Интервю с Председателя на КРИБ Иво Прокопиев във в. Дневник

АКО КРИЗАТА ПРОДЪЛЖИ ПОВЕЧЕ ОТ СЕДМИЦА, ЗАГУБИТЕ ЩЕ СА В ПРОЦЕНТИ ОТ БВП

Как ще реагира бизнесът на газовата криза?
На първо време обощаваме информацията от членовете на КРИБ и техните нужди и възможности да реагират на спирането на доставките на природен газ със смяна на източниците на енергия. Когато обобщим данните, ще излезем с конкретни предложения. Предполагам, че това ще отнеме няколко дни. В момената положението е критично, без да е фатално. Следващите три-четири дни обаче са решаващи. Ако кризата обаче продължи още няколко дни, това ще доведе до много фатални последствия, както под формата на загуби за предприятията, така и до технологични рискове от аварии, защото много от инсталациите са с непрекъснат процес на производство. Биха могли да възникнат рискове за сигурността на служителите и работниците, а където има по-големи предприятия има опасност за безопасността на целите населени места. Може да се стигне и до риск за живота на хората, защото голяма част от отоплението е на природен газ.

До какъв размер могат да достигнат загубите за икономиката?
Ако спирането продължи повече от седмица, със сигурност загубите ще бъдат измервани в проценти от Брутния вътрешен продукт. Предприятията разполагат с готова продукция и известно количество газ в системата на "Булгаргаз", благодарение на което ще могат да поемат удара, ако доставките бъдат възстановени до една седмица.

Какви са възможностите пред предприятията в България да използват алтернативни източници на енергия?
Всяко предприятие има възможност да използва различни източници на енергия стига да има такава технологична възможност. В миналото повечето фирми бяха на мазут или на твърдо гориво. През последните 10 години те бяха стимулирани да преминат на природен газ. Това беше част от официалната държавната политика, първо, защото горивото беше по-евтино и второ, защото безспорно то използването му носи много екологични предимства. След това обаче газът поскъпна, а сега спря.

Използването на други енергийни източници в промишеността не би ли довело до повишаване на стойността на продукцията?
Това сигурно е така, въпреки че това е по-конкретен въпрос. За момента трябва да говорим и мислим за това как ще се справим с кризисното положение, а загубите и себестойността на продукцията ще се изчисляват после. Най-лошото е, че всичко се случва в разгара на голяма световна икономическа криза. Рисковете за българската икономика и без газовата криза бяха достатъчно големи.

Къде трябва да се търси отговорността за газовата криза?
Очевидно е, че не става въпрос за мярка, предприета срещу България. В голяма степен това е регионален и европейски въпрос. Проблемът на България е, че тя е 100% зависима от руския газ, защото нямаме друг източник. За Европа средно около 30 на сто от доставките на газ са от Русия, докато за България те са почти 95%. България трябва веднага да си потърси правата по договора за доставка на газ. "Газпром" е неизправната страна в случая и трябва да понесе последствията и да заплати компенсации. Руската компания си позволява подобно поведение, защото не може да й се търси отговорност за неустойки, пропуснати ползи и нанесени преки вреди. Това е заради договора с България, който така и не стана публичен. Преди 2 години България се съгласи в името на добрите отношения с "Газпром" и надеждността и дългосрочността на доставките едностранно да увеличи цената на газа. При това положение е абсурдно да се преустановява подаването на природен газ без предизвестие. В договора трябва да има клаузи, които да компенсират нашата страна. Ако такива липсват, много сериозен въпрос е защо е допуснат подобен пропуск.

Какво трябва да предприеме правителството, за да се намали удара от кризата?
Цялата информация трябва да е ясна на всички, за да могат адекватно да планират поведението си. Правителството обаче не успява да се справи добре с тази кризисна комуникация и не дава достатъчно надеждна информация. От страна на бизнеса поемаме ангажимент да обобщим какво ще бъде очакваното потребление и поведение на фирмите. Очаква правителството поне да каже с какви газови резерви разполагаме в Чирен и да стане ясно как вървят преговорите с руската страна. Очакваме и много по-голяма дипломатическа активност, както по отношение на Русия, така и в ЕС. Кризата не е само българска и вероятно до нейното разрешаване ще се стигне с общите усилия на всички европейски държави. България трябва да се замисли дългосрочно върху енергийната си сигурност и независимост. Нелоша възможност е изграждането на терминал за втечнен газ, защото доставчиците му са по-многобройни. Това няма да е евтино, но когато става въпрос за национална и енергийна сигурност, не всичко е въпрос на цена. Както се вижда, в момента загубите са много по-големи.

Дали това може да окаже ефект върху енергийната карта на Европа в дългосрочен план?
Кризата ускорява намирането на решение за намаляване на енергийната зависимост на ЕС от руския газ. Усилията трябва да се насочат към създаването на паневропейски пазар, в който да участва и Русия. Ако имаше такъв пазар, "Газпром" не би си позволил подобно поведение, защото мястото му веднага щеше да бъде заето от други участници като Туркменистан и Норвегия например. По същество сега сме в условията на газово ембарго от страна на Русия спрямо ЕС. Европа трябва да инвестира в газопроводи, която да осигури нови доставчици на газ. Това е много скъп процес и досега повечето правителства и компании го избягваха, но както се вижда сега няма друг избор.