Изх.№ 5 /31.01.2024 г.
ДО
АКАД. НИКОЛАЙ ДЕНКОВ
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
КОПИЕ ДО:
Г-ЖА МАРИЯ ГАБРИЕЛ
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Г-ЖА МИЛЕНА СТОЙЧЕВА
МИНИСТЪР НА ИНОВАЦИИТЕ И РАСТЕЖА
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Г-Н БОГДАН БОГДАНОВ
МИНИСТЪР НА ИКОНОМИКАТА И ИНДУСТРИЯТА
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ОТНОСНО: Относно ограничаващи условия за достъп до средства от програмата за икономическа трансформация към Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ)
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,
С настоящото писмо бихме искали да обърнем внимание на наличието на ограничаващи условия за достъп до средства от програмата за икономическа трансформация към Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Предприятията, попадащи в обхвата на Европейската система за търговия с емисии (ЕСТЕ), нямат достъп до фондовете (фонд „Растеж и иновации“ и фонд „Зелен преход и кръгова икономика“) от Програмата за икономическа трансформация. Съгласно Приложение П8 за кандидатстване, фондовете са достъпни за МСП, а съществува условието: „нито един от фондовете на програмата да не подкрепят: инсталации, включени в регистъра за търговия с квоти за емисии на парникови газове“.
По този начин от възможност за кандидатстване за финансиране са лишени важни сектори на преработващата промишленост (химия, металургия, цимент, стъкло и др.). Именно това са секторите, които имат най-голяма нужда от подкрепа за осъществяването на целите на декарбонизацията като същевременно те стоят в основата на осъществяването на Зелената сделка, кръговата икономика и повишаването на ефективността на използването на суровини и енергия.
Изтъкнатите основания за включване на това ограничение са в прилагането на принципа за ненанасяне на значителна вреда (do no significant harm). Този принцип, обаче, се прилага единствено за оценяване на допустимостта на конкретни проектни предложения, които ще бъдат финансирани, а не служи като предварително сложена бариера пред цели отрасли.
Тези необосновани ограничения създават неравнопоставеност за тези ключови отрасли като към тях се предявяват все по-строги изисквания, свързани с опазването на околната среда, без да им се предоставя достъп до средствата, необходими за изпълнението на тези изисквания.
След справки с европейски отраслови асоциации, направени още през 2021 г., са получени данни, че в плановете за възстановяване и устойчивост на останалите страни-членки не са предвидени подобни ограничения. Нещо повече, при проверка на разпоредбите на Регламент (ЕС) 2021/241 за създаване на Механизъм за възстановяване и устойчивост, Насоките на ЕК за разработване на НПВУ (SWD(2021) 12 final) и специфичните препоръки към България от 2020 г. (COM(2020) 502 final), не бяха открити подобни ограничаващи изисквания. Всички документи насърчават ускоряването на декарбонизацията, с цел изпълнение на високите климатични цели на Европейския съюз.
Тази тема е поставяна многократно пред всички правителства и ресорните министерства от 2021 г. насам от различни браншови и работодателски организации, включително и от АОБР. Само през изминалата година въпросът е повдиган многократно писмено и в рамките на различни срещи пред министерствата на енергетиката, икономиката и индустрията и иновациите и растежа. Последният път, когато тази тема е поставяна на вниманието на изпълнителната власт, е на 20.12.2023 г. с писмо на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори до министъра на иновациите и растежа.
За наше огромно съжаление, все още не е намерено разрешение на тази проблематика. Предприятията, попадащи в обхвата на Европейската система за търговия с емисии, са производствата, които следва да поемат най-големите ангажименти в декарбонизацията на индустрията. Доколкото много от технологиите, необходими за декарбонизацията, все още не са пазарно зрели, лишаването на предприятията от достъп до финансиране ще затрудни както достигането на въглеродна неутралност, така и ще окаже отрицателно въздействие върху конкурентоспособността.
Същевременно тези отрасли са структуроопределящи за икономиката на страната, имат значителен принос към формирането на брутната добавена стойност, износа, заетостта, развитието на кръговата икономика и рециклирането. В условията на спадащо промишлено производство у нас и при основните ни търговски партньори е от изключително значение индустрията да има равнопоставен достъп до европейско финансиране. Календарно изгладеният индекс на промишленото производство в страната за ноември 2023 г. бележи спад от 10,9% спрямо ноември 2022 г., като индексът има отрицателни стойности от началото на 2023 г. Спадът в добивната промишленост спрямо ноември 2022 г. е 12,3%, а в преработващата – 7,9%.
Премахването на ограниченията за достъп до финансиране на индустрията от НПВУ ще изравни условията у нас с тези в останалите страни-членки на ЕС и ще подпомогне осъществяването на прехода към въглеродно неутрална икономика.
Поради това, настояваме за незабавно премахване на гореупоменатите ограничаващи условия, като изразяваме готовността си да участваме в разговори с правителството за намиране на разрешение на този дългогодишен проблем.
С уважение:
Кирил Домусчиев
Председател на УС на КРИБ
и ротационен председател на АОБР за 2024 г.,
по поръчение на АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ
http://www.turbulence.tech