В последните месеци бизнесът нееднократно е насочвал вниманието на държавната администрация към ефекта, който промените в Закона за акцизите и данъчните складове, Правилника за прилагането му и Наредба № 3/ 19.02.2010г. оказват върху дейността на компаниите, произвеждащи и търгуващи с горива.
С цел подобряване на контрола и събираемостта на акцизи в държавния бюджет бяха въведени някои мерки по отношение на търговията с горива – например задължението за получаване и разтоварване на закупената стока в определен обект, изискване за въвеждане на скъпоструващо измервателно оборудване и др. По този начин се наруши функционалността на съществуващите търговски схеми и се ограничи стокооборота. Нормативните актове задължиха бизнеса да осъществи неоправдано големи инвестиции.
Така въведените мерки (конкретно по отношение на регистрираните получатели) нямат аналог на европейско ниво. Съгласно Директива 2008/118/ ЕО от 16 декември 2008г. на специален контрол подлежат единствено стоки под режим отложено плащане на акциз (т.е. само стоки, за които не е заплатен акциз) и в този смисъл, нововъведените правни норми не представляват транспониране на европейското законодателство.
Подзаконовата уредба по прилагането на ЗАДС (например Наредба №3 за измервателните средства) предписва някои неизпълними задължения. В нереално кратки и съответно неосъществими от бизнеса срокове, в период на световна икономическа криза, се възлага извършването на мащабни инвестиции в системи за контрол с неясни технически параметри, които не гарантират по-добра събираемост в бюджета. Субектите се задължават да създадат и дори да дублират електронни системи за подаване на информация към Агенция "Митници" без тези системи да отговарят на реалните нужди на държавата и бизнеса.
Юридическата база на Наредба №3 е чл. 103а от ЗАДС, който изчерпателно определя приложното поле. Трябва да се отбележи обаче, че някои правни норми от подзаконовия акт противоречат на Закона. Влезлият в сила вариант на Наредба №3 превишава обхвата, предписан в чл.103а ЗАДС, като: с нея се уреждат контролни функции; неправомерно се въвеждат допълнителни изисквания към лицата, чиято дейност подлежи на регистрация и наблюдение по ЗАДС. Гореизложеното е предпоставка за създаване на среда на неравнопоставеност между производителите, изкуствено намаляване на конкурентоспособността, провокиране на условия за административен произвол и неблагоприятна за бизнеса законодателна среда.
Считаме, че Наредбата №3 е съставена при непознаване на основни правила на технологичния процес и спазването на добрите производствени практики в сектори като петролния и газов, винаро-лозарския, пивоварския. Категорични сме в твърдението си, че подзаконовият нормативен акт създава значителни затруднения за браншовете, изисквайки значителни инвестиции, без капиталовложенията да са насочени към подобряване на качеството, намаляване на злоупотребите и стабилизиране на пазара.
ЗАДС и Правилникът за прилагането му създават спънки и по процедурата за държавна помощ за горива със съдържание между 4% и 5% биокомпонент, одобрена от Европейската Комисия (ЕК). Решението на ЕК препраща към националното законодателство и по-специално към Закона за възобновяемите енергийни и алтернативни източници (ЗВАЕИБ) горива и ЗАДС. В комбинация с двата закона, то създава изключително усложнена процедура(несъобразена с промените в ЗВАЕИБ), която освен практически проблеми пред бизнеса (по ползване на държавната помощ), ще доведе и до неизпълнение от Република България на индикативните цели за намаляване на емисиите на парникови газове.
Съгласно принципите и основните свободи, предвидени в законодателството на ЕС, мерките, които държавите-членки могат да въведат с оглед предотвратяване на злоупотреби и осигуряване на събираемост на дължимите налози, не следва да превишават разумно необходимото предвид целта си.
С цел намирането на необходимия баланс между подсигуряване фискалния интерес и този на бизнеса, предлагаме да бъде обмислено въвеждането на някои облекчения и възможности. По-конкретно предложенията, които КРИБ предлага за обсъждане, включват:
– Инициирането на промени в ЗАДС, Наредба №3 (по която директорът на Агенция "Митници" има задължение за свикване на постоянна работна група);
– Предвиждане на възможност регистрираните по закона лица (лицензирани складодържатели и регистрирани получатели) да предоставят обща банкова гаранция за всички лицензирани/ регистрирани обекти;
– Предвиждане на възможност регистрираните получатели да получават стоките и в места, които не са собствени или наети, като се предвидят по-гъвкави възможности за доказване на количеството получена стока (премахване на изискването всяка получена доставка да бъде задължително разтоварвана в регистрирания обект);
– Предвиждане на възможност регистрираните получатели да се освобождават от задължението за акциз за естествените загуби на гориво в следствие изпълнението на задължението за разтоварване в обекта;
– Предвиждане на облекчено администриране на операциите по смесване на гориво с биогориво;
– Изработването на анекс/нова нотификация до ЕК за биогоривата.