Изменението на климата прави бурите по-интензивни и опасни, променя траекториите им и излага все повече хора на техния обсег, се посочва в последния доклад на WorldRiskReport.
Според доклада бурите нанасят най-големи икономически щети сред всички екстремни природни явления, като по-бедните икономики понасят непропорционално по-тежки последици в сравнение с богатите индустриализирани държави. Те се нареждат и на трето място по брой на човешките жертви – след земетресенията и екстремните горещини или студове.
Тазгодишното издание на годишния доклад, изготвен от германския съюз на неправителствени организации Bündnis Entwicklung Hilft и Института за международно право на мира и въоръжените конфликти (IFHV) към Рурския университет в Бохум, е посветено на бурите като едно от най-често срещаните и разрушителни природни бедствия в световен мащаб, предава Евронюз.
„Наблюдаваме нарастване на дела на най-мощните бури“, отбелязва д-р Фридерике Ото, климатолог и съосновател на инициативата World Weather Attribution (WWA), чието мнение е представено в доклада.
Според нея причината е предизвиканата от човешката дейност промяна на климата вследствие на изгарянето на изкопаеми горива, като парниковите газове водят до затопляне на атмосферата и океаните.
„Когато при тези по-топли условия се формира тропически циклон, той разполага с повече енергия, което засилва скоростта на вятъра и интензивността на съпътстващите валежи“, казва д-р Ото.
Подхранвани от топлите океански води, тропическите циклони се разпространяват към региони, в които преди не е имало бури, и се изместват към полюсите – както се случи, когато ураганът „Офелия“ връхлетя Иберийския полуостров и Ирландия през 2017 г.
По-високите температури на океана също така правят бързото усилване на бурите по-често явление, което затруднява издаването на предупреждения, се посочва в доклада.
Повишаващите се температури не само правят бурите по-разрушителни, но и създават нови опасности, като например повишен риск от наводнения, ерозия и свлачища в крайбрежните райони вследствие на покачването на морското равнище.
Междувременно при конвективните бурени системи, вариращи от обикновени гръмотевични бури до дълготрайни стихии, се наблюдава увеличаване на валежите поради изменението на климата, тъй като по-топлият въздух задържа повече влага.
Кои държави са изложени на най-голям риск от бури?
Само 10 държави понасят основната част от глобалното въздействие на бурите: Филипините, Мексико, Мадагаскар, Мавриций, Япония, Китай, Микронезия, САЩ, Южна Корея и Австралия. Това сочи Индексът за риск от бури в доклада, който обхваща 193 държави.
Едва две европейски държави попадат в списъка на 100-те най-застрашени по отношение на физическото излагане на риск и обществената уязвимост: Португалия (69-то място) и Украйна (96-то място).
Макар тропическите циклони да са рядкост в Европа, извънтропическите циклони се срещат по-често. Те се формират над морето, но са много по-слаби. Въпреки това те оказват влияние върху времето на сушата.
„Особено в Северна Европа наблюдаваме увеличение на броя на тези бури, което означава, че зимите са станали много по-дъждовни“, посочва д-р Ото.
Рискът от бури е неравномерно разпределен, като най-уязвими са крайбрежните градове и островите.
„Градове като Ню Йорк и Бостън, или Пекин и Токио, в бъдеще ще се сблъскат с тропически циклони“, казва д-р Ото.
В по-широкия Световен индекс на риска (World Risk Index), който измерва общия риск от бедствия вследствие на всички природни опасности, фигурират 13 европейски държави в челната стотица, като Турция е единствената в топ 50 – на 38-о място.
Сред първите сто държави попадат също Италия (51-во място), Гърция (56-о), Испания (58-о), Франция (78-о), Албания (81-во), Полша (82-ро), Португалия (86-о), Обединеното кралство (89-о), Хърватия (92-ро), Белгия (94-то), Нидерландия (96-о) и Германия (99-о).
Значението и ограниченията на системите за ранно предупреждение
„Бъдещото значение на бурите се крие не само във физическата им интензивност, но и в това доколко добре се адаптират обществата чрез устойчива инфраструктура, подобрени прогнози, системи за ранно предупреждение и усилия за смекчаване на последиците от изменението на климата“, казва д-р Ото.
За да бъдат ефективни, предупрежденията трябва да бъдат формулирани ясно, да достигат до маргинализирани групи и да отчитат нуждите на домакинствата, които се нуждаят от активна помощ при евакуация.
„Системите за предупреждение за бури трябва да намаляват уязвимостта, а не просто да следят опасностите“, се посочва в доклада, който призовава за използване на системи за предупреждение, отчитащи всички видове уязвимост (AVWS) – такива, които „вземат предвид всички опасности, всички времеви мащаби и всички хора“. Те биха могли да отчитат фактори, вариращи от ограничена подвижност поради социални изисквания към облеклото на жените до риска от неправилно разчитане на карти вследствие на далтонизъм.
В доклада се отбелязва също, че системите за предупреждение обикновено се фокусират върху вятъра, като пропускат най-големите заплахи за живота – наводненията и бурните приливи. Тъй като бурите често внезапно набират сила непосредствено до брега, те са трудни за прогнозиране. Решение може да бъде използването на системи за ранно предупреждение за множество опасности (MHEWS), които отчитат температурата на въздуха, вида и количеството на валежите, скоростта и посоката на вятъра, заледяването, мълниите и торнадата.
Как по друг начин държавите могат да се подготвят за по-интензивни бури?
Макар че държавните защитни мерки на национално ниво са от съществено значение за ограничаване на опустошителните последици от бурите, готовността за бедствия на ниво общност помага да се запълнят пропуските – например в случаите, когато хората нямат достъп до радио или мобилен телефон.
Застраховането също може да изиграе ключова роля след преминаването на буря. Докато в страните от Глобалния север застраховките покриват около половината от щетите, причинени от бури, в Глобалния юг те често са недостъпни или твърде скъпи за мнозина. Това обикновено забавя възстановителните дейности и може да доведе до „спирала на бедността“, продължаваща поколения наред, предупреждава докладът.
В такива ситуации често се налага недостигът да се компенсира чрез неформално споделяне на ресурси, но по време на криза тези ресурси обикновено се изчерпват или претоварват.
Освен подобряването на системите за предупреждение и мерките за оказване на помощ при бедствия, намаляването на емисиите би забавило засилването на бурите, свързано с изменението на климата.
„Днешните въздействия вече достигат границите на възможностите за адаптация на обществата, както видяхме с урагана „Мелиса“ през 2025 г. Следователно ограничаването на затоплянето до 1,5°C е от решаващо значение, за да имат обществата шанс за адаптация“, казва д-р Ото.
