Председателят на КРИБ Кирил Домусчиев коментира най-актуалните въпроси в държавата, финансите, кризисната ситуация породена от COVID-19 и икономическите последици от пандемията в разговор с управителя на БЛИЦ Ивайло Крачунов.
– Г-н Домусчиев, как ще коментирате решението на правителството за удължаване на срока на извънредното положение до 13 май?
– Трябва да сме реалисти. На всички е ясно, че няма да излезем бързо от карантината и проблема с коронавируса. Не смятам, че в България има индустриалец, който да не се готви сериозно за един по-дълъг период на извънредно положение.
– Редно ли беше Народното събрание да спре работа заради заболяването на един депутат?
– За мен е несериозно българският парламент да не се събира. Тези хора получават заплати, избрани са от нацията и в едно такова извънредно положение те трябва да са на фронтовата линия заедно с лекарите, медицинските сестри и полицаите. Депутатите трябва да работят заедно с всички хора, които в момента работят по заводите и продължават да произвеждат продукция, храна и суровини. Народните представители са лицето на нацията и трябва да работят и то най-вече по отправените им критики за Закона за извънредното положение, за да направят съответните корекции. Едно от безумията, които сътвориха, е да премахнат наказателните лихви при просрочие на задължения. В момента се създава една огромна вътрешна задлъжнялост, защото никой вече не плаща за доставка на стоки и услуги. Създадена е ситуация, при която да не могат да се налагат и запори. Много фирми ще фалират точно заради тази глупости, тъй като не могат да си получат парите!
Другият главен момент е, че със Закона за извънредното положение се блокира възможността за издаване на строителни разрешения и с това допълнително оставяме строителите без работа. Затова казвам, че има много работа, която депутатите трябва да вършат спрямо ситуацията и кризата. Това се отнася и за Закона за енергетиката, където спешно трябва да се направят поправки, за да може Булгаргаз да върне парите на хората и фирмите. Вие знаете, че тези пари са жизнено необходими и за бизнеса и за гражданите, а не да се чака Банката за развитие да раздаде кредити в едно необозримо бъдеще.
– Текат преговори между представители на бизнеса и държавата за размера на държавната помощ. Ще окажат ли реален ефект върху бизнеса финансовата помощ и данъчните облекчения, които бяха обявени от премиера Борисов?
– За съжаление правителството взе решенията си без да се допита до представителите на бизнеса. Смятам, че това беше грешка. В крайна сметка ние създаваме брутния вътрешен продукт, ние плащаме заплати и създаваме работни места. Затова беше редно да се потърси нашата експертиза по този въпрос. Но станалото станало. В крайна сметка започнаха разговори в Тристранният съвет с представителите на българското правителство. Работодателските организации представиха своето виждане за това къде мерките ще помогнат и къде те не биха дали ефект. Отделен е въпросът дали социалната министърка и другите ангажирани с темата министри приеха нашите аргументи. За съжаление по част от въпросите, които поставихме, не срещнахме разбиране, което ще доведе до съответните негативни последствия.
– Може ли държавата ни да постъпи като Франция, Унгария и Германия, които дават много повече пари на фирмите и отделните хора?
– Аз смятам, че средствата, които отделя държавата в един начален етап на борба с пандемията и икономическата криза, не са никак малко. Проблемът е начинът, по който тези средства ще бъдат разходвани и употребени за подкрепа и стимулиране на българската икономика. Той трябва да бъде възможно най-ефективен. Факт е, че работодателските организации подкрепиха решението за предоставяне на 500 млн. лева за допълнителните средства за заплати на медици, полицаи и хората на първа линия за борба с коронавируса. Също така подкрепихме отпускането на ресурс за раздаване на кредити през ББР и решението на правителството за неувеличаване на заплатите на държавната администрация, която често пъти създава повече бюрокрация, отколкото работа върши. Това са все положителни мерки. За съжаление със сигурност мярката 60/40 за подкрепа на бизнеса по посока на запазване на работните места е нещо, което работодателските организации, включително и синдикатите, не подкрепяме. Смятаме, че тази мярка няма да работи.
– Ще настоява ли КРИБ за допълнителна държавна помощ в икономиката?
– На този етап това не е обсъждано, тъй като считаме, че все още не е ясно колко дълго ще продължи извънредното положение и кризата като цяло. На този етап по-скоро трябва да се върви към модифициране на мярката 60/40.
– Има ли достатъчно финансов ресурс държавата да устои на новата ситуация?
– Аз считам, че предложението на финансовия министър Горанов за осигуряване на буфер в бюджета чрез взимане на заем до 10 милиарда лева, е напълно достатъчно като решение и би подпомогнало в достатъчна степен българската икономика. Да се надяваме, че няма да се стига до разрастване на кризата и, че по-бързо ще излезем от тази ситуация. Оптимист съм, че ще се справим с кризата за няколко месеца и ще започнем да живеем нормално.
– Очаквате ли оттегляне на частни инвеститори от България предвид създалата се ситуация?
– Според мен голяма част от българския бизнес в момента не мисли за инвестиции. Всеки събира ресурс с цел да може да издържи възможно най-дълго в тази тежка пазарна ситуация. Възможно е и част от чуждите инвеститори да замразят инвестициите си в България за тази и следващата година.
– Споделяте ли теорията, че COVID-19 цели са пренареди световния финансов ред?
– Четох какви ли не теории по този въпрос, но в крайна сметка дали умишлено или не COVID-19 ще промени много неща в света на финансите и на икономиката. Коронавирусът ще се отрази и на нашия живот.
– Какъв е анализът Ви за срива на Американската финансова борса?
– Анализът ми не може да бъде много различен от този на водещите световни финансови експерти. Наясно сме, че тази пандемия и страхът от нея доведоха до много сериозна икономическа криза, каквато през последните десетилетия не сме виждали.
– Ще се отрази ли пандемията върху Вашия бизнес в САЩ?
– При всички положения ще се отрази. Моят бизнес в Америка е свързан с производство на лекарства. Както знаете навсякъде в света тази индустрия получава приоритет, така че ние сме едни от последните, които не дай Боже трябва да затворим. Наред с това не трябва да пропускаме и човешкият фактор. В нашите заводи работят хиляди хора, които могат да заболеят, така че всичко е непредсказуемо.
– Ще има ли бизнес, който да се възлолзва от създалата се тежка икономическа ситуация?
– Тук не може да се говори за отделен бизнес. Печеливши са китайците.
– Смятате ли, че държавата взе навременни мерки за ограничаване на заразата?
– България може би е първенец в целия Европейски съюз по мерките, които взе за ограничаване на заразата. Те са не само навремени, но и ефективни. Резултатите и статистиката го показват.
– Какво си помислихте, когато видяхте, че зала "Арена Армеец" е преустроена в полева болница?
– Да ви кажа честно – направи ми лошо впечатление този евтин пиар! По-скоро трябваше да се вземат мерки по посока на това всички болници в България да се подготвят с всичко необходимо за посрещане на една вълна от болни, а не военните да правят циркове с превръщането на зала "Арена Армеец" в полева болница. Това би могло да се направи на един последващ етап, когато болниците не биха могли да поемат болните пациенти.
– Как гледате на хейтърите, които ви атакуваха докато се лекувахте от коронавируса?
– Много хора ме бяха отписали и ме погребваха. Въпросните хора не ми желаеха оздравяването, но днес мога да им кажа, че ще останат разочаровани, защото всичките ми показатели са перфектни. Вече съм напълно здрав човек.
– Имаше ли момент, в който се страхувахте за живота си?
– Не, аз съм силен характер! Не съм си и помислял, че няма да мога да се преборя с това грипче!
– Главният прокурор Гешев в интервю за БЛИЦ каза, че е срамота България да не си подреди държавата, която има население само 7 милиона. Споделяте ли неговото мнение?
– Смятам, че в кризата в момента и държавата, и прокуратурата действат сериозно и си вършат много добре работата.
Интервю на Ивайло КРАЧУНОВ