20.02.2015

Председателят на КРИБ в интервю за в. Стандарт България е загубена без спешни реформи

Скъп ток и липса на предвидимост гони фирмите в чужбина, категоричен е Кирил Домусчиев

Каква е оценката, която дава най-голямата работодателска организация у нас на първите 100 дни на кабинета "Борисов"? Кои са добрите и слабите страни на правителството? Какви реформи и в кои сфери е наложително спешно да бъдат направени? Какво е необходимо за стабилизирането на най-важния и най-закъсалия отрасъл на икономиката – енергетиката?

За отговори на тези и други важни за обществото въпроси се обърнахме към Кирил Домусчиев, председател на Управителния съвет на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), в която членуват над 10 500 компании с повече от 800 хиляди служители.

– Господин Домусчиев, каква оценка давате на първите 100 дни на кабинета "Борисов"?
– Много добър 5.
– Толкова висока след критиките, които отправихте към вицепремиера Ивайло Калфин?!
– Не, не е висока, а реална поради факта, че след съставянето на редовното правителство вече имаме онази стабилност, от която се нуждаехме толкова много и която е важна и за бизнеса, и за обществото. Благодарение на тази стабилност, виждате, вече се подобрява събираемостта на данъци и акцизи и въобще приходната част на бюджета. Усилено се изпълняват програмите, финансирани със средства от еврофондовете, които трябва да влязат у нас ударно до края на годината. А всичко това говори, че се възстановява и доверието на Еврокомисията към нас, резултатът от което ще бъде и глътка въздух за бизнеса.
Оценката ми не е "отличен" поради факта, че в рамките на тези първи 100 дни трябваше да се напаснат различията вътре в правителствената коалиция, да се изгладят отношенията между партиите, които я съставляват. В този смисъл през тези 100 дни се свърши доста работа в посока обсъждане на идеи за подготовката на реформи, които, дали ще се реализират, вече е отделен въпрос. През тези 100 дни и ние, работодателите, осъществихме много срещи с членове на кабинета, с които обсъдихме идеи. Така че тези 100 дни не бяха загубено време, но те са и твърде малко, за да се направи нещо съществено. Защото една реформа, за да бъде дългосрочна, трябва внимателно да се обмисли, да се консултира с работодатели, синдикати и т.н., а не да се бърза да се прокара нещо, което не се знае до какво ще доведе. Оценката ми не е "отличен" и защото смятам, че в определени министерства има неразбиране по въпроса какво означава понятието "реформа", но се надяваме, че и там с някакъв натиск от наша страна нещата ще тръгнат в добрата посока.
– Все пак по време на тези 100 дни толеранс към кабинета не проявихте достатъчно търпимост към липсата на диалог в социалната сфера?
– О, по отношение на липсата на диалог не 100, а дори и един ден търпимост не може да има! Диалогът с едно правителство трябва да се води от първия до последния му ден! Без диалог няма как да се раждат идеи, да се правят реформи и да се върви напред! А без провеждането на сериозни и спешни реформи България е загубена!
– В кои сфери е най-належащо провеждането им?
– На първо място, в сферата на пазара на труда, пенсионната система и здравеопазването. Виждате, че има сериозни дисбаланси в НОИ. Това са огромни дупки, които спешно трябва да се запълнят, но не автоматично от бюджета, а като се запушат пробойните, от които изтичат огромни средства. Говоря и за пенсионната система, и за здравеопазването. Вземете например ТЕЛК. Не може при осигуряващи се в България малко под 3 млн. души да имаме близо 1 млн. инвалиди! За сравнение – в Полша при 14 млн. осигуряващи се там броят на инвалидите е същият – 1 милион! Представяте ли си за какво става въпрос?!
– Явно много се е инвалидизирало обществото ни!
– Метафорично – да, но явно у нас нещо куца! Тук става дума за жестока форма на корупция. Защото тези дефицити в НОИ ги плащаме всички ние, които се правим на здрави и работим от тъмно до тъмно. Има нужда от спешни реформи, които трябва да са дългосрочни, да решават кардинално нещата за много години напред и да гарантират безпроблемна работа на пенсионната система, здравеопазването и пр. Това е, което ние, работодателите, искаме, а не автоматично да се вдигат данъците, осигуровките и пр. – това не е реформа! Това беше и основната причина за търканията ни с вицепремиера Ивайло Калфин, но мисля, че на предстоящия Тристранен съвет този въпрос ще бъде изчистен. Надявам се да намерим пълно разбирателство и със синдикатите, тъй като резултатите от подобряването на бизнес средата ще са по-добри възнаграждения, повече работни места и т.н.
– Къде другаде има нужда от спешни реформи?
– От спешна реформа се нуждае и образованието. Бизнесът все по-остро чувства липсата на подготвени кадри, която особено за новите високотехнологични производства отдавна вече е хроничен проблем. Затова, заедно със синдикатите, настояваме за спешна и сериозна реформа в образованието.
Много сериозна реформа трябва да се извърши и в съдебната система. Днес няма нито един инвеститор, независимо дали чуждестранен или роден, който да има доверие в съдебната ни система. А това е нещо, което плаши всеки нормален бизнес. Подчертавам – плаши не сивия, а нормалния бизнес, който иска да работи легално, да плаща данъци и пр.
– Преди време германска организация проведе анкета сред наши фирми, един от въпросите в която беше: "За колко време се решават търговските дела в България?", с възможност за три отговора: до 30 дни, до 3 месеца и над 3 месеца. Тогава един приятел ме попита: "Водим търговско дело за 3000 лв., което се влачи над 3 години. Кой отговор да посоча?
– Сам виждате за какво става въпрос! Над три години – кой бизнес може да чака такъв срок!
Друга сфера, нуждаеща се от спешна реформа, е публичната администрация. Населението на България намалява, а администрацията расте! Какви ли не агенции и ведомства се създават без никакъв реален ефект. Вече колко години се говори за електронно правителство, но продължаваме да увеличаваме бумащината и армията от чиновници, която вече е около 800 хиляди души. Това са хора, които не плащат осигуровки и получават заплати, но техните заплати и осигуровки идват от данъците, които плащаме всички ние. А у нас чиновниците реално не произвеждат нищо друго, освен бюрокрация и корупция. И въпреки това никой от 25 години насам не се осмели да съкрати тази армия! Напротив, тя все повече се увеличава, с което България неумолимо върви по пътя на Гърция! Това е много сериозен проблем, който стои пред кабинета "Борисов". Проблем, по който, ако продължаваме да виждаме, че нищо не се прави, след време ще му поставим слаба оценка! Засега в бюджета е заложено едно съкращение на администрацията от само 10%, което пак ще се превърне в една стъкмистика и прах в очите -чрез орязване на незаети щатни бройки. Затова тези 10% бяха и една от малкото забележки на КРИБ към бюджета за 2015 година.
– Нищо не казвате за реформа в енергетиката?
– Знаете, че реформата в енергетиката ми е любима тема, така че не бих я пропуснал. Това е един монопол, от който страдаме всички, като плащаме сметки, които постоянно се увеличават. Това е монополистична структура, която по никакъв начин не се реформира, а точно обратното – от ден на ден все повече загнива. Надявам се, че новият министър на енергетиката, с когото все още не съм имал честта да се срещна, вече е успял точно да анализира проблемите и в скоро време ще предприеме нещо положително в сектора. Ще дам един елементарен пример. На среща в Стара Загора представители на местния бизнес ми разказват парадокси и питат: Как е възможно в частните, т.нар. американски централи – "Ей И Ес Гълъбово" и "КонтурГлобал Марица изток 3", чиято обща мощност е около 1560 МВт, да работят близо 900 души, а в същото време в държавната ТЕЦ "Марица-изток 2", която е със съпоставима мощност от над 1500 МВт, да работят 2500 души, т.е. близо 3 пъти повече?! Като в първия случай става дума за две централи, с две администрации, две счетоводства, двойна охрана и пр., така че не могат да са съвсем съпоставими нещата. Е – кой плаща заплатите и осигуровките на тези три пъти повече служители? Всички ние! И после защо токът ни е скъп. Да не говорим за мините, където трагедията е пълна!
Да говоря ли за другите парадокси в сферата на енергетиката? Че заради високите цени на тока се изнасят производства в чужбина? Голяма част от мощностите на "Стомана" бяха изнесени в Гърция, където токът е по-евтин. А знаете ли откъде идва токът в Гърция?
– От България, като ще строим и нов далекопровод, за да изнасяме още ток за Гърция.
– Да. Значи българската индустрия купува скъп ток, за да може гръцката да купува евтин! А какво е електроенергията? Суровина. Значи ние изнасяме суровина, от която гърците правят готов продукт и печелят. А печалбата за България от износа на ток е минимална. Печелят не централите, не ЕСО, а посредниците по веригата, които изнасят тока. А българската индустрия, която произвежда краен продукт, която създава работни места, която плаща заплати, осигуровки, данъци, която създава БВП, плаща скъпа електроенергия, родно производство – по-скъпа от тока в Гърция и от много други държави в Европа. Всички загуби се калкулират в НЕК, БЕХ и пр., като за покриването им ни товарят с т.нар. такса Задължения към обществото. Токът за Гърция обаче не го товарят с такса "Задължения към обществото", тя е само за нас, българските потребители и бизнес.
Всички загуби ги плащаме ние – и от скъпия ток от "зелените" централи, и от неефективните когенерации, които отдавна уж щяха да ги заварят, но сега, ако почнат, пак ще има циркове с групички миньори, енергетици и т.н. пред Министерския съвет и Народното събрание. Всички тези проблеми не се решават, затлачват се и накрая системата ще банкрутира.
Чуждестранните инвеститори не искат да инвестират у нас, тъй като няма никаква предвидимост. Това е и основният проблем на бизнес средата у нас – липсата на предсказуемост. Каква е гаранцията за един инвеститор, че утре няма да вдигнат таксата "Задължения към обществото", от което да скочи цената на тока, или, например, да повишат социалните осигуровки, данъците и пр.? Всички цени и налози вървят нагоре, и то без да се правят никакви реформи. Сега Калфин иска да вдигне данъци и осигуровки, тъй като имало финансова дупка. След година ще дойде някой друг, и той ще съзре някаква дупка, и той ще поиска да ги вдигне. Докога?!
Е, как да инвестираш в България?!
Така че – едно успешно провеждане на реформите би довело до подобряване на бизнес климата, до повишаване на конкурентоспособността, до устойчив растеж, нови инвестиции, разкриване на нови работни места и в крайна сметка – до финансова стабилност. Без това – нищо няма да стане. Така че тези 100 дни бяха време, през което трябваше да се напасне машината, която управлява държавата, да се разменят идеите между властта, работодателите и синдикатите и сега трябва да се тръгва към реформите.
– В какъв срок трябва да се проведат те?
– В рамките на тази година предстои да се проведе големият изпит за кабинета "Борисов" – кои реформи ще стартират, какво ще се направи.
Мисля, че най-напреднали са реформите в пенсионната система и здравеопазването. Ние с удовлетворение приехме срока, който си е поставил вицепремиерът Калфин – 31 март, до който да бъде ясно какво и как ще се прави. За останалите сфери засега няма никаква яснота.
– Оценихте първите 100 дни. Какво мислите за следващите 100 – ще ги изкара ли кабинетът?
– Смятам, че ще ги изкара, тъй като, повтарям – всички ние, и работодатели, и работещи, имаме нужда от стабилност и ако кабинетът започне реформите, ще ги изкара. Смятам, че като обществото ни вече е узряло за промени, така че дори и провеждането на непопулярни мерки ще бъдат по-лесно преглътнати от всички. Така че, ако кабинетът "Борисов" започне тези реформи, не виждам причина той да бъде сменен.

Интервю от Белчо Цанев
20 февруари 2015 г.

 

Интервюто на г-н Домусчиев можете да видите тук