Във връзка с предоставения ни проект на Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България счита, че предложенията за изменение и допълнение на Кодекса на труда, касаещи колективното трудово договаряне на ниво сектор и икономическа дейност по никакъв начин няма да допринесат за развитие на социалното партньорство между работодатели и синдикати. Напротив, новите текстове на КТ /особенно ал.8 на чл.51б/ биха създали сериозни проблеми в конкурентоспособността на българския бизнес и биха увеличили социалното напрежение в страната.
Използването на новите понятия "сектор" и "икономическа дейност" според Класификацията на икономическите дейности не внася яснота в терминологията. КИД 2008 е изграден на четири йерархични равнища и борави с понятия като "сектор, раздел, група, клас", а не с "икономиечска дейност". Поради тази причина е много вероятно да се изправим пред големи проблеми по отношение определянето на икономическите дейности в българската икономика.
Редакцията на новите текстове /чл.51, ал.1/, дава възможност за сключване на КТД по икономически дейности, което от своя страна позволява изключително раздробяване на субектите на колективното договаряне и до създаване на хаос в тези отношения. От друга страна, чл.51б, ал.1 и ал.2 не уреждат договарянето на отделен раздел "икономическа дейност", който се обхваща от договарянето на ниво сектор, което включва определени икономически дейности в него. Същевременно ал.3 на същия член допуска сключването на само един КТД за отделен сектор или за икономически дейности в него.
Следващите алинеи 4 и 5 уреждат отношенията при изготвянето на общ проект на КТД на секторно равнище и неговото представяне на работодателските организации, като липсва такава уредба за КТД на ниво "икономически дейности".
Горепосочените текстове на проекта на ЗИД на КТ водят след себе си редица въпроси и неясноти, които следва да бъдат изчистени, за да постигнат целта си.
Относно новата ал.8 на чл.51б, считаме че подобна уредба е изключително опасна за българския бизнес, като в период на сериозна икономическа криза би влошила значително неговата конкурентоспособност. Освен това, текстът е лишен от каквата и да е икономическа и житейска логика. Пълно недоумение буди текстът относно възможността за разширяване действието на секторния КТД по отношение икономически дейности от друг сектор. Предложенията не отчитат реалните икономически отношения в страната и драстично се разминават с действителността. Новият текст създава риск от разширяване действието на секторен КТД, сключен в печеливш сектор върху предприятия, осъществяващи дейността си в оцеляващ сектор. Приемането на подобна възможност ще създаде изключително напрежение с големи негативни последици. В допълнение ал.8 съдържа неясни понятия, нямащи легални дефиниции, което ще доведе до допълнителна неяснота и проблеми при прилагането – "разширяване на действието" на договора; "основни трудови стандарти"; "близки работни условия" и т.н. Наред с това се предвижда министъра на труда и социалната политика да разширява действието на КТД и клаузи от него при "доказан първостепенен обществен интерес", в същото време параметрите на доказването на обществения интерес не са изяснени и съдържат в този си вид голям дискусионен потенциал.
Текстът на ал.9 на чл.51б е неясен и не може да се тълкува еднозначно. Не става ясно за каква "кумулативна цялост" става въпрос.
Също така считаме, че в "първостепенен обществен интерес", определен в проекта като "превенция или преодоляване на съществуващи проблеми свързани с: нелоялна конкуренция и социален дъмпинг; уреждане на индустиални отношения чрез диалог и колективно трудово договаряне", е също така и създаването на условия за растеж и развитие на българската икономика и поощряване на стопанската инициатива с реални мерки, което е единствения начин за откриване на нови работни места и увеличаване на приходите от данъци. Много странно звучи втората част на тази легална дефиниция при преценката на министъра да се разшири или не действието на един сключен секторен КТД. Тук става въпрос за издаването на общ административен акт по отношение на значителен брой субекти и няма нищо общо с уреждането на отношения чрез диалог и колективно договаряне. Като допълнителен аргумент можем да посочим невъзможността от "нелоялна конкуренция" или "социален дъмпинг" в два различни сектора на българската икономика.
В допълнение, приемането на горепосочените текстове ще бъде причина за създаване на изключителна неяснота при определяне на социалните придобивки в колективното договаряне на ниво предприятие.
Също така считаме за неуместно създаването на правомощие на ИА ГИТ за контрол по сключване, изменение, допълнение и изпълнение на колективните трудови договори. Колективното трудово договаряне е сложен договорен процес, уреден от закона, базиран на взаимни компромиси между страните. Като противоречащо на принципите на трудовото законодателство считаме създаването на възмаожност на ИА ГИТ да осъществява контрол при сключването, изменението и допълнението на КТД на което и да е ниво. Изправени сме пред риска административен орган да се превърне в арбитър в колективното договаряне, което е недопустимо. Съгласно чл.399 ГИТ изпълнява цялостен контрол и съответно експлицитно дефиниране именно на контрола върху всяка стъпка от КТД не е необходимо. И по действащото законодателство Инспекцията по труда може да упражнява контрол върху законодателството по сключването, изменението, допълвнението и изпълнението на КТД.
Считаме, че не е удачно да се изменя съществуващата по Кодекса на труда разпоредба на чл.245. С така предложения текст не се постига заложената от вносителя цел.
Предлаганите нови текстове на чл.272, ал.3 и ал.4 вменяват допълнителен административен обем за работодателите, като се натоварват с неприсъщи за него функции, извън конкретното индивидуално трудово правоотношение. И двата текста касаят лични отношения на служителя, със съответната синдикална организация/ застрахователно дружесткво. Безусловното задължение, което се създава за работодателя, да администрира тези лични взаимоотношения на служителя (удръжки от трудово възнаграждение за членски внос и превеждане на премии за лични допълнителни доброволни застраховки към различни застрахователи), нямат отношение към задължението на работодателя да администрира заплатите в дружеството. Това са неприсъщи за работодателя задължения, излизащи извън рамките на колективното трудово правоотношение. Уреждането на конкретните лични членствени отношения в синдикалната организация, е въпрос на личен избор и отношения между синдикалната организация и нейните членове. Аналогични са аргументите и за личните застраховки, които всеки един служител индивидуално може да сключва с различни застрахователи, с различни размери на вноски, различни срокове и условия за превеждане на вноски, които работодателят следва да следи и контролира и т.н.
В контекста на изложените по-горе мотиви Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България не подкрепя представения ни за обсъждане и внесен от МТСП проект на ЗИД на Кодекса на труда.
http://www.turbulence.tech