05.11.2009

СТАНОВИЩЕ НА КРИБ ОТНОСНО ПРОЕКТА ЗА ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2010 г.

За разлика от предходни години, предложеният проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2010 г. е издържан в духа на реалностите, определени от глобалната криза, която сериозно засегна българската икономика. Критичният анализ на състоянието на българската икономика и реалистичните прогнози за нейното развитие през следващите години са най-тясно обвързан с прогнозираните приходи и разходи на Бюджет 2010. Основната цел на бюджета да балансира между стимулирането на икономиката и запазването на макроикономическата стабилност в условията на паричен съвет е напълно адекватна на кризисната ситуация, в която се намира българската икономика. Намираме процикличната фискална политика за предопределена в условията на криза за страна като България с валутен борд. Не споделяме критиките, нееднократно отправяни от някои от социалните партньори към процикличния характер на Бюджет 2010 и ги разглеждаме като неоснователни, тъй като те не отчитат спецификата и възможностите на българската икономика и нейната парична система, която е в основата на запазването на макроикономечиската стабилност в периода на криза. В тази връзка намираме за напълно основателни заложените мерки за постигане на устойчивост на макроикономическата система: запазване на паричиния съвет и фиксирания курс на лева към еврото до влизането в еврозоната, поддържане на балансиран бюджет, възможно най-бързо присъединяване към ВКМ-2/ERM-II и въвеждане на еврото след изпълнение на критериите от Маастрихт, постоянна и последователна борба с фискаланите кражби и данъчни измами. В същото време КРИБ призовава за максимално ефективно използване на всички възможни антициклични мерки и ресурси, които да смекчат удара на кризата върху българския бизнес и да ограничат ръста на безработицата.

Анализът и прогнозите за макроикономическите параметри на икономиката, както и приходната и разходната част на Бюджет 2010 са достатъчно консервативни, но въпреки това са очертани и рисковете пред изпълнението на бюджета, а именно:

·   забавяне на вътрешното търсене и икономическия растеж и свързаното с това неизпълнение на приходната част на бюджета,

·   затруднения при финасирането на бюджета,

·   потенциална необходимост от капиталова подкрепа на банковата система,

·   застаряване на населението, водещо до натиск върху пенсионната система.

Надяваме се, че заложеният 10-процентов буфер е напълно достатъчен за справяне с изброените рискове при евентуална тяхна поява. Потенциалната необходимост от капиталова подкрепа за банковата система е правилно изведена като риск и искаме да вярваме, че нейното конкретно и детайлно адресиране вече е обсъдено съвместно с БНБ.

Към изброените рискове бихме добавили още един. Въпреки вече демонстрираната решимост на Правителството да осигури предвидените по различни програми постъпления от ЕС, пред вид проблемната история на България от близкото минало относно тяхното получаване и усвояване, като риск КРИБ разглажда и опасността от неотпускане или неусвояване на предвидения обем средства от ЕС. Смятаме, че отчитането на подобен риск е необходимо, тъй като при общ обем на капиталовите разходи по консолидираната фискална програма от 6.1% от БВП, над половината от тях (3.1% от БВП) са средствата, които се очаква да постъпят от ЕС. Рискът те да не постъпят би обрекло инвестиционните разходи на съществено редуциране с всички произтичащи от това последици както за екологичната и пътната инфраструктура, към която те би трябвало да бъдат приоритетно насочени, така и за икономиката като цяло.

КРИБ изцяло подкрепя заложените в Бюджет 2010 цели на данъчно-осигурителната политика, насочени към запазване стабилността на икономиката в условията на криза, стимулиране на бизнеса и инвестиционната активност чрез:

·   запазване на данъчните ставки на преките данъци в комбинация с по-ниска осигурителна тежест за работодателите в подкрепа на икономическия растеж и заетостта,

·  повишаването на събираемостта на данъците и

·  намаляването на сивата икономика.

Данъчният комитет на КРИБ принципно подкрепя предложения пакет от данъчни промени, включително тези, които целят по-висока степен на хармонизация с европейското право, по-широкото използване на електронни носители на данни в данъчния процес, както и по-ефикасния контрол на акцизните стоки и борбата с данъчните злоупотреби. Подкрепяме увеличаването на данъка от 10% на 12% за хазартните дейности от тото, лото, залагания върху резултати от спортни състезания и случайни събития. Приемаме и предвиденото увеличение на акцизните ставки за различните видове акцизни стоки.

В същото време при обсъждането на предложените промени в даначните закон препоръчахме да се преразгледат комплексно подходите за борба с измамите и злоупотребите в областта на данъците и най-вече ДДС. Експертите на КРИБ считат, че правата на НАП трябва да бъдат добре премерени. Действащото законодателство, както и някои от предлаганите промени, засилват правата на органите на НАП в степен, която поражда опасения, че и коректни данъкоплатци могат да бъдат засегнати от мерките. Считаме, че трябва да се проведе дискусия на експертно ниво, за да се потърсят консенсусни решения за борба с нарушенията. Важно е всяко коректно данъчно задължено лице да разполага с ясни и публично достъпни указания за практическите действия, които елиминират риска то да попадне под ударите на чл. 177 от ЗДДС. Не по-малко важно е извършването на дълги данъчни ревизии да не може да осигури многомесечно безлихвено кредитиране на бюджета за сметка на коректни данъкоплатци.

Електронизацията на данъчния процес да се въвежда естествено и постепенно, така че да се избегнат неоправдани и ненавременни инвестиции в електронно оборудване. НАП трябва да разполага с необходимия административен ресурс, за да осигури ефикасното използване на оборудването (ако в касовите апарати не се въвежда цялата информация, няма да се постигне желания ефект).  

КРИБ предложи да се премахнат данъците при източника, но отчитаме, че предлаганата възможност за признаване на разходи от чуждестранните получатели на обложени доходи ще даде по-реална представа за потенциала на тези данъци като приходоизточник в България. КРИБ изразява готовност за обсъждане на експертно ниво с цел – прецизиране на административната процедура по това признаване.  

Предлагаме да се обсъди идеята на КРИБ от края на 2008 година за създаване на благоприятен холдингов режим – мярка, която може да има благоприятен фискален ефект и потенциал за привличане на финансови и управленски ресурси към икономиката на България.

Във връзка с предложеното и гласувано решение на Министерски съвет за отмяна наданъчния кредит за всички леки автомобили до 8+1 места включително, КРИБ иАсоциацията на автомобилните производители и техните оторизирани представители в България подкрепя усилието да се преустановят измамите с ДДС чрез монтиране на допълнителни седалки в скъпи джипове, но изказва и някои съображения и опасения. Освен скъпите и луксозни джипове, в категорията 6-9 места попадат и редица работни автомобили, които широко се използват от малкия и среден бизнес за чисто производствени дейности – строителство, ремонти, доставки, сервизна дейност и прочее. Друга немалка група автомобили с от 6 до 9 места са малките микробуси, които се ползват за превоз на пътници от хотели, туристически агенции, селскостопански производители както и от редица фирми за транспорт на персонала. Ако се приемат предлаганите промени, много от малките и средни фирми в строителството, туризма, селското стопанство а и всички, които осигуряват превоз на персонала си с по-малки автомобили, ще бъдат изправени пред огромни финансови затруднения. Следва да се отчита, че освен монтирането на допълнителни седалки, преоборудване на пътнически автомобили в товарни се осъществява и чрез демонтиране на задните седалки с цел – оформяне на товарно пространство. Само по себе си в такова преоборудване няма нищо лошо, ако това е един евтин работен автомобил, който след преустройството наистина се ползва за превоз на товари. Когато обаче, това се прави само проформа, по документи, и след пререгистрацията седалките се връщат обратно, то това се превръща в данъчна измама.

Следва да се отчита и неравнопоставеността между фирмите, занимаващи се с охранителна дейност, куриерски услуги и таксиметров транспорт от една страна и една производствените фирми, от друга, при превоза на 5 човека работници. Първите фирми по закон са облагодетелствани с право на данъчен кредит върху всякакви леки автомобили, включително луксозните.  Те ще могат да приспаднат ДДС от своите разходи за придобиването, поддържането на автомобила и горивата за него, докато производствените фирми няма да могат да сторят това. В болшинството европейски страни всички леки автомобили, които се използват с производствено предназначение са с право на данъчен кредит, независимо от броя места.

Асоциацията на автомобилните производители и техните оторизирани представители в Българияса готови дапредложат няколко варианта за решаване на изложените проблеми без да се навреди на съвестните и добронамерени данъкоплатци. Те са на разположение по всяко време за участие в среща с експерти от МВР и Министерство на финансите.

Данъчният комитет на КРИБ смята, че бизнесът има нужда от по-голяма прозрачност при издаване на указания за практическото прилагане на данъчните закони. Данъкоплатците и гражданите трябва да имат възможност да задават принципни въпроси и да получават принципни отговори. Те трябва да бъдат систематизирани и публикувани в интернет на сайта на НАП. Това би намалило административните разходи на бизнеса и държавата и би било важна антикорупционна мярка.

С оглед на всички промени в данъчните закони предлагаме да се приеме минимален, поне тримесечен срок за обнародване на промени преди влизането им в сила, когато промените налагат нови задължения за данъкоплатците. Предлагаме също така на фирмите, браншовите организации и гражданите да се оставя повече време за анализ на предлаганите проектозаконите.

Приоритетите в разходната част на Бюджет 2010 са изведени от основните предизвикателства пред българската икономика и общество към настоящия момент и в бъдеще и са напълно съобразени с възможностите на икономиката и съответно на бюджета в условията на криза.  КРИБ приема като напълно подходящи избраните приоритети – образование, здравеопазване, социален сектор, екология и пътна инфраструктура и съобразяването на бюджетните разходите с тях.  Като приоритет образованието е посочено на първо място и за него са заделени 4.2% от БВП или увеличението е едва от 0.1% от БВП спрямо предходната година. Развитието на висшето образование е тясно обвързаноо с развитието на науката. Предвидено е финансирането на реформите в науката и иновациите да разчита на националния бюджет, структурните фондове на ЕС, Седма рамкова програма. Би следвало да се предвидят и някои нови инициативи и стратегии на ЕС като инициативата за Cъвместно програмиране в областта на научните изследвания (Joint Programming in Research), стратегията Към нови граници в ИКТ – стратегия за научноизследователска дейност в областта на бъдещите и нововъзникващите технологии в Европа (Moving the ICT Frontiers – a Strategy for Research on Future and Emerging Technologies in Europe), чиято реализация в пълен обем ще започне от 2010. Участието в тях изисква съфинансиране, което би могло да се осигурява от Националния фонд за научни изследвания, ако такива бъдат предвидено в Бюджет 2010. В противен случай България няма да може да се възползва от възможността да участва в европейските изследователски екипи в научни области, които са приоритетни както за страната ни, така и за ЕС.

КРИБ приветства заложените в Бюджет 2010 мерки за повишаване качеството на публичните финанси и ефективността на програмното бюджетиране чрез засилване на мониторинга и въвеждането на обективни оценки на дейността на ведомствата. Подкрепяме предлаганата оптимизация на структурата на голяма част от публичната администрация и повишаването производителността и качеството на предоставяните публични услуги. Приветстваме предвиденото допълнително съкращаване на неефективните разходи в бюджетните структури в края на 2010, както и очакваното намаляване броя на министерските кресла от началото на следващата година. Вярваме, че тези мерки, заедно с намерението за създаване на електронно правителство ще способстват за подобряване на средата, в която функционира бизнеса и ще допринесат за повишаване ефективността на българската икономика.