Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния служител

Г-Н ИВАЙЛО КАЛФИН
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ
ПО ДЕМОГРАФСКАТА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА,
МИНИСТЪР НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА И
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ
ЗА ТРИСТРАННО СЪТРУДНИЧЕСТВО

ОТНОСНО: Законопроект за изменение и  допълнение на  Закона за държавния служител

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН КАЛФИН,

Конфедерацията на работодателите индустриалците в България /КРИБ/ подкрепя идеята за подобряване на разпоредбите в Закона за държавния служител в посока на преустановяване на порочните практики за избягване на конкурсното начало, равнопоставеността и прозрачността на процедурите при подбора на държавните служители.

Добрата работа на държавната администрация на всички нива е от изключително значение за гражданите, предприемачите и за нормалното функциониране на обществения живот като цяло.

Наред с добрите предложения, законопроектът съдържа разпоредби, които дават основание за нееднозначно тълкуване и могат да създадат сериозни трудности при прилагането им.

Не е ясна мотивацията за създаването на два етапа на провеждането на конкурс за заемането на държавна служба – централизиран и децентрализиран /§4 и § 5/. Самата терминология е неправилна – съдържанието сочи на провеждането на общ и специален конкурс/ за конкретната длъжност/. По-същественото е друго – какво налага и как фактически може да се провери компетентността на кандидата за заемането на държавна служба „изобщо”. Предвиждането това да става чрез тестове и да се организира от Института по публична администрация не съдържа никакви гаранции за обективност и равнопоставеност на участниците. Изискването за провеждане на такъв конкурс е от изключителна важност, тъй като успешното му издържане е задължително условие кандидатът да се яви на „децентрализирания” конкурс за длъжността, която желае да заеме, и за която претендира да има изискуемите компетентности, професионални и делови качества. В законопроекта не се съдържа яснота на какви периоди от време ще се провеждат тези конкурси и дали времето на провеждането им няма да се яви пречка за участието на кандидата в същинския конкурс.  Недоумение буди и разпоредбата на чл.10д, ал.5  относно забраната кандидатите да се явяват на тест повече от два пъти в рамките на една година.

Неясен е текста на разпоредбата на чл. 10д, ал. 10. Предвидена е възможност на некласираните на първо място кандидати да възразят пред органа по назначението. А „при основателност на възражението” той да прекрати конкурсната процедура и да назначи нова такава. Действия с такива правни последици трябва да бъдат изчерпателно законово уредени. Субективната преценка на органа по назначаването, непочиваща на нормативни критерии, и неподлежаща на контрол, обезмисля провеждането на каквито и да било конкурси.

Налице са и други разпоредби в представения законопроект, които предпоставят трудности при прилагането им –  създаването на института на „ключовата длъжност” и дефинирането й /§34/,  предвиденото „споделено изпълнение на длъжност” / § 30/ и др.

В заключение, смятаме, че законопроектът в този си вид не е готов за внасяне в законодателния орган. Нуждае се от задълбочено обсъждане и прецизиране.

С уважение,
Евгений Иванов
Изп. директор