Г-Н ПЛАМЕН НУНЕВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ВЪТРЕШНА СИГУРНОСТ И ОБЩЕСТВЕН РЕД
Г-ЖА МЕНДА СТОЯНОВА
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ
ОТНОСНО: Предложение за промяна на разпоредбата на чл.4, т.19 от Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП)
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН НУНЕВ,
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО СТОЯНОВА,
Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) е официално призната представителна организация на работодателите, обединяваща 131 браншови организации във всички сектори, сред които и производители и търговци на различни стоки. Сред основните цели на КРИБ е подобряването на бизнес климата в страната и повишаване на конкурентоспособността на българската икономика.
Със Закона за мерките срещу изпирането на пари са въведени изисквания и задължения към субектите, изброени в чл.4, от него, значително увеличаващи административната тежест на засегнатите лица и въвеждащи сериозни санкции за неизпълнението им.
Конкретния повод за настоящото изложение е категорията задължени лица по чл.4, т.19 от ЗМИП – „търговци на едро“.
Съгласно чл.4, т.19 от ЗМИП задължени лица по закона са „търговците на едро“. За разлика от т.20 на същия член, където кръга на субектите е очертан според характера на стоката, с която се търгува – „оръжие, петрол и петролни продукти“, за които стоки очевидно се приема, че е налице повишен риск от изпиране на пари или финансиране на тероризма, текстът на т.19 не прави подобно разграничение, т.е. обхваща всички „търговци на едро“, независимо от вида и стойността на стоката, без при това да дава дефиниция на понятието „търговец на едро“, което противоречи на логиката и целта на Директива (EC) 2015/849 и поставя българските търговци в по-неблагоприятно положение спрямо конкурентите им от другите европейски държави, в които Директивата е приложена според точния си смисъл и логика.
В тази връзка КРИБ предлага:
Отмяна на т.19 на чл.4 от ЗМИП.
Мотиви:
Представяме анализ относно включването на категорията „търговци на едро“ сред задължените лица в областта на мерките срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма в държавите членки на Европейския съюз („ЕС“), както и кои правила следва да се прилагат в случай, когато дружество-майка е регистрирано в една държава членка и негово дъщерно дружество – в друга.
- Право на ЕС
Държавите членки на ЕС, сред които и Република България, са длъжни да транспонират в своето вътрешно законодателство директивите на ЕС в сферата на превенция и борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма, основната от които е Директива (ЕС) 2015/849 („Директивата“).
В чл. 2 от Директивата се определя кръгът от задължени лица, както следва:
„1. Настоящата директива се прилага за следните задължени субекти:
1) кредитни институции;
2) финансови институции;
3) следните физически или юридически лица, действащи при упражняване на професионалните си дейности:
а) одитори, външни експерт-счетоводители и данъчни консултанти;
б) нотариуси и други упражняващи юридическа дейност лица на свободна практика, когато участват, действайки от името или за сметка на техен клиент, във всяка финансова сделка, или сделка с недвижимо имущество или чрез подпомагане на техен клиент при планирането или извършването на сделки, отнасящи се до:
i) покупката и продажбата на недвижимо имущество или търговски предприятия;
ii) управлението на средства, ценни книжа или други активи на клиента;
iii) откриването или управлението на банкови сметки, спестовни сметки или сметки за ценни книжа;
iv) организацията на вноските, необходими за създаването, функционирането или управлението на дружества;
v) създаването, функционирането или управлението на доверителна собственост, дружества, фондации или сходни структури;
в) доставчици на услуги по доверително или дружествено управление, които не са обхванати от букви а) или б);
г) посредници за недвижими имоти;
д) други лица, търгуващи със стоки, когато извършваните или получаваните плащания в брой са в размер на EUR 10 000 или повече, независимо дали сделката се извършва с една или с няколко операции, които изглеждат свързани;
е) доставчици на услуги в областта на хазарта.“
Директивата не включва изрично търговците на едро сред задължените лица, но съдържа една конкретна разпоредба за търговците, а именно буква д) от чл. 2, ал. 1, т. 3 – други лица, търгуващи със стоки, когато извършваните или получаваните плащания в брой са в размер на EUR 10 000 или повече.
По силата на чл. 3 от Закона за ограничаване на плащанията в брой, плащанията в брой на територията на страната са ограничени само за суми в размер до 10 000 лева, равняващи се на EUR 5 112,92 по фиксирания обменен курс на Българската народна банка BGN 1,95583 = EUR 1.
Плащанията на стойност, равна на или надвишаваща 10 000 лева, както и на стойност под 10 000 лева, но когато могат да се разглеждат като част от свързани помежду си платежни операции на едно и също основание, чиято обща стойност е равна на или надвишава 10 000 лева, се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка. Тези правила се прилагат и в случаите на плащания в чуждестранна валута, когато левовата им равностойност е равна на или надвишава 10 000 лева. Равностойността в български левове се определя по курса на Българската народна банка в деня на плащането.
Следователно, в България лицата, търгуващи със стоки на стойност в размер на EUR 10 000 или повече, задължително следва да извършват или получават плащанията само чрез превод или внасяне по платежна сметка, тъй като плащанията в брой в размер, равен или по-голям на 10 000 лева са забранени.
- Българско право
Цитираната разпоредба на чл. 2 от Директивата се транспонира в българското законодателство чрез чл. 4 от ЗМИП.
Съгласно чл. 4, т. 19 от ЗМИП „търговците на едро“ са сред задължените лица, които трябва да спазват изискванията на закона. Няма диференциация по отделни видове търговци или високорискови сектори/индустрии, нито по вид или размер на извършвани или получавани плащания, което на практика създава съществени и неоправдани затруднения за търговците на едро във връзка с прилагането на разпоредбите на ЗМИП и се превръща в пречка за осъществяване на основната им бизнес дейност, като същевременно ги поставя в неизгодно, неравностойно и неконкурентно положение, в сравнение с търговци на едро от другите държави членки на ЕС и трети държави, които не са задължени да извършват комплексна проверка и да изискват и събират документи, данни и информация от своите клиенти във връзка с мерките срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма.
Предвид че Директивата не предвижда „търговците на едро" сред задължените лица, а българският закон ги включва изрично, направихме проучване дали същият подход е бил възприет и от останалите държави членки на ЕС.
- Проучване сред държавите членки на ЕС
Извършено е проучване по държави членки на ЕС относно това дали вътрешно им законодателство, въвеждащо Директивата и последващите актове на правото на ЕС, включват търговците на едро като задължени лица. Анализът е базиран на консултации с офисите на PricewaterhouseCoopers („PwC“) в съответните държави, както и на база паралелно проучване от публично достъпни източници, направено от служители на PwC в България.
От извършеното проучване става ясно, че нито една държава членка (с изключение на Република България) не включва търговците на едро сред кръга на задължените лица по начина, по който те са включени в ЗМИП.
- Примери от други държави членки на ЕС
Законодателствата на Белгия и Естония включват сред кръга на задължените лица търговците на едро с благородни метали, изделия и скъпоценни камъни и то в определени хипотези.
Законодателството на Германия определя „търговците на стоки“ като задължени субекти, но отново в точно определени хипотези, ако те извършват:
- транзакции, включващи произведения на изкуството на стойност най-малко EUR 10 000;
- транзакции, включващи стоки с висока стойност съгласно раздел 1 (10), изречение 2, номер 1 от германския закон срещу изпирането пари, при които те извършват или получават парични плащания от поне EUR 2 000 в тяхна полза или чрез трета страна; или
- транзакции, включващи други стоки, при които те извършват или получават парични плащания от поне EUR 10 000 от тяхна страна или в тяхна полза, или чрез трета страна.
Раздел 1 (10) на германския закон срещу изпиране на пари:
„(10) За целите на този закон, ценностите означават стоки, които:
- поради тяхното качество, пазарната им стойност или предназначението им се открояват от изделия за ежедневна употреба; или
- поради тяхната цена не представляват ежедневни покупки.
Те включват по-специално:
- благородни метали като злато, сребро и платина;
- скъпоценни камъни;
- бижута, часовници;
- произведения на изкуството и антики;
- моторни превозни средства, кораби и моторни лодки, както и самолети.“
Следните законодателства въвеждат задължения за търговците на едро в случаи на получаване на плащане или плащания в брой.
В Унгария в обхвата на задължените лица попадат търговците на едро, които получават плащане в брой на стойност, надвишаваща HUF 3 000 000, което е приблизително EUR 8 500.
В Чехия и Полша този праг е EUR 10 000, а в Швеция – EUR 5 000.
Извършен е и допълнителен анализ на въпроса дали в съответните национални законодателства на държави членки на ЕС и трети държави съществуват разпоредби (подобни на чл. 6 от ЗМИП) относно прилагане на мерките срещу изпиране на пари и финансиране на тероризма по отношение на дъщерни дружества и клонове на чуждестранни юридически лица и други правни образувания, регистрирани на тяхна територия, както и ако има такива разпоредби, какво предвиждат те в тази връзка.
Резултатите от анализа показват, че законодателствата на държавите членки на ЕС не правят разлика между дружество-майка и дъщерно дружество и постановяват всички задължени субекти и техни дъщерни дружества да спазват правилата относно мерките срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма, въведени в съответната държава членка, където те са установени.
С уважение,
Евгений Иванов
Изп. директор и член на УС
http://www.turbulence.tech