Позиция на КРИБ, относно ЗИД на Закона за здравното осигуряване № 502-01-13 26 февруари 2015 г.

Г-ЖА ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ
КЪМ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

ОТНОСНО: Внесения за обсъждане в НС законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване № 502-01-13 на 2.02.2015 год. от МС

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ДАРИТКОВА,

Във връзка с внесения за обсъждане в Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване и обсъждан в Комисията по осигурителни отношения към НСТС на 6 февруари 2015 год. Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България изразява следната позиция:

Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България подкрепя намерението за подобряване на събираемостта на здравноосигурителните вноски чрез увеличаване ангажиментите на държавата и отговорността на осигурените лица, но не можем да не отчетем отсъствието на мерки за достъп до системата на неосигурените граждани.

Приветстваме добрите намерения за повишаване качеството на медицинската дейност, но липсва цялостна концепция на предлаганите промени, тяхното конкретизиране в съответните поднормативни актове.

Категорично не подкрепяме направеното предложение с § 4 за промяна на чл.13 от ЗЗО, с което се предвижда увеличаване състава на Надзорния съвет на НЗОК с двама представители на държавата.

С направеното предложение и увеличаване на квотата на държавата в управлението на здравната каса грубо се погазва трипартитния принцип на управление на касата. Мотивите, с които е обосновано това предложение, а именно че основните дейности на органите на управление на НЗОК са свързани с разходване на публични ресурси, поради което е целесъобразно държавата да се ангажира с повече отговорности в управлението на касата, за нас е неоснователно, тъй като около 2/3 от приходите в касата се събират от осигурителите и осигурените лица и едва останалата 1/3 са вноски от държавата, т.е. предлага се тези които внасят осигурителните вноски и финансират системата, да нямат решаващ глас при управлението й.

Поради огромната разлика на средната здравноосигурителна вноска, която държавата заплаща за категориите лица осигурявани за сметка на републиканския бюджет и тази, която се заплаща за работещите граждани, предлагаме държавата да се освободи от ангажимента да заплаща здравните вноски на лица с доходи, като освободеният финансов ресурс се използва за интензифициране темпа на нарастване на здравната вноска за сметка на републиканския бюджет и се обхванат от осигурителната система лицата без доходи. По този начин ще се увеличи размерът на средствата в НЗОК и ще намалее значително броят на здравнонеосигурените лица.

Изразяваме резерви към така предложените промени с § 11 за промяна на чл.45, ал.2, с които се предвижда пакетът от медицински услуги, заплащан от здравната каса, да се разделя на основен и допълнителен пакет.

Поради голямата обществена значимост на предлаганите промени, предлагаме да бъдат посочени причините, поради които се налага разделянето на здравните услуги, гарантирани от бюджета на НЗОК на „основен” и „допълнителен” пакет; положителният ефект, който се очаква да бъде постигнат с предлаганите промени, както и очакваните финансови и обществени резултати.

За да се направи експертна оценка на ефекта от предлаганите промени е необходимо заедно с проекта на Закон да се предостави за обсъждане и проект на Наредба на министъра на здравеопазването, която да регламентира здравните услуги в двата пакета и условията за тяхното ползване от задължително осигурените лица и за финансиране от НЗОК или пациента.

В проекта не е посочен начален срок, от когато НЗОК ще заплаща дейностите по два пакета здравни услуги. Наложително е да се посочи този срок, тъй като това разделяне внася сериозни промени в здравноосигурителния модел, което налага да се предвиди технологично време за подготовка и адаптиране към новите условия както на институциите, така и на гражданите.

Считаме, че предлаганият механизъм за оставане в системата и предлаганите промени с § 39, предвиждащи промяна на чл.109, ал.2, са недостатъчно мотивирани, създаващи възможност за оставане на лица извън системата на здравно осигуряване.

Предлаганите мерки за повишаване събираемостта на здравните вноски налага задълбочен анализ на категориите граждани, които не се осигуряват. Поради голямата разнородност на тази група граждани е невъзможно мерките да бъдат еднотипни. Лицата без доходи не могат да заплатят никакви здравни вноски и Законът трябва да гарантира и за тях достъп до здравни грижи.

Според нас подобряването на лекарствената политика в България и оптимизирането на разходите за лекарства на НЗОК са от жизнено важно значение за пациентите и гражданите като цяло. След като се консултирахме с браншовите организации в сектора, бихме искали да заявим подкрепата си към предвидените промени в ЗЗО, които биха подобрили лекарствената политика в България и биха оптимизирали разходите за лекарства на НЗОК. По отношение на част от текстовете, заложени в Закона за изменение и допълнение на ЗЗО, обаче желаем да изразим определени съображения, както и необходимост от прецизиране на някои понятия, намерили място в предложените промени. Също така, бихме искали да обърнем внимание, че приемането на решения, свързани с лекарствената политика, следва да отчитат влиянието им върху цялата верига на дистрибуция на лекарствени и други продукти от значение за здравето на човека, като се вземе предвид становището на всички засегнати страни.

Според българското законодателство, лекарствената политика е част от държавната здравна политика в Република България и се осъществява от министъра на здравеопазването. Списъкът със заболявания, за чието домашно лечение НЗОК заплаща лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, е основен елемент на лекарствената политика, поради което не може да се осъществява от колективен орган, съставен на квотен принцип от представители на различни инсттитуции и организации, какъвто е НС на НЗОК. Участието в Съвета е допълнителна дейност за неговите членове, която те осъществяват безвъзмездно, наред с основните си трудови и служебни задължения. Прехвърлянето на отговорността за осъществяването на основен елемент от лекарствената политика в България от Министъра на здравеопазването, комуто това е възложено със закон, към колективен орган с надзорни функции, за който тази дейност е несвойствена, е нецелесъобразно и ще доведе до сериозни нарушения във функционирането на лекарствената помощ у нас. Считаме, че този списък следва да продължи да съществува чрез наредба на Министъра на здравеопазването и да се актуализира ежегодно чрез изменения в нея.

Във връзка с предложените промени в § 11, касаещи промяна на чл.45, ал.10,13 и 19 смятаме, че би било от полза за осигуряването на по-качествена нормативна уредба понятието „групиране“ да бъде дефинирано максимално ясно, така че да не бъде възможно то да се тълкува свободно и интерпретира разнопосочно. Нужни са гаранции, че генеричните лекарства няма да бъдат засегнати от посочените текстове, както и че новите биоподобни медикаменти няма да бъдат третирани като нов INN.

Относно предложените изменения на чл.45 на Закона за здравното осигуряване и въвеждането на задължителен характер на отстъпки за иновативни лекарствени продукти – предложеният механизъм следва да се прецизира, доколкото към момента е трудно осъществим. Изискването за включване на лекарствен продукт с нов INN в ПЛС само след постигането на договореност за отстъпка с НЗОК е на практика неприложимо. Фактическият състав, необходим за да бъде включен лекарствен продукт с нов INN в ПЛС, а именно сключване на договор за отстъпка, постановяване на решение за включване в ПЛС, влизането в сила и публикуването му трябва да се осъществи след влизане в сила на закон за бюджета на НЗОК за следващата година, но преди края на текущата година. Този времеви период е твърде кратък, за да позволи горните действия да бъдат реализирани.

Във връзка с § 12 поддържаме въвеждането на оценка на здравните технологии и периодична проверка на реимбурсен статус за иновативните лекарствени продукти. Същевременно, искаме да отбележим, че в ЕС не съществува практика за възстановяване на средства въз основа на императивна правна норма при изключване на продукт от реимбурсиране поради „липса на положителен резултат при неговото прилагане” съобразно оценката на здравните технологии, предвидено в чл.45а.

В § 41 се прави промяна в чл.259б, ал.1 на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Увеличаването на сроковете няма да се отрази благоприятно на бизнеса и внедряването на нови продукти се затруднява.

По отношение на изготвянето на ръководствата и алгоритмите по чл.259, ал.1, т.4 от ЗЛПХМ, упоменато в § 42 от ЗИД на ЗЗО, предлагаме етапите на лечение да се основават на INN и лекарствени форми. Това би гарантирало необходимата адекватност и приложимост на тези ръководства.

Надяваме се, че предложенията ни по ЗИД на ЗЗО ще бъдат взети предвид при по-нататъшното разглеждане на Законопроекта.

С уважение,
Евгений Иванов
Изп. директор