ДО
Г-Н СИМЕОН ДЯНКОВ
ЗАМ. МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ
МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ
И ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ
ЗА ТРИСТРАННО СЪТРУДНИЧЕСТВО
ОТНОСНО: Проект на Мерки за гарантиране на дългосрочната финансова стабилност
на българската пенсионна система и подобряване адекватността на
пенсиите / Предложение на Консултативния съвет по пенсионната
реформа към министъра на труда и социалната политика/
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ДЯНКОВ,
Отчитайки предизвикателството, пред което е поставена пенсионната система в България в следствие на: отрицателния демографски прираст, застаряване на населението, емиграция на лицата в трудоспособна възраст, нарастване на безработицата, нисък процент на заместване на осигурителния доход с пенсия, води до несигурност по отношение на пенсиите на осигурените лица, загуба на доверие към пенсионния модел и отлив от системата.
Преразглеждането на стратегията на пенсионния модел е от изключителна важност за стабилизиране на системата и връщане на доверието към нея. Повишаването мотивацията на хората за плащане на осигурителните вноски и достигане на заместващ осигурителен доход от порядъка на 70-80%, както е в страните членки на ЕС, е една от главните цели на модела. Степента на солидарност в системата е доведена до пълен абсурд. Високата степен на преразпределение в солидарния стълб на практика превръща осигуровките в типично данъчно бреме, нежелание за участие в действащия пенсионен модел и стремеж за избягване на плащане на осигуровките. Системата поставя в най-неравнопоставена позиция най-изрядните граждани. Трудно може да се обясни факта, че с почти еднакви права се ползват хора, които имат значителен принос в системата и хора, които никога не са работили, нямат достатъчен осигурителен стаж, правили са символични осигуровки. Сегашният момент на криза е изключително подходящ за вземане на решителни промени и постигане на подкрепа и консенсус в обществото по провеждане на реформи в пенсионния модел.
В тази връзка крайно наложително е да се направят необходимите разчети, така че съчетаването на солидарната отговорност с индивидуалния принос на осигурените лица и обвързването на осигурителния принос и размера на получаваната пенсия да са водещи при развитието на модела. Съчетаването на двата приходоизточника, основаващи се на осигурителни вноски и бюджетни средства допълнително ще създаде гаранция за по-добър жизнен стандарт на пенсионираните лица и получаване на адекватни пенсии. За посигането на тези цели е необходимо да се вземат мерки насочени към:
· равнопоставеност на осигурените лица,
· ограничаване броя на привилегированите групи за ранно пенсиониране,
· запазване на участието в солидарния стълб,
· увеличаване размера на личния принос на осигурените лица в капиталовия стълб,
· създаване на по-широки възможности за инвестиции на частните пенсионни фондове и ограничаване на разходите им,
· създаване на допълнителни стимули за осигуряване в доброволни фондове,
В тази връзка конкретните мерки които трябва да се предприемат са свързани с:
1. Преодоляване на неблагоприятните демографски промени чрез постепенното увеличаване на минималната възраст за пенсиониране, като осигурителната тежест се сподели солидарно от всички лица, а не да се прехвърли основно върху осигурените от трета категория труд. Предлаганите варианти за пенсиониране практически основно натоварват осигурените лица от трета категория труд за сметка за определени привилегировани групи военнослужещи, МВР, МО и др.специални ведомства, работещите при първа и втора категория труд и т.н.
2. Възстановяване на фондовия принцип на бюджетиране на държавното обществено осигуряване, което да създаде възможност за натрупване на средства по отделни фондове и прилагане на различни механизми за инвестиране и финансиране на недостига в системата в дългосрочен план.
3. Запазване размера на осигурителните вноскти в солидарния стълб и източниците за финансиране – държава, работодател и осигурено лице.
4. През годините достъпът до режима на ранно пенсиониране, не само не беше ограничаван и плавно намаляван, но се разширяваше и облекчаваше. Съществуването на голяма група осигурени, които могат да се пенсионират по-рано от стандартната пенсионна възраст и заедно с това да получават по-високи пенсии, необвързани с приноса им в системата и периода на получаване на пенсията, е в разрез с осигурителните принципи на пенсионния модел. Поддържане на нереално нисък размер на осигурителните вноски, които държавният бюджет превежда за военнослужещите, служителите на МВР, МО и другите специални ведомства, липсата на адекватност между размера на вноските и драстично по-ранното пенсиониране на тази група лица води до около една трета от дефицита на ДОО.
· Необходимо е максимално ограничаване на ранното пенсиониране при първа и втора категория труд и повишаване на възрастта за пенсиониране на лицата;
· Повишаване на изискуемия общ брой години стаж и изискуемия действителен осигурителен стаж за ранно пенсиониране по чл.69 от КСО, както и въвеждане на минимална възраст за пенсиониране на служителите по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, Закона за МВР, Закона за съдебната власт и другите служители от специалните ведомства;
· Актуализация на размера на осигурителната вноска за работещите в първа и втора категория труд и за ползващите права за ранно пенсиониране по чл. 69 КСО, въз основа на актюерски разчети, като се отчита продължителността на участие в осигуряването и периода на получаването на пенсия;
· Преглед на професиите включени в привилегированите групи лица за работещите в първа и втора категория труд и за ползващите права за ранно пенсиониране по чл. 69 КСО и тяхната преоценка.
5. Въвеждане на диференциран подход при определяне на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите лица по отделни групи професии и въвеждане на нов подходпри определяне на минималния осигурителен доход за регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводителите, които да гарантират най-малко минимална/средна пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съществуващия модел поставя определени групи осигурени лица в по-облагодетелствана позиция в сравнение с останалите осигурени.
6. Преходният период за ранно пенсиониране на преференциална група осигурени лица предвиден в §4 от ПЗР на КСО да не се удължава. Удължаването на преференциите предвидени да действат до края на годината за определена група лица без да имат необходимия принос в пенсионната системаще бъде от изключителна тежест за солидарния стълб – предвид размера и продължителността на получаваната от тях пенсия. Неадекватността на размера на вноските и значителното ранно пенсиониране на тази група лица води до източване на системата и поемане тежестта основно от осигурените лица за трета категория труд. С цел ограничаване възможностите за източване на систетама "тавана" за старите пенсии е необходимо да се запази.
7. Разтоварване на системата от всички несвойствени плащания.От фонд "Пенсия" да се изплащат само пенсиите за трудова дейност в техния действителен размер, всички други доплащания да се поемат от съответните институции на база подоходен тест.
· Необходимо е да се направи разграничение между пенсиите за трудов стаж и социалните пенсии, като социалните плащания се прехвърлят към социалното подпамагане.
· Прехвърляне към НЗОК на обезщетенията за болест, доплащането при инвалидни пенсии за признат стаж и органите на медицинска експертиза за работоспособността, така че контролът върху издаването на болничните листове и вземане на решенията за инвалидизиране да се извършва от органа който разполага с фондовете за плащане на обезщетенията.
8. Увеличаване размера на личната осигурителна вноска в УПФ, което ще позволи формираната допълнителната пенсия да изиграе чувствителна роля в общия размер на окончателната пенсии. Осигурителната вноска в размера, в който е определена, не е достатъчен за постигане на такава сума на натрупване по индивидуалните партиди на осигурените лица в УПФ на базата, на която при пенсиониране тези лица да получат задоволителна допълнителна пенсия, която да достига коефициента на заместване от порядъка на стратегически поставената цел – 20%.
9. Липсва обвързаност между жизнения цикъл на осигурените във втори и трети стълб лица и инвестирането на техните средства. Все по-остро се усеща необходимостта от различен инвестиционен подход към средствата на осигурените лица и предоставяне на различни алтернативи за риск и доходност свързани с жизнения цикъл на осигурените лица. Постигането на чувствително намаляване на риска на средствата на осигурените лица, които са в предпенсионна възраст, и обратно – завишен риск на тези, които влизат на пазара на труда. Създаване на по-ефективна инвестиционна дейност, отговаряща на интересите на осигурените лица, която да засили конкуренцията между пенсионните дружества и гарантиране на минимална доходност в допълнителните задължителни пенсионни фондове.
10. Оптимизиране на цената на услугата в задължителното допълнително пенсионно осигуряване чрез поетапното намаляване на таксите и удръжките, събирани в полза на дружествата, успоредно с увеличаването на осигурителната вноска, с цел нарастване на средствата в индивидуалните партиди на осигурените лица и повишаване коефициента на заместване.
11. Законова регламентация на фазата на изплащане на срочните пенсии – това е един от проблемите изискващи най-спешни законодателни решения, доколкото наближава времето, когато ще трябва да се изплащат първите пенсии от фондовете на ДЗПО. Срочните пенсии се изплащат до изчерпване на средствата в индивидуалните партиди. В тези случаи изплащането на пенсията се прекратява, но това създава риск някои лица получаващи пенсия от ППФ да бъдат лишени от доходи в един определен момент, докато навършат възраст за пенсия за осигурителен стаж и възраст.
София, 4 юни 2010 год.
С уважение,
Иво Прокопиев
Председател
http://www.turbulence.tech