Отворено писмо „Предложения за въвеждане на нов механизъм за преразпределение на разходите за задължения към обществото” 27 януари 2015 г.

ДО:

Г-Н БОЙКО БОРИСОВ

МИНИСТЪР – ПРЕДСЕДАТЕЛ

НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Г-Н ДЕЛЯН ДОБРЕВ

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА

КОМИСИЯТА ПО ЕНЕРГЕТИКА

КЪМ НС

Г-Н ПЕТЪР КЪНЕВ

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА

КОМИСИЯТА ПО ИКОНОМИЧЕСКА

ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ

КЪМ НС

Г-ЖА ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА

МИНИСТЪР НА ЕНЕРГЕТИКАТА

Г-Н БОЖИДАР ЛУКАРСКИ

МИНИСТЪР НА ИКОНОМИКАТА

ОТНОСНО: Предложения на бизнеса за въвеждане на нов механизъм за

преразпределение на разходите за задължения към обществото

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР – ПРЕДСЕДАТЕЛ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОДА ПРЕДСЕДАТЕЛИ НА ПАРЛАМЕНТАРНИ КОМИСИИ,

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА МИНИСТРИ,

Обръщаме се към Вас във връзка с изказването на г-н Георги Кадиев, член на икономическата комисия в сутрешния блок на телевизия „Би Ти Ви“ на 25.01.2014г. относно предложения на бизнеса за облекчаване на тежестта на разходите свързани с цена „задължения към обществото“. Исканията на индустрията са принципни и прозрачни. Според нас не могат да бъдат отговор на въпроса „има ли мафия в Енергетиката?“, каквато беше темата на предаването.

Категорично сме против индустрията в България да бъде коментирана в контекста на предаването за енергийна мафия. Предприятията инвестират и създават работни места в България. Само в сектор металургия инвестициите за последните 10 години са 4 млрд. лева. Това са инвестиции основно за обновяване, за екология и за енергийна ефективност. В същото време през 2014 г. токът за индустрията поскъпна с 10 % поради провежданата политика за понижаване на цената на електроенергията за населението. Така се засили кръстосаното субсидиране и се увеличи тежестта за индустрията в условия на продължаваща икономическа криза и отлив на инвестиции.

През изминалите години Европа оцени рисковете от прекомерната тежест на пакета „Климат-енергетика“ върху индустриалната активност. ЕК стартира инициативата за реиндустриализация. Обсъждана беше необходимостта за по-голям принос на индустрията в БВП на ЕС. Предложенията на бизнеса са продиктувани от примерите за успешни политики за управление на разходите за обществото в редица европейски страни. Няма страна в ЕС, която да не е въвела облекчения за енергоинтензивната си индустрия. Румъния въведе такъв модел през миналата година и през юли 2014г. бе одобрен от ЕК. В допълнение България граничи със страни, които нямат ангажимент по пакета „Климат-енергетика“ и това прави икономиката ни особено уязвима и неконкурентна.

В средата на 2013 г. БСП прокара промяна в Закона за енергетика да изнасяме електроенергия без заплащане на зелена енергия (без цена задължения към обществото) за Сърбия, Македония, Турция и Гърция, с което допълнително подкопахме позицията на България като перспективно място за инвестиции. Така в НЕК не постъпват 150-200 млн. лева за зелена енергия. Мотивът бе „отпушване на износа“. Електроенергията е суровина. Износът на евтин ток е износ на работни места и създаване на конкурентно предимство за икономиките на съседните държави. От износа на ток приходите в енергетиката са около 500 млн. лева. Българската индустрия реализира приходи от десетки милиарди левове върху, които се плащат данъци, мита, осигуровки и се създава работа на съпътстващи бизнеси.

Поради кризата, засиленото кръстосано субсидиране, скъпата енергия и отсъствие на политики за реиндустриализация се очертава тенденция за изнасяне на цели производства от България към други държави. Ето защо през последните години многократно сме обсъждали темата за моделите за преразпределение в различни формати с изпълнителната и законодателната власт. Имаме консенсус на експертно ниво и на ниво на представители на интерес в Енергетиката, че има необходимост за нов модел за преразпределение на разходите за задължения към обществото.

Ние предлагаме нещо добро за конкурентоспособността на икономиката на страната и увеличаване на брутния вътрешен продукт. С референции към добри практики в останалите страни от Европейския съюз. Въвеждането на нов модел за преразпределение на разходите ще:

спре изтичането на инвестиции и капитали към съседните страни, където няма задължения по пакета „Климат – енергетика“ на ЕС.

стимулира икономическата активност в страната – големите оператори създават бизнес за хиляди големи, средни и малки фирми, в това число БДЖ – товарни превози, пристанища, логистични фирми, доставчици на услуги, строителство, производители и търговци на електроенергия.

стимулира енергетиката – производствените предприятия са базовия товар в енергетиката. НСИ показа дисбаланса на изпреварващо потребление в бита, което показва състоянието на икономиката. Прекомерните разходи за обществото убиват икономиката, а с това и енергетиката.

подобри платежния баланс на България – засегнатите предприятия изнасят над 70% от продукцията си.

Ще спре износът на работни места чрез износ на евтин ток за съседните държави.

Господин Кадиев е член на икономическата комисия в НС. Не можем да разберем подбудите зад изказването на господин Кадиев, което ще формира обществено мнение срещу работодателите, А-клас инвеститори и стратегически партньори на България с милиарди инвестиции, които създават най-високата добавена стойност в икономиката на страната.

Няма как тези предприятия да се отъждествяват с енергийна мафия!

Нашите искания са принципни и прозрачни!

27 януари 2015 год.

С уважение,

Кирил Домусчиев

Председател на УС на КРИБ

Евгений Иванов

Изп. директор и член на УС на КРИБ

Константин Стаменов

Председател на УС на БФИЕК