Данните за първото тримесечие на 2009 г. очертават затвърждаващо се влошаване на икономическата ситуация в страната. През м. април приключи мисията на МВФ в България, а в началото на м. май Европейската комисия публикува своите прогнози за развитието на страните от ЕС, включително България. Констатациите и на двете институции за състоянието на българската икономика и нейните основни проблеми са фокусирани върху очакванията за негативен ръст на БВП, влошаване на платежния и фискалния баланси, необходимост от свиване на бюджетните разходи и запазване на комфортно равнище на валутните резерви на БНБ, от които пряко зависи стабилността на паричния съвет.
По последни данни на Националния статистически институт, Министерство на финансите и БНБ от началото на годината до сега ключовите икономически показатели бележат следните развития:
· Капиталовите потоци към региона и в частност към България намаляват в резултат на глобалната криза и асоциирания с нея риск. Наред с ограничаването на ПЧИ сме свидетели на намаляване и на финансирането на дъщерните банки от банките-майки, което води до свиване ръста на кредита. За периода януари-март 2009 г. ПЧИ в страната достигнаха 646.6 млн. евро (1.9% от БВП) при 1202.1 млн. евро (3.5% от БВП) за същия период на 2008 г. През януари-март 2009 г. ПЧИ покриват 59.9% от дефицита по текущата сметка срещу 60.7% за периода януари-март 2008 г.
· Поради намаляване на търговския дефицит и дефицита по статия Услуги през периода януари-март 2009 г. дефицитът по текущата сметка продължи да намалява. Той достигна 1078.7 млн. евро (3.2% от БВП) при дефицит от 1 980.1 млн. евро (5.8% от БВП) за същия период на 2008 г. Прогнозата на МВФ за 2009 г. е за съкращаване на дефицита по текущата сметка за 2009г. до около 12% от БВП, докато тази на Европейската комисия е за намаляване до 18.8% от БВП.
· Както Европейската комисия, така и МВФ очакват слабото външно търсене, ограничаването притока на ПЧИ, подтиснатото кредитиране и свитото вътрешно търсене да доведат до съкращаване на БВП. Прогнозите на МВФ за 2009 г. за спад на БВП от около – 3.5% са по-песимистични от тези на Европейската комисия, която очаква спад за БВП от около – 1.5%. Основание за песимизъм дава спадът в промишлеността. През март 2009 г. спрямо същия месец на 2008 г. той достигна -17.1%, като само в добивната промишленост бе – 23.8%. Преработващата промишленост също отбеляза спад от – 23.2%.
· В негативна за производството и заетостта насока въздейства ограничаването на кредита за неправителствения сектор. През март 2009 г. той задълбочи забавянето на ръста си на годишна база до 24 %. Същото се отнася и за кредита за домакинствата, чийто ръст на годишна база достигна едва 24.7% при значително по-високи темпове през същия месец на предходната година. През първото тримесечие на 2009 г. общата сума на брутните кредити на предприятия и граждани нарасна едва с 0.9%. Липсата на банково кредитиране за икономиката се изостря допълнително от проблема с възстановяването на ДДС, за който съобщихме миналия месец и който остава неотстранен.
· Процентът на безработицата започна да расте и достигна 6.9% през март 2009г., но все още се запазва сравнително умерен. Независимо от оптимизма на социалния министър Емилия Масларова, която заяви, че през следващите месеци безработицата ще се движи около 7%, очакванията на Европейската комисия са безработицата да достигне поне 8% към края на 2009 г. Най-динамични са процесите в преработващата промишленост, където заетите са намалели с 19 401 души, следвани от търговия, ремонт и финансови и застрахователни услуги.
· Инфлацията, измерена чрез средното за периода изменение на хармонизирания индекс на потребителските цени, бележи понататъшно забавяне. През април т.г. тя достигна 3.8% срещу 5.4% през февруари 2009 г. и наблюдавани двуцифрови стойности до октомври 2008 г. Очакванията на Европейската комисия са към края на 2009 г. инфлацията да спадне до 3.9%, докато МВФ прогнозира още по-чувствителен спад до 1.5%, съвместим с по-песимистичната прогноза на Фонда за свиването на БВП.
· В края на март обърнахме за пореден път внимание върху факта, че бюджет 2009 беше разчетен при прекалено оптимистичен вариант за ръста на БВП и в настоящата ситуация е ясно, че той няма да може да разчита на планираните приходи и излишък. Към края на месец април 2009 г. оценката за годишното неизпълнение на годишната задача на централния бюджет е -3979.84 млн. лева или годишното изпълнение за Закон 2009 е от порядъка на 79.88%. Също така алармирахме за необходимостта от ограничаване на бюджетните разходи и изключително внимателно изразходване на средства от Фискалния резерв в предизборния период. Върху същите проблеми акцентира и мисията на МВФ в България, както и Европейската комисия. Прогнозите на Европейската комисия и МВФ са бюджетният дефицит да достигне между -0.5% (ЕК) и -1% (МВФ) от БВП За съжаление Правителството все още не е предприело мерки в препоръчваната насока за ограничаване на бюджетните разходи.
· Още през м. март посочихме, че Паричният съвет разполага с висок резерв, който, обаче започна застрашително бързо да намалява. Към неблагоприятния факт, че отрицателният общ платежен баланс подкопава резервните активи на БНБ, се прибавя и неблагоразумното харчене на Фискалния резерв, който участва във формирането на валутния резерв на Управление "Емисионно" на БНБ. Опасно високите разходи от над 4 млрд. лева от Фискалния резерв, които Правителството извърши в края на 2008 г. за инфраструктури и предизборни социални цели доведоха до бързо съкращаване на резервите на БНБ. Европейската комисия разкритикува разхлабването на фискалната дисциплина, а МВФ препоръча Фискалният резерв да бъде предпазван от ерозия. За съжаление, Правителството все още не е предприело мерки, които да гарантират, че подобни разходи в бъдеще няма да бъдат извършвани.
· По данни на БНБ за първото тримесечие на 2009 г. банковата система е със стабилна капиталова позиция, добра ликвидност и доходност и приемливо качество на активите. Балансовият капитал на банковия сектор нарасна със 7.9% през първото тримесечие благодарение на емитирания капитал, преоценъчните резерви и печалбата на кредитните институции. В края на м. март общата капиталова адекватност на системата достигна 16.5% при 14.9% в края на 2008 г. Коефициентът на ликвидните активи се запази на добро ниво от 20.7%. Независимо от посочените добри показатели за стабилността на банковата система, данните от края на м. март свидетелстват за прогресираща неблагоприятна динамика. Продължава нарастването на класифицираните и просрочените експозиции, както и увеличаването на заделените провизии. Рискът от нарастване дела на необслужваните кредити расте с продължаващия спад на цените на недвижимостите, в комбинация със спада в притока на капитали и свиването на производството.
При вече доказано влошаване на ситуацията и в контекста на предстоящата предизборна кампания, КРИБ апелира за спешно осъществяване на мерките, които предложи още миналия месец, които днес конкретизира и обогатява с нови препоръки:
· Всички основни политически сили да подпишат споразумение (пакт), в което поемат ангажимент за запазване на валутното законодателство и валутния борд и след изборите до влизането във ВКМ-2 (ERM-2) и еврозоната, както и за поддържане на макроикономическата стабилност и фискална дисциплина. УС на КРИБ взе решение организацията да инициира подготовката на такъв документ и започна консултации с политическите партии за неговото съгласуване и подписване.
· Незабавно сключване на споразумение с МВФ, чието договаряне следва да бъде най-тясно координирано с Европейската комисия; то ще има дисциплиниращ ефект, ще затвърди доверието в стабилността на България и ще подпомогне ускоряването на процеса на конвергенция на страната към евро-зоната.
· Регламентиране на изразходването на средства от бюджета и Фискалния резерв (ФР); определяне на праг, под който ФР, депозиран в БНБ, не следва да пада, тъй като той участва във формирането на съвкупния валутен резерв на Емисионно Управление на БНБ.
· Наложително е да се започне процедура по актуализация на държавния бюджет или да се въведе по-консервативен буфер за изпълнение на разходите от 90 на 80%, с оглед намалелите приходи в бюджета. Въвеждане на строги ограничения за финансиране от централния бюджет на дефицити по бюджети на други публични институции – общини, болници и др. Спиране на субсидиите за губещи предприятия (БДЖ ЕАД, Топлофикация София АД и др.)Спирането на Кремиковци е добър знак в тази посока.
· Подобряване системата за управление на риска в НАП и създаване на "Златен регистър" за по-бързо възстановяване на ДДС на фирмите-коректни данъкоплатци. Първа стъпка в изграждането на регистъра може да бъде предоставянето на банкови гаранции за изрядните фирми, на които ДДС да се възстановява преди проверки на фирмите. Следващата стъпка е на тази основа да започне изграждането на същинския регистър. Същевременно КРИБ настоява за въвеждане на краен срок за възстановяване на ДДС и при просрочването му изплащане на наказателни лихви от държавата за фирмите.
· Допълнително повишаване на гарантирания минимален размер за депозитите в банките на 100 000 евро съобразно препоръките на Европейската комисия с цел поддържане доверието в банковата система.
· Повишаване ефективността и оперативността на програмата за предоставяне на кредити за малки и средни предприятия през Българската банка за развитие. По информация на КРИБ в момента от одобрени линии за 500 млн. лева към търговските банки над половната все още не са усвоени.
http://www.turbulence.tech