приспадане на данъчен кредит е неразделна част от действащия механизъм за облагане с ДДС и по принцип то не може да се ограничава (Решения на СЕС по дело С-284/11, т. 44, С-110/98, т. 68).

Държавата може да въвежда определени задължения на лицата, които задължения обаче са необходими за правилното събиране на ДДС и предотвратяване избягването на данъчно облагане (чл. 273 от Директивата). Наложените изисквания за деклариране и най-вече презумпцията, че при неподадена декларация, стоката или услугата се използва единствено за лични нужди, са непропорционални и надхвърлят необходимото за правилното събиране на ДДС и за предотвратяване на данъчните измами.

Действащите в момента разпоредби на ЗДДС съдържат правила за ограничаване правото на данъчен кредит при използване на стоки или услуги за лични нужди, като приравняват подобни доставки на облагаеми. С други думи, предложените промени не допълват закона за неуредени въпроси, а само въвеждат значителни административни затруднения. Те надхвърлят целите на правилното събиране на данъка и въвеждат ограничения на правото на данъчен кредит, което е в нарушение на европейското законодателство.

Считаме че предложенията за изменения на ЗДДС могат да са разглеждат и като нарушаващи изискванията на чл. 176 от Директивата.

В чл. 176 от Директивата е предвидено, че до приемането на единни правила за разходите, за които не се допуска приспадане на ДДС (ползване на данъчен кредит), каквито правила и досега не са приети, всяка държава – членка може да прилага ограниченията относно приспадане на данъчен кредит, регламентирани в националното й законодателство към момента, в случая на Република България, на присъединяването на държавата към Европейския съюз – 01.01.2007 г. Изключенията от правото на приспадане на ДДС  могат да бъдат само такива, каквито са били въведени с националното законодателство, в сила към тази дата.

В ЗДДС, в сила към датата на присъединяване към ЕС, не е регламентиран подобен механизъм за начисляване на ДДС при лично използване на стоки или услуги и ако такъв бъде въведен то ще бъде косвено ограничено правото на данъчен кредит на бизнеса.

Налице е трайно установена практика на СЕС (Решения на Съда по дело C-414/07 и по дело С-371/07), в които се приема, че е недопустимо държава-членка да изменя впоследствие действащото към датата на присъединяването й към ЕС национално законодателство в посока на разширяване приложното поле на ограниченията на правото на данъчен кредит в сравнение със съществуващото положение преди тази дата.

Нарушаването на принципите и разпоредбите на Директивата би могло да доведе до налагане на санкции на Република България от Европейската комисия.

В предложените промени в разпоредбите на ЗДДС не е регламентирана методика, която ще е приемлива както за бизнеса, така и за приходната администрация, поради което би могло да се предположи, че предвидената декларация по чл. 120а ЗДДС и посоченото в нея разпределение на разходите би могло да стане обект на субективно тълкуване от страна на органите по приходите и потенциални данъчни задължения.

В този смисъл използването на формулировки като "разумен метод" и "степен на използване" в данъчното законодателство е недопустимо, доколкото данъчната основа и данъка трябва да могат ясно и точно да се определят по реда на закона. Подобен подход създава и обективни предпоставки за последващи административни и съдебни спорове, което е крайно нежелан ефект.

В § 19, ал. 1 ПЗР от предложения проект е регламентиран само срок за подаване на декларация за избраната методика за разпределяне на разходите запридобити стоки или услуги, за която е упражнено право на приспадане на данъчен кредит и които се използват за лични нужди, без да е уточнено, че подаването на тази декларация ще има обвързващо действие занапред. Последното е задължително предвид конституционната практика по данъчното законодателство.

Налице са и други проблеми и несъвършенства на така предложените изменения и допълнения на ЗДДС, но с цел икономия няма да бъдат развивани в настоящото становище.

В обобщение на гореизложеното, считаме че разглежданите промени са в противоречие със законодателството на ЕС, практиката на СЕС, както и в сериозна степен са неиздържани и създаващи предпоставки за множество потенциални спорове и проблеми, поради което предлагаме да отпаднат от законопроекта.

По отношение предложеното изменение на административната санкция по чл. 182 ЗДДС

Не подкрепяме предложената промяна.

Не виждаме вредата/щетата за фиска, ако неиздадени или неотразения документ не води до определяне на ДДС в по-малък размер – например доставка с място на изпълнение в друга държава, ВОД, износ и т.н.

В действащият в момента чл. 182 ЗДДС глоба/административна санкция се налага само, ако неиздаването на данъчен документ или неотразяването на издадения или получен данъчен документ в отчетните регистри за съответния данъчен период води до определяне на данъка в по-малък размер.

Намираме предложеното изменение за не докрай обмислено, и доколкото липсват мотиви обосноваващи необходимостта му, предлагаме да отпадне предлаганата промяна в чл. 182 ЗДДС.

IV. ЗОПБ

КРИБ напълно подкрепя и насърчава борбата със сивата икономика и избягването на плащане на данъци.

Считаме, че мерките в тази област следва да бъдат пропорционални и ограниченията в тавана за плащания в брой да бъдат приведени в съответствие със средните европейски практики.

Именно КРИБ беше инициатор на въвеждането на таван от 15 хил.лв., който според нас е близък до европейските стандарти.

Липсват убедителни мотиви, както и анализи за предлаганото намаляването на нормативно регламентирания праг за ограничаване на плащанията в брой.

Предвид изложеното предлагаме прага по ЗОПБ да не бъде изменян.

 

С уважение,
Евгений Иванов
Изп. директор