Предложеният проект на Закона за изменение и допълнение за Закона за потребителския кредит със сигнатура на Народното събрание № 454-01-8, приет на първо четене в Комисията по бюджет и финанси на 06.02.2014, съдържа определени разпоредби, които подобряват прозрачността и нивото на информираност на потребителите и следва да бъдат подкрепени, като §1; §2,т.1, §6; §8 след прецизиране на част от текстовете за съответствие със действащата нормативна рамка.
Законопроектът, осигурява по-добра защита на клиентите на потребителски кредити, като в същото време запазва баланса в отношенията между кредитор и кредитополучател. От тази гледна точка внесените до момента предложения изглеждат разумни и би трябвало да се отразят положително на пазара. Важна промяна е включването в обхвата на закона на заемите под 400 лв., които до този момент не се регулираха. По този начин потребителите ще получават за тях същата информация, която и кредитополучателите над тази сума. В това число ще получават стандартен европейски формуляр, в който са описани най-важните параметри на всеки потребителски заем – лихви, такси, комисиони, брой и размер на погасителните вноски, крайна сума за връщане и т.н.. В резултат на това потребителите на кредити под 400лв. вече ще знаят от кой доставчик им е най-изгодно да получат кредит. Включването на заемите под 400 лв. в обхвата на Закона за потребителския кредит ще намали и нелоялните практики в бранша, доколкото някои от компаниите на пазара, които отпускат само заеми до 399 лв., се възползват от липсата на регулации и спестяват важна информация на потребителите, докато другите се съобразяват с разпоредбите на закона. Важна последица също е и регламентирането на допустимите лихви за забава, а именно за забава в плащането от длъжника, последният да дължи само законна лихва за забава, тъй като с начисляването на прекомерни размери на неустойки по главниците за кредити под 400лв., се нарушаваха интересите на потребителите.В същото време в духа на пазарната логика законодателят не е допуснал възможността за право на отказ от този тип кредити, защото това би обезсмислило предоставянето на подобна услуга.
Считаме, че със законопроектът се гарантират правата и интересите на потребителите и се постига целената оптимизация на действащата уредба на потребителските кредити.
Едновременно с това законопроектът съдържа разпоредби, които не могат да бъдат подкрепени, тъй като представляват опит за необосновано административно регулиране на цената на потребителските кредити и ще доведат до резултати, обратни на декларираните цели в мотивите към законопроекта.
В частност, категорично не могат да бъдат подкрепени разпоредбите на §3 и §7, по изложените по-долу съображения. Приемането на подобни текстове няма да доведе до изпълняване на целите на законопроекта, декларирани в неговите мотиви, а точно обратно. С приемането на предлаганите текстове ще се създадат предпоставки за намаляване на прозрачността при отпускането на кредити и дори оскъпяване на цената на кредита за потребителите.
Предлаганият в §3 текст на нов чл. 10а е правно необоснован и създава риск от реално оскъпяване на потребителските кредити и понижаване на прозрачността на продуктите, използвани от потребителите. Разпоредбата представлява опит за административно ограничаване на размера на разходите по потребителските кредити. Опитът от подобен тип административна намеса е, че тя обикновено води до изкривяване на пазара, насърчаване на сивата икономика или повишаване на цената на съответната услуга за потребителя.
Основния принцип при регулирането на отношенията по потребителските кредити съгласно правото на ЕС е повишаване на прозрачността на предлаганите кредитни продукти и информираността на потребителите. С тази цел Директива 2008/48/ЕО относно договорите за потребителски кредити и ЗПК въвеждат понятието "годишен процент на разходите" (ГПР). Целта на ГПР е една единствена – да предостави на потребителя ясна представа за цената на кредита, без да ограничава правото на кредитора да събира такси и комисионни за покриване на разходите, свързани с отпускането и/или управлението на кредита. Подобни разходи са обективно и икономически оправдани. Както Директива 2008/48/ЕО, така и законодателството на редица страни-членки на ЕС (Великобритания, Австрия, Испания, Румъния и др.) изрично допускат и признават въвеждане на такси за одобрение и такси за управление на кредита. Следва да се подчертае, че нито една от останалите страни-членки няма изрична забрана за въвеждането на такси за управление или отпускане, тъй като тяхното наличие не се отразява на информираността на потребителите относно реалната цена на кредита.
Систематичното тълкуване на предложенията на ал. 1 и ал. 2 от новия чл. 10а, показва, че намерението на вносителите е кредиторът да има право да начислява отделни такси и комисионни само за допълнителни услуги, различни от основната услуга по предоставяне на кредит. Тъй като кредиторите обективно търпят разходи за одобряване и управление на всеки един кредит, практическият ефект от подобно изискване ще бъде включването на тези разходи в лихвата по кредита. Тъй като голяма част от административните разходи по кредита се изразяват обикновено като еднократни такси (например такса за одобрение и/или отпускане), икономическият ефект от включването им в основната лихва по кредита ще бъде увеличаване на цената за потребителите, особено при потребителски кредит със срок по-дълъг от година.
Допълнителен ефект от приемането на предлаганата забрана ще бъде намаляване на прозрачността на ценообразуването на потребителските кредити. Сега действащата нормативна уредба, която е съобразена с Директива 2008/48/ЕО, дава възможност на потребителя да получи ясно и точно информация за видовете разходи, които кредитора прехвърля към потребителя. Това създава възможност за потребителя да взима информирано решение при избора си на продукт и/или кредитор. Предлаганата забрана не само обективно ще доведе до намаляване на прозрачността, но и ще бъде стимул за въвеждане на такси и комисионни за допълнителни услуги, които не е задължително да влизат при изчисляването на ГПР. Това може да доведе до намаляване на нивото на информираност на потребителите за действителната цена на използвания кредит.
Не на последно място, трябва да се отчетат счетоводните усложнения, които могат да възникнат от включването на всички разходи по предоставянето на кредита в лихвата по кредита. Съгласно сега действащите в България счетоводни стандарти лихвите и таксите и комисионните по кредита принципно са предмет на различно счетоводно третиране. Обединяването им в една категория може да доведе до проблеми в счетоводното отчитане за кредиторите, особено тези, които прилагат международни счетоводни стандартни или изготвят консолидирани отчети, както и да доведе до изкривяване на обективността в счетоводните отчети.
От правно-техническа гледна точка въвеждането на ал. 1 на чл. 10а не е необходимо, тъй като правото на кредитора да въвежда такси и комисионни за допълнителни услуги е експлицитно признато в съществуващи текстове на ЗПК. Ал. 2 не може да бъде подкрепена както по правни, така и по икономически аргументи, изложени по-горе.
Ал. 3 е неясно формулирана, като не става ясно дали се цели забрана на събиране на различни такси и комисионни за едно и също действие или се забранява събиране на отделни такси и комисионни за повтарящи се действия. Втората алтернатива е необоснована и отново може да доведе до повишаване на нивото на начисляваните такси.
Ал. 4 е недовършена. В предложения законопроект също липсва преходна разпоредба, която да урежда прилагането на предложения нов чл. 10а, към заварени правоотношения.
Предлаганото в §7 изменение на чл. 33, ал. 4 създава ограничения в правата на кредиторите, което е правно и икономически необосновано. Предлаганият текст задължава кредиторите да предприемат задължително действие по принудително събиране в срок от 1 месец на просрочен кредит след обявяването му за предсрочно изискуем. Текстът е декларативен като липсва яснота относно последиците в случай че не се спази срокът, предвиден в посочената разпоредба, в който следва да се предприемат действия по принудително изпълнение след обявване на кредита за предсрочно изискуем. Оформена по този начин клаузата, не става категорично ясно какъв е характерът на този срок – преклузивен или инструктивен. В законопроекта липсват каквито и да са мотиви относно целта на предлагания текст. Ако целените последици са погасяване на правото за принудително изпълнение, то тази разпоредби влиза в пряко противоречи с основни принципи на българското гражданско право относно погасителната давност, определени от Закона за задълженията и договорите. Означава ли, че ако в едномесечния срок не се предприемат действия по Глава 37 от ГПК, кредиторът губи правото си да упражни правата си за събиране на вземанията си по този ред? И ако е така, тази клауза противоречи на чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД, които уреждат давностните срокове.
От предлаганата формулировка не става ясно също кои от действията по глава 37 от Гражданският процесуален кодекс трябва да бъдат предприети в рамките на едномесечния срок и (напр. обжалването от кредитора на заповедта за изпълнение по отношение на разноските по чл. 413, ал. 1 ГПК, предявяването от кредитора на иск за установяване на вземането след възражение от длъжника по чл. 415, ал. 1 и др.).
Предлаганата разпоредба не е и в полза на потребителите, тъй като чрез ограничаване на срока за доброволно изпълнение на практика се увеличават разноските за потребителите, които ще трябва да заплатят и разноските по принудително изпълнение на кредитора.
Предлагаме конкретни коментари по някои от останалите разпоредби:
1. По чл. 33а, ал. 1 и параграф 1, т.6 от Допълнителните разпоредби:
Приемаме идеята, че методиката за образуване на референтния лихвен процент трябва да представлява формула, съставена от обективни показатели и посочваща конкретното им тегло при изчисляване на лихвения процент. Неприемливо е обаче съставните част на формулата да бъдат ограничени до "пазарен индекс или комбинация от тях и/или индикатори". Преценявайки спецификата на дейността си, кредиторът следва да е свободен да определи кои показатели е най-подходящо да включи във формулата си, стига те да са: 1) обективни; 2) публично достъпни; и 3) да не зависят от неговата едностранна воля.
2. Относно отпадането на чл. 144, ал.1 и ал.2 от Закона за защита на потребителите:
Отпадането на тези разпоредби е неприемливо, най-малкото защото те се прилагат не само за кредити, но и за други финансови услуги. Ал. 1 и 2 от чл. 144 са реципирани от директивата за защита на потребителите и не е редно кредиторите в България да се лишават от възможностите, които се прилагат в другите ДЧ на ЕС.
3. Относно промяната в чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции:
Предложеният текст следва да бъде добавен в чл. 60 от ЗКИ като нова алинея 5, а не да замени изцяло настоящата ал. 2 от него.
И в този текст предлагаме да се предвиди възможност продажбата да е извършена и доброволно, а не само по реда на принудителното изпълнение.
4. По чл. 10, ал. 4 и параграф 1, т.5а от Допълнителните разпоредби:
Считаме, че законът следва да позволява на кредитора да извършва едностранно намаляване на разходите по кредита, съответно намаляване на договорната надбавка. Обратното би означавало например, че всяка промоция по съществуващи кредити трябва да се извършва чрез подписване на анекси с кредитополучателите.
5. По параграф 14 от Преходните и заключителни разпоредби:
Предлагаме посоченият срок в тази разпоредба срок да се промени на 6 месеца.
В допълнение, считаме, че е необходимо да се даде дефиниция на понятието "жилищен кредит", което се въвежда с новите промени. Даден кредит може да е обезпечен с ипотека, но да не е отпуснат във връзка с покупка на жилище, т.е. да не е "жилищен". Неясно е ще се прилагат ли тогава за него разпоредбите от ЗПК, посочени в чл. 4, ал. 1, т. 2 и т. 3.
http://www.turbulence.tech