Всички погледи ще бъдат насочени към Турция следващия месец, когато страната е домакин на най-голямата среща на върха за климата в света. COP31 започва в морския град Анталия на 9 ноември, събирайки 197 държави, за да се справят с рекордните глобални температури, нарастващите климатични щети и нарастващия натиск за отказване от изкопаемите горива, които затоплят планетата, предава Евронюз.
Макар че Турция спечели домакинството на събитието, преговорите ще бъдат ръководени от Австралия в безпрецедентно споразумение, постигнато след като двете държави се кандидатираха организират най-голямата световна среща за климата.
Тазгодишните официални преговори на ООН се очаква да бъдат оскъдни по важни теми, като вместо това доброволните ангажименти за климата ще заемат централно място.
Наред с това Турция възнамерява да насърчи електрификацията като един от пътищата за намаляване на емисиите и на зависимостта от изкопаеми горива. Критици предупреждават, че електрификацията трябва да върви ръка за ръка с използването на чиста енергия, ако целта е постигане на декарбонизация.
Ще бъде ли обсъждано поетапното спиране на използването на изкопаеми горива на COP31?
Усилията за постигане на глобален консенсус относно конкретни цели или пътища за поетапно премахване на изкопаемите горива са в застой, а този неизменно сложен въпрос не фигурира като официална точка в дневния ред на преговорите на COP31.
При липсата на консенсус се очаква Бразилия да представи доброволна пътна карта, която да насочва прехода към отказ от въглища, петрол и газ, след като на миналогодишната конференция COP държавите не успяха да се споразумеят за самия процес.
Въпреки това, недоволството от липсата на напредък по въпроса за изкопаемите горива може отново да ескалира в Анталия. Тази година около 60 държави, настояващи за по-бързи действия по отношение на изкопаемите горива, организираха своя собствена, отделна конференция извън рамките на процеса на ООН.
Защо фокусът върху електрификацията може да бъде проблематичен?
Турция и Австралия искат акцентът да падне върху електрификацията – т.е. замяната на технологии, които пряко изгарят изкопаеми горива (като дизелови автомобили и отопление на газ), с електрически алтернативи.
Тяхната водеща инициатива в Анталия призовава държавите да се ангажират с доброволна цел – делът на електроенергията в крайното енергийно потребление да нарасне от сегашните около 20% до 35% към 2035 г.
Домакините твърдят, че засилването на електрификацията може да намали емисиите, задържащи топлина в атмосферата, както и зависимостта от скъпия внос на изкопаеми горива – сериозен проблем за много държави, след като войната в Близкия изток предизвика глобален енергиен шок.
Около една трета от световната електроенергия все още се произвежда от въглища, а целта за електрификация не уточнява как точно трябва да се генерира този допълнителен обем енергия, което поражда съмнения относно надеждността на инициативата.
Какви доброволни климатични ангажименти се очакват в рамките на COP31?
Освен основната цел за електрификация, Турция инициира редица доброволни начинания по теми като изкуствения интелект, намаляването на емисиите на метан и количеството отпадъци, както и изграждането на устойчиви на климатичните промени градове.
Тези необвързващи ангажименти са предвидени за отделен „дневен ред за действия“, който се реализира паралелно с официалните преговори на COP – форум, където решенията се вземат с консенсус и държавите трябва да постигнат съгласие по всеки ред от текста. Тази година трудните преговори включват малко теми, които привличат голямо обществено внимание, и се занимават предимно с технически въпроси, прехвърлени от предишни конференции.
Климатичното финансиране след наводненията в Непал
Размерът на финансовата помощ, предоставяна от богатите държави, още един болезнен въпрос, който неизменно изниква на конференциите на ООН за климата, отново ще бъде подложен на внимателен анализ в Анталия, особено след опустошителните наводнения в Непал, свързани с изменението на климата.
Призивът на Катманду за помощ поднови отдавнашните искания държавите, които исторически са най-големи замърсители, да отделят повече средства, за да подпомогнат по-бедните нации в прехода към възобновяема енергия, адаптирането към последиците от климатичните промени и възстановяването след бедствия.
Турция се позиционира като мост между развитите и развиващите се страни, а бъдещият председател на COP31 Мурат Курум заяви, че преодоляването на пропастта във финансирането на дейностите, свързани с климата, ще бъде ключов приоритет на конференцията в Анталия.
Кой ще бъде домакин на COP през 2028 г.?
На COP33 през 2028 г. държавите ще направят „глобална равносметка“ на напредъка по отношение на действията за климата. Тези прегледи се извършват на всеки пет години и оценяват в кои области светът не успява да постигне целите на Парижкото споразумение.
Все още обаче няма определен домакин за тази ключова конференция, след като Индия оттегли кандидатурата си.
Според източници, запознати с въпроса, Китай обмисля да подаде кандидатура, тъй като Пекин се стреми да укрепи репутацията си на световен лидер в борбата с климатичните промени, особено на фона на отсъствието на Съединените щати.
Не е задължително решението да бъде взето още тази година, но се очаква перспективата за провеждане на COP в Пекин – събитие с политически заряд – да бъде гореща тема за обсъждане в Анталия.
