Председателят на КРИБ в "Денят започва" по БНТ

За какво се споразумяха правителство, синдикати и работодатели

Много ценно за държавата e, че в такъв период тристранният диалог проработи. Това заяви в сутрешния блок на БНТ "Денят започва" Иво Прокопиев, председател на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България.

Той допълни, че при пълен консенсус между правителство, работодатели и синдикати решенията автоматично стават програма на кабинета. При липса на такъв управляващите решават да приложат или не определена мярка.

От своя страна председателят на КТ "Подкрепа" Константин Тренчев заяви, че все още по много важни проблеми няма консенсус. Той изрази надежда, че за голямата част от спорните точки ще бъдат намерени приемливи решения.

Според Прокопиев е необходимо да се запази финансовата стабилност и валутният борд. Добави още, че ако всички мерки за ограничаване на сивата икономика и контрабандата дадат резултат и приходите в бюджета се увеличат, осигуровките ще спаднат с повече от 1 %.

Пълен текст на интервюто!

Водещ Виктор Николаев: Добро утро на д-р Константин Тренчев, президент на КТ "Подкрепа", и на г-н Иво Прокопиев, председател на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България. Добре дошли.

Иво Прокопиев: Добро утро.

Константин Тренчев: Добро утро.

Водещ: Ще говорим за мерките антикриза, както ги нарича печатът. Преди това едно уточнение, което искахте и вие да направите, а е и много важно, преди да влезем в студиото. Става ясно, че заглавията "Натискат банките да не вдигат лихви" и изводите, които вчера са направени, че всъщност банкерите няма да могат да повишават лихвите, не е съвсем добре разбрано вчера от изявленията и от репортерите. Какво е недоразумението?

И. Прокопиев: Да, просто се получи едно двусмислие, така че е хубаво да го уточним каква е мярката, която е записана в това, което се споразумяхме вчера. Мога даже да я прочета: "Създаване на механизъм за ограничаване на възможностите на финансовите институции едностранно да променят условията по предоставените кредити."

Водещ: Да го обясним простичко, какво означава това?

И. Прокопиев: Най-простичко е, че когато има договорени условия, лихви, такси, комисиони, те са такива, каквито са, и не е редно, защото има такава, има поне много такива сигнали, че това се практикува, едностранно да бъдат повишавани или утежнявани условията за кредитополучателите.

Водещ: Да не се правят.

И. Прокопиев: Да, но те са такива, каквито са договорени. В този смисъл лихвите ги определя пазарът. Ако лихвата, която е договорена, е висока…

Водещ: В смисъл тристранката не може да регулира лихвения процент, така ли?

И. Прокопиев: Тристранката по никакъв начин…

К. Тренчев: Категорично…

И. Прокопиев: …нито който и да е може да регулира лихвения процент.

К. Тренчев: И БНБ не може да регулира.

И. Прокопиев: Дори БНБ не може да регулира. Това е пазар.

К. Тренчев: Значи, човек трябва да мисли, преди да вземе кредит, но вземе ли кредит, условията са такива, каквито са договорени. Не може банката изведнъж да ти каже: не, няма да е 10, колкото сме подписали, ще го направим 13. Това е проблемът, както и за потребителските кредити, а сега масово става така, че хората са договорили при едни условия… разбира се, има текст, който дава това право на банката, но ние считаме, че не е коректно от нейна страна да изненадва…

Водещ: Значи, това е лихвата, която банката, а не лихвеният процент, така можем да го…

И. Прокопиев: А не лихвения процент на пазара, защото лихвеният процент на пазара зависи от много други фактори – от конкуренцията, от риска, от ситуацията в икономиката и т. н.

Водещ: Иначе другите мерки, по които нямате спорове или вече нямате, са ДДС да се връща на фирмите, нали?

К. Тренчев: Не, те са много мерките, но да кажем и следното нещо. Националният съвет, изобщо диалогът между работодатели, синдикати и правителство беше възстановен на 5 август, няколко дни след встъпване на новия кабинет. Още на същото заседание се разбрахме, че трябва да се говори какво правим в състояние на криза. Реши се да има работна група, тази работна група започна от другата седмицата още, следващата седмица, да работи и както виждате, на 15 септември се събираме пак и вече виждаме, че работната група е постигнала резултати. Бяхме си поставили за цел 54 точки, които счетохме за много важни като проблеми да поставим и да започнем дискусия по тях.

Водещ: От тях по 32…

К. Тренчев: По 32 се разбрахме, дори 32-та вчера на заседанието, тя е за продаване на емисиите по протокола в Киото, и останаха за дискусия още 21. Много важни, подчертавам, по много важни проблеми не сме постигнали консенсус, но и по доста важни сме се разбрали и те веднага влизат в антикризисната програма на правителството.

Водещ: Доколкото разбрах, ДДС ще се връща на фирмите не по-късно от месец, при фалит ще дават не две и половина, а три минимални заплати, няма да се наемат работници от страни извън евросъюза, внос на виетнамци примерно няма да има.

К. Тренчев: Ами, ние винаги сме настоявали срещу това нещо.

Водещ: Кои са обаче онези спорове, които продължават? Чета днес изказване на д-р Желязко Христов, заглавието на интервюто в "Труд" е: "Ако 160 милиона лева ще спасят бизнеса, да им ги съберем в купичка". Той казва така: "Фабриките и заводите няма да прокопсат от два процента намаление на осигурителните вноски. Свалянето на осигуровките няма да запази работни места, а просто ще остави 300 милиона лева у бизнеса и наетите в стопанския сектор." Нататък той разсъждава, че при мъничко… "от тези пари мъничко социализация да видяхте иновации. Видяхме скъпи возила и рошави гарги, роди се нов елит, чалга елит" и т. н. Значи, тук има напрежение по този въпрос все още.

К. Тренчев: Този въпрос е от неразрешените.

И. Прокопиев: Той не е в консенсусните точки и е нормално да не бъде. Искам и аз няколко думи да кажа в началото по-общи. Наистина е много ценно за държавата, че в период на такава тежка криза тристранният диалог проработи, и то наистина ние го виждаме как работи. Събират се трите страни, обсъждат нещо, решават. Друго не решават, нали, но каквото е решено, влиза в протокола, подписва се и след това влиза в програмата на правителството. Това е ценност сама по себе си. Вече за конкретните мерки трябва да е ясно, че това, което има пълен консенсус, то автоматично става програма на правителството, но това, по което няма консенсус, правителството може да реши да приложи или да не приложи определена мярка, или пък да реши нещо съвсем трето…

Водещ: Добре, за тези въпросни…

И. Прокопиев: …тоест то не е ограничено от нашите мнения.

К. Тренчев: По тези въпроси се реши комисията да продължи да работи и да сближава позиции, т. е. тя остана да работи, нали, говорим за работната група, и се надяваме по голяма част от спорните точки също да намерим някакви приемливи решения.

Водещ: Как се отнасяте по това подозрение, че всъщност, ако се намалят осигурителните вноски с 2 процента, бизнесът просто няма да ги използва да запазва работни места, а ще си ги ползва за себе си, най-грубо казано.

И. Прокопиев: Това е според мен невярно твърдение очевидно, защото в крайна сметка, ако целта е запазване на максимален брой работни места, то трябва да бъдат подкрепени точно коректните работодатели, които плащат осигуровки. И начинът…

Водещ: Няма ли да се възползват другите, некоректните?

И. Прокопиев: Значи това е… Сега за чалга бизнесмените и за скъпите коли…

К. Тренчев: Там си има други мерки, те такива…

И. Прокопиев: …там е друга мярка. Първо, това е сива икономика, второ, има начин определени акцизи да бъдат повишени, така че това луксозно потребление да бъде обложено допълнително. Но не това е темата. Според мен слагането на всички предприемачи в един кюп е напълно погрешно, защото има такива, които си държат на името, които имат определено коректно поведение както към работниците, така и към фиска, и те трябва да бъдат подкрепяни и опазвани.

К.Тренчев: Точно така.

И. Прокопиев: Има, разбира се, и такива, които злоупотребяват и ще злоупотребяват, но това е проблем със закона, а не проблем на икономическата политика.

К. Тренчев: Значи, логиката на правителството и работодателите е, че ако оставят повече пари в бизнеса, той ще се развива по-добре. На пръв поглед прекрасно. Досега този жест е правен няколко пъти. Ние не виждаме особен ефект, затова синдикатите заемат друга позиция – не сваляйте осигуровките. Има обаче малки вариации в позицията на "Подкрепа" и на КНСБ. Тъй като политиците са обещали да свалят 2 процента, това е предизборно обещание, са в много деликатна позиция, ако не го направят. Всъщност те с 5 обещаха, но…

Водещ: Ще излъжат бизнеса, така ли?

И. Прокопиев: С 5 обещаха, ако трябва да сме коректни…

К. Тренчев: След това, да, те искаха наведнъж с 5, после се разбра, че не става, та 2, по един, по един. Сега, има изход от тази ситуация и ние го предлагаме да стане. Добре, намалете с 2 процента, но под условие, т. е. казва се на бизнеса – остават повече пари при вас, но под условие да ги ползвате за примерно усъвършенстване на работното място.

Водещ: То може ли да се следи това нещо?

К. Тренчев: По принцип може. Ти трябва да докажеш примерно, че си инвестирал в нова технология или нещо друго. Но сега беше без условие, ето ти, повече пари ти оставяме от данъци и пичовете купуват бентлита и туй-онуй, щракат с пръсти.

Водещ: Съгласни ли сте така, ако има условие, г-н Прокопиев, така да бъде, както казва д-р Тренчев?

И. Прокопиев: В случая, пак казвам, много е важно какъв тип политика провеждаме, защото българската икономика е в състояние практически на свободно падане през последните 9-12 месеца. Т. е. всички вътрешни и външни фактори са силно враждебни спрямо дейността на фирмите. Така че ако те не получат подкрепа, вече влизаме в ситуация, в която имаме структурен проблем. Защото до момента всички ресурси са изстискани, изцедени, очевидно е, че това не може да продължава така, фирмите трябва да получат глътка въздух. Според нас свалянето на осигуровките е безусловно правилна мярка, пак казвам…

Водещ: А под условие не искате да бъде.

И. Прокопиев: …обещанието… Значи, под условие ще бъдат направени следващите намаления, но там условието е в смисъл, ако макроикономическата ситуация и ситуацията в бюджета позволява следващите намаления да бъдат направени. Защото ние също правим компромис, приемаме вместо с 5 да бъдат намалени с 2 процентни пункта, защото разбираме, че ако бъдат намалени веднага с 5, това може да разклати бюджета. Нито ние, нито синдикатите, нито който и да е в държавата има интерес отново да клатим държавата. Знаете, в края на миналата година и в началото на тази кредитният рейтинг на България спадна, рискът се повиши, недоверието в лустрантите се повиши драматично поради един прост факт – защото правителството, предишното, изхарчи с ускорени темпове фискалния резерв, защото тогава смяташе, че това е правилната антикризисна политика. И когато външните анализатори видяха, че резервите на правителството спадат, казаха: аха, значи тази държава си харчи парите, нещо не е наред. Така че ние не трябва да допускаме… в същото време каквато и политика да правим, трябва да знаем, че най-голямата ценност е финансовата стабилност и запазване на валутния борд. И с това нещо…

Водещ: Това е жервата – да не са 5, да са 2, ама без условие.

И. Прокопиев: Разбира се. Така че ние много разчитаме, че ако всички тия мерки за ограничаване на сивата икономика, контрабандата, повишаване на акцизите, събираемостта и т. н. дадат резултат и приходите в бюджета се увеличат, от 1 юли, както е обещано, осигуровките ще спаднат не с 1 процентен пункт, с другите 3, за които е поет политически ангажимент.

Водещ: Те може и да не го изпълнят.

И. Прокопиев: Сега, може условията да не позволят, но това според мен със сигурност… Аз не виждам… в случая аргумента на колегите от синдикатите не е толкова, че хората губят нещо, защото хората очевидно не губят нищо.

К. Тренчев: Ами, така е. Обаче…

И. Прокопиев: По-скоро разговорът е за осигурителната система.

К. Тренчев: Добре, тази глътка въздух вие я разбирате прекалено общо. Дайте ни глътка въздух и като оперим ушите да правим каквото си искаме. Ние казваме – добре, ето ви глътка въздух, обаче използвайте тоя кислород, за да направите нещо, което може да се докаже и което е полезно и за вас, и за икономиката, и за всички.

Водещ: Разбрах, че все пак запазване на работни места.

К. Тренчев: Ама естествено.

Водещ: По принцип. …г-н Тренчев е прав, нищо не казвам. В момента обаче тристранният диалог тепърва започва да се преражда и неговите механизми не са толкова съвършени, че да позволи на представителите в него, най-общо го казвам, бизнесът и синдикатите, да постигат ангажиращи договорки към членовете си.

И. Прокопиев: Към членовете.

Водещ: Добре. Още се спори колко да е неплатеният отпуск, доколкото разбирам. Притесняват се синдикатите, че може да каже един работодател…

К. Тренчев: Вижте, мечта на работодателя е, ако закъса, да каже на своите служители или на част от тях – момчета, пускам ви примерно 10 месеца в неплатен отпуск. Как ще живеят тия хора на фотосинтеза, не е ясно, да.

Водещ: Сега е до 30 дни, така ли?

К. Тренчев: Да. Сега, ние не може да приемем такова нещо. Знаем, че бизнесът има проблеми, нали, не сме диви хора, но казваме тая работа не може да стане така леко. Какво ще прави през тия 10 месеца, той няма други доходи.

Водещ: От ваша гледна точка има ли такъв риск, ако закъса едно предприятие, работодателят да каже – половин година неплатен отпуск?

И. Прокопиев: Сега, пак… това е типичен между другото, въпрос на гледна точка. И тук наистина водим много принципен спор и е напълно нормално да го имаме. Българският пазар на труда беше в една много парадоксална ситуация с много ниска безработица преди кризата – 6 процента, една от най-ниските в Европа, в същото време с доста нисък коефициент на заетост. Тоест от теоретичната работна сила, която може да участва на пазара на труда, ние бяхме държавата в Европейския съюз с най-нисък коефициент на заетост, което показва, че нашите механизми за включване на пазара на труда не са достатъчно гъвкави, защото има хора, които искат да работят по два часа на… не е само въпросът с извънредните отпуски, нали, въпросът е с почасовия труд, с извънредния труд…

Водещ: Там също не сте се разбрали…

И. Прокопиев: Да.

К. Тренчев: Там не сме, но там има… там е много сериозна дискусия и тя предполага промяна в доста закони, в доста работи. Между другото в нещата, в които сме се разбрали, става дума за промяна на доста закони или дори писане на нови, и в това, в което не сме се разбрали – също, защото ние можем да се договорим каквото и да е, само че отговорността е на правителството и оттам нататък…

Водещ: Е, все ще се намери някой да го напише.

К. Тренчев: …и оттам нататък правилата трябва да ги напишат те и да ги предложат, пък парламентът да ги одобри. Тоест по почасовата история ние може да вземем решение по принцип…

Водещ: Сега, вие "за" или "против" сте, най-грубо казано?

К. Тренчев: Аз лично съм привърженик на системата, която в доста западни страни се практикува, а именно почасовото… трудовият договор се сключва, примерно пет лева на час ти е… нали, и държавата определя, след консултация със синдикати…

Водещ: Минимално.

К. Тренчев: …и работодатели, и казва – минималната часова ставка в България ще е еди-колко си, нали, това е, което се определя на най-висше ниво. Следващото предприятие не, бранш казва – в металургията няма да е 5 лева, а примерно ще е 8 лева минималната.

Водещ: Тоест вие искате това да се въведе?

К. Тренчев: И вече в самото предприятие примерно се казва – при нас пък ще е 12. Става много по-ясна системата.

И. Прокопиев: Точно така.

Водещ: Ама, след като и вие сте съгласен защо не е записано като…

К. Тренчев: Не, не, това е…

И. Прокопиев: Значи, това е принцип…

К. Тренчев: По принцип.

И. Прокопиев: …защото това, което нас…

К. Тренчев: Това предполага страшни промени по закони и т.н…

Водещ: Ами, да ги направят.

И. Прокопиев: Това, което нас ни притеснява, е, че в момента този инструмент въобще не е ефективен, защото бюрокрацията при почасов труд е практически същата, както при нормален трудов договор, и работодателят се оказва в капан, нали. Иска да сключи договор с някой за, примерно за три, за четири, за пет часа на ден, нали, и веднага след това механизмът за разтрогване на този договор практически е същият както за нормален трудов договор. Тоест поради тази причина този инструмент изобщо не се използва.

Водещ: Какво, не може да се освободи от работника, а трябва…

И. Прокопиев: Трябва да е много лесно. Вие искате да работите два часа, идвате, работите, както г-н Тренчев каза, в металургията часовата ставка е такава, получавате 24 лева и приключваме, нали, без излишна процедура по бюрокрация, регистрация…

К.Тренчев: Има много неясни неща още, важното е, че имаме желание да тръгнем в една посока, която е много лесна за осъзнаване от хората, включително и за администриране.

Водещ: Данък "луксозно потребление" – това популистко ли е, или напротив трябва да се въведе, ако имам яхта примерно?

К. Тренчев: Ами вижте… Обама също трябва да е популист, след като каза – вижте сега, доста народ си е навил на масрафа здраво, нали, и трябва малко да се стегнете, защото виждате какво става. Значи, ние искаме, разбира се, ако започнем дискусия по този въпрос, сериозна, това не значи, че, нали, ще се ударят по-ниските категории, искаме най, най-големите, олигарсите малко от малко… Сега, не може яхти само там…

Водещ: Е, какво трябва – да се облагат повече…

К. Тренчев: …фолкпевици, силикони, простотии, нали, цяла нощ по баровете, насам-натам. Това дразни хората. Ама, така е.

Водещ: Какво мислите?

И. Прокопиев: Сега, ако говорим за данък богатство, според мен такава генерализация не е правилна, защото в крайна сметка, ако те искат да си регистрират яхтите навън, ще го направят на името на чужда фирма. Това, което примерно може да бъде направено, е примерно да бъде сложен акциз върху силикона, най… така, образно казано. Така че това е… Или не толкова шеговито, примерно скъпият бензин, който… да бъде с по-висок акциз, отколкото масовият бензин. Това е нормално и това е разбираемо.

Водещ: За този, който потребява по-скъпа стока, а не просто за по-богатия, това искате да кажете?

И. Прокопиев: Точно така, точно така.

Водещ: Добре, разбирам, че предстои още…

И. Прокопиев: Това е насочено… постига се веднага целта и не е противоречиво, защото тогава…

Водещ: Тоест съобразно стоката, а не съобразно потребителя, така казвате.

И. Прокопиев: …като иска да кара с бензин 100, плаща по-голям акциз, ако иска да кара с 95…

К. Тренчев: Не, това е обект на много сериозен разговор, стига да го започнем.

Водещ: Добре. Вие всъщност ще го продължавате, защото ще имате още срещи.

К. Тренчев: Разбира се.

Водещ: Един въпрос накрая, ако имате коментари.

И. Прокопиев: Най-ценното, пак… което и двамата споделяме, е, че има възобновен разговор и страните в него вече носят отговорност за ангажиментите, които поемат.

К. Тренчев: А и наследството, което завариха, е наистина отвратително и… не че не ни се бързаше, искаме бързо всичко да стане, обаче нали трябва да се ориентираш какво заварваш.

Водещ: Секунди изречение, ако имате коментар по тема, която ми направи впечатление и тук-таме се е прокраднала в страниците на вестниците, но и в интернет присъства – писмо на Юрген Рот, понеже сте наясно с икономическите субекти в България. Той пише до Бойко Борисов директно и призовава да има разследване на групировката ТИМ, защото, пише той, тя олицетворява най-модерната форма на организирана престъпност. Визира се скандалът с 118-те декара в морската градина, но така или иначе има един призив изпълнителната власт да се намеси. Вие имате ли някакво отношение към тази тайнственост, която витае около ТИМ и това отношение, което получава от немския разследващ журналист?

К. Тренчев: Доколкото знам, премиерът се ангажира, че ще положи всякакви възможни усилия, за да разследва незаконни бизнеси, незаконно придобити богатства, без значение кой и как го е направил.

Водещ: Правилно ли се е прицелил Рот?

К. Тренчев: Ами, аз не познавам г-н Рот, ако има някакви данни, да ги прати на съответните институции и т. н.

Водещ: Има, твърди, че са заплашвани хора, поне в писмото си. Г-н Прокопиев, познавате икономическите субекти…

К. Тренчев: Мен никой не ме е плашил.

И. Прокопиев: Аз с този случай не съм запознат, нямам коментар.

Водещ: А ТИМ не е част от тристранния съвет като работодатели.

К. Тренчев: Не.

Водещ: Не. Добре, благодаря ви за участието.