Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България изразява следното становище по Проект на ЗИД на Кодекса на труда, № 354-01-20, внесен от Милко Багдасаров и група народни представители; предложение от народния представител Петър Кънев, относно второ гласуване на проект на ЗИД на Кодекса на труда, 402-01-7, внесен от МС на 21.01.2014 г.; предложение от народния представител Светлана Ангелова и група народни представители относно второ гласуване на проект на ЗИД на Кодекса на труда, 402-01-7, внесен от МС на 21.01.2014 г.; предложение от народния представител Георги Мърков относно второ гласуване на проект на ЗИД на Кодекса на труда, 402-01-7, внесен от МС на 21.01.2014 г.,:
Проект на ЗИД на Кодекса на труда, № 354-01-20, внесен от Милко Багдасаров и група народни представители
Законопроектът възстановява частично отменената част на чл.328, ал.1, т.10 на Кодекса на труда от м.януари 2012 г. Преди отмяната разпоредбата предвиждаше правото на работодателя да прекрати едностранно с предизвестие трудовия договор, когато работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Упражняването на това право зависеше от преценката на работодателя. Той можеше и да не го упражнява, ако прецени, че придобилият право на пенсия работник или служител има достатъчно сили и способност да продължи да изпълнява възложената му работа. С промяната от м.януари това право на работодателя вече не съществува.
Внесеният законопроект от н.п. Багдасаров и група народни представители предвижда възстановяване на правото на работодателя по чл.328, ал.1, т.10 КТ от преди промяната от януари 2012 г. само за случаите, когато придобилият право на пенсия за осигурителен стаж и възраст работник или служител е зает в "публичния сектор." "Публичният сектор" включва заетите работници и служители в чл.2, ал.1,т.1,5,6 и 8 от Закона за финансово управление и контрол, а имено: бюджетните организации, организациите, разпореждащи се със средства, гарантирани от Република България, със средства от фондовете и програмите на ЕС и други организации, разпореждащи се с финансови средства по силата на нормативен акт.
Мотивите за внасяне на конкретното предложение са продиктувани от задълбочаващата се в последните години негативна тенденция за нарастващата в рамките на целия Европейски съюз младежка безработица.
Считаме, че това изменение ще постигне целения ефект като вид мярка за преодоляване на този проблем, ако се възстанови старата законова редакция, даваща възможност за едностранно прекратяване от работодателя на трудовото правоотношние при придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, а не само по отношение на лицата, заети в публичния сектор.
Предложението на г-н Багдасяров създава привилегирован състав само за държавата да прекратява трудови правоотношения със служители по трудово правоотношение при навършване на осигурителен стаж и възраст за пенсиониране, но не и за юридическите лица в частния сектор по отношение навършилите пенсионна възраст работници и служители. Подобно разграничение е дискриминационно от една страна, а от друга не стимулира освобождаването на трудовия пазар от хора, навършили пенсионна възраст, за да се увеличат възможностите за нарастване на младежката трудова заетост.
С това свое съдържание внесеният законопроект не може да бъде подкрепен, тъй като въвежда разграничение между работниците и служителите, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, заети в публичния сектор и в частния сектор.
С цел създаване на равнопоставеност за всички работодатели в страната и създаване на възможност за назначаване на безработни младежи във всички икономически сектори на работни места, заети до момента от работници и служители, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, направеното предложение следва да бъде подкрепено в случай, че предлаганата мярка се разпростре не само за прекратване на трудови правоотношения с работници и служители в публичния сектор, но и в частния сектор, т.е. да придобие следната редакция:
"10. при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, а за професори, доценти и доктори на науките – при навършване на 65-годишна възраст;"
Предложение от народния представител Петър Кънев, относно второ гласуване на проект на ЗИД на Кодекса на труда, 402-01-7, внесен от МС на 21.01.2014 г.
Като цяло подкрепяме идеята и целите на внесения законопроекта с направените по-долу коментари.
Промените в законопроекта са насочени към съобразяване на законовата уредба на трудовите отношения с мащабите на дейност на предприятието и разпоредбите на Закона за малките и средните предприятия (ЗМСП). Основното предназначение на ЗМСП е да създава благоприятна и стабилна институционална и икономическа среда за развитие и утвърждаване на конкурентноспособни малки и средни предприятия, които са гръбнакът на съвременната българска икономика, дейността на които е показател за икономическото оживление в страната.
Относно т.5 за създаването на §7б, който предвижда прекратяването на трудовия договор да става "от работодателя, от определено от него длъжностно лице в предприятието или от друг орган, определен със закон" намираме искането за неоснователно. По въпроса за това кой законосъобразно може да прекрати трудовото правоотношение с работник и служител извън работодателя и дали това може да е упълномощено лице или орган на работодателя, ВКС се произнесе с Тълкувателно решение 6/2012г. и изчисти окончателно спорните моменти.
В предложението, обективирано в т.6, касаещо §9, т.1 в която се създава т.10 с букви а и б)- текстът в т."б) няма доказателства за съществуването на трудово правоотношение" е безсмислен, т.к. ако няма доказателства за възникнало трудово правоотношение на какво основание работодателят ще бива задължаван с предписание от Инспекцията по труда да регистрира трудов договор?
Предложенията в т.7 със създаването на §12, с който се предвижда разграничаване и приложимост на опеделени разпоредби от Кодекса на труда, в зависимост от мащаба и големината на работодателя, според нас би следвало да се напви една обективна и независима преценка, доколко предложените разпоредби, както и други от КТ, е целесъобразно и би могло да се прилагат различно и диференцирано, само и единствено в зависимост от големината на работодателя. В същото време предложената редакция не е ясна по смисъл и съдържание.
Ако разпоредбите на чл. 136а от КТ няма да важат за малките и микро-предприятията това какво всъщност означава? Дали означава, че малкия и микробизнеса няма да може да въвежда удължаване на работното време на служителите си или, че може да го прави без да трябва да спазва процедурата на чл. 136а от КТ.
Аналогично за разпоредбата на чл. 138а от КТ при въвеждането на непълно работно време. Няма да може да въвежда непълно работно време изобщо или ще може да въвежда непълно работно време за служителите си за какъвто период реши и няма да е обвързан с разпоредбите на чл. 138а от КТ?
По същия начин и относно разпоредбата на чл. 181 от КТ – защо следва да се различава правния статут на задълженията за наличие на Правилник за вътрешния трудов ред при едно микро предприятие спрямо големия работодател. Това означава ли, че при малкия и микроработодателя няма вътрешен трудов ред и не се спазва определена трудова дисциплина, каквато също се дължи при един голям или среден работодател?
Същото се отнася и за разпоредбата на чл.173, ал.1 от КТ. Тази разпоредба предвижда изготвяне на график, за да се даде възможност на всички работници и служители да ползват платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се полага. Неприлагането на тази разпоредба, с която се регламентира ползването на платения годишен отпуск, поставя въпроса по какъв ред ще се ползва платения отпуск в микро-, малките и средни предприятия?
Предложение от народния представител Светлана Ангелова и група народни представители относно второ гласуване на проект на ЗИД на Кодекса на труда, 402-01-7, внесен от МС на 21.01.2014 г.
Предлаганите изменения касаят по-прецизна редакция на предвижданите нови текстове на чл. 230 и свързаните с него чл. 233б и чл. 344 от КТ, регламентиращи договора за стажуване като особен вид трудов договор.
Направените предложения за изменения в тази част на КТ отразяват позицията на КРИБ, свързана с възможността страните по стажантския договор да нямат ограничение за времето на сключване на договора /т.е. да може да се сключи и за срок по-малък от 6 месеца/; да имат свобода да договарят безвъзмезден характер на договора за определен срок; в обхвата на стажантските договори да бъдат включени и лицата, които са в процес на обучение за придобиване на средно или висше образование, тъй като са сред мерките в подкрепа на младежката заетост.
Като цяло подкрепяме идеята и целите на внесения законопроекта с направените по-долу коментари:
Предложението по чл.230, ал.2 КТ не може да бъде подкрепено, защото измества съдържанието на договора за обучение по чл.230 КТ. Съдържанието на този договор е да се провежда обучение за придобиване на професия от работник или служител, който иска да се обучава по определена професия или специалност, когато той изобщо няма професия. Ако той има професия и иска да се обучава по друга професия на негово разположение е договорът за преквалификация и придобиване на нова професия по чл.234, ал.1, предл.2 КТ.
Предложението чл. 233б, ал.2 да отпадне не може да бъде подкрепено, тъй като тази алинея въвежда изискването работникът или служителят да бъдат назначени на длъжност, съответстваща на придобитата от него квалификация.
По чл.233б КТ, предлаганата нова ал.4 е излишна. В договора за стажуване, като нов вид трудов договор трудовото възнаграждение, трябва на общо основание да се уговаря между страните според вида и степента на образованието – средно общо, средно професионално, висше-бакалавър или висше-магистър и да се включи в неговото съдържание по чл.66, ал.1 КТ.
Предложение от народния представител Георги Мърков относно второ гласуване на проект на ЗИД на Кодекса на труда, 402-01-7, внесен от МС на 21.01.2014 г.
Предложението на н.п. Георги Мърков не би могло да бъде споделено. Систематическото място на този въпрос не е в Кодекса на труда, а в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (ПОДНС), като нормативен акт на Народното събрание, издаден на основание чл.73 от Конституцията .
От 1991 г. насам във всички състави на Народното събрание въпросът, поставен в предложението на народния представител е уреден по един и същ начин. Съгласно тази възприета и поддържана уредба народните представители запазват заеманата от тях длъжност само в държавните и общински учреждения и предприятия, търговските дружества с повече от 50 на сто държавно или общинско участие в капитала на дружеството или бюджетни организации като ползват неплатен отпуск до края на пълномощията им. Това се отнася и за изпълнителите по договори за управление на търговските дружества на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно или общинско участие в капитала, но за не повече от края на срока на договора. В ПОДНС-42-то Народно събрание това разрешение се съдържа в чл.124, ал.1 ПОДНС. То повтаря буквално разрешението, възприето в правилниците на миналите Народни събрания (36-то,37-то,38.то,39-то,40 и 41-то).
Възприето от 1991 г. и трайно повтаряно и поддържано от тогава насам във правилниците за организацията и дейността на Народното събрание нормативно разрешение за запазване на заеманите длъжности от народните представители само в държавните и общински предприятия и учреждения и по договори за управление в търговски дружества, с мажоритарно участие на държавата или общината, т.е.- на публични (бюджетни и др.) средства. Това разрешение се основава на принципни съображения и изхожда от разбирането,че ПОДНС като нормативен акт на Народното събрание може да създава такова задължение само за публичните (държавните и общински предприятия, учреждения и търговски дружества), които осъществяват дейността си на основата на държавна или общинска собственост, а не и на частни предприятия организации и търговски дружества не и за частните предприятия и търговски дружества, които осъществяват дейността си върху частна собственост и свободната стопанска инициатива. Частната собственост и частната стопанска инициатива са защитени от Конституцията (чл.17, ал.1 и 3 и чл.19, ал.1 и 2) и държавата не може да се разпорежда с тях.
Не виждаме правно основание, възприетото и поддържано от 1991 г. насам, да бъде изменяно.
http://www.turbulence.tech