Бойко Борисов: Ако бях частник, и аз щях да съм част от КРИБ

Поздравително слово на министър-председателя г-н Бойко Борисов, патрон на Пролетния бал на КРИБ

Преди всичко искам да поздравя прекрасните дами тук, защото не са много събитията, на които можете да видите така облечени жени в България. Така че да сте ми живи и здрави! (аплодисменти в залата)

Нашите опоненти биха попитали защо сме тук почти целият Министерски съвет. С една дума им отговарям първо на тях – 850 хиляди работни заплати дават хората в тази зала (аплодисменти). Давате 850 хиляди работни заплати, а ние само преди три години говорехме за безработица, която е основен бич в обществото, а сега тя е под 7 процента. Сега, когато на практика само този, който не иска да работи, не работи, защото работни места има и е въпрос на избор, ние сме длъжни да се отнесем с уважение към хората, които със своите знания, умения и предприемчивост са създали тези работни места (аплодисменти).

И тук е мястото, ако ми позволите, да кажа – не е вече сред нас Лъчезар Цоцорков, Бог да го прости. Беше ми приятел, награждавали сте го тук, и ако ни гледа отгоре, от едни по-добър свят, да изкажем на всички негови близки съболезнования, защото беше работодател, достоен човек, даваше толкова много за благотворителност, с него направихме залата в Панагюрище.. Ще ни липсва на всички нас.

Съвсем откровено – никога не сме чували толкова добри думи за нас в световната преса, от световните лидери, както след тези избори. И аз съм се замислил „защо“ – дали станахме по-добри, или много се уплашиха от това, което щеше да стане в България. Отговорът е вторият. Това обаче ни задължава много – и вас, и нас, и особено се обръщам към колегите министри: от Вашингтон до Москва, от Брюксел до Берлин, българското общество очаква от нас още по-добри резултати.  И аз предупредих какво може да се случи, но добре че инстинктът на българите, затова сме 1300-та и колко годишна държава, се задейства. Но ние не трябва да лежим на този успех, а трябва действително да се раздадем на максимум и това, което сме обещали, което знаем, че трябва да се направи, да го направим: и по отношетние на административната тежест – тук е министърът на икономиката – да направим платформата за електронното обслужване, която сме замислили, а също така бой по бюрокрацията, за да се облекчи максимално бизнесът; бой по контрабандата. И днес на съвещанието, всяка сряда правим, стана ясно, че за последните два месеца доста хора са направили добри пари – за ваша сметка, за сметка на бюджета, за сметка на данъкоплатеца. За радост, са ги проконтролирали, така че за контрабандата – на цигари, алкохол, горива, меса, захарни изделия, да не пропусна нещо, но мога да ви обещая, че ще бъдем безапелационни. И тук виждам около милиард, милиард и половина поне резерв, защото днес сърцето ми се къса като гледам децата с увреждания, които и след 18 г. не се променят – трябва много пари да се изсипят там. Само миналата година платихме милиард и триста за американски централи, милиард и двеста за Белене и тук сме длъжни с колегите да направим така, че проектът Белене без държавна гаранция да заработи – три милиарда лева е заровила България там. Да ги хвърлим ли? Така че имаме съвместно, и преди всичко ние, в тези сфери много задачи и аз ви обещавам, че максимума ще направим (аплодисменти).

Виждате, че дори и за снимка от 2009 г. уволнявам, но редно е така – без компромиси. И това е желанието и на прокуратурата, и на всички. А това е добре за бизнеса, за белия бизнес, за тези, които си плащат данъците, за тези, които не карат едни коли с чужди номера, защото сега цялата схема сме я хванали и ще видите колко е интересно. Скоро ще видите, че който лъже, рано или късно ще получи заслуженото (аплодисменти).

Да ви пожелая приятна вечер, защото действително на фона на ежедневното жълто, което се изсипва в обществото, заслужавате да си направите своя бал, заслужавате хората, които са успели с бизнеса и с парите си, да бъдат уважени. Защото само в България богатият човек значи лош човек, докато в успелите демокрации богатият човек, индустриалецът, този, който дава работни места, е уважаван. И ние с общи усилия трябва това да го променим. Ако не бях премиер, а бях частник, и аз щях да съм част от КРИБ и щях да настоявам това да се случи (аплодисменти). Защото много от вас знаят – и аз съм плащал на стотици хора заплатите всеки месец и като седнеш и удариш чертата накрая, трябва с един лев да е в повече, защото това са семейства, които се хранят, и трябва да се отнесем с уважение към тях.

Желая ви приятна вечер, чест беше за мен, благодаря ви! (аплодисменти)