09.10.2012

СТАНОВИЩЕ НА КРИБ ПО ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2013 г.

Законопроектът за държавния бюджет на Република България за 2013 се явява логично продължение на фискалната политиката на правителството от последните четири години. Проектът е базиран на заслужаваща доверие макрорамка (темп на растеж близък до консенсусните прогнози и до тези на международните финансови институции като МВФ и ЕБВР), и консервативно планиране на приходите (фискалните приходи са калкулирани при реален ръст на икономиката от 1.2% в сравнение с реално заложения 1.9%, което е продължение на положителната тенденция от миналата година, когато приходите бяха калкулирани при ръст от 1%, докато реалния растеж заложен в макроикономическият сценарий беше съответно 1.4%). Според нас, в случай на отсъствие на нови мащабни външни шокове за българската икономика, рисковете за изпълнението на бюджета през следващата година остават незначителни.

Основна потенциална заплаха за изпълнението на заложените приходи, според нас, е заложеният висок принос на вътрешното потребление към растежа на икономиката.Тази тенденция, очертана от Министерството на финансите, крие в себе си известна доза несигурност, поради две причини. Първо, индикациите за възстановяване на индивидуалното потребление до сега през 2012 година изглеждат колебливи. Рязкото повишение на индивидуалното потребление от 2.4% през второто тримесечие на текущата година спрямо предишното тримесечие дойде като положителна изненада, като в три от последните четири тримесечия се отбелязва ръст. Това е най-силният резултат на тримесечна база от второто тримесечие на 2001 година, който обаче беше отчетен на фона на упоритата слабост на пазара на труда и данните за кредити за домакинствата (заетостта спадна с 2.8% годишно през второто тримесечие на 2012 година, докато кредитът за домакинствата продължи да отчита ръст в отрицателна територия от 1.4% годишно към края на август). Донякъде роля за този резултат вероятно играе по-силният номинален ръст на средната заплата, която се увеличи с 8.4% годишно през второто тримесечие на 2012 година, но такава беше горе-долу и ситуацията през последните две и половина години, в които растежът на индивидуалното потребление остана отрицателен. Всичко това загатва, че отчетеният ръст на индивидуалното потребление за второто тримесечие на 2012 година най-вероятно надценява реалността и следователно е налице риск от негативни ревизии в следващите тримесечия.

На второ място, макрорамката на бюджета съдържа прогноза за много бавно възстановяване на пазара на труда през следващата година: "През 2012 година равнището на безработицата ще се задържи на 12.4%, а броя на заетите ще се стабилизира около нивото си от 2012 година, като процесът на възстановяване на заетостта ще бъде ограничаван от влошената външна среда през първата половина на годината и поради това слабо нарастване в общия брой на заетите може да се очаква едва в края на 2013 година". Планираната в Бюджет 2013 индексация на най-нискодоходните групи от населението едва ли може да бъде нужният двигател за ускоряване на индивидуалното потребление до заложните в макрорамката нива. На този фон, според нас, изглежда малко вероятно индивидуалното потребление да расте с темповете нужни, за да се стигне до принос от 2.4 процентни пункта за растежа през 2013 година (което съответства на около 3% реален ръст) . Така че, ако в хода на следващата година се окаже, че приходите са по-ниски от заложените в бюджета, най вероятната причина за това ще бъде неправилното прогнозиране на индивидуалното потребление. 

За да се адресира този риск според нас бюджета трябва да съдържа нов набор от мерки за подобряване на събираемостта. За нас липсата на такива мерки в проекта за бюджет за 2013 година представлява изненада, още повече като се има предвид силните резултати постигнати досега през тази година, където предприетите от правителството мерки за подобряване на събираемостта доведоха до забележимо преизпълнение на фискалните приходи. Ние разбираме, че свързването на фискалните устройства на търговските обекти с контролните системи на Националната агенция по приходите все още не приключило във всички сектори. Следователно, положителният ефект от тези мерки още не е реализиран в пълен обем, и въпреки че, без съмнение, по-голямата част от него вече е налице (или предстои да бъде изконсумиран до края на настоящата година), то известен остатъчен ефект ще може да се наблюдава и през следващата година. Все пак, ако се разчита единствено на оставащия недокрай материализирал се ефект на горепосочените мерки е възможно фискалните приходи през следващата година да не достигнат заложените в проекта за бюджета. Това ни кара да смятаме, че е необходимо да се набележат и нови инициативи за подобряване на събираемостта, вероятно в комбинация и мерки за редуциране на разходи в определени области, за да се подсили фискалната позиция на правителството като се отдели особено внимание на приходите на НОИ и НЗОК от осигуровки, което ще позволи да бъдат редуцирани трансферите от държавния бюджет за тези институции.

Що се отнася до разходите, КРИБ не възразява срещу предложеното увеличение на пенсиите заложени в бюджета на Държавното обществено осигуряване и нарастване на минималната работна заплата, но се противопоставя на предложението за увеличение на максималния осигурителен доход.  Мотивите ни за неприемане на увеличението на максималния осигурителен доход основно се свеждат до това, че в условия на икономическа криза предвиденото увеличение ще окаже допълнителен финансов натиск върху коректните работодатели и техните служители, тъй като процент на не плащащи осигурителни вноски все още е твърде висок. Наред с това отчитаме, че приетата временната антикризисна мярка за поемане на трите дни болнични от работодателя се предлага да се запази и от временна се превръща в основна законова норма. Въпреки предвидените в закона разпределения на осигурителните вноски между работодателя и работниците и служителите съотношението за вече шеста поредна година остава в съотношение 60:40 за сметка на работодателя, както и се запазва лихвата по забавени плащания на осигурителни вноски в размер на основния лихвен процент плюс 20 пункта.

КРИБ подкрепя увеличението на минималната работна заплата от 1 януари 2013 год., като се позовава на справка на ЕВРОСТАТ за 2011 година, където България е на последно място в ЕС по покупателна способност. Като страна член на Европейския съюз, България трябва да се стреми към увеличаване на МРЗ с цел достигане на европейските нива или поне доближаването им.

Изхождайки от препоръката на Европейския съюз за преразглеждане на системата за определяне на минималните осигурителни доходи, КРИБ потвърждава позицията си основния механизъм за определяне на праговете да се основава на договореността между социалните партньори на секторно/браншово ниво, като за икономическите дейности, за които няма постигнато споразумение държавата да не прилага административно увеличение на праговете.

Все пак претенцията на правителството, че така се компенсира изцяло натрупаната инфлация в бюджетите на пенсионерите за периода от юли 2009 г. досега не изглежда изцяло коректна, тъй като оценката на инфлацията е базирана на хармонизираната инфлация, която предполага структура на потребителските разходи много по-различна от тази на българските пенсионери. При това разликата вероятно е чувствителна, като се има предвид че една голяма част от инфлацията през въпросните четири години е свързана с цените на храните, които имат чувствително по-голяма тежест в структурата на разходите на българските пенсионери за разлика от тези на средното домакинство в ЕС. Обяснението, че същата методика за определяне на инфлацията е използвана и от предишното правителство е неприемливо.

Приветстваме увеличението на разходите в областите образование, здравеопазването, култура и екология. В същото време увеличението на разходите в силовите министерства с реални 70 милиона лева изглежда трудно защитимо, като се има предвид раздутия щат и недовършените реформи в тези ведомства.  В тази връзка препоръчваме на правителството не само да се противопостави на популисткия натиск за увеличаване на разходите в МВР и МО, но и да предприеме необходимите дълго отлагани реформи, които наред с другите цели, трябва да се фокусират върху оптимизиране на щата и използване на икономиите в резултат от това за селективно увеличаване на заплатите на персонала.

Що се касае до ситуацията на пазара на труда, по-важни за нас остават мерките насочени към подобряване на заетостта, а не толкова до системното увеличаване на нивото на МРЗ с планираните по 20 лв. на година, което по-скоро има смисъл като мярка за изсветляване на икономиката и редуциране на нелоялната конкуренция. Не виждаме напредък по отношение на дефинирането на конкретни активни мерки на пазара на труда, с разчет за очаквания им ефект върху заетостта и бюджета. Това ни кара да оставаме песимисти по отношение на високото ниво на младежка безработица (26% или шестото най-високо в ЕС за 2011 г.); значителни нива на дългосрочна безработица (над 1 година) достигащи 54% от всички безработни; както и високото ниво на регионални диспропорции в рамките на страната, при които се наблюдават нива на безработица от над 20% в области като Шумен, Смолян, Видин и Разград, докато в София-столица това равнище е с пъти по-ниско.

Усилията на правителството в посока облекчаване на регулаторната тежест за бизнеса, повишаването на усвояването на еврофондове и активното привличане на нови инвеститори трябва да бъдат признати като стъпки в правилната посока. Но политиката по отношение на пазара на труда изглежда лишена от идеи, като изцяло се разчита на това, че възстановяването на икономиката няма да се забави и ускоряването на икономическата активност ще редуцира безработицата до безболезнени нива. Това обаче едва ли ще се случи толкова бързо, като естественото ниво на базработица (нивото на базработица, което е здравословно да се толерира) в периода след края на кризата ще превишава, може би дори чувствително, нивата от периода 2000 – 2009 година.

Финансирането на инвестициите изисква спестявания. В годините на бум инвестициите се финансираха преимуществено с приток на чуждестранни спестявания, като националните спестявания представляваха около две трети от общото финансиране. След края на настоящата криза се смята, че нито ще бъде възможно, нито пък здравословно обемът на чуждестранните спестявания да превишава 5-6% от БВП. Разликата ще трябва да се покрива с национални спестявания, които следователно трябва устойчиво да се установят на нива от порядъка на 25% от БВП. Като се има предвид ниското ниво на национални спестявания в най-новата икономическа история на страната (средно 15.3% за периода 2000 – 2010) това изглежда предизвикателна задача. Постигането й ще изисква специална политика насочени към стимулиране на националните спестявания. От днешна гледна точка нещата изглеждат още по-сложни, защото въпреки че националните спестявания са вече близо до желаното ниво от около 25% от БВП в дългосрочен план (23.9% през 2010), то е налице проблем със структурата на спестяванията, тъй като секторът на домакинствата продължава да отчита отрицателна норма на спестяване (което означава, че домакинствата харчат повече от съществуващите спестявания отколкото заделят нови такива), докато спестяванията идват най-вече от корпоративния сектор.

Следователно България ще се нуждае не просто от политика за насърчаване на спестяванията, но от такава ориентирана към насърчаване спестяванията на домакинствата. В момента доминиращата форма на спестяване на домакинствата са банковите депозити. Следователно, въвеждането на данък върху приходите от лихви по банкови депозити ще обезкуражи спестяванията, което ще доведе до забавяне и на инвестициите, тъй като в новите условия притокът на чуждестранни спестявания ще бъде ограничен до около 5-6% от БВП. Така в крайна сметка ще се стигне до забавяне на процеса на конвергенция на доходите, тъй като облагането на лихвите по депозитите ще има приблизително същия ефект върху стимулите за инвестиции, както и увеличаването на всеки друг данък върху доходите от стопанска дейност. 

Благоразумната фискална политика през последните години и активното управление на публичния дълг позволяват на правителството с лекота да посрещне нуждите си от финансиране за 2013 г. Дълговите пазари, както навън така и у нас се отплащат с понижаващи се лихви и завишено търсене на българския дълг за усилията на правителството в посока фискална консолидация и стабилни фундаментални показатели. Така предстоящият през януари 2013 г. падеж на емисия глобални облигации деноминирани в евро не представлява заплаха за публичните финанси, а средствата нужни за финансиране на дефицита, както през тази, така и през следващите години, ще могат да бъдат набрани безпроблемно. Усилията за повишаване на данъчната събираемост и изсветляване на икономиката имат значителен принос за този успех.