Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България по принцип подкрепя изпратения от Комисията за финансов надзор предложения за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване и предложен за обсъждане в Комисията по осигурителни отношения на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Едновременно с това имаме следните бележки и предложения:
І. ПО ПРЕДЛОЖЕНИЯТА ПО ЧАСТ ПЪРВА:
1. В § 3 се добавя нова т.5 със следното съдържание:
"5. алинея 11 се изменя така:
(11) Върху средствата за социални разходи, давани постоянно или периодично пряко на лицата по чл. 4, ал. 1 в пари или в натура, се внасят осигурителни вноски в размера за фонд "Пенсии", определени съответно по реда на ал. 3, 4 и 5. Осигурителни вноски не се изчисляват и внасят върху вноски за допълнително доброволно пенсионно осигуряване, вноски за доброволно здравно осигуряване и доброволно осигуряване за безработица и професионална квалификация, върху разходи за застраховки "живот" застраховки "пенсия", застраховки "рента", "застраховки "злополука", здравни застраховки, както и върху разходи за застраховки, определени като задължителни с нормативен акт."
2. В § 14 чл.40а придобива следната редакция:
"Срокове за представяне на документи за изплащане на обезщетение за временна неработоспособност или трудоустрояване
Чл. 40а. Документите за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност или трудоустрояване се представят в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт в следните срокове:
1. от работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения – за всеки календарен месец не по-късно от седем дни след деня на изплащане на дължимите възнаграждения или на част от тях, а когато възнагражденията са начислени, но не са изплатени – не по-късно от седем дни след последния ден на месеца, през който е извършено начисляването или по график, определен от съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт. "
IІ. ПО ПРЕДЛОЖЕНИЯТА ПО ЧАСТ ВТОРА, ДЯЛ ПЪРВИ, ГЛАВА ДЕВЕТА ОТ КСО:
1. Предложенията на КФН, свързани с въвеждането на нови изисквания към акционерите, членовете на управителните и контролните органи на пенсионноосигурителното дружество, вътрешния контрол, издаване и отнемане на лицензия и т.н., следва да бъдат мотивирани от вносителите, тъй като без да отричаме необходимостта от тези промени, не сме убедени, че предложените текстове са най-удачните. Извършената справка показва, че по-голямата част новите разпоредби са заимствани от Кодекса за застраховането и Закона за кредитните институции.
2. В тази връзка считаме, че липсват основания за въвеждане на ограничението по чл. 121д, ал. 8 от КСО.
3. Наред с това, предложенията, свързани с въвеждането на по-високи изисквания към членовете на управителните и контролните органи, акционерите на пенсионноосигурителните дружества са противоречиви, тъй като от една страна се въвеждат по-строги изисквания към тях, а от друга отпада ограничението акционерите да притежават акции само в едно пенсионноосигурително дружество. Считаме, че това изискване следва да остане, като се добави, че забраната за притежаване на акции се отнася и за случаите, когато това става чрез свързани с акционера лица.
Ако се приеме предложението на КФН промяна на чл. 121б, ал. 2 от КСО, се обезсмисля съществуването на ограничението по чл. 121д, ал. 1, т. 7 от КСО за членовете на управителните и контролни органи на пенсионноосигурителното дружество.
4. Предложенията, касаещи осигурителните посредници, въвеждат много сериозни изисквания за упражняване на тази дейност, за което също липсват мотиви, от една страна, а от друга текстовете, свързани с обучението и издавеното на удостоверение, не са съгласувани със Закона за професионалното образование и обучение.
Не подкрепяме предложенията за създаване на нова ал. 22 на чл. 123г от КСО и за промяна на чл. 122е, ал. 2, т. 4 от КСО, с които на пенсионноосигурителното дружество се вменява пълна отговорност за действията на неговите осигурителни посредници.
5. В чл. 121в от КСО, следва да се запише изричен текст, че изискванията за по-висок размер на вписания капитал, гаранционния капитал и границата на платежоспособност, трябва да са налице, когато пенсионноосигурителното дружество започне да изплаща пожизнени пенсии или срочни пенсии с гарантиран размер и в тази връзка в чл. 121в, ал. 5, т. 1 следва да отпаднат думите "може да".
6. Не разбираме какви са съображенията за въвеждането на изискването на чл. 123з, ал. 8 от КСО. Означава ли това, че при осъществяване на дейността си контролният орган ще разчита само на тази информация?
Би следвало КФН да следи служебно за наличието на свързаност по смисъла на КСО, въз основа на информация и от официални, независими източници.
7. Категорично не приемаме предложението по чл. 123и, ал. 2, както и в други текстове на КСО, пенсионноосигурителните дружества да включват в рекламните си информационни материали и други, издадени от тях документи, текст, че не гарантират пълния размер на внесените в доброволен пенсионен фонд средства.
Изискването, което се въвежда с това предложение, противоречи на същността на допълнителното пенсионно осигуряване и изкривява представата за този вид дейност у настоящите и потенциални клиенти на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване.
Имайки предвид дългосрочния характер на допълнителното пенсионно осигуряване, който при задължителните фондове и при доброволно осигуряване от работодател, е свързан и със законово ограничение за получаване на средствата, преди настъпване на съответния осигурителен случай, това твърдение не е вярно и въвежда в заблуждение осигурените лица.
Следва да се има предвид и факта, че при управлението на фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване, съществува и изискване за постигане на минимална доходност, и за наличието на резерви за нейното гарантиране.
Предложението на КФН, според нас, изхожда от чисто конюнктурни съображения, с оглед настоящите проблеми на фондовата борса. Наред с това, поради високата доходност на борсата преди сегашната криза, част от клиентите на пенсионните фондове внесоха големи по размер еднократни вноски, единствено заради доходността, без изобщо да имат идея да се осигуряват за допълнителна пенсия.
Следва да се има предвид, че колебания на борсата винаги ще има, както и лица, които ще правят вноски в доброволен пенсионен фонд, с единствената цел да увеличат своите спестявания. Това обаче не бива да бъде основание изключенията и проблемите, които съпътстват развиващите се финансови пазари, да се превръщат в база за създаване нормативна уредба. Подобен подход по-скоро изкривява осигурителния пазар, отколкото да съдейства за неговото развитие, чрез регулации, които да елиминират възможностите за създаването на не добри практики.
Предлаганият от КФН подход приравнява доброволното пенсионно осигуряване на инвестирането чрез договорни фондове, при условие, че настоящите проблеми с осигурени лица, които са недоволни от постигнатите от доброволните пенсионни фондове резултати, произтичат точно от липсата на информираност за спецификите на всяка дейност.
Действително за рекламните материали на договорните фондове съществува изискване да съдържа предупреждение, подобно на предлаганото от КФН, но дори и за тях формулировката не е толкова драстична и отблъскваща потенциалните клиенти. Следва да се има предвид обаче, че наличието на подобен запис в рекламата на договорните фондове, произтича от изискването на европейска директива, регулираща тяхната дейност, докато за доброволното пенсионно осигуряване на ниво европейско законодателство, такова изискване не съществува, поне за нас по обясними причини, имайки предвид изложените по-горе специфики на дейността по допълнителното пенсионно осигуряване.
ІIІ. ПО ПРЕДЛОЖЕНИЯТА ПО ЧАСТ ВТОРА, ДЯЛ ВТОРИ, ГЛАВА ДЕСЕТА ОТ КСО
1. С оглед съществуващите проблеми във връзка с промяната на участието и прехвърлянето на средства от един в друг съответен фонд за допълнително пенсионно осигуряване, не намираме за обосновани предложенията за промяна на чл. 171 от КСО, което се отнася и за чл. 247 от КСО. Предложенията не решават основните проблеми, които в момента съществуват във връзка с прехвърлянето на средства от един в друг съответен фонд за допълнително пенсионно осигуряване.
2. Тестовете на чл. 174 и предложението за създаване на чл. 248в от КСО, би следвало да се обединят в един текст, който да се включи в глава девета, тъй като текстовете са с идентично съдържание и ненужно се повтарят.
3. За нас е особено интересно да разберем мотивите за добавянето в чл. 175, ал. 1 и в други текстове на КСО, на думата "изцяло".
4. Не разбираме мотивите за промяна на чл. 193, ал. 11 от КСО и предложената от КФН редакция. Ако идеята е да се ограничи инвестирането на средствата от резерва в издадени от свързани лица с пенсионноосигурителното дружество финансови инструменти, би следвало да се въведе директна забрана за това.
5. Категорично не подкрепяме предложението по чл. 201, ал. 1, т. 2 и чл. 202, ал. 1 от КСО за намаляване размера на инвестиционната такса и на таксата за промяна на участието.
Подобно предложение би следвало да бъде свързано с подробни разчети и изчисления, които да обосновават неговото въвеждане, а не просто да се цитират чужди законодателства, като се взема предвид само размера на таксата, като абсолютна стойност, без да се отчита размера на осигурителната вноска и доходите на населението.
ІV. ПО ПРЕДЛОЖЕНИЯТА ПО ЧАСТ ВТОРА, ДЯЛ ТРЕТИ ОТ КСО
1. С изложените по-горе мотиви категорично не приемаме да се включва в законов текст предложената в чл. 209, ал. 4 формулировка, че рискът от промяна в стойността на инвестициите се носи от осигуреното лице или пенсионера.
2. Не сме съгласни с направените от КФН предложения осигурените лица да сключват отделен договор за всеки инвестиционен портфейл, в който участват, както и да имат отделна партида в него.
Наред с това, считаме за абсолютно неприемливо и практически неприложимо предложението средствата от осигурителни вноски да постъпват директно по сметката на инвестиционния портфейл, в който лицето участва. По този начин отговорността за правилното превеждане на вноските се прехвърля изцяло на осигуреното лице или осигурителите, което ще им създаде огромни затруднения и съответно проблеми на дружествата с редовността на постъпленията от осигурителни вноски, от което в крайно сметка осигурените лица ще губят доход. Настояваме да бъде прието предложението на БАДДПО тези средства да постъпват в обща сметка на доброволния пенсионен фонд и дружеството да ги разпределя по сметките на инвестиционния портфейл или портфейли, в който осигуреното лице участва.
3. В чл. 213 от КСО следва изрично да се запише, че формирането на пенсионните и техническите резерви започва от момента на изплащане на срочните пенсии с гарантиран размер или на пожизнените пенсии. Наред с това е необходимо ясно да се посочи, че техническите резерви са обособени в доброволния пенсионен фонд.
Считаме вече за необосновано съществуването на отделни текстове за формирането на отделни текстове за формирането на резервите при доброволно пенсионно осигуряване по професионална схема, при условие, че принципите за формиране на резервите са идентични, поради което следва да отпадне ограничението при осигуряване по професионална схема на българско предприятие-осигурител да се предлагат само срочни пенсии.
4. Категорично не приемаме предложенията по чл. 232, ал. 2 от КСО, с които се променят принципите на осигуряването по професионални схеми, като единна осигурителна вноска, независимо от начина на нейното формиране, начина на участие в професионалната схема, начина на внасяне на осигурителната вноска и т. н.
5. Не приемаме предложението по чл. 235, ал. 3, изр. второ от КСО, с което се задължават осигурителите да събират и предоставят на пенсионноосигурителните дружества писмените съгласия от лицата, които ще бъдат осигурявани по сключения от тях договор.
6. Текстовете, които уреждат статута и правата на третото ползващо се лице, следва да се отнасят и за осигуреното лице, а не само за пенсионера, тъй като реда и начина за наследяване на средствата по индивидуалната партида на осигурено лице и пенсионер, както и техните права, следва да бъдат еднакви.
В чл. 246б, ал. 4 би следвало да отпадне, тъй като считаме, че третото ползващо се лице винаги трябва да бъде изрично посочено с трите си имена и ЕГН.
7. Категорично не приемаме предложението да отпадне възможността за изплащане на наследствени пенсии. Необходимо е съществуващите текстове да се допълнят, като се предвиди възможност за изплащане на пожизнени наследствени пенсии, включително и на наследниците на пенсионер.
8. В чл. 246в следва да се уточни при съпоставката на размера на пенсията с този на минималната работна заплата, към коя дата се прави тази преценка, доколкото размера на минималната работна заплата е променлива величина.
9. Считаме, че текстовете относно режима за инвестиране ненужно повтарят тези за фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване. Според нас би следвало да се запазят сегашните текстове, които уреждат само различията при доброволните пенсионни фондове, като се направят необходимите допълнения в тях, както и изрично да се предвиди, че изискванията ограниченията се отнасят за инвестиционните портфейли, а не за фонда, като цяло.
10. Не подкрепяме предложението за промяна в размера на таксата за прехвърляне на средства от един в друг доброволен пенсионен фонд, като в чл. 258 следва да се въведе аналогично ограничение, което се предлага в чл. 202 от КСО за задължителните фондове, че таксата за прехвърляне не може да се удържа от средствата по индивидуалната партида на осигуреното лице.
V. ПО ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ НА КСО
1. Считаме, че следва да се включи и предложението на БАДДПО, и да се предвиди възможност при първоначалното обособяване на инвестиционни портфейли в съществуващите доброволни пенсионни фондове да се прехвърлят и активи между създадените портфейли, в случаите, когато значителен размер средства се прехвърлят от един към друг портфейл.
2. В тази връзка следва да отпадне текстът на § 108, ал. 6, тъй като би създал проблеми, особено в ситуация на бързо променяща се стойност на един дял на доброволния пенсионен фонд.
http://www.turbulence.tech