Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда № 554-01-180, внесен от Георги Кадиев на 19.11.2015 год.

Г-Н ИВАЙЛО КАЛФИН
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ
ПО ДЕМОГРАФСКАТА И СОЦИАЛНА ПОЛИТИКА
МИНИСТЪР НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА
И ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ
ЗА ТРИСТРАННО СЪТРУДНИЧЕСТВО

ОТНОСНО: Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда № 554-01-180, внесен от Георги Кадиев на 19.11.2015 год.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН КАЛФИН,

Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, счита предложението за промяна на чл.155, ал.4 от Кодекса на труда чрез увеличение на минималния платен годишен отпуск от 20 на 25 дни за абсурдно към настоящия момент. То в никакъв случай не отговаря на икономическите реалности в България и би имало изключително отрицателен ефект за голям брой български компании и икономиката като цяло.

Категорично не споделяме аргументацията на вносителя на предложението за ЗИД на КТ, базиращо се на влошеното здраве сред населението. Ефективните мерки за намаляване на стреса би следвало да бъдат част от цялостната фирмената политика, а не да се въвеждат нормативно.

Наред с това следва да отбележим, че с предлаганата промяна до голяма степен се ограничава ролята на доброволното колективно трудово договаряне, като вместо него се въвежда административен подход.

В редица дружества има сключени КТД, в които са договорени по-големи размери на основния платен годишен отпуск и на допълнителния платен годишен отпуск за работа при специфични условия и рискове за живота и здравето и за ненормирано работно време спрямо определените в Кодекса на труда. С оглед на съществуващата и сега законова възможност, съобразявайки конкретните условия в отделните предприятия да бъдат договаряни по-благоприятни условия от установените в КТ, предложеното изменение е неприемливо и ограничително.

Според нас не е адекватен примерът с държавите с по-голям брой платен отпуск, който е посочен в обосновката към проекта на ЗИД на КТ. По същество те са държави, с малки изключения, където производителността на труда и здравословното състояние на населението далеч надхвърля тези в България и това съвсем не се дължи на броя на дните платен отпуск, а на редица други структурни фактори като образование, социални и здравни системи и т.н.

Предвид гореизложеното КРИБ счита, че е крайно неподходящ моментът за подобна промяна в Кодекса на труда. Тя още повече би подринала и без това ниското ниво на чуждестранни инвестиции в страната ни, както и цялостния бизнес климат, особено в сектора на промишлеността. Считаме, че подобна дискусия изобщо не следва да бъде поставяна на дневен ред в обществото преди БВП на глава от населението да достигне, или поне да се доближи, до средното ниво за Европейския съюз.
 

С уважение,
Евгений Иванов
Изп. директор