На 19 декември 2019 г. Общото събрание на ООН прие резолюция 74/209, с която обяви 29 септември за Международен ден за осведоменост относно загубите и разхищението на храна. Целта на този ден е да повиши осведомеността и да насърчи колективните действия за намаляване на загубите и разхищението на храни.
Намаляването на загубите и разхищението на храни е залегнало в Целите на ООН за устойчиво развитие (ЦУР) – по-конкретно в Цел 12, която се стреми да осигури устойчиви модели на потребление и производство; задача 12.3 си поставя за цел до 2030 г. „да се намали наполовина разхищението на храни на глава от населението на етапите на търговия на дребно и потребление, както и да се намалят загубите на храни по веригите на производство и доставка“.
Очаква се световното население, което понастоящем възлиза на 8,2 милиарда души, да нарасне до близо 9,7 милиарда души до 2050 г. Осигуряването на свят с гарантирана продоволствена сигурност, в който настоящото и бъдещите поколения имат достъп до достатъчно количество питателна храна, изисква нови методи на работа и съгласувани усилия за подобряване на устойчивостта и адаптивността на агрохранителните системи в световен мащаб.
Намаляването на загубите и разхищението на храни помага за опазване на природните ресурси и биологичното разнообразие, за ограничаване на замърсяването и емисиите на парникови газове, както и за максимално оползотворяване на произведената храна. Поради това то е от ключово значение за изграждането на ефективни, приобщаващи, устойчиви и жизнеспособни агрохранителни системи, както и за подобряване на продоволствената сигурност, храненето и здравето.
Внедряването на иновации и насърчаването на подходи на кръговата икономика в агрохранителните системи с цел предотвратяване, намаляване, повторна употреба и пренасочване на предназначението на загубените и разхитените храни също така допринася за създаването на нови възможности за заетост, подобряване на поминъка и генериране на финансови ползи за широк кръг заинтересовани страни.
Сега е моментът всички – от производители, инвеститори, предприятия и участници във веригата на доставки до потребители от всички възрасти, както и представители на академичните и научните среди, гражданското общество, частния и публичния сектор, да предприемат спешни действия за разширяване и засилване на усилията (както индивидуални, така и колективни) за намаляване на загубите и разхищението на храни, с оглед осигуряване на свят с гарантирана продоволствена сигурност – както днес, така и в бъдеще.
Загуби и разхищение на храни в цифри
Според най-новите оценки на Организацията на ООН за прехрана и земеделие (FAO) в световен мащаб се губят приблизително 13% от произведената храна – след прибирането на реколтата и преди тя да достигне до щандовете на магазините.
Наскоро актуализирани данни показват, че 19% от храната, достъпна за потребителите – което се равнява на 1,05 милиарда тона – се разхищават, като биват изхвърляни в търговската мрежа, в обектите за обществено хранене или в домакинствата. Това представлява почти една пета от цялата храна, достигаща до края на веригата на доставки.
Като цяло, ние разхищаваме огромни количества храна у дома. Всъщност, внушителните 60% от разхищението на храни се случва на ниво домакинства, 28% – в сектора на общественото хранене, а 12% – в търговията на дребно.
Докато се губят и разхищават такива количества храна, се изчислява, че през 2025 г. един на всеки тринадесет души по света е страдал от глад, което възлиза на между 608 и 696 милиона души (7,4–8,5% от световното население). Освен това се оценява, че 2,1 милиарда души – 25,8% от световното население – са изпитвали умерена или тежка степен на продоволствена несигурност.
Според последните оценки приблизително 2,69 милиарда души (32,7%) по света не могат да си позволят здравословен хранителен режим. Сред различните групи храни плодовете и зеленчуците – ключов елемент от пълноценното хранене – търпят най-голям процент загуби, което допълнително задълбочава това глобално предизвикателство.
Загубите и разхищението на храни също така допринасят за 10% от глобалните емисии на парникови газове, оказвайки въздействие върху изменението на климата и екологичната устойчивост. Следователно намаляването на загубите и разхищението на храни е решение, свързано с климата, което държавите и общностите могат да прилагат, за да ограничат емисиите на парникови газове и да опазят природните ресурси. Храната, която не се консумира, заема 28% от световните земеделски площи.
Общият размер на земните площи, използвани за производството на храна, която в крайна сметка не се консумира (т.нар. отпечатък върху земята от загубите и разхищението на храна), възлиза на около 1,4 милиарда хектара – площ, по-голяма от територията на Канада или Китай.
Загубата на храна представлява и пазарен дефект, като се оценява, че годишната загуба на стойност на храната възлиза на 400 милиарда щатски долара.
Разхищението на храна води до изхвърляне на храна на стойност над 1 трилион щатски долара всяка година.
Колко изхвърля България?
Последните съпоставими данни за България са от 2022 г. – годишно в страната се изхвърля близо 615 хил. тона хранителен отпадък, или около 95 кг на човек. Над 267 хил. тона са генерирани от домакинствата.
Тъй като Евростат не разполага с по-съвременни данни за България, няма коректен начин да се изчисли храна на каква стойност изхвърля българинът днес. Ясно е обаче колко плаща за нея. През 2025 г. разходът за храна и безалкохолни напитки е бил средно 1877 евро на човек, или 29,1% от всички парични разходи на домакинствата.
