Огнян Донев и Константин Тренчев коментираха по БНТ увеличението на минималната работна заплата

Председателят на КРИБ Огнян Донев и президентът на КТ Подкрепа Константин Тренчев коментираха увеличението на минималната работна заплата в сутрешния блок на БНТ  "Денят започва" на 21 юни 2011 г. 

Д-р Константин Тренчев изрази ясната си позиция за увеличението на минималната работна заплата. Нашата позиция е безкрайно ясна и аргументирана, има сериозна инфлация, искаме повишението да стигне такава граница, че да може като се направят удръжките, да стигнем прага на бедност, коментира той.

Председателят на КРИБ Огнян Донев не се нае да прогнозира кога реалистично може да се увеличи минималната работна заплата. Анкетата, която ние направихме, контрастира с това, което другите работодателски организации пуснаха в пространството, а именно, че ще се увеличи безработицата, ще настанат някакви катаклизми. Според анкетата, която направихме ние с нашите членове, по никакъв начин повишението на минималната работна заплата от 240 на 270 лв. няма да се отрази, отбеляза той.

С повишаването на минималната работна заплата ще влязат пари и във фондовете, пенсионния фонд, Националната здравноосигурителна каса, каза Огнян Донев. Тази упоритост да не се случи нещо в социалната сфера и в сферата на доходите е учудваща и нелогична, заяви д-р Тренчев. Тренчев смята също, че отлагането във времето на увеличаването на пенсиите създава социално напрежение.

Следва пълният текст на интервюто:

Водеща: … За увеличението на минималната работна заплата и повишаването на пенсиите, на част от пенсиите, ще поговорим в следващите минути от "Денят започва", защото този четвъртък се очаква да се събере Съветът за тристранно сътрудничество и да започнат, как да кажа, може би първите по-сериозни разговори, откакто правителството заяви своята оферта. А тя е вдигане на минималната работна заплата от 240 на 270 лева и вдигане на вдовишките пенсии. Добро утро казвам на Огнян Донев, председател на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, и на президента на КТ. "Подкрепа" д-р Константин Тренчев. Наистина добро утро и на двама ви.

Водещ: Здравейте, господа.

Водеща: Сега, г-н Тренчев, аз не обичам да се повтарям, в интерес на истината, но съм принудена, защото ситуацията през последните месеци сякаш не се е променила особено. За тези разнопосочни сигнали наистина между социалния министър и финансовия министър, които продължиха буквално допоследно, да ви питам. Ето, миналата седмица тук на гости ни беше финансовият министър и той призна, грешка беше странният начин, по който те си разговарят с Тотю Младенов. Какво следва обаче от този странен начин на говорене?

Константин Тренчев: Ами аз трудно мога да коментирам действията на големи, възрастни, зрели хора и т.н. Темата вече много обрасна, включително точно с г-н Донев сме я коментирали във вашето студио. Нашата позиция е безкрайно ясна и аргументирана, има сериозна инфлация, искаме повишението да стигне такава граница, че да може като се направят удръжките, да стигнем прага на бедност. Много сериозни аргументи, откъдето и да ги погледнете. Несигурността идва от третия компонент в диалога, именно държавата, защото мога да ви кажа, че миналата седмица ние получихме документ, проект, постановление на Министерски съвет. Това е изключително висш нормативен акт, буквално следващият след закона, в който пише – това ще е така, 270 лева, това ще е така. В изработката на тоя документ задължително участват министри и най-вече финансовият министър, щом става дума за числа. И пет минути след това г-н Дянков коментира, че това е несериозно и нереалистично. Ами аз трудно мога да коментирам такова поведение, освен ако, така, не си припомня някои буквари, които съм чел по време на следването си, медицина. Нещата са невъзможни за коментар, защото позицията се сменя, ако не, нали, всеки час, то поне всеки ден. Затова моята препоръка е да мислят сериозно и накрая, като измислят нещо, да ни го предложат, за да знаем какво да коментираме.

Водеща: Със сигурност е измислено вече, че заплатата, минималната, ще се увеличи от 240 на 270 лева.

К. Тренчев: Ама не е сигурно, не е сигурно, госпожице, това е.

Водеща: Въпросът е от кога, нали така?

Водещ: От кога е…

Водеща: Не с колко.

К. Тренчев: От кога е вторият въпрос. Разбира се, колкото по-късно, толкова по-малко, нали, ще се бръкне държавата, макар че тя си е преценила, че кой знае какви пари ще даде за хората, които са на минимална работна заплата, под неин чадър, по-скоро това е въпрос на бизнеса. И сега последно, защото не знам, то сигурно винаги е предпоследно, 1 септември, един вид преди изборите, вие веднага направихте такава връзка…

Водеща: Не, аз не съм направила такава връзка.

К. Тренчев: Не, не вие, журналистите имам предвид, веднага направиха такава връзка…

Водещ: Журналистите става въпрос, по принцип…

К. Тренчев: … увеличаването е един месец преди изборите. Нали, ето второ нещо, което пак е несигурно – от кога. Ами да мислят, да правят сметки и да кажат, от тая и тая дата толкова. Но като кажат, наистина да го отстояват.

Водеща: За вас като синдикалист има ли значение въпросът откога?

К. Тренчев: Разбира се. Колкото по-рано, толкова по-добре за хората, макар че увеличението общо взето е почти символично.

Водещ: Всъщност дори вчера премиерът Борисов и за 1 септември не беше много категоричен. Каза, че до изборите да не мислим, да не спекулираме с увеличение.

К. Тренчев: При нас, надявам се и при работодателите, да-то е да, не-то е не, нали, ние може да си отговаряме за нас си.

Водеща: Добре. Аз това, което разбрах от вчерашните изявление на премиера, че неговата заръка е минималната работна заплата да бъде увеличена максимално бързо, възможно най-рано. Г-н Донев, вие откога виждате наистина реалистично увеличението на тази минимална работна заплата от 240 на 270 лв.?

Огнян Донев: Не мога да изземам функции на правителството. То ще прецени откога.

Водеща: Не, все пак този въпрос е дискусионен именно в рамките на тристранния съвет, в който вие сте, как да кажа, пълнокръвни, пълноценни…

Водещ: Може би…

Водеща: … участници.

О. Донев: Така е.

Водещ: … въпросът е променя ли нещо за вас?

О. Донев: Абсолютно нищо. Анкетата, която ние направихме, контрастира с това, което другите работодателски организации пуснаха в пространството, а именно, че ще се увеличи безработицата, ще настанат някакви катаклизми. Според анкетата, която направихме ние с нашите членове, по никакъв начин повишението, както д-р Тренчев каза, символично, на минималната работна заплата от 240 на 270 лв. няма да се отрази. Даже смея да твърдя, че нямаме нито един член, който да има един нает работник на минимална работна заплата, и тук може би да обясним на вашите зрители, че става въпрос за нещо съвсем друго. Обикновено минимална работна заплата в частния сектор има в много добре работещи фирми, където заплащането е 1000 и повече лева, а чисто и просто се използва тази ниска величина минимална работна заплата, за да се минимизират или укрият вноските за… социалните вноски, които се плащат върху размера на заплатата. Затова според мене не е правилна тезата, че повишаването, виждате ли, на минималната работна заплата ще доведе до разрастване на сивия сектор. Сивият сектор е такъв какъвто е. Тридесет лева няма да го увеличат или намалят, но чисто и просто с 30 лв. ще се повиши базата, върху която тези, които ни заблуждават, че наемат хора на минимална работна заплата, ще трябва да доплатят малко повече здравни вноски, социални вноски. По някакъв начин не само държавата ще похарчи пари, но ще влязат пари и във фондовете, пенсионния фонд, Националната здравноосигурителна каса, т.е. ще има повече пари за тези фондове.

Водеща: Въпросът е обаче дали в Съвета за тристранно сътрудничество ще надделее вашата позиция, позицията на КРИБ, която е ясна, или позицията на колегите ви от Българската стопанска камара, от Българската търговско-промишлена палата, които не крият своите опасения от минималната работна заплата.

О. Донев: Тук идваме до един проблем, който, нали, в тяхно отсъствие не бих искал и да го обсъждам, но България като че ли имаме голямото желание наистина много да се говори и нищо да не се прави. Нашата теза в КРИБ беше, че трябва ясно държавата да преброи и да разбере кой кой е в тази държава. Не може хора, които представляват, примерно, един файтон хора, да взимат становища от името на цял един бранш, на цяло едно съсловие. Трябва да се знае кой кого представлява и като поеме ангажимента, предполагам, че и д-р Тренчев ще се съгласи с мене, когато седнем на масата на преговорите, да знаем като си кажем да, то какви последствия има. Не може с тези занижени критерии, които са съществували преди 4 години, и доколкото ми е известно и ми е разказвано как се е случило, даже с компромис, да бъдат направени работодателските организации в България до шест. Колкото повече членове има в един диалог, сега не става въпрос… днес аз съм председател на КРИБ, мандатът ми ще изтече, няма да съм председател на КРИБ, това не е нещо, което е пожизнено, но важно е хората, които седят там, да не са много на брой, да разговарят с аргументи и да постигат договорености, които да се спазват. Това е смисълът на диалога.

Водещ: И да са истински представителни техните организации.

О. Донев: Винаги в теорията на управлението има… ако не искате да решите един въпрос, поканете 30 страни. Ще изслушате 30 мнения, все едно ще ви хареса, с което ще се съгласите.

К. Тренчев: По обясними причини г-н Донев, така, по-деликатно се изразява за своите колеги. Аз мога да ви кажа, че има работодателски организации, чийто офис е един JSM в джоба. И второ, има една практика, че един работодател, някъде си, може да се запише и в шестте работодателски организации, и става един парадокс. Значи, те имат различни позиции, а пък представляват един и същи човек. Затова ние настояваме нещата да бъдат както при синдикатите – или си в КНСБ, или си в "Подкрепа", или си мюсюлманин, или си християнин. Не може да събереш двете неща. Същата работа и при работодателите. След като ги представлява, примерно г-н Донев, те са формирали позиция, той я отстоява. Другите, които ги представлява г-н Данев, формирали позиция, отстоява. Но не може да отстояват на едни и същи хора позициите, това е едно от нещата, които искаме да изчистим.

Водеща: Апропо, защо този въпрос именно със строгото определяне на тази легитимност бе отложен във времето? Защо не се реши сега?

О. Донев: Тук трябва да гадаем. Всички сигнали, които вербално сме получавали от всички нива на държавно управление, бяха, че това ще бъде направено тази година. Сега, от пресата разбираме, че са направени твърдения за едногодишно отлагане, че се променя цял закон, за да се запази това статукво, което според мен доказа, че не работи.

К. Тренчев: Законът… идват избори, то сега другаде им е акълът на политиците. За съжаление, проблемите ни затрупват.

Водещ: Добре, да резюмираме минималната работна заплата, за да поговорим с г-н Тренчев малко и за пенсиите. Ще има ли губещи от увеличаването на минималната работна заплата, г-н Донев? Това в контекста на опасенията на колегите ви от другите работодателски организации.

О. Донев: Аз не споделям аргументите, които се излагат. Във всяка една теза можеш да намериш плюсове и минуси. Аз смятам, че в конкретния случай надделяват плюсовете. Разбира се, че сега, ако седнем с вас, ще намерим и някой минус, но всяко управленско решение е и форма на компромис. Няма перфектно решение.

Водещ: И на баланси…

О. Донев: И на баланси.

Водещ: … балансът е положителен.

О. Донев: Според мен няма, не би трябвало да има нормално човешко същество, било то и работодател даже, лош работодател, който да твърди, че в днешната ситуация може да се живее с 240 лв., особено пък в столицата. Нали, в провинцията, да ме извиняват колегите, но можеш да имаш…

К. Тренчев: Градинка.

О. Донев: … градинка, някакво помощно стопанство, нещо допълнително. Но в големия град, то само режийните ти разноски не можеш да покриеш с 240 лв., и разходите за транспорт, и т.н.

Водеща: Г-н Тренчев, пенсиите. Ако сте в неяснота относно минималната работна заплата, предполагам, че сте в потрес от пенсиите…

К. Тренчев: Още по-голяма неяснота и за двете.

Водеща: … Сега, да кажем това, което е категорично ясно. Ще се увеличат само вдовишките пенсии, неясно засега от кога, като идеята е, вдовците и вдовиците вместо сегашните 20 процента от пенсиите на съпругите си или съпругата си, да получават 27 процента. Това стои на масата за преговорите като оферта от правителството, засега.

К. Тренчев: Трудно мога да се ангажирам, защото доста пъти сме били изненадвани и не знам дали това е окончателната оферта. Вие го твърдите, аз от опит обаче мога да ви кажа, че не съм сигурен. Може в четвъртък, ако изобщо се съберем, защото и това не го изключвам, имало е случаи когато от предния ден са отменяли, може да представят някакви други цифри. Още повече, че аз считам, че би следвало да се помисли за всички пенсионери, а не специално за тази категория, която не е между другото малобройна, но…

Водещ: Седемстотин хиляди май е числото.

К. Тренчев: Все пак трябва да се помисли за всички, защото вие виждате, инфлацията замина доста нагоре. Тя касае всички хора, нали, които взимат пенсии. Тя касае всички впрочем, но тях особено тежко. И би следвало… някак си на фона на приказките на финансовия министър, че вече сме излезли от кризата, че вече дърпаме много здраво нагоре, тази, така, упоритост да не се случи нещо в социалната сфера и в сферата на доходите, е учудваща и нелогична.

Водещ: Е, знаете, той ще ви каже – фискалната стабилност преди всичко.

Водеща: Това е тезата и на финансовия министър, и на премиера, до тук има пари в бюджета. Толкова.

Водещ: До тука, просто за момента…

Водеща: Не, въпросът е, ако това е наистина, ако това е очевидно, няма да е по-добро предложението на правителството специално що се отнася до пенсиите…

К. Тренчев: Вижте, аз замълчах, защото…

Водеща: … Каква ще е позицията на синдикатите?

К. Тренчев: … е логично да се обсъжда нещо, което, нали, се обсъжда сериозно. Аз не мога да гарантирам, че другата страна има устойчива позиция. Това на няколко пъти ви го казвам. Каква ще бъде позицията ни? Естествено, съвсем логично е синдикатите да искат подобряване на социалния статус на българските граждани – и работещи, и пенсионери, и за децата, примерно, за надбавки също говорим и т.н. Това е наш предмет на дейност. Срещу себе си имаме един компонент, работодателите, които виждате, че са разединени по този въпрос, и правителството. Хайде, тяхната позиция, интереси, те са ясни, нали, но другите? Тази неустойчивост просто вече започна да ни изтощава и изнервя.

Водеща: Аз това, което разбрах от премиера, е, че той се надява до края на мандата, което ще рече 2013 г., да се случи увеличаването на минималната пенсия. Това приемливо ли е за синдикатите? Приемливо ли е за вас като лидер на КТ "Подкрепа"?

К. Тренчев: Бедата е, г-жо водеща, че хората живеят в настоящето. С бъдещи неща за много работи, така, все пък съм на 55-56 години, много бъдещи работи съм чувал. Изобщо в живота използването на бъдеще време трябва да бъде ограничено максимално. Защото всичко може. Ако си спомняте, но вие сте пък много малки, 1980 г. щяхме да сме в комунизма, беше го изцепил там другарят Никита Хрушчов.

Водещ: Да.

К. Тренчев: Други разни работи съм чувал, ще, ще… това ще ви направим. Знаете, че политици деца са обещавали да правят и т.н. Но, някак си, това бъдеще време не кореспондира с огромните проблеми, които имаме в настоящето, пък ние живеем в настоящето. А от миналото трябва да се учим.

Водеща: Въпросът е това отлагане във времето на увеличаването на пенсиите създава ли, поражда ли социално напрежение? Ето, вие сте, синдикатите са лакмусите, трябва да….

К. Тренчев: Естествено, че поражда, естествено. Има и други проблеми. Мога да ви кажа, че исканията за увеличаване на заплати не са толкова много, колкото би следвало да се очаква. По-скоро хората се борят за запазване на статуквото, но и то се нарушава, и то с тенденция да слиза надолу. Ето, в една "Марица-Изток" има много сериозен проблем. Има сериозни проблеми и на друго място. Правителството трябва да осигури такива условия, и на бизнеса да се развива, и на чужди инвеститори да бъдем притегателни, другите държави дърпат, разберете. Жалко е, че ние, които се хвалихме, че кризата едва ли не няма да ни засегне, защото сме стабилни, консервативни, нали, и т.н., се оказа, че кризата си я направихме българска, защото тя вече почти не се влияе от международни компоненти, напротив те са благоприятни вече и за съжаление, поне моето мнение е, че не отминава, а като че ли в отделни сектори се задълбочава.

Водещ: Ами може би тогава пък това е добрият момент, в който можем да включим приватизацията в нашия разговор. Появи се идеята за изваждане от забранителния списък на компании, които да бъдат извадени на пазара за приватизация. Знаете за какво говоря.

К. Тренчев: Да, разбира се.

Водещ: Дори идеята да бъдат използвани тези средства, получени чрез приватизацията, за подпомагане на социалните разплащания. Какво мислите?

К. Тренчев: Ами те би трябвало и г-н Донев, защото…

Водещ: Да, да и към двамата, разбира се, вече това е пресечната точка.

К. Тренчев: Той ще ви каже, че не е толкова лесно да продадете нещо и парите да ги дадете там, защото все пак има някакви правила и закони.

О. Донев: Това е така, ние винаги сме били привърженици на бърза и драстична приватизация, изключая няколко сектори, които са необходими на държавата. За това за жалост само се говори. Самият процес не е да стане от днеска до утре, изисква си своята подготовка и т.н. Беше обявено в програмата на ГЕРБ още преди изборите, че ще бъде направено, до този момент нямаме някакъв положителен сигнал в тази посока. Да, разбира се, подкрепяме всякаква приватизация.

Водеща: Всъщност тъй като г-н Тренчев заговори за кризата, кажете, издължава ли се държавата на бизнеса редовно, или както писа преди няколко дни един от националните вестници – кабинетът отново спасява бюджета на гърба на бизнеса. Става въпрос за това, че държавата не изплаща редовно на фирмите вече услуги, които са направени, обществени поръчки, които са спечелени.

О. Донев: Това донякъде е така, знаете наследството, както се казваше, от тройната коалиция беше много тежко, по някакъв начин се преодоля, бяха осъществени и забавени плащания и т.н. След това като че ли се нормализира ситуацията. Сега виждаме първи сигнали отново за повторение на тази ситуация, която имахме преди, именно забавяне на плащания. Но да се надяваме, че това е нещо моментно. Трябва да сме оптимисти. Не съм съгласен с криза, ние не се намираме в криза, а се намираме в една дълбока депресия, която за жалост може да трае и 7 години, тук да предупредя, че не е казано, че догодина нещо ще се случи. Колкото по-бързо излезем от депресията, толкова по-добре за икономиката.

Водещ: … някакви признаци за излизане от депресията, да, защото звучи страшно.

Водеща: Това сериозно ли е, прогнозата за седем години?

О. Донев: Ако вземем японския пример, може и 18-20 години да седим в условия на депресия. Но зависи, и в депресията има някои икономически отрасли, които са по-добре, други, които са по-зле, но не е полезно за икономиката като цяло. В момента мисля, че сме ударили дъното, ако мога така да се изразя. Кризата е стигнала най-дълбоката си точка, сега въпросът е кога, и д-р Тренчев както каза, кога ще дръпнем напред, да последваме поне това, което се осъществява от другите европейски държави, защото наистина ние сме на опашката, от гледна точка излизане от ситуацията. Други колеги икономисти твърдят, че сме влезли по-късно, и от тази гледна точка е нормално да очакваме, че по-късно ще излезем. Но, ето, точно тук е ролята на едно правителство, независимо какво, което трябва да създаде условия това да стане по-бързо. Защото всичко това, което и д-р Тренчев каза, за социалната сфера, то е резултативна величина от работата на икономиката. Не може да имаме неработеща икономика и да очакваме някакви чудеса в социалната сфера. Двете неща са свързани…

К. Тренчев: Това е така.

О. Донев: Един без друг не можем, противоречия няма. Ако сме добре, трябва всички да сме добре, не може просто една част от обществото да очаква, че може да е по-добре, при положение, че не върви или не работи икономиката.

Водеща: Г-н Тренчев, да направим наистина нещо като обобщение. По-скоро наистина песимист или по-скоро оптимист сте, че е назрял моментът, в който в рамките на Тристранния съвет за сътрудничество бързо, лесно и точно може да се разберете по въпроси като минималната работна залата и пенсиите.

К. Тренчев: Това е нашето желание, но все пак има и други участници, и то най-важният участник в крайна сметка е държавата, защото виждате ли, това е един консултативен орган. Ако хората си мислят, че там решаваме това ще е така, нали, лъжат се. Това е един консултативен орган, където се чуват позициите на синдикатите, работодателите, правителството и правителството взима под внимание, ако вземе, нали, това, което ние сме изразили като позиции, и го претворява в нормативни актове или в закони, които след това предлага проектозакони на парламента, оттам нататък вече те може и да се променят де, но това е, това е схемата. Ние по-скоро консултираме правителството. Това е един орган, в който те чуват нашето мнение.

Водеща: Е, не омаловажавайте ролята си, вие имате достатъчно механизми…

К. Тренчев: Не, не я омаловажаваме никак…

Водеща: … да блокирате дадено решение.

К. Тренчев: … но това е един форум, където се чуват позициите и ако не се, така, разминат много здраво, нещо се получава добро. Ако се разминат здраво, всеки кой откъде е, и всеки се бори както намери за добре със средства, с които разполага.

Водещ: Ще ви помоля много блиц наистина да кажете накрая какво мислите за почина на премиера да бъдат опростени тези лихви върху парите, които майките са взимали неправомерно.

К. Тренчев: Когато става дума за майки, мисля, че няма защо да се разсъждава. Това е много добро нещо, въпросът е защо се е случило, за да се оправя на един по-късен етап. Но по принцип въз основа на това, което става в демографията, защото социално-икономическият съвет огласи едни становища, от които…

Водещ: Може косъмът да ти…

К. Тренчев: … и числа, от които, така, доста коси настръхнаха, би следвало на майките да се обърне специално внимание, ако искаме изобщо тази държава да просъществува.

Водеща: Добре, г-н Донев, към вас последен въпрос. Рано тази сутрин с Андрей в 7.30 ч. включихме по телефона депутата от ГЕРБ Лъчезар Иванов, който ви упрекна в пряк ефир, че го атакувате чрез вестниците, които притежавате…

Водещ: И конкретно чрез вестник "Труд".

Водеща: Е да, днес вестник "Труд" пише, че Лъчезар Иванов е в конфликт на интереси, тъй като имате откровени открити интереси в фармацевтичния бизнес.

О. Донев: Разбира се, че имам интереси в фармацевтичния бизнес, само че бих казал само една българска поговорка, или виц беше, че на кривата ракета космосът й крив. Фирмата, която управлявам, достатъчно стабилно седи на пазара, за да има нужда да атакува когото и да е било, най-малкото г-н д-р Иванов. По тези неща, по които се дискутира, съм, имах възможността и на г-н министър Константинов да му го обясня, напълно неутрален. Дискутират се теми, които нас като производител, "Софарма", не ни касаят по никакъв начин, за да бъдем упреквани. Обикновено лобират или активно агресивни са тези, които нямат успех на пазара и се опитват по никакъв начин да променят статуквото.

Водеща: Добре, благодаря ви за този разговор.

Водещ: Благодаря и аз.

Водеща: И на г-н Донев, и на г-н Тренчев.