08.01.2009

Изказване на Председателя на КРИБ на конференцията "България в ЕС: две години по-късно и пътят напред"

КАКВА ДА Е РОЛЯТА НА ЕС ЗА ОГРАНИЧАВАНЕ НА НЕГАТИВНИТЕ ЕФЕКТИ ОТ КРИЗАТА

Две са основните роли на Европейския съюз за ограничаване на ефектите от външните шокове за България. Първата е неговата естествена функция на партньор – подкрепящ и мотивиращ. Реално това може да се прояви при преодоляване на негативните последици от световната рецесия и разрешаване на проблемите с енергийната сигурност на България и енергийната й зависимост от Русия.

Втората роля на ЕС е дисциплинираща. Именно такъв е продължаващият вече две години мониторинг над съдебната система и опасността от налагане на предпазна клауза в правосъдието заради липса на конкретни резултати. Тук проблемът е по-сложен поради независимостта на съдебната власт и невъзможността ЕС пряко да влияе на системата. За тази промяна е нужна воля за реформи от страна на българските магистрати и политици.

Единна енергийна политика, общи преговори, компенсации

Какви са поуките от газовата криза? Най-важната е, че без да губи време Европейският съюз трябва да постави незабавно на дневен ред проблемите, които позволиха газовата криза да засегне европейските потребители по толкова сериозен начин.

Първият въпрос – наложително е изработване на обща политика за енергийна сигурност на ЕС. Тази единна политика трябва да предвиди конкретни действия за създаване на общ европейски газов пазар и диверсификация на доставките на газ. Европейският съюз (и България като част от него) имат нужда от надеждни енергийни партньори. А бизнесът – да може разчита на устойчиви доставки и предвидима цена на енергийните източници.  

Вторият въпрос засяга енергийната зависимост на България от Русия. България е най-тежко пострадалата страна от газовия конфликт поради недалновидна политика и тотална липса на управление на риска. Засегната е цялата индустрия, и основно новите чужди инвестиции "на зелено", на които главно разчита икономиката ни. Основната щета не е финансова – тя е в нарушеното доверие в България като надеждна инвестиционна дестинация и сигурен партньор.

Европа трябва да разбере, че двустранните разговори с Русия по този въпрос са изчерпани. На масата на преговорите с Русия има смисъл да седне Европейският съюз, с обща позиция и искания, а не всяка страна поотделно. Непосредствените очаквания на българския бизнес са на европейско ниво да бъдат поискани и договорени компенсации. Нашето разбиране е, че България трябва се присъедини еднозначно към такава позиция и да използва членството в ЕС, включително и правото на вето, като инструмент за натиск върху Русия и Украйна за искане на компенсации за прекъснатите доставки на газ.

Българският бизнес е силно обезпокоен от енергийната зависимост на България и свързаните с това рискове. Не само по отношение на доставките на природен газ, но и от цялостната зависимост от Русия на българския енергиен сектор, включително бъдещите газопроводи, насочени косвено срещу създаването на общ европейски газов пазар.

В същото време, независимо от негативните финансови последици от кризата, КРИБ е силно резервиран към идеята за отваряне на вече затворени реактори от АЕЦ "Козлодуй". Ние разбираме много ясно техническите и финансови аргументи в полза на отварянето. Затварянето на тези реактори обаче беше политическата цена, която България вече заплати за членството си в ЕС. Повдигането на въпроса в този момент не само няма да реши проблема на България, но ще попречи на бързото възстановяване на добрите отношения с Европейския съюз и използването на неговата платформа за равностоен диалог с Русия.

Позицията на бизнеса е, че оттук нататък е необходимо усилията да се съсредоточат върху развитието на енергийния сектор, насочено към диверсификация на източниците и сигурност на доставките в рамките на общата европeйска енергийна политика, което да осигурява устойчиво и конкурентно развитие на местната икономика.

По-общо, ние разглеждаме членството на България в ЕС, като начин на интегриране на българската икономика в световната икономика, чрез икономиката на ЕС. Затова сме принципно против изкуственото създаване на политически проблеми между България и Съюза. 

Преодоляване на световната рецесия – европейски фондове, ERMII и евроизация

България е страна силно зависима от европейската икономика. Ролята на европейските фондове е огромна като буферен инструмент за антициклична политика в период на криза. За съжаление, поради неефективно управление и корупция, България няма реален достъп до европейските фондове точно в момент на остра нужда от свеж паричен ресурс в икономиката.

Българският бизнес си дава сметка, че ако използването на фондовете е корумпирано и неефективно, няма да бъде постигната дългосрочната икономическа цел. В този смисъл спирането им има и възпитателен ефект. В същото време обаче България трябва да има шанс да се поправи, и да си възстанови достъпа. Това е наложително, имайки предвид задълбочаващата се световна криза и тежките последици за сектора на строителството и имотите, които доскоро генерираха голяма част от икономическия растеж.

За бизнеса е важно да се поддържа финансова стабилност и предвидимост. Това за България е ключово запазването на валутния борд и сегашния валутен курс до влизането в ERMII и еврозоната.

С оглед на кумулативния ефект от множеството външни шокове напоследък, КРИБ призовава Европейската комисия и Европейската централна банка да проявят към България и другите страни членки с валутен борд същата гъвкавост, както към членовете на Еврозоната.

КРИБ предлага да бъде отворена отделна дискусия за ускорено решение за влизането на България в ERMII и в еврозоната на държави с валутен борд. Такава дискусия е належащо да се състои сега, в момент на световна криза, за да пресекат спекулациите на финансовите пазари.

Необходим е силен позитивен сигнал от страна на Европа по отношение на присъединяването на страни като България към валутния механизъм ERMII. Европа трябва да прояви разбиране, а също и по-голяма гъвкавост спрямо спазването на Маахстрихските критерии за влизане в еврозоната (по-специално критерия за инфлация за страни като България, които вече отговарят на другите критерии като фискалния дефицит и държавния дълг). Въпросът е принципен и засяга не само България, но и балтийските държави.

КРИБ счита, че при липса на ясна перспектива за влизане в ERMII, дори и едностранната евроизация е по-доброто решение от девалвацията на националните валути.

Реформа на съдебната система

Разгледаните досега въпроси засягат ролята на ЕС като партньор, който съдейства, сътрудничи и мотивира. При реформата на съдебната система и мониторинга върху правосъдие и вътрешен ред функцията на ЕС е дисциплинираща. Това според нас е и най-сложният и деликатен въпрос, тъй като съдебната система по презумпция е независима и автономна.

Няма съмнение, че ефективното правосъдие е част от средата за правене на бизнес. Правосъдната система е както фактор за икономическото развитие, така и доставчик на справедливост в обществото. Не може да има конвергенция с икономическите показатели на ЕС без надеждна институционална система, най-важната част от която е правосъдието.

Именно правосъдната система продължава да бъде бяло петно по отношение на средата за бизнес и инвестиции. В обществото няма усещане за бързо и справедливо правосъдие. По отношение на бизнеса има случаи, в които съдебни решения служат като инструмент за преразпределение на собствeност и преразпределение на пазарни позиции. Което безспорно е много опасно. Проблемът тук е липсата на политическа воля за промяна и реформа и донякъде обективна невъзможност за такава промяна.

Съдебната система се оказва някак извън цялостния политически процес, поради факта, че магистратите не носят политическа и гражданска отговорност за дейността си. Независимостта на съдебната система се разбира като недосегаемост и липса на отчетност пред обществото. Влиянието е еднопосочно – съдебната система въздейства пряко на гражданското общество. Невъзможно е обратното – гражданското общество не е в състояние да влияе и да осъществява контрол над съдебната система.

Проблемът е, че радикални реформи могат да се извършат единствено със сериозни конституционни промени, засягащи структурата на системата. Реформата в съдебната система не се е случила, защото е блокирана от самата съдебна система. С решение на Конституционния съд, структурните промени в съдебната система изискват Велико народно събрание, специално и единствено за тази цел. Това излиза извън политическия цикъл и не е реално да се очаква политическите партии да постигнат консенсус за такова действие.

Все пак бяха направени няколко важни промени в Конституцията, но за съжаление не можем да говорим за цялостна реформа. Постигането на нов баланс между независимостта и отговорността у магистратите е оставено в голяма степен в техните собствени ръце и на тяхната собствена съвест. Напоследък сме свидетели и на единични действия в правилната посока: за по-голяма отчетност и прозрачност; случаи на преследване на политическа корупция; уволнения на смятани за "недосегаеми" магистрати. Тези усилия, и хората които ги правят, трябва да бъдат насърчени.

Другият голям проблем тук е, че инструментът на промяната – политическите партии, също са в криза. Така положението е утежнено допълнително, понеже най-логичният, "политически канал" за прокарване на реформи е "запушен". Политическа воля за реформа липсва, а капацитетът за провеждане на такива реформи е слаб.

Какво да правим междувременно?

И тук идва ролята на гражданското общество, неправителствените организации и медиите, които трябва да проявяват нетърпимост, да осветяват лошите практики и оказват непрекъснат натиск за промяна и модернизация. Една възможност е ревизиране на решението на конституционния съд.

Не по-малко важна част от реформата е укрепване административния капацитет и идейния потенциал на самите политически партии и начините, по които те се финансират, за да могат гражданите отново да разчитат на тяхното представителство. В момента политическите партии твърде лесно капитулират пред естествения консерватизъм и съпротива на магистратурата за промяна на статуквото.

Нашето разбиране е, че неправителствените организации, медиите и организациите на българския бизнес, заедно с Европейската комисия и Европейския съюз, са двете ключови съставни части от коалицията за натиск за провеждане на реформите в съдебната система, защото те са в интерес на българските граждани.

""""