18.03.2022

БХРА: Мярката 60/40 за хотелите трябва да бъде удължена след 1 юни и дори да стане 80/20

Необходими са стимули за привличане на интереса към България

Членовете на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) са категорични, че мярката 60/40 за туристическия сектор и в частност за хотелиерския бранш трябва да бъдат удължени и след 30 юни, предвид тежката криза, която най-много засегна именно туристическата индустрия и продължава вече над две години, растящите цени на горивата, тока, газа, липсата на кадри и случващото се в Украйна, което дава допълнителна несигурност относно провеждане на летния сезон.

Според вицепремиера и финансов министър Асен Василев мярката трябва да бъде прекратена, тъй като се очаква всички противоепидемиологични мерки да бъдат отменени през април, а 60/40 е замислена да действа до 3 месеца след края на пандемията. В същото време обаче Василев трябва да отчете и факта, че хотелиерите са сред представителите на сектора, които въпреки, че пострадаха най-много от кризата не бяха компенсирани. Умишлено не се забрани изцяло дейността на местата за настаняване,само и само, за да не се плащат обезщетения. Донякъде бихме приели този отговор на вицепремиера Василев, предвид, че човек от опозицията задава въпрос – Николина Ангелкова, но независимо от това, считаме, че категорично не е прав за огромните средства, с които твърди, че е обезщетен туризма в България.

Дори и пандемията да е към края си, на което всички се надяват, ситуацията през последните две седмици се промени драстично от войната в Украйна, като последиците за туризма към момента са сериозни, а несигурността относно провеждането на сезона притеснителна. Хотелиерите веднага реагираха и предложиха помощта си за настаняване на бежанци от войната и за ден осигуриха над 10 000 хотелски легла, за да бъдат тези хора приютени. За съжаление, държавата не можа да реагира със същите темпове, въпреки заявките и чак сега има някаква яснота относно средствата, които ще даде на местата за настаняване, които посрещнаха тези хора – основно майки с деца, на които хотелиерите се опитаха бързо и навреме да им осигурят топли жилища и храна. Ние не искаме да печелим от чуждото нещастие, и затова настояваме единствено да бъдат покрити разходите за ток, които са пет пъти по-високи спрямо миналата година; за продуктите, от които да осигурим на тези жени и деца подходящи храна и условия за живот.

Хотелиерите бяха най-подготвените да посрещнат бежанската вълна и веднага предоставиха подслон, а държавата не може да определи колко средства ще отдели за бежанците. Бизнесът беше наел и аниматори, които да се грижат за децата поне на първо време. И ако държавата беше реагирала по-бързо можеше едновременно да се подпомогнат бежанците, да им се осигурят нормални условия и в същото време да се помогне и на туристическия сектор за подготовката на сезона.

В тази трудна ситуация вместо да се обмисля спиране на помощта към хотелиерския сектор, управниците трябва да помислят как да подпомогнат собствениците на местата за настаняване и да привлекат повече туристи в страната ни, така че да не загуби хазната близо 13 на сто от приходите в БВП.

Сега е моментът да се помисли за стимули за привличане на туристите и туроператорите, които да ги накарат да изберат страната ни като дестинация. Последните години са изключително сложни за сектора не само в България и по света и гостите вече избират именно дестинации, които предлагат стимули за тяхното привличане. И туристи, и туроператори са глезени и ухажвани от дестинациите по целия свят. Всички наши конкуренти, а и основните ни пазари досега като Германия, заложиха на мерки, с които да привлекат своите граждани да почиват в страната си, така че парите им да останат в техните икономики, а не да изтичат към чужди.

БХРА неколкократно през последните години посочва и настоява за следните необходими стимули, които ползват и нашите конкурентни дестинации – ваучери към заплатите, които освен за храна да могат да бъдат ползвани и за почивка в България, ваучери за здравна превенция, особено необходими в светлината на пандемията от КОВИД-19 и последиците от нея и въобще за превенция за здравето, нещо, което в България не е на дневен ред и което води до негативи. Схемата от 35 евро за пристигнал туристи от чужбина забуксува и това е причина за забавените записвания на големи международни туроператори и колебанието им да работят с нас и да предоставят ваканции в националните ни курорти, тъй като буквално бяха излъгани, че ще има такава помощ и бяха я калкулирали в пакетите за България. Освен че спешно трябва да заработи мярката, трябва да бъде разширена и за туристите, които пристигат у нас по суша – с автобуси или влакове. Ако държавата иска да привлече чужди туристи за този и следващите летни и зимни сезони, трябва да отдели и по 5 евро на пристигнал турист за реклама, които също да бъдат отпускани на международните туроператори, които водят гости у нас. Не споделяме и мнението на управляващите, че не бива да се намалява размера на концесионните такси за плажовете през тази година, което да доведе до сериозно поевтиняване на услугите на плажа – чадър и шезлонги. Намаляване на цените на плажните услуги всъщност е най-сериозната мярка, която може да повлияе на записванията и да ги стимулира, предвид факта, че туристите пристигат на лятна почивка у нас основно заради плажа и морето.

Точно сега е моментът, като страна, която се намира в близост до конфликтна зона, възможно най-бързо управляващите да поискат от ЕС позволение за удължаване на стимулите и компенсациите или одобрение за нови такива, имайки предвид, че настоящите изтичат през юни месец. А ако чакаме да изтекат, вече ще е късно и сезонът ще е свършил. Още повече, че се очертава рисков сезон и това вече е ясно дори и за неразбиращите от туризъм. Даже се чуват оценки и мнения, че туризмът през тази година може да е по-зле и от нивата за кризисната и най-тежка 2020 г.

Трябва да се помисли и за хотелиерите, които през цялата пандемия бяха най-пренебрегнатия туристически сектор, а помощта на държавата се даваше за обезщетения на провалени почивки извън България, но не и за такива в България. В момента не само са спрели записванията за летни ваканции в България от страна на основни пазари, но и в чуждите медии България е представена като непосредствен съсед на Украйна, в резултат на което туристите анулират резервации, а международните туроператори – цели програми за летния сезон. Конкуренцията също се възползва от ситуацията и ни атакува, което също не бива да се забравя. Например Турция подпомага в момента своя бизнес с различни субсидии, разсрочване на кредити, евтини заеми, опростяване на концесии, намаляване на ДДС за храните и тн. И в резултат на това нашите конкуренти могат да предложат много ниски цени, тъй като част от разходите им са поети от държавата, за да се подпомогне секторът. Турската държава разчита и на собствени въздушни превозвачи, а не както България- на три самолета и това заедно със сериозното им дотиране намалява цената за крайния потребител.

В същото време ние говорим за спиране на една от малкото работещи мерки – 60/40, която позволява на хотелиерския сектор да запази поне част от персонала си, предвид огромното текучество и липсата на кадри в сектора. Тази мярка е изключително важна за националните курорти и безспорно помага, но са необходими средства за поддръжка на базата, подготовка на сезона, погасяване на кредити, за плащане на сметките за скъпите енергоносители и при липса на сезон през предходните две години и очертаващ се отново труден и рисков настоящ – това става много сложно.

В Турция и другите конкурентни на нас дестинации държавата отделя сериозно внимание на туризма като техен структуроопределящ сектор, какъвто той е и за българската икономика. У нас сметката на туризма винаги се плаща основно от хотелиерите, но сега тя е много по-тежка и става невъзможна за погасяване вследствие на КОВИД-19 и на войната в Украйна. Да, държавата предостави помощи на туристическия сектор, но хотелите и другите места за настаняване умишлено бяха държани отворени, за да не им се плащат компенсации през по-голяма част от пандемията, докато в другите европейски държави те бяха компенсирани с до 70-80 на сто от оборота им преди кризата. И колегите ни от Европа успяха спокойно да използват този период за обмисляне на нови стратегии за разрастване, реновиране, да задържат персонала си и да могат да предлагат конкурентни цени.

На фона на тази несигурна и трудна ситуация за туризма никой от кабинета няма право да определя кой туристически пазар какъв е и колко важен е за оцеляването на сектора. Независимо какво е личното отношение на някого, не може да се пренебрегва който и да е пазар, който е разработван дълги години с усилията и средствата на хората от бизнеса. През последните години заради различни причини, включително и управленски решения, туризмът ни е загубил и предстои да загуби близо 1 милион туристи от Русия, Украйна и Беларус.През 2018 г. и 2019 г. от тези пазари се реализираха значителни обеми, които и растяха. А средният престой на тези туристи е 10 дни, при условие, че за други пазари той е 2-3 дни. Така че да заменим тези загубени за туризма ни 1 милион туристи, ще е нужно да привлечем минимум 3 милиона гости от съседните страни и български туристи със среден престои 2-3 нощувки, което в условията на поредна криза е непосилна задача.Когато сериозен човек от управлението излиза да говори за бъдещето и проблемите на един сектор, той трябва да се е запознал много добре с тенденциите, да се е срещнал и почерпил мнения и опит от хора от практиката в туризма.

Независимо от политиката, бизнесът се стреми да привлече всеки един пазар, всеки един гост. Неслучайно настояваме въвеждането на електронно подаване, плащане и обработване на документи за входящи визи за страната ни да започне от арабските държави, които в миналото бяха много сериозен пазар за туризма ни и подобна мярка би подпомогнала привличането на гости от тези страни, в което България има традиции. Туризмът у нас съществува от дълги години и дали признаваме или не, в момента ние привличаме гости заради усилията  ни през годините.

Сезонът се очертава да бъде „last minute, със записвания в последната минута. Трябва да бъдем много внимателни и като отчитаме със страданието на невинните хора да не влизаме в излишно политиканстване, което само пречи на бизнеса без да допринесе до реални ползи за пострадалите.  И трябва да се мисли и как ще се развият нещата, когато конфликтът приключи. Да сме много внимателни в реакциите си. Защото на една шведска маса ще посрещаме и руски, и украински туристи, и беларуски, и германски. И затова вместо да ги противопоставяме един на друг, трябва да помислим как да помогнем на хората, но и да защитим икономиката си. Защото туристическият сектор пряко и косвено храни цели региони и осигурява поминъка на хиляди хора и техните семейства.