Интервю на изпълнителния директор на КРИБ г-н Евгений Иванов за economic.bg

Кой е този инвеститор, който ще седи в държава, в която утре фирмата му може да бъде открадната безнаказано, казва Евгений Иванов, изпълнителен директор и член на УС на КРИБ

– Г-н Иванов, какви са основните проблеми, пред които се изправят членовете на КРИБ?

– Основната група са системните проблеми, които представляват риск в дългосрочен план. Това включва бизнес средата, правосъдие, правораздаване и най-вече върховенство на закона. Не може да искаме да имаме добра бизнес среда, когато срещу ниските данъци седи възможността да ви откраднат бизнеса. А това в момента е практика, и то с активното съдействие на правораздавателните органи. Виждате какво става в Търговския регистър. Наскоро стана известен и нашумелият случай "Белведере", в който директно се краде фирма без знанието и против желанието на собствениците. Едва след активната намеса на посланика на Франция, нещата започнаха да се оправят.

Тук изниква въпросът: Кой е този инвеститор, бил той български или чужд, който ще седи в държава, в която утре бизнесът му може да бъде откраднат, независимо колко са ниски данъците. Това е големият проблем, очевидно "гнилите ябълки" в правосъдието и правораздаването трябва да бъдат идентифицирани и премахнати.

И ние, като най-голямата работодателска организация, сме имали подобни случай, в които успяваме да се намесим.

– Как решавате подобни казуси?

Намираме начини да осветим проблема, иначе той остава извън полето на обществото. КРИБ не е правораздавателен орган, не е и прокуратура, но използвайки силата си и влиянието си ние можем да посочим виновника и дружно да го порицаем.

– В този смисъл какви са очакванията на КРИБ относно приоритетите на новото управление, така че бизнес средата да не бъде мачкана?

Виждаме движение в правилна посока. Тези совалки, които виждаме в правосъдната система, прокуратура, парламент могат да доведат до един положителен резултат. Би могло да се стигне и до стабилно мнозинство, което да раздели Висшия съдебен съвет на две, каквато промяна ние подкрепяме.

– Какво е мнението ви за досегашните стъпки в пенсионната система и по-конкретно за резките и спорни текстове, които дават възможност за местене на вноски от капиталови фондове в НОИ?

– Този феномен го слагам във втората група основни проблеми през бизнеса, свързани с несигурността и непредвидимостта от страна на администрация и управление. Преди 4 години бях активен участник в пенсионната реформа. Тогава в крайна сметка изработихме един модел, който трябваше да определя поведението на политиците по отношение на системата в следващите 30-40 години. Тогава дойде кабинетът "Орешарски", който замрази това, което ние изграждахме с много труд – визирам плавното увеличение на възрастта за пенсиониране и стажа.

– Сега обаче отново пенсионната възраст беше замразена, въпреки че стажът беше повишен с 4 месеца?

– Точно понеже Орешарски сбърка и сложи прът в колелото, дойде момент, в който се вдигна рязко цифрата на тези, които се пенсионират. Тогава се събраха синдикати и правителство и взеха някакви решения, на които ние се противопоставихме, защото дори не бяхме поканени като най-голяма работодателска организация. Взеха си бележка и ни поканиха. Чуха от нас някои искания – минималната работна заплата да бъде развързана от всички елементи на фиска. Максималният осигурителен доход също беше обсъждан, тъй като в сектор ИКТ инвестициите са силно мобилни и могат лесно да напуснат страната.

И не на последно място, не можем да приемем рязка промяна в пенсионната система и местене на вноски без информация за капиталовите фондове. За първи път ние поставихме въпроса какво се случва с тези фондове и има ли и там проблеми. В следствие на тази дискусия започнахме да чуваме за "гнили ябълки". Затова казахме, че искаме данни.

– И въпреки това сравняваме пенсионни фондове, които работят на пазарен принцип, с НОИ, които са в огромен дефицит и нямат лични партиди?

–  Така е, но все пак НОИ е гарантиран минимум. Докато ако един фонд е продънен, тогава всичко изчезва. И тогава всички дружно ще трябва да събираме пари за хората в този фонд. Затова искаме данните, за да реагираме навреме. И след това да разчертаем модел за 40 години напред. Разбира се, има фондове, които работят прекрасно и аз с двете ръце ще ги защитавам.

– Могат да се очакват сътресения на капиталовия пазар, ако тези фондове започнат да разпродават активи?

– Това е възможно, но ние ще насърчим големите фондове и лицата, които имат партиди, да не правят резки движения, за да няма сътресения.

– Дяволът обаче е в детайлите. И в случая ключът е в начина, по който ще бъде формулирана поднормативната уредба на тези текстове – дали хората ще трябва да препотвърждават, че искат да останат в капиталовия си фонд или трябва изрично да заявят, че искат да прехвърлят средствата си към НОИ.

– Записът към днешна дата е проактивен – човек изрично трябва да каже, че иска да прехвърли парите си в НОИ. Отварям скоба, че всичко това все още не е договорено окончателно. Но ние сме за подобна стъпка. Говори се и за идея НОИ много консервативно да започне да инвестира по подобие на фондовете.

– КРИБ, както и всяка друга работодателска организация, е заинтересована от устойчива и предсказуема изпълнителна власт. На лице ли е такава през последните години?

– Има несигурност, няма предсказуемост. Това е видно и в енергийната система, тъй като при тока големите потребители плащат дори повече от единичните клиенти, което е nonsense. За газа да не говорим – ходим по газ, а без газ живеем. Където и да копнем в Северна България, ще излезе газ. Но някой много стратегически не допуска това да се случи.

Интервюто може да намерите тук