Проект на ЗИД на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество

Г-Н ДАНАИЛ КИРИЛОВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ
КЪМ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

ОТНОСНО: Проект на ЗИД на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, № 554-01-107, внесен от Данаил Кирилов и група народни представители

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН КИРИЛОВ,

Конфедерацията на работодатeлите и индустриалците в България /КРИБ/ изразява следната позиция по предложения от група народни представители законопроект:

1. По § 1/ изм. На чл.5, ал.4/: Сега действащата разпоредба установява районите на териториалните звена на комисията като разположени в районите на апелативните съдилища. Предлага се районите на териториалните звена на комисията да се определят с правилника по чл. 20.

Предлаганото изменение не може да бъде подкрепено  по следните съображения: Съгласно чл. 13, ал. 1 директорите на звената и инспекторите в тях са органи на комисията със съответни правомощия на територията, на която са разположени. С оглед на тяхната административно-правна компетентност и с оглед на правната стабилност, територията на действие трябва да бъде уредена със закон. Правилникът по чл. 20 е подзаконов нормативен акт, който се приема от самата комисия и се обнародва в Държавен вестник.  Да се даде законова делегация на комисията сама да определя броя и районите на териториалните дирекции, да открива и закрива звена в съответствие със собствената си преценка, означава да се създаде възможност комисията сама да определя структурата си и  това да не почива на нормативно закрепени критерии. Би се създала опасност от правна несигурност и нестабилност на издадените актове и предприетите действия.  Мотивът на вносителите за „осигуряване на оптимизация на работата“  по този начин, на практика не изразява нищо и издава съображение за удобство.

2. По § 2 – не възразяваме срещу направеното предложение за изменение в чл. 8, ал. 2 – удачно е членовете на комисията да имат право на два последователни мандата, което ще им позволи да придобият повече опит и да го приложат в работата си. Извън това, ще имат перспектива и прифесионална стабилност.

3.  По § 3 – не възразяваме с направените предложения, като приемаме мотивите на вносителите.

4. По § 4 – не подкрепяме направеното предложение. Намаляването на размера на облагата от 150 000лв. на 50 000 лв. не може да бъде прието. Разширяването на обхвата на лицата, за които КОНПИ ще бъде уведомявана от административно наказващия орган, води до необосновано разширяване на обхвата на репресията. Обстоятелството, че по досега действащата разпоредба не е получено уведомление, означава само, че не са установявани административни нарушения от естество да създават облага на стойност  над 150 000лв.. Ако законодателят действа в такава посока, може да се очаква, че след година, при липса на уведомления, размерът на облагата, само на това основание, може да бъде намален примерно на 20 или на 10 000лв., за да не остане субект извън обхвата на закона.

5. По § 5 – предложеното изменение и допълнение на чл. 28 не може да бъде подкрепено поради пряко противоречие с  Конституцията и ЕКПЧОС.

Предлага се органите на Комисията да имат право да извършват претърсване и изземване по реда на Наказателно-процесуалния кодекс, да изискват обяснения от проверяваното лице и свързаните с тях лица, да изискват сведения. Мотивите на вносителите се изчерват с това, че тези разпоредби са съществували в отменения закон и са доказали своята ефективност. Така изложени и неподкрепени с данни за резултати, съображенията са без правна основа и несериозни. Дори и да се приеме, че такива разпоредби са ефективни, те не могат да бъдат допуснати, тъй като нямат нищо общо със същността и принципите на наказателния процес. Процесуално-следствени действия, каквито са претърсването и иземването по НПК, могат да се извършват от органите, установени в НПК, по реда, установен в НПК, и за целите на разследването по НПК. Възлагането на такива правомощия на органи извън установените в Наказателно-процесуалния кодекс, означава възлагане на извънредни правомощия на извънреден орган.

В чл. 9 НПК е установен принципът на назначаемост на съдиите, прокурорите и органите на разследването по установен в закона ред.  Всички действия, свързани с процесуално-следствени действия като претърсване, изземване, преглед на лична кореспонденция и пр., подлежат на съдебен контрол. 

НПК също така е уредил въпросите относно обясненията и сведенията. Обяснения може да даде обвиняемият, ако поиска и когато поиска по всяко време на наказателното производство срещу него. Никой не може да ги „изисква“ от него, нито да прави изводи в негова вреда, ако не ги получи.

Предложените промени в чл. 28 уреждат паралелно наказателно производство извън правилата на процеса и осъществявано от органи, извън установените с Конституцията и процесуалния закон.

СЪОБРАЖЕНИЯ ПО ДРУГИ ПРЕДЛАГАНИ РАЗПОРЕДБИ:

В чл. 29 се предлага комисията и директорите на териториалните дирекции да могат да отправят писмено искане до застрахователите за разкриване на застрахователната тайна на проверяваните лица. Разпоредбата е неясна, дава се възможност за поискване от страна на комисията, а застрахователите ще бъдат ли задължени да разкриват тайната и кога? Искането ще бъде ли мотивирано? А какво е отношението на застрахователната тайна към законността на придобиване на имуществото изобщо не става ясно от законопроекта и мотивите към него.

Същите съображения са валидни и по отношение на § 8 с предлаганата нова ал. 2 на чл. 32. Какво е отношението на годишните финансови отчети на юридическите лица към процедурите по този закон, за да се иска разкриване на статистическата тайна?

Предвиждат се изключително широки правомощия на комисията в административна процедура по извършването на проверка извън съдебен контрол, което нарушава конституционния принцип осъществяването на репресия и ограничаването на човешки права да се осъществява само в интерес на правосъдието, както и за правото на субектите да обжалват пред независим и безпристатен съд актовете, които ги засягат.

Предложените изменения и допълнения на закона в чл. 57, 59, чл. 60  не могат да бъдат подкрепени.

С тях се променят духа, смисъла и принципите на целия закон. Въвежда се абсолютна презумпция за незаконност на придобиването на имуществото, основана само на обстоятелството, че проверяваното лице не е представило декларация или предствената е непълна. Премахва се безапелационно сега действащата забрана да се правят изводи във вреда на проверяваното лице и на неговото семейство при отказ за подаване на декларация, както и дадените обяснения и подадените декларации да са основание за наказателно преследване, както и да са доказателство в подкрепа на обвинение. Създаването на презумпция за престъпност на каквото и да било / имущество, поведение/ въз основа на това, че проверяваното лице е отказало да подава декларации и да дава обяснения е в грубо противоречие с конституционните и процесуалните  принципи на наказателния процес, само в рамките на който може да се провежда наказателно преследване и да се твърди съставомерност.

Обратната тежест на доказване е възведена в основен принцип в предлагания законопроект, като липсата на активност от страна на проверяваното лице и свързаните с проверката други лица се определят за основание за едва ли не инкриминация на поведението.

Резултатът от такава регламентация ще бъде един: извършването на проверка от страна на комисията ще застави проверяващия, неговото семейство и други свързани лица да се посветят на процеса на доказване на законността на имуществото, като предоставят на проверяващите декларации, обяснения и всякакви поискани сведения. Също така – да издирват и представят документи, често пъти, датиращи назад във времето, за да отхвърлят подозрението, че са виновни.

Същото е становището ни и по отношение на предлаганото допълнение в чл.61, ал.2, т.1 – събраните в производството по този закон доказателства да запазват процесуалната си стойност в данъчното производство. Данъчното производство е уредено в ДОПК, то е различно по своята същност производство и правото на защита на субектите в него е гарантирано съобразно установените в страната правни принципи. Понятие „процесуална стойност“ не съществува. Навярно се има предвид „доказателствена стойност“, която няма как да бъде придадена на доказателствата, събрани при проверката на комисията.

Не може да бъде подкрепено и  предложеното изменение в чл. 73, ал.2 – давността да спира от датата на започване на проверката. Започване на проверка от органите на комисия не може да има такава правна последица. Мотивите за това изменение са юридически несъстоятелни. Не може да има съображение за защита на някакъв държавен интерес, противопоставен на интереса на гражданското общество като цяло и на отделния гражданин. Давностите срокове съществуват от римското право и въвеждането им цели постигането на правна сигурност. Ако при започване на проверка давността ще се спира, то защо да я има изобщо! Или пък да я има когато е в интерес на държавата.

Не може да бъде подкрепено и предложението за отмяна на чл.77, ал.5 от закона. Това е също предложение в посока на рестрикция. Сега действащата разпоредба гарантира на ответника, че при доказване, че документ е бил загубен или унищожен не по негова вина, не могат да се правят изводи в негова вреда. С предложението за отпадане се въвежда безвиновна отговорност, която може да стигне до правен абсурд – при доказване на положителния факт, че документът е унищожен или изгубен не по вина на ответника, да се приеме, че липсващият документ по презумпция съдържа доказателства в негова вреда. Защитата по чл. 165 ГПК има друг процесуален характер и не бива да се смесва с тази.

Предлага се също така „значителното несъответствие“ по закона да бъде 120 000лв., вместо сегашният размер от 250 000 лв. Такова предложение е неприемливо. То не може да бъде мотивирано с „динамична промяна“  в цените на имотите, нито с размера на издържката на тричленно семейство за 10 години.  Целта на закона е да се предприемат действително ефективни мерки за отнемане на незаконно придобитото имущество и усилията на КОНПИ да бъдат насочени към нелекия процес на установяване на такова имущество, а не чрез намаляване на  повече от два пъти прага на несъответствието да се създаде възможност за масирани проверки на широк кръг лица.

С уважение,
Евгений Иванов
Изп. директор