17.02.2014

СТАНОВИЩЕ НА КРИБ ОТНОСНО ПРАВИЛА ЗА ТЪРГОВИЯ С ПРИРОДЕН ГАЗ

Текстовете на проекта за Правила, както и обсъжданите промени в Закона за енергетиката (изпратено становище от ДКЕВР до Министерство на икономиката и енергетиката с Изх.№ Е-03-17-1/09.10.2013г.), ощетяват българската индустрия, отнемат права на собственост върху изградените от нея преки присъединителни газопроводи и ограничават ролята на различните участници на пазара на природен газ, в директно противоречие с Третия енергиен пакет на ЕС. В този дух подкрепяме становището на БФИЕК по текстовете на правилата за търговия с природен газ внесени с вх. №Е-04-00-23/04.02.2014 г.и тяхната позиция по ЗИД на ЗЕ.

Водената по този начин енергийна политика не стимулира българските производители и пряко води до намаляване на тяхната конкурентоспособност. Вместо реиндустриализиция, тези действия създават реален риск за намаляване или затваряне на производства. Няма извършена икономическа оценка за въздействието върху икономическите субекти на промените в правилата и в закона – отсъстваОценка на въздействието на законодателството (ОВЗ) – RegulatoryImpactAssessment (RIA).

С промените в правилатаи в закона се създава възможност клиенти на Булгаргаз да бъдат прехвърлени към газоразпределителните предприятия. Така въз основа на промени в нормативната уредба се ограничава свободата на избора на потребителя!

Ръководствата на посочените работодателски организации, като представители на отговорния български бизнес настояват, направените предложения да бъдат обсъдени и да намерят отражение в проекта на Правила за търговия с природен газ. Освен това уведомяват, че ако се приемат промени в ЗЕ, даващи монополни предимства на газоразпределителните предприятия, ще сезираме Комисията за защита на конкуренцията, Дирекция "Конкурентноспособност" на Европейската комисия, Министъра на икономиката и енергетиката и всички останали заинтересовани институции в страната.

 

Наред с това предлагаме конкретни предложения за промени на текстове от правилата, а именно: 

1. Настояваме ал.3, ал.4, ал.5 и ал.6 на чл.33 да отпаднат тъй като разпоредбите относно изправността на техническите съоръжения не следва да бъдат предмет на Правилата за Търговия с Природен Газ, а да бъдат регламентирани в отделна наредба за техническа поддръжка и безопасна експлоатация, която да се съгласува с оправомощената за тази дейност Държавна агенция за метрологичен и технически надзор.

2.В случай, че ДКЕВР счете за неоснователно предложението ни за отпадане на текстовете, настояваме за следната редакция на чл.33, ал.3:

"Чл.33.(3). В случай, че се докаже от компетентния орган по технически надзор, че собственикът (собствениците) на пряко присъединено съоръжение не изпълнява условията по ал.1, той сезадължава да предприеме действия с цел отстраняване на несъответствията в следната последователност:

1.      В срок от 6 (шест) месеца да отстрани установените несъответствия.

2.      В случай, че несъответствията не бъдат отстранени в срока по т.1, в срок от 6 месеца да сключи договор за техническа поддръжка с фирма, притежаваща удостоверение за вписване в регистъра на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор.

3.      В случай, че неизправното съоръжение е пряко присъединено към газопреносната мрежа и собственикът не предприеме действия по т.1 и т.2, Комисията издава задължителни административни предписания на оператора на газопреносната мрежа за техническа поддръжка на неизправното съоръжение, която се извършва за сметка на собственика на съоръжението.

4.      В случай, че неизправното съоръжение е пряко присъединено към газоразпределителната мрежа и собственикът не предприеме действия по т.1 и т.2, Комисията издава задължителни административни предписания на оператора на газоразпределителната мрежа за техническа поддръжка на неизправното съоръжение, която се извършва за сметка на собственика на съоръжението."

3. Категорично се противопоставяме на предложението Ви за предоставяне на капацитета в собствените газопроводи на други лица, включително газоразпределителните дружества.

Капацитетът е елемент на собствеността на съоръжението, а собствеността е защитена в Конституцията на Република България и следва да бъде неприкосновена и да не бъде ограничавана и нарушавана от подзаконов нормативен акт. Правото на собственост не може да бъде поставяно в зависимост от изправността на съоръженията.

Следователно договор за предоставяне на капацитет може да бъде сключен само с изричното съгласие на собственика. Присъединителните газопроводи не са част от газоразпределителната мрежа, което е видно от дефиницията в $1 т.9 от ДР на ЗЕ. Газоразпределителното дружество, в съответствие с разпоредбата на чл.24.(2) от Наредба 7/09.06.2004, става собственик на онези отклонения и съоръжения за присъединяване към разпределителната мрежа, които е изградило. Преките присъединителни газопроводи не са изградени от газоразпределителното дружество и следователно то няма никакви права върху тези газопроводи.

Също така, предоставянето на капацитета на газоразпределителното дружество ограничава правото на свободен избор на доставчик на присъединените към него консуматори. Това би довело до ограничаване на конкурентната среда, до изкуствено повишаване на цената на природния газ за индустрията и до налагане на монопол от страна на едно газоразпределително дружество, получило лицензия за съответната обособена лицензионна територия.

Доставката на природен газ от газоразпределителните дружества до съществуващите консуматори, пряко присъединени към газопреносната мрежа не е част от инвестиционната програма при издаване на лицензия за газоразпределяне. Следователно предложените от Вас текстове неправомерно облагодетелстват крайните снабдители, които с цел да спечелят конкурс за лицензия за газоразпределяне, са изготвили и представили нереални инвестиционни програми, които в последствие не могат да бъдат реализирани, а инвестициите възвърнати. Вашето предложение създава нов, непредвиден и незалегнал в лицензиите източник на приходи за газоразпределителните дружества (от капацитет и бъдещи доставки) за сметка на все по-неконкурентоспособната българска индустрия. По този начин Вие реално създавате напълно нови права за крайните снабдители, които те нямат нито по закон, нито в лицензионния режим, нито по европейските директиви.