Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) представи на пресконференция на 22 януари 2019 г. приоритетите си за текущата година. В пресконференцията участваха: Евгений Иванов – изпълнителен директор на КРИБ, Васил Велев – председател на АИКБ, Радосвет Радев – председател на БСК и Цветан Симеонов – председател на БТПП.
Приоритетите на АОБР за 2019 г. са разпределени в три основни групи, свързани с мерки за подобряването на бизнес климата, ускореното решение на проблемите с човешките ресурси и необходимостта от цялостна реформа в енергетиката.
Изпълнителният директор на КРИБ Евгений Иванов заяви, че сивата икономика продължава да е наказание за всички икономически оператори, контрол има, но не е достатъчен. Той бе категоричен, че укриването на данъци и осигуровки дава нечестно предимство на сивите компании пред лоялните. Евгений Иванов обърна внимание и върху дейността на някои екологичните организации, които буквално рекетират и спират инвестиционни проекти. "Не можем да допуснем всеки проект да се атакува от т.нар. "зелени", от групи, финансирани от конкуренти отвън или просто от рекетьори, които работят на принципа за това да обжалват, ако не получат финансиране на свои проекти", заяви изпълнителният директор на КРИБ. „Искаме критерии за екологичните асоциации, така като и за нас като работодателски организации има критерии и преброяване“. Като обяви отново несъгласието на работодателите и с корекциите, които държавата прави всяка година с минималната заплата по административен път, Иванов обясни, че ще подадат оплакване в МОТ, защото заплатата е за извършен труд, не е помощ за бедни. Той обърна внимание и върху необходимостта от по-бърз напредък при присъединяване на България към ERM II, Шенген и ОИСР. „Нужен е нов закон за енергетиката, с който ще можем да решим проблемите за българската индустрия, тази флуктуация в цените от 200 лв. ли 300 лв. за МВт/ч. ни засягат и е пълен абсурд да се твърди, че токът у нас е най-евтин. След заплащане на всички допълнителни такси и налози, вкл. Такса Задължение към обществото, цената му става като цената на тока в Германия. Но в Германия има сериозни отстъпки за индустрията,“ каза изпълнителният директор на КРИБ.
Цветан Симеонов, председател на БТПП и ротационен председател на АОБР за 2019 г., заяви, че няма как България да просперира, ако електронното правителство не стане факт. „Един от дефектите на икономическата и политическата среда е липсата на електронно правителство, която създава предпоставки за тормоз над бизнеса и корупция. Макар и да е налице поетапното преминаване на регистрите от хартиената към електронната форма темповете са бавни, а всяко едно забавяне спира развитието на страната, както и рефлектира върху чуждестранните инвестиции", каза още той. Симеонов отбеляза и необходимостта от мерки в областта на киберсигурността, тъй като няма публична система или регистър, които да не са се сринали или да нямат пропуски. В своето изказване той акцентира още върху: разширяване на принципа на действие на обратното начисляване на ДДС с цел предотвратяване на данъчни измами, отмяната на данъка върху дивидента и намаляване с 5% на данъка върху доходите на едноличните търговци и др.
Васил Велев, председател на АИКБ, акцентира върху мерките за насърчаване на българската икономика – на първо място, регламентиране на равноправни условия за търговия с български продукти и, на второ място, създаване на Национален фонд за реклама на България – не само туристическа, но и за реклама на български продукти като вина, храни, мебели, козметика, фармация. Той взе отношение и по трудовото законодателство: „Нашият Кодекс на труда е на ниво „Индустрия 2“, а сега сме „Индустрия 4.0“, имаме редица предложения за промени, трябва да е ясно кой какво получава, затова предлагаме промяна за равно разпределение (50/50) между работодател и работник/служител на дължимите осигурителни вноски и включване в трудовите и служебните договори на всички осигурителни и данъчни разходи на работодателя за съответния работник или служител и отчитането им за статистически цели в брутния размер на средната работна заплата“. Председателят на АИКБ съобщи още, че „срещу 100 пенсионирани на пазара на труда влизат 62-ма нови работещи, трудовите ресурси намаляват. Направихме добри стъпки в облекчаване на вноса, но са и нужни още усилия. Предлагаме издаването на карта за достъп до българския трудов пазар, както и разширяване на функциите на Агенцията по заетостта като доставчик на човешки ресурси от трети страни за нуждите на българската икономика.“
Радосвет Радев, председател на БСК, обърна внимание върху цифровизацията на индустрията и необходимостта администрацията да насърчи процесите в българската икономика по различни способи. „България се конкурира за инвестиции със своите съседи и, за съжаление, губим конкурентни позиции, заради тежките регулации и неадекватните административни процедури. Каквато и да е реклама да направим на страната ни, няма да има ефект, без да се намали тежестта за фирмите“ – продължи своето изказване председателят на БСК. Той обърна внимание и върху проблемите на предприятията при процедурите за свързаност към ел. мрежата и други комуникационни структури, и даде пример с Естония, където достъпът до ел. мрежата се осъществява за 91 дни, а у нас за това са необходими 262 дни (по данни на Световната банка). Българските работодателите са ощетени с 876 млн. лв., заради уж временната антикризисна мярка, действаща вече 10 години, а именно работодателят да изплаща първите три дни за временна нетрудоспособност. Ще настояваме това да бъде променено“, допълни Радосвет Радев.
В отговор на въпрос на Илиана Беновска относно Закона за горивата, диалога между Кирил Домусчиев и Валентин Златев и има ли разделение в АОБР по този въпрос, изпълнителният директор на КРИБ Евгений Иванов заяви: „Точно по този въпрос искам да отговоря, споменаването на тези две имена е еманация на сериозността на проблема. В крайна сметка всяка страна е видяла, че без да се намеси няма да има решение, независимо какво е то. И аз се радвам, че спорът започна, макар и по този начин, макар че него латентно го има от месец февруари, тогава в КРИБ седяха всички заинтересовани страни и решаваха проблемите. Така се реши проблема на земеделците, след което на другите беше обещано да се реши проблема, ама не се случи, затова те след това излязоха и казаха – искаме и ние да решите нашите проблеми. Въпросът е, че наистина проблемът е сериозен, но решението му зависи точно от органите, които казаха колегите и ние ще се стараем това да се случи там. Аз ще използвам това, че Вие зададохте въпросите и да Ви благодаря, защото и аз научих нещо, което не знаех, тази „Задача за един милиард“, която вчера от Националното сдружение на търговците и превозвачи на горива, член на КРИБ, са поставили след Ваш въпрос, е много интересна и ние ще започнем да работим по нея, като това ще бъде част от матрицата, ще искаме отговори и по тези въпроси“.
„Няма никакво разделение, всички сме против сивия сектор, просто в закона има някои недобри разпоредби, които трябва да бъдат поправени“, каза Васил Велев в отговор на въпроса на Илиана Беновска. „Ако се вървеше по нормалния законодателен път, създаване на законопроект, обществено обсъждане, министерски съвет, съгласувателна процедура, тристранен съвет, парламент, тези неща нямаше да се случат и нямаше да го има този проблем, който сега малко изкуствено се преекспонира“, заключи председателят на АИКБ.
Изпълнителния председател на БСК Радосвет Радев каза в отговор на същия въпрос: „Миналата седмица всички заинтересовани страни, включително петролната и газова асоциация, структурите в строителството, в минното дело, в БСК постигнаха съгласие по това какво трябва да се промени в нормативен акт, който трябва да влезе в сила в края на този месец. Това, което казаха колегите, е самата истина. Изключително некадърно написан закон. Това, което на мен ми се наложи да правя през миналата седмица, да бъда медиатор между заинтересованите страни, нещо, което са правили колегите в КРИБ, с абсолютно уважение го казвам, през миналата година февруари, когато се реши въпросът със земеделците. Но бяха отпаднали строители, минна техника и така нататък. Това приключи в БСК при нас. Ние на практика направихме оценка на въздействието след като законът вече е приет, спрян за мъничко, ей така, за 6 месеца. Ами то с това се започва законодателният процес, а не завършва с това. И това, което е общото, че некадърността на тези, които правят законите, струва на много места по един милиард. Аз Ви казах моя един милиард, който е за болничните, неговия един милиард, неговия един милиард. И кога тези хора ще разберат, че техните работодатели сме всички ние, включително и вие, защото и вие си плащате данъците. Защото, ако ние имаме такива некадърници на работните си места, те утре вече няма да бъдат наши работници, а тези стоят 4 години там, много поздрави!“, завърши Радосвет Радев.
Както досега, работодателските организации, обединени в АОБР, ще информират парламентарните групи, Министър-председателя и Президента на РБ за своите приоритети и работна програма за 2019 г.
http://www.turbulence.tech