В обхвата на консултативните си задължения, КРИБ представя следния коментар и оценка за Националния план за действие по заетостта на Република България 2014г., предложен от МТСП за приемане от Министерски съвет:
Планът не предлага надежден анализ на развитието на пазара на труда и на връзката му с тенденциите в икономиката и политиките за развитието й. Не осигурява гаранции за повече заетост, в следствие от общ подход и съгласувани действия за увеличаване достъпа до пазара на труда, или за икономично намаляване на безработицата.
Мерките в Плана неизменно продължават да са насочени към социално-икономическа интеграция на безработните в неравностойно положение, повишаване пригодността им за заетост, осигуряване на субсидирана заетост и подобряване услугите на пазара на труда – към самата безработица, но не и пораждащите я причини. Предпочитани в борбата срещу нея остават активните мерки – създаване от администрацията на работни места с държавни или европейски средства, като се субсидират обучение или директна заетост основно в държавния и ограничено в частния сектор. Средствата се осигуряват от данъци, дълг или други източници, без оглед на ефекта върху активността в частния сектор и заетостта, която създава, както и върху промяната в общия брой работни места; без оглед на динамиката на трудовия пазар и невъзможността на администрацията да реагира бързо на търсенето на кадри.
Мерките за пряко създаване на работни места намаляват периодите на безработицата. Но опитът, логиката и съпоставката на огромния похарчен ресурс със създадената ниска трайна заетост – след приключване на субсидирането, показват, че подбраните програми през последните години са създавали работа само докато траят, че не са допринесли за устройване на участниците на първичния трудов пазар, не са повлияли трайно заетостта и ниската икономическа активност на хората, не са създали дългосрочен и значим ефект за икономиката, но че са стрували скъпо. Като прибавим системния отказ от последваща оценка на въздействието след прилагането на активните мерки, която да показва кои от тях са ефективни и на каква цена, за да бъде избран най-добрият план за действие, нови политики или средствата бъдат алтернативно насочени към друг род програми, или да си останат у данъкоплатците, стигаме до логичния извод, че бюджетните средства следва да бъдат намалявани. Противно на схващането – колкото повече средства, толкова по-добре.
Нереалното планиране на мерките за заетост, несъобразяването с търсенето, завишаването на разходите и злоупотребите със средства са недопустими в условията на висока безработица и поредни години бюджетен дефицит.
Централизираните решения за вида квалификация или преквалификация на безработните са неадекватни. Необоснованото финансовото подпомагане демотивира и има отрицателен ефект. Затова планирането на действията по заетостта трябва да става въз основа на точна преценка за: например типа на програмите; въздействието на програмите за квалификация върху работата на безработните след приключването им; резултата от консултирането и ориентирането; ефекта от директното субсидиране на заетост в частния и в държавния сектор; успеваемостта на програмите според възрастта на включените участници; разходите за администриране и рентабилността, постигнатото качеството. Ако не всички процеси и функции по управлението, оценката и планирането са по възможностите на администрацията, те следва да се възлагат на аутсорсинг /на търговски принцип/, а администрацията съкращава.
Разбираме, че правителството цели да подпомогне хората в най-трудно положение, но това не може да е за сметка на действия в Плана, които не са далновидни или представляват социални дейности, без ефект върху повишаване на заетостта. Планът следва да акцентира върху смислени действия за облекчаване на бизнеса и регулациите на трудовия пазар, върху бизнес среда, образование и умения, върху програми за заетост и обучение в реалния сектор, с ясни критерии за успех и устойчивост на работните места. Безработицата и ниската икономическа активност сред хората се обуславят от редица фактори, като тежките процедури за назначение и уволнение, административното покачване на доходи и разходи за труд, условията на пенсиониране, размера и продължителността на получаване на обезщетенията, социалните помощи или субсидирането, нарастването на данъците. Тези фактори трябва да бъдат обект на прецизна оценка. В противен случай, ще продължи изразходването на национални и европейски средства, а целите по заетостта няма да бъдат постигнати.
Някои мерки в НПДЗ 2014г. заимстват политики за постигането на други национални цели в икономиката, които влияят на заетостта. Правителствените разходи за икономическа активност, създаване на растеж и национален доход и правителствените политики за конкурентни предимства, секторно развитие и стимулиране на инвестиции невинаги осигуряват достатъчна възвращаемост, за да имат непременно дългосрочен положителен ефект върху заетостта. И още – рисковото финансиране на стартиращи фирми не е редно да е от държавните финанси, както и развитието на високотехнологични или иновативни производства, с висока добавена стойност, да се насърчава с непазарни стимули. Но държавата може да помогне с действия за подобряване на бизнес средата – оптимизиране на администрацията; ниски данъци, квазиданъци и бюрокрация; рационално регулиране. Планът обаче съдържа само мерки за реформи и по-добър достъп до публичните услуги в Агенцията по заетостта.
Осъзнаваме икономическата потребност от качествени ПОО и висше образование и бихме искали да подкрепим общи концепция за управленски подход и инструментариум за постигането им, но на практика, в сферата на образованието, ведомствените реформи изпреварват консенсусните решения.
Не споделяме политиката по доходите на нископлатените групи. Постоянното повишаване на минималната работна заплата и механизмът на минималните осигурителни прагове се явяват дискриминационен инструмент срещу нискоквалифицираните. Идеите за регулиране на стажовете, минималната заплата и осигурителните прагове са мерки, ограничаващи достъпа до пазара на труда. Най-уязвимите групи са младите и нискоквалифицираните.
НПДЗ 2014г. би следвало да се фокусира върху подобряване на бизнес средата, защото трайна заетост се създава от реалния сектор. При добри условия за предприемачество, инвестициите ще осигурят създаването на работни места.
http://www.turbulence.tech