Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния служител

Изх. № 538-00-538

Г-Н ИВАЙЛО КАЛФИН

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ

ПО ДЕМОГРАФСКАТА И СОЦИАЛНА ПОЛИТИКА

МИНИСТЪР НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА

И ПРЕДСЕДАТЕЛ НА

НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ ЗА ТРИСТРАННО СЪТРУДНИЧЕСТВО

ОТНОСНО: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния

служител

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН КАЛФИН,

С предлаганите изменения и допълнения на Закона за държавния служител се цели регламентирането на колективното трудово договаряне и на правото на ефективни стачни действия и условията на тяхното провеждане на държавните служители.

Съгласно действащото в момента законодателство в България те нямат такива права. Това се явява в нарушение на разпоредбите на Конвенция № 87 относно синдикалната свобода и закрила на правото на организиране, Конвенция № 98 относно правото на организиране и колективно договаряне на МОТ и чл.6, ал.4 от Европейската социална харта (ревизирана) на Съвета на Европа. Това обстоятелство е констатирано от Контролните органи на Международната организация на труда и Съвета на Европа.

Неспазването на чл.6, ал.4 от Ревизираната харта от страна на българското законодателство е атакувано с колективна жалба № 32 от 2005 год. на КНСБ, КТ „Подкрепа” и Европейската конфедерация на профсъюзите срещу България пред Съвета на Европа. Компетентният орган – Комитет за социални права на СЕ е разгледал жалбата по същество и със свое решение от 16 октомври 2006 год. е заключил единодушно:

че общата забрана на правото на стачка в сектора на електроенергията, здравеопазването и съобщенията (член 16 (4) на Закона за уреждане на колективните трудови спорове) представлява нарушение на член 6§4 на Ревизираната харта;

че ограничаването на правото на стачка в железопътния сектор, произтичащо от член 51 на ЗЖТ преминава извън позволеното в член G и поради това представлява нарушение на член 6§4 на Ревизираната харта;

че позволяването на държавните служители да участват единствено в символични действия, които законът определя като стачка, и забраната колективно да се оттеглят от своята работа (член 47 на Закона за държавния служител) представлява нарушение на член 6§4 на Ревизираната харта.

В съответствие с горното заключение Народното събрание е приело изменение и допълнение в Закона за уреждане на колективните трудови спорове (ЗУКТС), с които е отменило забраната за колективното трудово договаряне и ефективни стачни действия в областта на железопътния сектор, в сектора на електроенергията, здравеопазването и съобщенията.

Със своя резолюция от 10 октомври 2012 год. Комитетът на министрите на Съвета на Европа е отбелязъл положително направените промени в ЗУКТС като изрично е подчертал, че очаква привеждането на българското законодателство в съответствие с изизкванията на Хартата в пълен обем, т.е. отпадане на забраната за ефективни стачни действия на държавните служители.

В този смисъл Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България счита, че предложеният от МТСП законопроект е в съответствие с международните ангажименти на Р България в социалната сфера. Мотивите на вносителя са основателни.

Считаме, обаче че систематичното място за уреждане правото на стачка на държавните служители не е в Закона за държавния служител, а в Закона за уреждане на колективните трудови спорове.

Отделно предложените текстове се нуждаят от нова редакция, а предвидените процедури от прецизна регламентация, като например предвидено е участието на арбитър при уреждане на спор (чл.47б, ал.3, ал.4 и ал.5 от законопроекта), без да е посочено от кого и по какъв ред ще бъде определян този арбитър, по каква процедура ще провежда своя арбитраж, ще получава ли възнаграждение и ако да – от кого, пр. Тези законодателни празнини ще доведат до нееднозначно и дори фриволно тълкуване на разпоредбите, което вместо целяната регламентация, ще създаде условия за порочни практики и правен хаос.

С уважение,

Евгений Иванов

Изп. директор