24.01.2023

Бизнес форум "Парите по плана за възстановяване и европейските структурни фондове" организираха вестник "24 часа" и КРИБ

Какъв ще е пътят на парите до бизнеса и може ли той да се ускори – за да търсят отговор на тези въпроси, вестник "24 часа" и най-голямата работодателска организация у нас – КРИБ, срещнаха компаниите и управляващите. Конференцията беше посрещната с голям интерес от страна на бизнеса.

На форума в НДК на 24 януари лице в лице с бизнеса застанаха вицепремиерът Атанас Пеканов, министърът на иновациите и развитието Александър Пулев, зам.-министърката на регионалното развитие Десислава Георгиева, зам.-министърката на труда и социалната политика Наталия Ефремова и Мартин Георгиев, ръководител на Управляващия орган на ОП “Транспортна свързаност”. Модератор на форума беше Стоян Ставрев, член на Управителния съвет на КРИБ и съпредседател на комитет „Европейски фондове и програми“.

48 млрд. лева влизат в българската икономика до 2027 г. Евросредствата са по Националния план за възстановяване и устойчивост и по вече одобрените оперативни програми за периода 2021-2027 г. Време, определено от вицепремиера по управление на европейското финансиране Атанас Пеканов като уникално за България. В очакваните общо 48 млрд. лв. вицепремиерът Пеканов видя огромен шанс за придвижване на икономиката и развитието на регионите, особено за преодоляване на разликите между Северна и Южна България. Той каза на бизнеса, че предоговарянето на реформите в енергетиката и на проектите в нея (по решението на парламента) не означава спиране на плана. Всички реформи и проекти извън енергетиката продължават. За да стигнат парите до фирмите, е задължително те да са придружени с реформи. Това е различното в плана за възстановяване – при оперативните програми пътят е отъпкан и има опит в кандидатстването. Вицепремиерът критикува депутатите, които не приемат важни закони с реформи по плана, като даде пример този за етажната собственост и закона за ВЕИ-тата. При изпълнение на проектите се иска резултат. Затова преди обявяването на процедурите те са консултирани с европейските институции. Когато бъдат реализирани след 3 г., ще е факт и резултатът. През последните няколко месеца по програмите и по плана са обявени процедури за 3,6 млрд. лв., от които 2,8 млрд. по плана и 0,8 млрд. по оперативните програми. В следващите 3 до 4 месеца в подкрепа на бизнеса ще стартират 4 процедури за 710 млн. лв. по плана. Те обхващат фирми с печат за високо постижение (това са най-иновативните фирми, получили печат от ЕК), програма за ВЕИ с батерии за локално съхранение на енергия за малки и средни предприятия, която отваря през февруари, програмата за индустриалните зони и др.

В отговор на въпроси от бизнеса вицепремиерът Пеканов поясни, че всъщност парите по плана са наддоговорени с 1 млрд. – първоначално са планирани 12,6 млрд. лв., а са намалени на 11,7 млрд. А 5 млрд. лв. са планираните средства за тази година от структурните фондове. Очаква се още оперативни програми да представят плановете си за 2023 г., така че сумата ще нарасне.

Показахме, че служебното правителство работи в екип и че е кабинет на действието и на ускорението. Дадохме глътка въздух на бизнеса и на хората в условията на кризи, подчерта и Александър Пулев и добави: „Когато стъпихме в министерството на иновациите, наследихме 0 одобрени програми за 0 лева, но успяхме да одобрим и двете ни европейски програми – за иновациите и конкурентоспособност с бюджет от 3 млрд. лв. и за научни изследвания и иновации за 2 млрд. лв.“ А по плана е била отворена само една процедура – тази за технологична модернизация, но с много нисък интерес. След като Пулев лично се срещна с всички областни управители в страната и местния бизнес с посланието, че пари има и те са за всички, процедурата е завършила с над 2500 кандидатури. Първите одобрени 953 фирми вече са факт. Тези, които не са успели да се класират, могат да кандидатстват по почти същата процедура за внедряване на иновации. През февруари ще станат ясни и бенефициентите по втората приключила процедура по плана – за киберсигурност и ИКТ решения.

Индексация за строителите по договорите със средства от плана за възстановяване и устойчивост не е предвидена, тя трябва да се случи с национално финансиране. Това отговори вицепремиерът Атанас Пеканов на въпрос на зам.-председателя на Управителния съвет на Камарата на строителите в България инж. Любомир Качамаков по време на конференцията “Парите по плана за възстановяване и европейските структурни фондове”. Качамаков попита с какви средства ще се обезпечи бъдеща индексация на договорите по плана за възстановяване и устойчивост и дали такава е предвидена, както и кога ще е готов единният механизъм за всички възложители по прилагане на методиката, приета от МС. Пеканов увери строителите, че индексация категорично трябва да има и че той подкрепя по-голямото участие на национален ресурс, като разговори се водят с финансовото министерство. То трябвало да изработи и методиката. Вицепремиерът подчерта, че към процес на индексация гледат много държави, тъй като високата инфлация навсякъде затруднява реализацията на проектите.

Какво може да се добави към жилищните фондове, за да се ускори и увеличи обемът и в програмите за декарбонизация да се включат сградите, попита Иван Велков от строителната асоциация. Енергийната ефективност е много важен приоритет на Европа. В плана има над 1,5 млрд. лв. за нея, това е сериозен ресурс. Кандидатстването е отворено до май. Надявам се във втория етап да подобрим проектите там, където е имало проблеми, отвърна Пеканов. Вицепремиерът обаче обясни на бизнеса, че към момента планът ни е наддоговорен с около 1 млрд. лв. поради преизчисляването на ресурса – вместо 12,6 млрд. лв. България ще вземе общо 11,7 млрд. лв. по двата транша.

Според Пеканов включване на нови проекти е трудно, защото и текущите ще изискват национално дофинансиране. “Регламентът ясно казва, че евентуални промени в плана са само по линия на невъзможност нещо да се случи”, поясни той и даде пример с промените заради невъзможността ни да затворим въглищните централи в договорения срок. “Други промени в секторни политики трудно могат да се правят, защото не можем да обосновем нуждата. Европа се опитва така да фиксира публични инвестиции, че залагането на нови проекти ще постави под въпрос реализацията им, защото няма време”, каза вицепремиерът.

Разбрахме, че две фирми са избрани да управляват фонда за декарбонизация, но не е ясно дали той ще бъде структуриран като останалите фондове, или ще се управлява от едно място, попита Надя Данкинова, изпълнителен директор на Фонд за устойчиво градско развитие на София (ФУГРС). Тези детайли тепърва ще се доработват. Преди няколко седмици имаше решение на МС, което не дефинира ясно функциите, а възложи на МРРБ и Министерството на иновациите да разработят предложение, отвърна Пулев.

Най-големите фондове – регионалните, са останали накрая, ние апелираме да се започне работа и по предоговарянето на този фонд, каза Стоян Ставрев, член на УС на КРИБ.

Четири европейски цифрови хъба в ключови сектори са одобрени от комисията. Ние работим от 1 октомври, но все още няма правила по националната програма. Видяхме, че предвиждате за март да има процедура, но все още нямаме насоки, правила, категории, разходи. Това каза Мария Накова от “Клийнтех България”, която e и ръководител на Цифров европейски хъб в сектор “Строителство”. Тя припомни, че има 3 г., а при тях 1500 малки и средни предприятия ще бъдат дигитализирани в сектор “Строителство”. Министър Пулев отговори, че се опитват с бързи темпове да отварят всички мерки. Програмата за научни изследвания е нова: “Ние се образоваме за структурирането и прогнозирането на тези мерки. Не искаме по никакъв начин да неглижираме тази тема, срокът е март”.

На форума Пеканов получи и писмо от Националния борд по туризъм за включване на проекти от сектор “Туризъм” в плана за възстановяване. Над 1470 проекта останали в резервните списъци на процедурата по технологична модернизация, заяви Теодора Овчарова, съпредседател на Комитета по европейски фондове и програми в КРИБ.