12.02.2015

Председателят на КРИБ г-н Кирил Домусчиев в интервю за в. "Преса"

Кирил Домусчиев е роден на 18 април 1969 г. в София. Има магистърска степен по "Индустриален мениджмънт" от Техническия университет в София. От 2010 г. е главен финансов спомоществовател на Професионален футболен клуб "Лудогорец 1945". Заема високи позиции в много компании: главен акционер в "Параходство Български морски флот" АД, изпълнителен директор на "Хювефарма" АД, председател на надзорния съвет на "Биовет" АД, основател на "Напредък холдинг" АД чрез дружеството си "Кимаго" ООД и др.

– Г-н Домусчиев, в остро отворено писмо работодателските организации заявиха готовност да се оттеглят от социалния диалог, ако правителството не преосмисли отношението си към него. Кой е най-големият проблем – вземането на решение за вдигане на минималната заплата или даването на право на свободен избор на работещите да се осигуряват в частен пенсионен фонд?

– Най-големият проблем не е във вдигането на минималната заплата или в свободния избор на работещите да се осигуряват в частен пенсионен фонд, а че има европейски ценности, които са задължителни и в България. Има Кодекс на труда, Правилник за организацията и дейността на Народното събрание, както и конвенция на Международната организация на труда, които ясно казват, че всякакви по-важни решения в сферата на социалната и икономическата политика, в т.ч. и законодателни решения, трябва да минават през Националния съвет за тристранно сътрудничество. В него има три страни, не са само синдикати и правителство, а участват и работодателите. Ние, бизнесът, сме тези, които създаваме БВП, плащаме данъци и осигуряваме работни места. Нашето мнение би трябвало да е най-меродавно. А това не работи. Постоянно научаваме от медиите при свършен факт, че се вземат някакви решения – независимо дали са правилни или не и дали бихме ги подкрепили или не. Липсата на сериозен диалог е нещото, което ни притеснява. Факт е, че тристранният съвет не се е събирал на заседание от два месеца и половина. Не виждам какво повече трябва да чакаме, при положение че самото правителство си даде срок до 31 март да извърши много сериозна реформа в пенсионната сфера. Нещо, което е важно и за гражданите, и за всеки работодател. Това е проблемът. А иначе правото на свободен избор с местене на средства в двете посоки е нещо, което КРИБ успя да защити постфактум. В първоначалния вариант, за който се бяха договорили синдикати и правителство, можеше парите от пенсионните фондове да отиват само в едната посока – в НОИ. Впоследствие, след като вдигнахме доста шум по темата и след срещата ни при финансовия министър Владислав Горанов, дойде идеята, която ние предложихме – да има равнопоставеност и възможност за връщане на средствата от НОИ отново в частен фонд. Притеснява ни, че при нас има много експертност, а не срещаме разбиране и отношение. Все едно ние, работодателите, сме никакви и че едва ли не от нас нищо не зависи, че ние сме бандитите и разбойниците, а политиците и синдикатите са тези, благодарение на които държавата върви напред.

– Май не е точно така.

– Да, видно е, че не е така, защото станахме най-бедната държава не само в Европа, но май сме сред най-бедните и в света. Ако всичко вървеше по мед и масло, както ни го представят политици и синдикати, нямаше да сме на това незавидно място.

– Грешат ли министрите, когато не се вслушват в гласа на бизнеса?

– Ясно е, че грешат. Двайсет и пет години ни оправят и не виждам светлина в тунела. Реформите се изразяват в това да вдигнем цените на тока, осигуровките или данъците. Това не са реформи. Има толкова много дупки за запушване, постоянно гледаме по телевизията за кражби, злоупотреби, източвания. След като самият финансов министър в среща с нас потвърди, че първо трябва да се запушат пробойните и тогава да се мисли за увеличаване на данъци и осигуровки. С което сме абсолютно съгласни, но не срещаме разбиране от страна на социалното министерство.

– Най-лесно е да се натоварят още хората и бизнесът.

– Всеки гледа по-лесното и популизма, никаква експертност. И затова сме на това дередже. Както аз очаквам експертност на нашите членове на КРИБ и на колегите от другите работодателски организации, защото там са събрани най-добрите експерти, по същия начин би трябвало политиците и правителството да очакват нашата експертност при вземането на такива важни решения.

– Очаква се скоро да има заседание на тристранния съвет. Ще отидете ли?

– В резултат на нашето отворено писмо е реакцията на вицепремиера Ивайло Калфин. В неясно за мен време ще има такава среща. Оттам нататък какво ще стане, какво ще е развитието на тази реформа, мога само да гадая.

– Но така или иначе ще отидете и тогава ще преценявате какви ще са бъдещите ви действия?

– Естествено. Ние не сме казали, че напускаме. Само предупредихме, че нещата не се случват както трябва, и ако продължават така, явно ще има валс за двама между правителството и синдикатите, който ще им е много удобен.

– Синдикатите излизат на протести, когато на масата на преговорите аргументите им не се чуват. Ще станем ли свидетели на работодателски протест в България?

– Четирите работодателски организации се събрахме и това беше една от основните теми. Всички споделихме, че имаме натиск от нашите членове да се търси форма на протест. Предложението е в нея да се включат работници и работодатели, но без синдикални централи. Защото проблемите касаят не само собствениците на заводи и фирми, но и нашите работници и служители. Едно вдигане на осигуровките ще значи и те да плащат повече от джоба си. Ако за някои това, че ще се вдигне с 30 лв. осигурителната тежест на 1000 лв. заплата, са пари за семки, за един работодател или работник, които знаят как се изкарват тези средства в кризата, са много пари. Проблемът не е в тези 30 лв., а в несигурността какво ще е след една година. Защото, като не се направи реформа, ще продължава да ги има дупките и кражбите. Това не е решение.

– Останалите три работодателски организации подготвиха жалба до Върховния съд заради вдигането на минималната заплата.

– Нямаме възражения за това, но ние по принцип нямаме притеснения от увеличаване на минималната заплата. Нашите членове са в белия сектор и едва ли някой плаща минималното възнаграждение на работниците си. По-скоро ни притеснява това, че Калфин си решава в момента и си вдига с толкова пари минималната заплата, защото толкова му трябват. Навсякъде по света тази заплата е вързана с някакви критерии – инфлация, производителност на труда, има формули. В България няма формули, някой си решава, смята и лесна работа, парите идват. Единственото, за което КРИБ винаги е настоявала, е да има ясни правила за определяне на минималната заплата и да бъде отвързана от фиска, защото има над сто вида такси, които се определят въз основа на нея. Колкото повече тя се вдига, толкова растат тежестите за бизнеса.

– Остава да се чака заседание на тристранката.

– Чакаме какво ще се случи на нея. При всички положения след това, ако нямаме решение, ще търсим среща при премиера Бойко Борисов и след това работодателските организации ще решават какви мерки ще предприемат. Не можем да оставим повече нещата така, защото 25 години ги оставяме и виждате докъде е докарана България. Нашето очакване към това правителство е за реформи. И очакванията на цялото общество са такива, защото всеки знаеше, че ножът е опрял до кокала, че коалицията се нагърбва с тази задача и затова е създадена от толкова разнородни партии. Моментът е назрял за реформи, няма повече накъде. Това, което се предлага, просто да вдигаме данъци и такси, не е реформа. Нали трябва да се увеличава пенсионната възраст? Даже трябва да става с много по-сериозни стъпки.

В България се пенсионираме средно с пет години по-рано от другите европейски държави, което не е нормално при една застаряваща и намаляваща нация. Кой ще ги плаща тези сметки? Второ, в първа и втора категория труд има много хора, които не могат да бъдат там – разни чиновници в МВР и военното министерство. Какво повече изразходват като енергия, време или риск от вас, журналистите, да речем?

Друг въпрос са полицаите на улицата. Ама тези пари някой ги плаща – ние.

Сигурно сме на първо място в Европа като процент на хора с решения на ТЕЛК. Това са все парадокси и дупки за милиони. Не мога да разбера защо всички ние и вие да плащаме социални осигуровки, а държавните служители да не плащат. Администрацията се увеличава, при положение че нацията намалява.
Живеем във времето на Бил Гейтс, навсякъде се извърши компютризация, вкараха се какви ли не софтуери, но това не доведе до намаляване на администрацията. Всяко ново правителство открива и нови министерства, назначават се хора на нови щатове. Всичко това са разходи, а после казват няма пари. Не атакувам премиера Борисов, защото и на него не му е лесно, тъй като тази коалиция е много разнородна. Трудно е да скочи на Калфин, но пък ако ние не скочим, кой?

12.02.2015