На 17 ноември 2017 г., в зала „Европа“, в Доходното здание в Русе се проведе двадесетата национална дискусия от кампанията „Да! На българската икономика“, организирана от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) и вестник „Стандарт”. На събитието присъстваха кметът на Община Русе Пламен Стоилов, проф. д.т.н инж. Николай Вълканов – зам.-председател на УС на КРИБ и председател на Българската минно-геоложка камара, председателят на УС на КРИБ Русе Милка Трифонова, главният редактор на в-к „Стандарт“ Славка Бозукова зам.-кметът по европейско развитие д-р Страхил Карапчански, областният управител на Област Русе Галин Григоров, председателят на Областния съвет-Русе чл. кор.-проф. д.т.н Христо Белоев, ректорът на Русенския университет „Ангел Кънчев“ проф. д-р Велизара Пенчева, директорът на Агенция по заетостта Драгомир Николов и заместникът му Татяна Пашинова, директорът на Дирекция „Професионално образование и обучение“ в МОН Мария Тодорова, над 140 представители на бизнеса, на академичната общност, на работодателски и браншови организации и др.
Домакини на форума бяха Милка Трифонова, председател на КРИБ Русе и кметът на Русе Пламен Стоилов.
Сред дискутираните теми бяха: „Русе – инвестиционна дестинация. Възможности за регионален икономически растеж“, „Магистралата Русе – Бяла – Велико Търново – нови възможности за бизнеса в региона и държавни политики за развитие на регионална икономика“, „Индустриалната зона на Русе – възможности за развитие“. Професионалното образование и заетостта бяха централни теми на преставителния форум. Участниците в дискусията се обединиха около темата за работната сила като приоритетен проблем за кадрите в транспортната, строителната, шивашката промишленост и машиностроенето.
Има три важни условия за правене на бизнес, заяви зам.-председателят на КРИБ проф. д-р Николай Вълканов. Те са добра данъчна политика, добра банкова система и качествена работна ръка.
В България има много добри условия за бизнес! На първо място имаме една много добра данъчна система, която ни позволява да инвестираме много. Докъм 2000 г. минната индустрия беше напълно съсипана, металургията също почти не работеше, машиносторенето – също. Така че ние започнахме да изграждаме нашата – минната – индустрия, чак след 2000 г, а някои – и много по-късно. Според статистиката само в металургията и в минната индустрия през последните 6-7 години се вляха 7 млрд. лв. инвестиции. Това е грандиозно и категорично може да стане само когато има една спокойна обстановка за бизнеса, добра и стабилна данъчна политика и прогнозируемост – т.е. не всеки, който идва на власт, да сменя правилата за правене на бизнес.
Второто много важно условие е добрата банкова система. Защото големите инвестиции се правят именно с банкови кредити. Нашата банкова система е стабилна, в банките има огромно количество пари, лихвеният процент за кредитите вече е нисък, така че когато бъде представен добър проект, той бива бързо финансиран с кредити и се разработва.
Третото условие е работната ръка. Истината е, че бизнесът трябва много активно да работи да създаването на специалистите съвместно с университетите. Ние в нашия бранш работим много активно с Минно-геоложкия университет, където инвестираме. Бизнесът трябва да инвестира в образованието, в науката, в подготовката на кадри, за да ги има. Инвестициите са в правене на зали, в закупуване на техника, в плащане на стипендии, в стажантски програми – така че още преди да завършат кадрите да бъдат готови за там, където след това ще работят.
Сега с МОН съвместно работим по дуалното обучение, по създаването на средния ешелон кадри за предприятията. Тук ние също сме пионери, като отдавна създадохме и издържаме в 5 града в България паралелки, които подготвят кадри за минната и металургичната индустрия. Тези инвестиции не са големи, но са изключително благодарни и възвръщаеми във времето.
Проф. Вълканов призова колегите си да инвестират в наука и подготовка на кадри, за да се изпълни и третото условие за правене на успешен бизнес.
Над 200 млн. лева ще бъдат инвестирани в Русе до края на мандата на кмета Пламен Стоилов. 120 млн. от тях вече са вложени през първите две години досега, съобщи самият той на дискусията. 2018 година става годината на голямото строителство за Русе. Няма друга такава година в почти 2000-ата история на Русе, тъй като ще се работи едновременно по над 30 големи инфраструктурни обекта плюс цялостен ремонт на над 150 улици и тротоари, категоричен бе Пламен Стоилов и допълни, че догодина Русе ще се превърне в една огромна строителна площадка.
Най-големият проблем на Северна България, от който страда и гр. Русе, е липсата на съвременна транспортна инфраструктура, отчете още кметът Пламен Стоилов. Затова нямат алтернатива нито магистралата Русе – Велико Търново и връзката й с магистрала „Хемус", нито Дунав-мост 3 при Русе – Гюргево, категорично заяви той. Кметът горещо благодари на правителството и лично на премиера Бойко Борисов, че проблемите на Северна България и най-вече на Русе вече са издигнати като държавни приоритети и беше даден бърз ход на изграждането на магистралата Русе – В. Търново, както и за пълната подкрепа в най-кратък срок да бъде изграден Дунав мост 3.
С промяната в Постановлени 64 на МС от 25.03.2016 г. ще защитим допълнително т.нар. паралелки „за защитени професии" като заложим условието да не се изисква една паралелка да има минимум 18 ученици, а половината паралелка – минимум 9. Това заяви Мария Тодорова, директор на Дирекция „Професионално образование и обучение" в МОН по време на дискусията.
В промените на постановлението ние сме посочили, че в паралелките за защитени професии вече да могат да се обучават минимум 6 ученика, тъй като не винаги нуждите на даден бизнес или предприятие са големи, обясни още Мария Тодорова. Така с дофинансиране от страна на бизнеса ще може да се гарантира и съществуването на такива миниатюрни паралелки, каквито досега не беше възможно да има, посочи Тодорова.
Тази година на „ръчен режим на управление" успяхме да подпомогнем Корабния техникум в Русе, така че да не загине паралелката, която осигурява кадри на Дунавския драгажен флот (ДДФ), въпреки че остава с по-малко деца и с дофинансиране от държавата да продължи да съществува. Това посочи като конкретен пример Мария Тодорова в отговор на конкретен въпрос на дългогодишния директор на дружеството Валери Иванов.
Искам категорично да призова бизнеса за масовизиране на системата на дуалното обучение, заяви още от трибуната на високия форум Мария Тодорова. За него се очакват няколко милиона евро по структурните фондове, като се очаква проектът да стартира през декември 2017 г. или януари 2018 г., обясни тя. С тези средства бизнесът ще бъде подпомогнат чрез заплащането на стипендиите на учащите се, както и на техните наставници. Това е и първата крачка към масовизирането на дуалното обучение, посочи Мария Тодорова. Именно това е и подходът, чрез който бизнесът ще може да обучава бъдещите си кадри на реално работно място, с много голям шанс за задържане на работа в същите предприятия след завършването им, обясни Мария Тодорова.
Вече започнахме да разписваме новите учебни програми, така че от януари 2018 г. ще ни трябват представители на реалния бизнес при изготвянето на работните програми. Иначе, ако ни оставите сами – хората от образователната система, има опасност да се преповтори като обучение това, което вече учителите сами си знаят. Бизнесът е нужен, за да влее свежи, актуални и реални идеи, за да напишем съвременни учебни програми, отговарящи на съвременния живот и на вашите бизнес изисквания, обясни Мария Тодорова.
Трябват ни шивачки, гладачки и оператори. Това заяви Яница Алексиева, представител на шивашкия бранш – един от най-силните в Русе в отговор на призива на Мария Тодорова от МОН бизнесът да заявява конкретни предложения от какви професии най-много се нуждае. "Като солидни работодатели, които даваме хляб на доста хора, безспорно ни трябват и по-високо квалифицирани кадри, но най-много страдаме именно от липсата на тази работна сила, която подсигурява основното ни производство. Готови сме да участваме много активно, чрез стипендии и бази, като заявим това пред ръководството на Професионалната гимназия по облекло в Русе. Молим МОН за съдействие, така че още от новия прием през следващата година да има реално откриване на паралелки, които покриват именно дефицита от посочените специалности", каза Алексиева.
Можем да приемаме ученици над 18 навършени години, които да бъдат обучавани за професионални водачи категория С, обясни Мария Тодорова в отговор на един от основните въпроси, поставяни остро напоследък от автомобилния бранш у нас. Това, което сме направили досега с гъвкав учебен план, е, че вече сме дали възможност при навършване на 18 години през първия срок на 12-и клас да си вземат кат. В, така че през оставащия втори срок да имат възможност да завършат курс и вземат изпитите и за кат. С, посочи Мария Тодорова. Важно е обаче веднага да посоча, че независимо от това те ще могат да получат шофьорските книжки с кат. С чак на 21 години, но и ако дотогава не са придобили необходимата за нея професионална компетентност, изискуема по директива, те ще могат да използват придобитата кат. С само за свои лични нужди, но няма да могат да започнат да работят с нея като международни водачи, обясни още тя.
При изготвянето на План-приема за догодина в много по-голяма степен ще се вземат предвид предложенията, удовлетворяващи кадровите нужди на бизнеса, обобщи накрая главният редактор на в. „Стандарт" една от постигнатите на 20-ата дискусия „Да! На българската икономика" в Русе договорености между МОН и индустрията.
От страна на зам.-председателя на Агенцията по заетостта Татяна Пашинова беше съобщена новината, че два пъти годишно областните управители ще трябва да правят и подават в МОН справки след проведени проучвания сред бизнеса на съответните области за заетостта и нуждата от работни места, отчете още в края на форума Славка Бозукова.
Ние – кметовете на общини, заедно с държавните институции, трябва да правим така, че бизнесът да се чувства комфортно, да работи свободно и активно, за да постига изключително високи резултати, тъй като без него няма развитие, няма висок стандарт за живот, заяви кмета Пламен Стоилов. Благодарение на сътрудничеството ни с бизнеса през последните 6 години заедно направихме тази голяма видима промяна, направихме Русе символ на ускорено и проспериращо икономическо развитие във всички аспекти със солидни цифрови изражения. Над 200 млн. лв. бяха влети в русенската икономика през 4-те години на моя първи мандат като кмет, отчете той. Над 120 млн. инвестиции вече са осигурени през първите две години на втория ми мандат, а се надявам до края на мандата количеството на инвестициите отново да надхвърлят 200 млн. лева, заяви Стоилов. Тези пари влизат в Русе, усвояват се от бизнеса и подобряват качеството на живот на хората тук, категоричен бе кметът. Но всичко това стана възможно защото ние направихме всичко възможно да съкратим процедурите и да премахнем всички пречки пред работата на бизнеса, отчете още кметът на Русе. Той подчерта, че безработицата в града е стопена до символичните 3 %.
Поради всичко това аз съм оптимист за бъдещето на Русе, зави още кметът. Той изключително топло благодари на ръководството на КРИБ и на главния редактор на в. „Стандарт" Славка Бозукова за дискусията „Да! На Българската икономика", тъй като „колкото по-често правим такива дискусии и обменяме мнения, толкова по-често се диференцират проблемите и винаги се намират решения за тях", посочи Пламен Стоилов.
http://www.turbulence.tech