1. КРИБ изгражда своята стратегия за преодоляване на последствията от световната криза върху убеждението, че тя засяга всички групи на нашето общество, поради което отговорността е обща и тя трябва да се споделя. КРИБ вярва, че България може да посрещне предизвикателствата на кризата като запази своята финансова и макроикономическа стабилност. За тази цел е необходимо:
· България да има план за минимизиране въздействието на кризата, както и план за посрещане на предизвикателствата на кризата при развитие на възможно най-песимистичния сценарий.
· Всеки антикризисен план следва да се основава на запазването на паричния съвет до присъединяването към ERM-II и/или eврозоната.
· В случай че на България бъде отказано скорошно присъединяване към ERM-II и приемане на eврото, КРИБ разглежда едностраннатаевроизация като единствено възможен сценарий за запазване на макроикономическата и финансова стабилност в страната по време на криза.
· Постигане на политически консенсус и поемане на писмен предизборен ангажимент за структурни реформи, прозрачност на публичните разходи и борба с организираната престъпност от всички значими политически партии с цел размразяване достъпа до европейските фондове веднага. КРИБ е готов да се включи в подготовката на такъв документ. Икономиката на България има спешна нужда от европейските фондове сега.
· КРИБ счита за необходимо създаването на adhoc група към премиера отпредставители на реалния и финансовия сектор, която да наблюдава и анализира развитието на кризисните процеси, както и да препоръчва подходящи политики за преодоляването им.
2. Adhoc групата, заедно сБНБ и Министерство на финансите, следва да подбере и редовно наблюдава индикатори, които могат да осигурят ранно сигнализиране за влошаване на икономическите условия, поява на обща криза на доверие във финансовия сектор и необходимост от прилагане на антикризисния план.
3. Антикризисният план за българския финансов сектор и икономика следва да се основава на следните принципи:
· Засилване на прозрачността и отчетността на финансовите институции и техните регулатори, включително на Комисията за финансов надзор (КФН) и БНБ.
· Засилване и укрепване на регулаторните режими, управлението на риска и надзорните способности и умения на КФН, БНБ за тестване издръжливостта на системите в условия на криза, както и стриктно прилагане на законовите разпоредби и регулации.
· Укрепване на международното сътрудничество между регулаторите и другите отговорни за управлението на кризата институции, задълбочаване на сътрудничеството с националните власти на чуждите банки, опериращи в България.
· Засилване на координацията между БНБ, Министерство на финансите, КФН, Европейската комисия, МВФ и СБ.
· Повишаване на прозрачността и обществения контрол при извършване на публични инвестиционни разходи. Публичните инвестиции ще бъдат основен фактор за компенсиране на отлива на преки чуждестранни инвеститори в България, затова е важно те да са ефективни и да постигат своите макроикономически цели.
4. КРИБ смята, че независимостта на БНБ следва да се зачита. Антикризисният план за българския финансов сектор предлага, но БНБ решава дали, кога и как да реализира следните ключови мерки за противодействие при евентуална поява на ликвидна криза и криза на доверието:
· За да бъдат предлаганите мерки успешни, е необходимо спешно договаряне на споразумения с регулаторните органи на страните (Австрия, Гърция, Унгария и Италия), в които са централите на чуждите банки, опериращи в България, да не се рефинансират майките в чужбина, както и да се координира регулираното намаляване на задълженията към банките-майки.
· Предоставяне на част от фискалния резерв на банки в България под формата на обратни репо сделки с български и чуждестранни правителствени ценни книжа срещу ангажимент да продължат да кредитират икономиката.
· При необходимост, ако кредитирането на реалния сектор намалее рязко, предоставяне при ясни и прозрачни правила на депозити от фискалния резерв на основните банки, които кредитират икономиката.
· Намаляване на минималните задължителни резерви на банките по Наредба 21 от 12% на 8% и по-малко. Необходимо е да се конкретизира кога и при какви обстоятелства!
· Облекчаване на условията на ограничено рефинансиране по Наредба 6. Необходимо е да се конкретизира кога и при какви обстоятелства!
· На основата на стрес-тестове и внимателен мониторинг на качеството на кредитните портфейли на банките, при необходимост може да се предостави капиталова подкрепа евентуално от новосъздаден държавен фонд. За целта се дефинират както критериите, на които следва да отговарят банките, за да получат капиталовата подкрепа, така и условията, при които се предоставя тя.
· Създаване на работещ механизъм за ефективно гарантиране на междубанковите кредити.
· Увеличаване на гаранцията за депозитите в съответствие с препоръките на Европейската комисия относно: увеличаването на минималния гарантиран праг до BGN 200 000 (Euro 100 000) за всеки вложител, пълното възстановяване на депозитите до минималното гарантирано равнище и съкращаването на периода на изплащане на депозитите при фалит на банка.
· Подпомагане на заемополучателите чрез признаване на лихвите по ипотечните кредити за основно жилище в размер до Euro 50 000 за разход при личното облагане на домакинствата и съобразяване с препоръките на Европейската комисия за премахване на таксите при предсрочно погасяване на кредити.
5. КРИБ предлага допълнително усъвършенстване на данъчната система чрез въвеждане на:
· Благоприятен холдингов режим, който осигурява свободно движение на капитали без да поражда рискове за фиска, какъвто режим в една или друга форма се прилага в повечето европейски държави.
· Гъвкаво прилагане на ДДС съобразно Европейската Директива 112, което ще намали ДДС-разходите за финансовия сектор.
· Системата Electronic Data Interchange, базирана на Европейската Директива по ДДС.
6. Антикризисният план предполага повишаване гъвкавостта на фирмите в реалния сектор чрез:
· Подобряване на системата за управление на риска в НАП и възстановяване на 80% от ДДС преди приключване на данъчната проверка за фирмите, които са с добра репутация и доказано историческо поведение на добри данъкоплатци.
· Създаване към КРИБ, съвместно с отдела за вътрешен контрол в НАП, на звено, към което коректните платци на ДДС да се обръщат в случай на прекомерно забавяне на възстановяването на данъка и което да прави публични имената на данъчните служители, които неоснователно забавят връщането на ДДС.
· Премахване на данък дивидент.
· Намаляване на социалната осигуровка с 5 процентни пункта за работодателите.
· Отлагане на планираното 20-процентно увеличение на природния газ от 1 януари 2009г. до момента, когато спадналите цени на петролните деривати ще го компенсират .
· Изчистване на просрочените задължения на бюджетни разпоредители във всички сектори на икономиката, без изключение..
· Капитализиране на БАЕЗ и повишаване на нейния капацитет с цел да се постигне рязко увеличаване на лимитите за застраховане на вземания на български фирми от чужбина и създаване на инструмент за застраховане на междуфирмени задължения в България.
7. КРИБ настоява за подобряване на бизнес климата с цел привличане на ПЧИ, включително качествени чуждестранни инвестиции чрез:
· Усъвършенстване на регулациите и облекчаване или премахване на тромави административни режими и процедури.
· Повишаване на административния капацитет и подобряване на административното обслужване.
· Преодоляване на корупцията и ограничаване на сивата икономика.
· Повишаване ефективността и качеството на правната система. Инвестициите в инфраструктура могат да подобрят бизнес климата и да компенсират спада в строителството, в други сектори, както и на БВП.
8. Европейските фондове следва да се разглеждат като основен източник на ликвидност при криза. КРИБ настоява за възстановяване на доверието чрез:
· Прилагане на цялата строгост на закона срещу нарушителите.
· Включване на представителния бизнес във всички стадии на работа с Европейските фондове – от структуриране напрограмите и оценка на проектите до контрол на усвояването.
· Аутсорсинг на управлението на Европейските фондове, където е възможно или където има най-сериозни проблеми – например, НАПИ да се даде за управление от външна фирма по примера на Краун Ейджънтс.
· Приемане на предложенията на КРИБ за промяна в ЗОП.
9. КРИБ предлага решаване на проблема с междуфирмената задлъжнялост чрез създаване от държавата или от членовете на КРИБ и банковата общност на специална система за нетиране на междуфирмените вземания, която ще покрива:
· всички вземания независимо от размера им;
· верижната задлъжнялост индиректно;
· всички юридически лица и еднолични търговци.
10. В социалната сфера КРИБ не желае работниците и служителите да понесат най-крайните последствия от кризата, поради което предлага план за избягване на висока и трайна безработица:
· Предвид неизбежното намаляване на поръчките, е необходимо въвеждането на система на гъвкаво работно време, което да гарантира запазване на работни места. Това е по-добрият план от серийни фалити и трайна безработица.
· Законодателството предвижда при криза работодателят да заплаща обезщетение в размер на 50 на сто от брутното трудово възнаграждение, през което работникът е бил възпрепятстван да работи. При настоящата световна криза фирмите няма да бъдат в състояние да изплащат на работниците си тези 50 %.
· От Фонд "ГВРС" следва на работниците, които работят на съкратен работен ден, да се изплаща под формата на обезщетение за около 20-30 % от нормалното им работно време, определен процент от обичайното им нетно възнаграждение.
· Точно в период на криза приоритетно внимание следва да се отдели на квалификацията и преквалификацията. ОП "Човешки ресурси" е основен инструмент.
11. В сектор "Строителство" КРИБ предлага:
· Предвид предстоящото значително увеличение на публичните разходи в сектора е задължително повишаването на прозрачността и ефективността на инвестициите и особено на тези в инфраструктура.
· Изплащане от държавата и общините на всички изпълнени договори за строителство веднага и без отлагане. До сега на практика строителните фирми кредитираха държавата и общините в тримесечен цикъл. Началото на кризата в България увеличи този срок до 6 месеца, което вече е непосилно за бизнеса.
· Предоставяне на оборотен капитал през търговските банки или чрез факторинг на не по-малко от 500 млн. лева за фирмите от сектора.
· Недопускане на българския пазар на фирми от държави извън ЕС, които се субсидират от националните им държави и които наемат в България нерегламентирано внесена работна ръка.
12. Текстилна промишленост. Браншовете със сезонна натовареност ще усетят кризата първи. За последните 6 месеца поръчките в сектора са намалели с 35%, като очакванията са, че от втората половина на 2009 г. много фирми ще имат работа само за 3-4 дни от седмицата. За посрещане на тези предизвикателства КРИБ предлага:
· Компании, които през последните години са имали добри икономически показатели, но поради кризата ще имат проблеми с ликвидността си, да получат възможност за предоговаряне на кредитните рамки чрез гаранции, предоставени им от държавата или региона, в който работят.
· Предвид кризата социалните партньори би следвало да организират съюз за гарантиране на работните места в индустрията във форма, която ще позволи въвеждането на гъвкаво работно време. За период от 1-2 години на предприятията да се предостави възможност да работят в условията на по-гъвкаво седмично работно време от 32 часа (минус 8 часа) до 48 часа (плюс 8 часа без заплащане на извънредния труд) и пълно прилагане на исканията от т.11.
13. Недвижими имоти. В сегмента ваканционни имоти има срив, който започва да влияе и на други сегменти като жилищни, търговски и офис площи. България практически изчезва от картите на германски и други, свързани с тях инвеститори. Шанс ще имат само класни проекти, като за това допринася отказът на банките да кредитират сделки с панелни жилищни сгради.
· Поведението на инвеститорите ще се моделира главно от бизнес климата и тук важат препоръките от т. 8.
14. Туризъм. Спешните антикризисни мероприятия, които следва да се предприемат от представителите на бранша с пряката подкрепа на правителството и парламента до края на зимния сезон, са свързани с постигане на два приоритета:
· Да се гарантират административно-финансови и организационни условия за разгръщане на неизползвания и непопуляризиран туристически потенциал като се създадат реални предпоставки за превръщане на България в целогодишна туристическа дестинация.
· Преструктуриране на туристическата маркетингова и рекламна политика на национално, местно и фирмено ниво с акценти върху обогатяване на туристическия асортимент със специализирани форми на туристическо предлагане и с акцент върху здравния (балнеология – профилактика и рехабилитация), СПА и wellness туризъм (България се нарежда на второ място в света по наличие на лечебни минерални води).
Съществува спешна нужда от целево предвиждане допълнително за 2009 г. на не по-малко от 14-15 милиона лева извънбюджетни средства за мащабна и тематична рекламна антикризисна политика.
По всички гореизложени предложения КРИБ е готов да предостави подробни разработки.
http://www.turbulence.tech