18.02.2014

СТАНОВИЩЕ НА КРИБ ПО ПРОЕКТ НА НАРЕДБА ЗА МИНИМИЗИРАНЕ ИЗИСКВАНИЯТА ЗА МИКРОКЛИМАТА НА РАБОТНИТЕ МЕСТА

По повод предоставения ни проект на Наредба за минимизиране изискванията за микроклимата на работните места изразяваме принципна подкрепа за проекта.

Наред с това бихме искали да изразим несъгласие по отношение увеличаване броя на измерванията, описани в чл.14, ал.1 от проекта на Наредбата, който гласи "Измерванията на температурата, влажността и скоростта на движение на въздуха на работните места се извършва най-малко в два последователни дни – съответно през топлия и през студения период на годината".

Изискването на чл.14 задължава работодателя да извършва измервания всяка година по два пъти, което ще доведе по преразглеждане оценката на риска при констатирани несъответствия (промени), съгласно изискването на чл. 11 от Наредба № 5 от 11.05.1999 г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска. Считаме, че периодичността на измерванията, съответно преразглеждането на оценката на риска, понастоящем е ясно регламентирана и следва да се осъществява съгласно чл. 11 от действащата Наредба № 5 от 11.05.1999 г. Допълване на изискванията, и то в друга наредба, може да създаде объркване относно това, коя от двете наредби трябва да бъде прилагана с предимство.

 В чл. 21, ал. 1 да отпадне следната част от текста: "които създават заплаха за живота и здравето на работещите и за безопасното изпълнение на трудовата дейност". В настоящия си вариант текстът не дава категорично указание преустановява ли се работата на открито при наличие на кодове "оранжево" или "червено". Ако авторите на наредбата са имали предвид, че работата задължително се преустановява, освен в случаите описани в ал. 2, то тогава посоченият текст е излишен; той само внася несигурност при тълкуване на съдържанието на ал. 1 от чл. 21.

Ако идеята на авторите е, че при наличие на кодове "оранжево" или "червено" работата на открито би могла все пак да продължи, ако не "създава заплаха за живота и здравето на работещите и за безопасното изпълнение на трудовата дейност", то тогава следва да се регламентира реда, по който се преценява, кога съществува или не съществува такава заплаха.

Един възможен вариант за внасяне на такъв регламент, е добавянето на текст: "Работата би могла да продължи само при условия, определени в становище на Службата по трудова медицина, обслужваща предприятието. В становището се посочват кои трудови дейности биха могли да се извъшват и при наличие на обявани кодове "оранжево" или "червено", и при какви допълнителни мерки за безопасност следва да продължи извършването на тези дейности. В становището задължително се взема предвид и здравният статус на конкретните работещи от предприятието, така че да не се допуска излагането на риск на лица, страдащи от заболявания, при които е протовопоказна работа при екстремни ниски или високи температури или други екстремни условия". Според нас е желателно да се предвиди възможност за работа при наличие на кодове "оранжево" или "червено" или поне при код "оранжево". В противен случай, в значителна част от летния период просто не би следвало да се работи на открито. Практиката показва, че при подходяща организация на работния процес и при предприемане на допълнителни мерки за безопасност би могло да се работи и през най-горещите летни дни, с изключение на определени часове от деня. Основните възможни мерки за безопасност са изброени и в чл. 20, ал. 2, а в ал. 3 е посочена възможността за въвеждане на физиологичен режим на труд и почивка, което също е начин за предотвратяване на въздействието на опасно ниски или високи температури.

Препоръчително е в т. 7, 8 и 9 от параграф 1 на Допълнителните разпоредби, да се укаже по-конкретно начинът за опеделяне на категорията на работа. Едва ли има работодател, който знае как се определя енергоразходът при извършване на определена работа. В този случай също би могло да се регламентира участието на Службата по трудова медицина, например чрез следния текст: "Категорията на работа се определя със съдействието на Службата по трудова медицина, обслужваща предприятието".

Също така предлагаме в раздел III от проекта на наредбата да се добави нова ал. 2 в чл. 18 със следния примерен текст:

"(2) Когато, въз основа на договор между едно лице (Изпълнител) и друго лице (Възложител), работници и служители на Изпълнителя извършват работа на територия на Възложителя, последният е длъжен да извършва за своя сметка измерванията по настоящата наредба във всички свои помещения, респективно на цялата си територия, и да предоставя резултатите от такива измервания на изпълнителя за сведение и ползване."

Предложението ни е свързано с това, че много чести са случаите, когато възложители на обществени поръчки считат, че подобни задъжения са за изпълнителите, въпреки че самите те са собствениците или наемателите на съответните сгради, помещения и/или територии. Същото се отнася и по отношение на контролните органи. Основание за предлаганата промяна е и чл.19, ал.3 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, която гласи: "…(3) Информацията по ал.1 се предоставя на работещите от други предпирятия, които извършват работа на територията на съответното предприятие. …"