Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове (ЗИД на ЗАДС), публикуван за обществено обсъждане на 12.07.2019 г.

Г-Н ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ
МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ

КОПИЕ:

Г-ЖА МЕНДА СТОЯНОВА
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ

Г-ЖА ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА
ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ „ДАНЪЧНА ПОЛИТИКА“
В МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ

ОТНОСНО: Законопроект   за   изменение   и  допълнение   на  Закона   за   акцизите  и данъчните складове (ЗИД на ЗАДС), публикуван за обществено обсъждане на 12.07.2019 г.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ГОРАНОВ,

Във връзка със публикуван за обществено обсъждане ЗИД на ЗАДС, от името на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), изразяваме следното становище:

КРИБ като вдъхновител на националната кампания „Бизнес на светло за по-добро бъдеще!“ принципно подкрепя всяка инициатива на правителството за изсветляване на сивата икономика и за подобряване качеството на контрола на административните органи в тази посока. Считаме, че всяка такава инициатива се отъждествява в налагане на ясни правила и равнопоставеност за всички икономически оператори, независимо от техния размер, при съобразяваме с особените специфики на всеки отделен вид стопанска дейност. 

Считаме, че еднаквото третиране на различни по своята особеност икономически дейности или различното третиране на сходни такива води единствено до неравнопоставеност, дискриминация и осигуряване на неследващо се конкурентно предимство на едни стопански субекти спрямо други.

В тази връзка от КРИБ, винаги сме призовавали борбата със сивата икономика и въобще всяка законодателна или административна мярка, имащи отношение към икономическата активност, да се осъществяват в рамките на установената рамка на правото на ЕС и по начин, по който да не поставят българския бизнес в по-неконкурентно положение спрямо европейската конкуренция.

При все това считаме, че предложеният ЗИД на ЗАДС, във вида, в който е публикуван за обществено обсъждане, в много по-голяма степен ще затрудни стопанския оборот, отколкото да се превърне в работещ инструмент за постигането на посочените в мотивите към него цели.

Предложените законодателни промени касаят дейността на изключително широк кръг от важни за българската икономика браншове и индустрии:

• Производство, съхранение и търговия на горива;
• Производство, съхранение и търговия с вино, високоалкохолни напитки и дестилати от земеделски произход;
• Пивоварната индустрия;
• Тютюневата индустрия и в частност: производството и търговията на тютюневи изделия;

В частта относно освободените от акциз крайни потребители (ОАКП): широк кръг индустрии: енергийни дружества, вкл. дружества за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия, фармация, козметика, автокозметика, производство на бои и лакове; битова и индустриалния химия и прочие.

На първо място в така предложения законопроект прави впечатление, че предлаганите с него мерки третират по еднакъв начин различните акцизни стоки, без да се взимат предвид уникалните специфики, свързани с производството, съхранението и търговията на всяка една от тях. Не проличава наличието на реална оценка доколко предлаганите инструменти биха произвели съответния полезен ефект за нуждите на акцизния контрол с оглед на съответния акцизен бранш, текущите и потенциални рискове за фиска, които той генерира.

Считаме, че така предложеният подход е нецелесъобразен, а в определени аспекти и в противоречие със съществуващи законови разпоредби, като примерите в тази посока (неизчерпателни) са следните:

По отношение на пар. 1 от законопроекта, допълващ чл. 24а, ал. 3 с т.т. 8-11.

Прилагането на предвидените  промени за въвежда автоматизирана система за отчетност със средства за измерване и контрол на акцизни стоки в освободените от акциз крайни потребители за централите с комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия не само противоречи на сегашната нормативна уредба и на логиката на фискалния контрол, но и не е свързана с постигане на посочените в Мотивите към ЗИД на ЗАДС цели.

При сегашната нормативна уредба (чл.28, ал.2 от ЗАДС) изчерпателно и конкретно е фиксирана данъчната основа при използване на енергийни продукти за осъществяване на комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия на 30 на сто от общото количество на използваните енергийни продукти за комбинираното производство на топлинна и електрическа енергия. Ето защо предложените нормативни текстове за топлофикационния сектор, не само, че не са приложими за определяне на допълнителни постъпление от акциз, но и не водят до „извършване в реално време на контрол на количествата енергийни продукти“ просто поради факта, че има фиксирана данъчна основа в размер на 30 на сто от постъпващите количества природен газ (код 27112100 „природен газ в газообразно състояние) .

В предложените промени не е съобразен нормативната уредба залегнала в Закона за енергетиката, където ясно е разписано, че средствата за търговско измерване на входа на централите са собственост на лицензирания оператор на Национална газопреносна мрежа с основно предназначение – пренос на природен газ на територията на България („Булгартрансгаз“ ЕАД), а не на данъчно задължените лица, притежаващи Удостоверение за ОАКП, в чиято тежест са залегнали предоставяне на достъп до тези средства.

Не е отчетен и социалния ефект на посочените промени свързан с допълнителните разходи за осъществяване на онлайн връзка на когенерационните дружества, ако евентуално, се приемат промените по отношение на осъществяването на контрол. Този ефект в крайна сметка ще се поема от крайните консуматори на топлинна и електрическа енергия чрез цените за гражданите.

В частта топлофикационни дружества с комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия най-логичното предложение е изключването им от обхвата на предложените сегашни промени и допълнителното анализиране, както за  необходимостта, така и за начина на прилагане на мерки за осъществяване на контрол от Митническите органи.

Също така с предлаганата промяна се въвежда автоматизирана система за отчетност със средства за измерване и контрол на акцизни стоки в освободените от акциз крайни потребители (ОАКП).

Това предложение третира по еднакъв начин две отделни категории ОАКП: такива, които ползват един вид акцизни стоки за нуждите на дейността си (горива) и такива, които ползват по същество неакцизни стоки за нуждите на дейността си (денатуриран етилов алкохол). В тази връзка считаме, че въвеждането на подобна система по отношение на ОАКП, ползващи денатуриран етилов алкохол не е оправдано, доколкото продуктът денатуриран етилов алкохол е освободен от облагане с акциз (не представлява годен за човешка консумация продукт поради преминал процес по денатуриране съгласно чл. 4, т. 12 от ЗАДС). Казано по друг начин, с предлаганите промени необосновано се въвежда прилагането система за автоматизирана отчетност на акцизни стоки за лица, които ползват стоки, които не се облагат с акциз.

Още повече, че при прилагането на европейското и национално законодателство (независимо дали денатурираният етилов алкохол, ползван от ОАКП е с произход – територията на страната или територията на друга държава – членка), процесът по денатуриране на етиловия алкохол се извършва преди постъпването на този продукт в ОАКП. Съгласно действащите разпоредби на ЗАДС, преди постъпването в ОАКП, алкохолът се денатурира в лицензиран данъчен склад (чл. 97, ал. 1 от ЗАДС), в присъствието и под контрола на митнически служител (чл. 97, ал. 2 от ЗАДС), по метод и при условия, които са стриктно регламентирани в европейското законодателство и/или в националната нормативна уредба.

Считаме, че предлаганото изискване за въвеждане на автоматизирана система за отчетност на лицата представлява неоправдана и непропорционална мярка, както с оглед на интересите на фиска, така и с оглед на тежненията, които ще причини на икономическите оператори от административно, финансово и техническо естество.

Това предложение не отговаря и на никакви европейски стандарти по отношение на пропорционалност на националните разпоредби в областта на данъчния и акцизния контрол, тъй като разходите, които ще трябва да направят икономическите оператори за прилагането на тези правила биха надхвърлили многократно допълнителните приходи, които би събрала държавата от прилагането на подобна мярка.              

По отношение на предложението за въвеждане на системи за видеонаблюдение и контрол в лицензираните данъчни складове за производство и съхранение на тютюневи изделия (параграфи 2 и 3 от ЗИД на ЗАДС)

Предлаганото въвеждане на система за видеонаблюдение и контрол в обектите на лицензирани складодържатели от тази категория представлява неоправдана и непропорционална мярка, която не е съобразена с обстоятелството, че считано от 19 май 2019 г. (от по-малко от три месеца) всички предприятия в сектор производство, съхранение и търговия на тютюневи изделия са длъжни да прилагат т.нар. „Track and Trace” система за проследяване съгласно изискванията на Директива 2014/40/ЕС и транспониращите я разпоредби на Закона за тютюна, тютюневите и свързани с тях изделия. За целта, през последната година всеки от икономическите оператори на територията на страната, опериращ в този сектор беше принуден (поради регулаторни изисквания) да инвестира стотици, а някои и милиони левове в адаптиране на производствата и дейността си спрямо тези европейски изисквания. Целта на „Track and Trace” системата за тютюневите изделия е именно за целите на контрола, в реално време да се генерира и предава информация за всяка произвеждана и съхранявана потребителска опаковка, информация за всички оператори във веригата от доставки на този продукт, транспорта и всякаква друга информация необходима за проследяването му.

Въвеждането на допълнителна система за контрол чрез видеонаблюдение в този случай, без да е оценен ефектът от прилагането на „Track and Trace” системата е неоправдано.

Като се има предвид, че в обектите на тези оператори са налице и  автоматизирани системи за отчетност по смисъла за ЗАДС, които всеки оператор също е изградил за собствена сметка, въвеждането на системи за видеонаблюдение и контрол е не само непропорционално и неоправдано, но и с нищо няма да допринесе за подобряване на контрола, при условие че информацията, която ще позволява да се генерира с тези видеосистеми вече се получава дистанционно и в реално време чрез цифрови данни от Агенция „Митници“.

Общи бележки относно предлаганото въвеждане на системи за видеонаблюдение и контрол в акцизните складове.

Извън горепосочените съображения считаме, че като цяло предлаганото със ЗИД на ЗАДС въвеждане на системи за видеонаблюдение и контрол поставя редица проблеми от правен характер и влиза в противоречие с други клонове на правото, а именно:

Конституцията на Република България (чл. 32, ал. 2 и чл. 17, ал. 3)
Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност;
Закона за личните данни и GDPR.

В мотивите и частичната предварителна оценка на въздействието към законопроекта са изложени редица твърдения, които не отговарят на обективната действителност. Липсва и реална обосновка или поне прогнозни данни относно ресурса (финансов, технически и човешки), който ще трябва да заделят засегнатите икономически оператори, от една страна, и правоприлагащи органи (Агенция „Митници“), от друга, за нуждите на въвеждането, функционирането, поддръжката и ефективната експлоатация на предлаганите системи за видеонаблюдение за нуждите на акцизния контрол.

Сериозното предизвикателство, на което не е обърнато внимание в законопроекта и придружаващите го документи, е свързано със съхранението, достъпа и експлоатацията на чувствителните данни, които ще се генерират от системите за видеонаблюдение и контрол.

В предложените текстове липсва достатъчно прецизност и яснота относно техническите характеристики на така предлаганите системи, като се делегират правомощия на орган на изпълнителната власт и на администрацията (а не на законодателната) да дефинира същите по собствена дискреция на по-късен етап, което е и атестат за липса на достатъчно ниво на прозрачност и предвидимост при въвеждането на такива тежки регулаторни режими, в ущърб на икономическите оператори.  

В заключение, изразяваме нашата готовност, съответно призив към Вас, повдигнатите по-горе въпроси да бъдат обсъдени на експертно равнище в рамките на един необходим дебат между институциите в системата на Министерството на финансите, на които Вие сте принципал, и представителните работодателски и браншови организации, чиито членове са засегнати от така предлаганите законодателни промени.

С уважение,
Евгений Иванов
Изп. Директор и член на Управителния съвет