25.08.2026

Преглед на медиите 25.08.2026 (вторник)

1.КРИБ

clubz.bg – Асен Василев за МРЗ: Производителността на труда в България е по-висока от средната за Европа

Публикувана: 25.08.2026 14:15

Производителността на труда в България е по-висока от средната за Европа и от тази в страни като Румъния, Гърция, Полша. Това заяви лидерът на “Продължаваме промяната” и бивш финансов министър Асен Василев по повод дебата за минималната работна заплата (МРЗ).

Ниската производителност на труда е основен аргумент на българските работодатели срещу това да няма повишение на МРЗ.

“Ако използваме САМО производителността на труда, то минималната заплата трябва да се увеличи с 11,4%, за да достигнем средноевропейското съотношение на минимална заплата към производителност на труда. Казано с други думи, пак стигаме до 690 евро на месец”, коментира Василев.

Старият механизъм за определяне на МРЗ бе отменен от сегашното управление с приемането на бюджета. Тогава парламентът реши да се изработи нов механизъм за определяне на минималната работна заплата за страната, а дотогава тя да остане на нивото от 2026 г. – 620 евро.

След преговори работодателите и синдикатите не постигнаха съгласие. Решението ще се взема от правителството, но МРЗ няма да е по-висока от 672,80 евро, а долната граница е сегашният размер от 620, 20 евро. По старият механизъм обаче МРЗ трябваше да е 690 евро – 50% от средната работна заплата.

Ето какво написа Василев във фейсбук:

ТРИ ЗАБЛУДИ ЗА МИНИМАЛНАТА РАБОТНА ЗАПЛАТА (част 1)

Тези, които искат минималната заплата да е по-ниска от 690,44 евро, говорят основно за производителността на труда.

Според данните от Евростат за 2025 г. срещу 1 евро минимална заплата българският работник произвежда 6,10 евро продукция, средноевропейският – 5,49 евро продукция, румънският – 5,16 евро продукция, а гръцкият и полският – 4 евро продукция.

Ако използваме САМО производителността на труда, то минималната заплата трябва да се увеличи с 11,4%, за да достигнем средноевропейското съотношение на минимална заплата към производителност на труда. Казано с други думи, пак стигаме до 690 евро на месец.

Винаги ще има кой да предложи по-ниска цена на база евтин труд. Доскоро беше Азия. След няколко години ще дойде ред на Африка. Успехът на българския бизнес и развитието на българската икономика минава през по-добър продукт и по-висока производителност.

Повишаването на производителността обаче е основно задача на работодателя. По-ефективен производствен процес, по-добра механизация/автоматизация, по-добър бранд, а не конкуренция на база на най-ниска цена.

Това се доказва и от един много прост ежедневен пример: български работник се качва на самолета от София до Франкфурт и изведнъж производителността на труда му скача от 20 евро на час на 73 евро на час. Нито е придобил нови умения, нито си е сменил навиците и мисленето за двата часа полет. Просто работи при по-добър производствен процес с по-добра механизация и автоматизация.

Този анализ е важен, за да премахнем веднъж завинаги политическите мантри от икономическите решения.

https://clubz.bg/178684

Статията може да бъде прочетена още в:

https://www.chernomore.bg/a/10-bulgaria/313644-asen-vasilev-obyasni-zashto-minimalnata-zaplata-tryabva-da-e-690-evro

https://pronewsdobrich.bg/ako-izpolzvame-samo-proizvoditelnostta-na-truda-minimalnata-zaplata-tryabva-da-se-uvelichi-s-114-napisa-liderat-na-pp-asen-vasilev-p727587

https://www.actualno.com/economy/asen-vasilev-proizvoditelnostta-na-truda-u-nas-e-nad-srednoevropejskata-no-zaplatite-ostavat-po-niski-news_2632036.html

https://paragraf.bg/asen-vasilev-obyasni-zashto-minimalnata-zaplata-tryabva-da-e-690-evro/

boliarinews.bg – Студенти ще трупат опит в реална работна среда в Областна администрация. Успешно завършилите стажа ще получат стипендии от МОН

Публикувана: 25.08.2026 13:05

Областна администрация – Велико Търново се включва в националния проект „От висше образование към заетост“ Областна администрация – Велико Търново официално се присъедини към мащабния проект на Министерството на образованието и науката „От висше образование към заетост“. Това обяви областният управител Марин Богомилов. В рамките на инициативата студенти от Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ ще имат възможност да трупат ценен практически опит в реална работна среда под ръководството на експерти от администрацията. Проектът, който се финансира от Европейския съюз по Програма „Образование“ 2021–2027 г., има за цел да засили връзката между висшето образование и потребностите на пазара на труда. Чрез него студентите придобиват професионални умения още по време на следването си, а работодателите привличат млади хора с актуални знания . Студенти от различни специалности ще бъдат включени в дейността на Областна администрация, където под менторството на опитни служители ще се запознаят отблизо със спецификата на държавната администрация. Те ще участват в ежедневната работа на институцията – от подготовка на документи и анализи до участие в координационни дейности и взаимодействие с общини и други държавни структури. Обучението се организира чрез платформата [ edujobs.mon.bg ]( https://edujobs.mon.bg/ ), където студентите кандидатстват за обявените позиции . Проектът се реализира в периода 17 декември 2024 г. – 17 декември 2029 г. и се финансира от Европейския съюз (ЕСФ+) и национално съфинансиране с общ размер на безвъзмездната помощ 95 738 173,06 евро. Неговата основна цел е постигане на динамично съответствие между търсенето и предлагането на пазара на труда на специалисти с висше образование. Специфичните цели на проекта включват- подобряване на практическите умения на студентите в съответствие с потребностите на пазара на труда, насърчаване въвеждането на дуално обучение във висшето образование, както и укрепване на връзките между висшите училища и работодателите и повишаване на ефективността на партньорствата между тях. Стажовете по проекта са платени, като всеки студент, успешно завършил практическото обучение, получава стипендия от МОН . Инициативата е част от по-широката политика на Областна администрация за подкрепа на младите хора в региона и за изграждане на устойчива връзка между образованието и реалната икономика. Както многократно е заявявал екипът на администрацията, целта е да се даде възможност на амбициозни и интелигентни млади хора да се срещнат с работата на институцията и да изградят солидна основа за своето бъдещо професионално развитие . „Присъединяването към проекта „От висше образование към заетост“ е поредната стъпка в усилията на Областна администрация – Велико Търново да бъде активен партньор на образователните институции и да подпомага реализацията на младите хора в областта“, коментира областният управител Марин Богомилов. Очаква се първите студентски стажове да започнат през есента на 2026 г.

https://boliarinews.bg/2026/08/25/%d1%81%d1%82%d1%83%d0%b4%d0%b5%d0%bd%d1%82%d0%b8-%d1%89%d0%b5-%d1%82%d1%80%d1%83%d0%bf%d0%b0%d1%82-%d0%be%d0%bf%d0%b8%d1%82-%d0%b2-%d1%80%d0%b5%d0%b0%d0%bb%d0%bd%d0%b0-%d1%80%d0%b0%d0%b1%d0%be%d1%82/

businessnovinite.bg – Трябва ли работодателят да каже заплатата още преди интервюто?

Публикувана: 25.08.2026 12:40

Какво ще знам още преди да кандидатствам? За всички кандидати за работа сценарият е един – минават през интервю, обсъждат опита и уменията си, а въпросът за заплатата остава за накрая. Понякога работодателят изобщо не посочва конкретна сума. Друг път кандидатът чува въпроса: „Колко получавахте на предишната си работа?“. Това може да се промени. Всички страни членки трябва да приемат нов регламент, който се въвеждат част от изискванията на европейската Директива (ЕС) 2023/970 за прозрачност на заплащането. Работодателят ще трябва да предостави на кандидата информация за: Така кандидатът няма да влиза в процеса на подбор напълно „на сляпо“. Ако например за дадена позиция е посочен диапазон от 2500 до 3000 лева, човек ще може още в началото да прецени дали предложението отговаря на очакванията му. Проектът предвижда и длъжностите в обявите да бъдат формулирани неутрално по отношение на пола. Тоест вместо „търсим секретарка“ би следвало да се използва неутрално наименование на позицията. Не. Проектът предвижда работодателят да няма право да изисква от кандидата информация за възнаграждението му при настоящ или предишен работодател. Идеята е новата заплата да не се определя според това колко малко или много е получавал човек на предишното си работно място. Ако например служител е бил подценен финансово на старата си позиция, неравенството няма автоматично да се пренася и в следващата му работа. Служителите ще могат писмено да поискат информация за собственото си възнаграждение, както и за средните нива на заплащане на работниците и служителите, които извършват същия или равностоен труд. Данните трябва да бъдат представени с разбивка по пол. Работодателят ще има срок до два месеца, за да отговори. Ако информацията е непълна или неточна, служителят ще може да поиска допълнителни разяснения. За тях е предвиден срок от 14 дни. Искането може да бъде направено и чрез синдикалната организация в предприятието или чрез Комисията за защита от дискриминация. Тайната на заплатите в България остава поне до края на годината. Работодателите имат забележки по законопроект, който трябва да приложи европейската директива срещу дискриминацията в заплащането между половете. Общественото обсъждане продължава до 18 юни, а експерти предупреждават, че отлагането на изпълнението може да доведе до наказателна процедура от страна на Европейската комисия.

https://businessnovinite.bg/svjat/trjabva-li-rabotodateljat-da-kazhe-zaplatata-oshte-predi-intervjuto.html

trud.bg – Разходите за пенсии надвишиха с 10 на сто миналогодишните

Публикувана: 25.08.2026 08:40

Трансферите по бюджета на ДОО към юли достигнаха 3,788 млрд. евро В структурата на общите разходи по бюджета на държавното обществено осигуряване (ДОО) към юли 2026 г. най-голям дял заемат разходите за пенсии, които към юли са в размер на 7,655 млрд. евро. Посоченото е 56,7% от плана за цялата година, показват данните на Националния осигурителен институт (НОИ) към юли. Спрямо същия период на 2025 г., разходите за пенсии са с почти 695 млн. евро повече, което представлява повишение с 10% за година. Размерът на извършените разходи по консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване към юли 2026 г. е 8,597 млрд. евро, което представлява 56,3% от планираното за цялата 2026 година. В сравнение със същия период на миналата година, разходите бележат увеличение със 744,1 млн. евро, или с 9,5%, показват още данните на НОИ. Общата сума на приходите по консолидирания бюджет на ДОО към юли 2026 г. възлиза на 4,806 млрд. евро, което представлява 56,4% изпълнение на плана за 2026 година. Съпоставени със същия период на 2025 г., приходите нарастват с 439,4 млн. евро, т. е. с 10,1%. Общият нетен размер на трансферите по консолидирания бюджет на ДОО към юли 2026 г. е 3,788 млрд. евро. Това означава, че недофинансирането по бюджета на ДОО достига впечатляващите 44%, т. е. само 56% от средствата изплащани от НОИ са от събрани приходи от пенсионни и други вноски, а останалите идват от централния бюджет. Разчетите показват още, че от всички разходи на НОИ, към юли 2026 г., 89% отиват за изплащане на пенсиите на всички пенсионери в страната. Броят на пенсионерите в България към юли тази година е 2 069 181 души, което е увеличение с 11 784 (0,6%) пенсионери в сравнение с юли 2025 година. Средният месечен размер на пенсията на един пенсионер у нас за юли 2026 г. е 560,13 евро. В сравнение със същия месец на предходната година, той е по-висок с 41,06 евро, или с близо 8%. Минималният размер на пенсията у нас от 1 юли стана 347,51 евро, което е повишение със 7,8% спрямо предходния размер от 322,37 евро. Минимална пенсия у нас получават над 800 хил. човека, или около 38% от всички пенсионери. Максималната пенсия определена у нас е 1738,40 евро, като на “тавана” имат право към 16 хиляди пенсионери. Според условията за пенсиониране за 2026 г., на пенсия за прослужено време и възраст имат право жени навършили 62 години и 6 месеца, които имат трудов стаж от 36 години и 10 месеца. При мъжете изискването за пенсиониране сега е възраст от 64 години и 9 месеца и трудов стаж от 39 години и 10 месеца. Според разписаното в Кодекса за социално осигуряване (КСО), през 2037 г. условията за пенсиониране ще изискват навършени 65 години за всички, като за жените необходимият трудов стаж ще бъде 37 години, а за мъжете – 40 години. Посочените условия за мъжете всъщност ще влязат в сила още от 2029 г., а жените ще ги “догонват”. Паричните обезщетения са близо 884 млн. евро Общите разходи са в размер на 40 млн. евро. Общата сума на приходите по бюджета на Учителския пенсионен фонд към юли 2026 г. възлиза на 48,1 млн. евро, което представлява 58,8% изпълнение на плана за тази година, показват още данните на НОИ. Съпоставени със същия период на 2025 г., приходите нарастват с 4,8 млн. евро. Общо разходите по бюджета на Учителския пенсионен фонд към юли 2026 г. са в размер на 40 млн. евро, което е 54% от плана за годината. Извършените разходи са с 5,8 млн. евро повече в сравнение със същия период на 2025 година. А разходите за изплащане на парични обезщетения и помощи по Кодекса за социално осигуряване (КСО) към юли 2026 г. са в размер на 883,9 млн. евро, което е 53,5% от плана за цялата година. Тези отчетени разходи са с 49,2 млн. евро (5,9%) повече спрямо същия период на 2025 година. Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“   Приходите са с 275 хил. евро повече в сравнение със същия период на 2025 година. Вноските са от работодателите    Общата сума на приходите по бюджета на фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите” към юли 2026 г. възлиза на 1,689 млн. евро, което представлява почти 86% изпълнение на годишния план. Постъпилите приходи са с 275 хил. евро повече в сравнение със същия период на 2025 година. Общите разходи на фонда към юли 2026 г. са в размер на 733,2 хил. евро, което е 29,5% от плана за годината. Извършените разходи за седемте месеца са с 317,4 хил. евро по-малко в сравнение със същия период на 2025 г. Фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите” при несъстоятелност на работодателя гарантира до определен размер възникналите по дадено трудово правоотношение права на работниците и служителите да получат начислените им, но неизплатени до обявяване несъстоятелността на работодателя трудови възнаграждения и обезщетения. Вноски в този фонд правят работодателите, срещу които при необходимост може да се открие производство по несъстоятелност по реда на Търговския закон, а правоимащи по закона са техните засегнати работници и служители.

https://trud.bg/a/articles/%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%85%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B7%D0%B0-%D0%BF%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%B8%D0%B8-%D0%BD%D0%B0%D0%B4%D0%B2%D0%B8%D1%88%D0%B8%D1%85%D0%B0-%D1%81-10-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D1%82%D0%BE-%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%88%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5

investor.bg – Готов е механизмът за определяне на минималната работна заплата

Публикувана: 25.08.2026 08:10

Само две седмици дават управляващите за обществено обсъждане на промените в Кодекса на труда, очертаващи новия механизъм за определяне на минималната работна заплата. Това става ясно от публикувания в понеделник вечер законопроект, внесен от Министерството на труда и социалната политика.

Като мотив за краткия срок се изтъква необходимостта правителството да определи адекватен размер на минималната заплата за следващата година и да има предвидимост при изготвянето на държавния бюджет за 2027 г., на средносрочната бюджетна прогноза и планиране на стопанската дейност в икономиката.

Как ще се определя вече минималната заплата?

Както вече стана ясно от срещите между правителството, синдикатите и работодателите, новият механизъм предвижда минималното възнаграждение за страната да се определя спрямо четири критерия, а на три години да се извършва оценка на адекватността на заплащането. В него се въвежда и дефиниция за понятието минимална работна заплата. Тя се определя като „най-ниското основно месечно трудово възнаграждение за отработено време или за извършена работа“.

Критериите включват покупателна способност на минималната работна заплата за страната, като се взема предвид издръжката на живот; общото равнище на работните заплати и тяхното разпределение; темпът на растеж на работните заплати; дългосрочните равнища на производителността на труда в страната.

Избрани са и показатели, по които на всеки три години да се оценява адекватността на заплатата – ще се вземат предвид за референтни стойности 60% от размера на брутната медианна работна заплата и размера на издръжката за живот.

Проектът предвижда сътрудничество и консултации със синдикатите и работодателите, а по-голям размер на минималното възнаграждение ще може да се уговаря с колективен договор на отраслово и браншово равнище. Срокът, в който трябва да се определя минималната заплата за следващата година, е до 15 август на текущата, е записано още в законопроекта.

Без автоматични ръстове

Със Закона за държавния бюджет за 2026 г. отпадна досегашният начин за определяне на минималното възнаграждение за страната, като беше обявено, че в този за 2027 г. ще бъде вписан нов механизъм за изчисляването му. Срещите между представители на властта, синдикатите и работодателите във връзка с промените започнаха на 11 август и продължиха две седмици.

Според управляващите с новия механизъм ще се намали инфлационният натиск, породен от необосновано повишаване на размера на минималната работна заплата. От Министерството на труда и социалната политика изтъкват, че въведеният през 2023 г. автоматичен механизъм, който обвързва размера на МРЗ за следващата календарна година с 50% от средната брутна заплата за период от 12 месеца, се е доказал като неефективен. Според тях той е водил до съществени рискове както за икономиката, така и за бюджета на държавата.

В мотивите се посочва още, че обвързването на минималната със средната брутна работна заплата е предпоставка за повишаване на инфлацията и за затруднения про предприятията, особено в секторите с ниска добавена стойност и в по-слабо развитите региони на страната. Тя също така не гарантира адекватността на МРЗ на база на социални показатели, чрез които да се подпомогне намаляването на бедността сред работещите и да се осигурят стимули за включване на пазара на труда, отбелязват още вносителите.

https://www.investor.bg/a/516-politika/435576-gotov-e-mehanizmat-za-opredelyane-na-minimalnata-rabotna-zaplata

Статията може да бъде прочетена още в:

https://trafficnews.bg/bulgaria/gotovi-sa-promenite-kodeksa-truda-minimalnata-zaplata-387223/

capital.bg – Анализ | Три заблуди за минималната работна заплата

Публикувана: 25.08.2026 05:25

[[img:4948207]] Асен Василев, лидер на “Продължаваме промяната” и бивш финансов министър

Тези, които искат минималната заплата да е по-ниска от 690.44 евро, говорят основно за производителността на труда. Според данните от Евростат за 2025 г. срещу 1 евро минимална заплата българският работник произвежда 6.10 евро продукция, средноевропейският 5.49 евро продукция, румънският 5.16 евро продукция, а гръцкият и полският 4 евро продукция. Ако използваме САМО производителността на труда, то минималната заплата трябва да се увеличи с 11.4%, за да достигнем средноевропейското съотношение на минимална заплата към производителност на труда. Казано с други думи, пак стигаме до 690 евро на месец. [[embed:4948747]] Този анализ е важен, за да премахнем веднъж завинаги политическите мантри от икономическите решения. Нека разгледаме едно по едно твърденията, че минималната заплата се увеличава прекалено бързо: Твърдение 1. Увеличението на минималната заплата ще доведе до безработица. Нека да започнем с най-черната прогноза на икономистите, които твърдят, че минималната работна заплата расте прекалено бързо: вдигането на минималната работна заплата ще доведе до безработица. Ако сте приключили с образованието си по икономика в първи курс, може и да направите такова заключение без оглед на конкретната икономическа ситуация. Ако сте продължили до 4-ти курс, това заключение в най-добрия случай ще бъде оценено като за тройка, защото не отчита дали минималната заплата е под нивото, където се срещат търсенето и предлагането на труд, или над това ниво. Ако е под нивото, на което се срещат търсенето и предлагането, то вдигането на минималната заплата няма да увеличи безработицата, а ще доведе до (1) изсветляване на доходи (по-малко плащане в плик); и (2) ще помогне да се достигне по-справедливо заплащане в райони, където има малко на брой работодатели и те са формирали картел да поддържат работната заплата по-ниска от реалното ниво, което свободният пазар би достигнал. Да видим какво реално се случи в България между 2021 и 2025: БЕЗРАБОТИЦАТА НАМАЛЯ от 4.4% на 3.2% за периода от 2021 до 2025. Нещо повече – въпреки намаляващото население броят на хората, които работят и плащат осигуровки, се увеличи със 187 000. През 2025 над 187 000 души повече работят и плащат осигуровки спрямо 2021! Това показва ясно, че минималната заплата е била значително по-ниска от пазарното ниво, което конкурентен некартелизиран пазар би определил. Нещо повече – броят на хората, работещи на минимална работна заплата, е намалял със 78 000 между 2021 и 2025 г. Това се дължи основно на таргетираните проверки, които НАП с Главна инспекция по труда направиха на работодатели с голям процент осигурени на минимална заплата. Но ефектът за бюджета е двоен: 187 000 души повече се осигуряват и плащат данъци и 78 000 души повече се осигуряват на реална, а не на минимална заплата. Тази политика, разбира се, не може да продължи безкрайно. Когато минималната заплата достигне пазарното ниво, всяко нейно форсирано увеличение наистина би довело до безработица. Но България е още доста далече от тази точка. Докато бях министър на финансите, бях поискал и получавах ежемесечни справки от НАП за прекратените и новоподписаните трудови договори по области, както и за нивата на заплатите според реално подадените месечни декларации (пак по области). В момента нямам достъп до тази информация (тя не е публична), но всички косвени данни показват, че текущата политика на форсирано увеличение на минималната заплата може да се запази поне още 3 години, преди да достигне пазарното ниво. Твърдение 2. Увеличението на минималната заплата расте по-бързо от продуктивността и това не е устойчиво. Този аргумент е верен ПОД УСЛОВИЕ. Условието е началното съотношение на минималната работна заплата към производителността да е адекватно. Ако съотношението на минималната заплата към производителността е значително под средноевропейските нива, то по-бърз ръст не заплашва устойчивостта, докато не се достигне поне до средноевропейските нива. Нека погледнем данните: Ето данните за производителността на труда от Евростат за 2025 г. Те реално показват на каква стойност (в евро) са стоките и услугите, които един работещ произвежда за един час работа. Включени са всички държави в ЕС, които имат минимална работна заплата (без Белгия, за която няма данни за отработените часове). [[embed:4948737]] Ето и данните за минималната работна заплата (бруто) на час реално изработено време (ползвани са данните за actual working hours на Евростат) за 2025 г.: [[embed:4948739]] И накрая, ето данните за съотношението на минималната заплата към производителността за 2025 г. Или казано с други думи, какъв процент от стойността на произведените стоки и услуги отива за разходи за труд, ако трудът се заплаща на минимално определената от правителството заплата: [[embed:4948740]] Данните за производителността на труда ясно показват, че към края на 2025 г. България още не е достигнала средноевропейското съотношение на минимална заплата към производителност. Тоест българските работници, работещи на минимална заплата, произвеждат повече стоки и услуги за едно евро заплащане спрямо средноевропейския работник. Казано по друг начин, българските работодатели все още имат конкурентното предимство на евтин труд. Ако погледнем съотношението спрямо съседи като Гърция и Румъния или спрямо отличника в икономическото развитие – Полша, виждаме, че ситуацията в България е далече от това минималната заплата да пречи на бизнеса да бъде конкурентен. Срещу едно евро минимална заплата българският работник произвежда 6.25 евро продукция, средноевропейският 5.50 евро продукция, румънският 5.15 евро продукция, а гръцкият и полският 4 евро продукция. Ако ползваме средноевропейската производителност на труда за репер, минималната заплата през 2025 е 11.4% по-ниска, отколкото би трябвало да бъде. Твърдение 3. Минималната заплата във Видин и в София не може/не трябва да е една и съща. Основният аргумент, използван за налагането на тази теза, е, че производителността на труда във Видин и в София е различна и затова трябва да има различни нива на минималната работна заплата. Че производителността на труда е различна, е вярно. Въпросът обаче е: ЗАЩО е различна? И отговорът е, защото машините (капиталът), с които е оборудван работникът във Видин, са в пъти по-малко от този в София. Оттам страда и производителността. Това се решава с инвестиции. За да реши един бизнес да инвестира обаче, трябва сметката да излезе в полза на инвестициите в машини. Пазарният начин е: (1) да се намали цената на инвестициите; и (2) да се вдигне относителната цена на труда. Прилагането на европейската директива за държавна помощ за първи път в България през 2023-2024 доведе до над 1 милиард лева нови инвестиции, в това число над 110 милиона за нови мощности в “Алкомет”, Шумен; над 140 милиона за нови мощности в “Рубин”, Плевен; над 100 милиона разширение на мощностите на “Шнайдер” в Пловдив и още над 30 нови инвестиции в мощности/машини, които увеличават производителността на труда в тези райони значително (и съответно работниците могат да защитят по-високи заплати). Ускорената амортизация на инвестициите, приета през 2025, също е стъпка в посока по-ниска цена на инвестициите в машинен парк. По-силният аргумент срещу регионално диференциране за минималната заплата обаче е друг. Почти навсякъде, където има регионално диференциране, се формират социално-икономически гета. Райони, които започват като икономически гета с ниско заплащане и напускане на по-квалифицираните работници и постепенно прерастват в социални гета с висока престъпност, лоша инфраструктура и огромен процент неработещи, които зависят почти изцяло от социални помощи. Ако допуснем формирането на региони гета, този проблем няма да може да бъде изчистен поколения наред. Това за мен е основният аргумент против регионални нива на минималната работна заплата. Няма богата държава с евтин труд и ниски заплати Тук стигаме до основната причина за съпротивата срещу вдигането на минималната работна заплата: смяна на мисленето и модела, на който беше изградена голяма част от бизнеса в България от 2021 г. Евтин труд. Няма богата държава с евтин труд и ниски заплати. Разбира се, че срещу по-доброто заплащане на труда трябва да стои по-висока производителност, но както е видно от данните, България все още не е даже на средноевропейските съотношения на заплащане/производителност. Да не говорим за съседните Румъния и Гърция или за Полша и Германия. Винаги ще има кой да предложи по-ниска цена на база евтин труд. До скоро беше Азия. След няколко години ще дойде ред на Африка. Успехът на българския бизнес и развитието на българската икономика минават през по-добър продукт и по-висока производителност. Повишаването на производителността обаче е основно задача на работодателя. По-ефективен производствен процес, по-добра механизация/автоматизация, по-добър бранд, а не конкуренция на база на най-ниска цена. Това се доказва и от един много прост ежедневен пример: български работник се качва на самолета от София до Франкфурт и изведнъж производителността на труда му скача от 20 евро на час на 73 евро на час. Нито е придобил нови умения, нито си е сменил навиците и мисленето за двата часа полет. Просто работи при по-добър производствен процес с по-добра механизация и автоматизация.

Тъй като въпросът за минималната работна заплата е предмет на дебат, “Капитал” е готов да публикува и други мнения и анализ на данни по темата.

https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/redakcionni_komentari/2026/08/24/4947830_analiz_tri_zabludi_za_minimalnata_rabotna_zaplata/

в. Труд, стр. 4 – Плащанията заради фалирали работодатели намаляват

Публикувана: 25.08.2026 00:04

Общата сума на приходите по бюджета на фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите” към юли 2026 г. възлиза на 1,689 млн. евро, което представлява почти 86% изпълнение на годишния план. Постъпилите приходи са с 275 хил. евро повече в сравнение със същия период на 2025 година.

Общите разходи на фонда към юли 2026 г. са в размер на 733,2 хил. евро, което е 29,5% от плана за годината. Извършените разходи за седемте месеца са с 317,4 хил. евро по-малко в сравнение със същия период на 2025 г.

Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите” при несъстоятелност на работодателя гарантира до определен размер възникналите по дадено трудово правоотношение права на работниците и служителите да получат начислените им, но неизплаЩ тени до обявяване несъстоятелността на работодателя трудови възнаграждения и обезщетения. Вноски в този фонд правят раборабОТОДа- тодателите, срещу които при необходимост може да се открие производство по несъстоятелност по реда на Търговския закон, а правоимащи по закона са техните засегнати работници и служители.

https://clippingpoint.net/article/79592031619e04b5dacc4bb5ecf4ca226778e7fe

trud.bg – Трудово-правна консултация на “Труд news”: Кога имаме право на по-кратък работен ден

Публикувана: 24.08.2026 21:10

Въпрос:  Работя при условия, които създават рискове за здравето. В кои случаи работодателят е длъжен да ми  осигури намалено работно време? И. Петров, гр. Пловдив Отговор: Кодексът на труда прави разграничение между намалено работно време и непълно работно време. Намаленото работно време е законоустановена по-кратка продължителност на работния ден за определени категории работници и служители, без това да води до намаляване на трудовото им възнаграждение и другите им права. Непълното работно време, от своя страна, представлява работа за част от законоустановеното работно време. Съгласно чл. 137, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) намалено работно време се установява за две основни категории лица. Първата са работници и служители, които извършват работа при специфични условия, при които рисковете за живота и здравето им не могат да бъдат отстранени или намалени независимо от предприетите мерки, но намаляването на продължителността на работното време ограничава тези рискове. Втората категория са работниците и служителите, които не са навършили 18 години. За непълнолетните работници и служители Кодексът на труда изрично предвижда 35-часова работна седмица и 7-часов работен ден. Намаленото работно време за тях е пълното им законоустановено работно време, а не форма на работа на непълно работно време. Конкретните видове работи при специфични условия, за които се установява намалена продължителност на работното време, са определени в Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време. В чл. 2 от наредбата са определени работите, за които се установява 6-часов работен ден, а в чл. 3 – работите, при които се установява 7-часов работен ден. Съгласно чл. 4 от наредбата право на намалено работно време има за дните, през които работникът или служителят извършва съответната работа най-малко през половината от нормалната продължителност на работното време, установена с Кодекса на труда. Отделно, чл. 4а предвижда право на 7-часов работен ден за работници и служители с пълна загуба на зрение независимо от вида на извършваната работа. Кои конкретни работници и служители в предприятието имат право на такова работно време се определя с писмена заповед на работодателя. Тя се издава след предварителни консултации с представителите на синдикалните организации, представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 КТ, службата по трудова медицина и комитета или групата по условия на труд и в съответствие с оценката на риска. При въвеждането на намалено работно време месечното трудово възнаграждение и другите права по трудовото и осигурителното законодателство се запазват. От намаленото работно време трябва да се различава непълното работно време. По принцип то може да бъде уговорено между работодателя и работника по реда на чл. 138 КТ. Законът допуска и работодателят едностранно да го въведе при определени условия. Съгласно чл. 138а, ал. 1 КТ, при намаляване на обема на работа работодателят може за срок до три месеца в една календарна година да установи непълно работно време за работещите на пълно работно време в предприятието или в негово звено. Преди това е необходимо съгласуване с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 КТ. По силата на чл. 138а, ал. 3 КТ продължителността на работното време не може да бъде по-малка от половината от законоустановената за съответния период на изчисляване. Редът е уреден в чл. 9 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските. Работодателят издава писмена заповед за всеки отделен случай не по-късно от 10 работни дни преди преминаването към непълно работно време. В нея се посочват срокът, работните места, продължителността на работното време и данните за проведеното предварително съгласуване. Д-р Тодор Капитанов, юрист, вицепрезидент на КНСБ, консултант и специалист по публични лекции в областта на трудовите и социални въпроси, комуникациите и публичния сектор.

https://trud.bg/a/articles/%D1%82%D1%80%D1%83%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%81%D1%83%D0%BB%D1%82%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D1%82%D1%80%D1%83%D0%B4-news-%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%B0-%D0%B8%D0%BC%D0%B0%D0%BC%D0%B5-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%BA%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%8A%D0%BA-%D1%80%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%BD-%D0%B4%D0%B5%D0%BD

kvorum-silistra.info – Подготвят край на фиктивните граждански договори, ще има ясни критерии кога работата е трудово правоотношение

Публикувана: 24.08.2026 20:25

Предвиждат се промени, които да ограничат използването на граждански договори в случаи, когато по същество става дума за трудови отношения. Идеята е да бъдат разписани ясни критерии, по които да се преценява дали дадена работа следва да се извършва по трудов договор, а не по граждански.

Според публикувана информация промените са заложени в управленската програма, като целта е да се пресекат практики, при които работодатели използват граждански договори, за да избегнат част от задълженията, характерни за трудовото правоотношение.

При гражданския договор обичайно се заплаща за конкретен резултат или услуга, докато при трудовия договор има работно време, определено работно място, подчиненост на работодателя и продължително изпълнение на трудови функции.

Сред обсъжданите критерии за разграничаване са именно:

  • наличие на фиксирано работно време;
  • определено работно място;
  • задължение за лично изпълнение;
  • подчиненост и контрол от страна на възложителя;
  • регулярност и продължителност на извършваната работа;
  • характерът на възнаграждението – дали се плаща за конкретен резултат или за предоставяне на труд.

При установяване, че граждански договор прикрива реално трудово правоотношение, работникът би следвало да получи защитите, предвидени в трудовото законодателство – осигуровки, право на отпуск, защита при прекратяване на договора и останалите права, които произтичат от Кодекса на труда.

Промените имат значение и за осигурителната система, тъй като при част от гражданските договори се внасят по-малко осигурителни вноски или има различен режим в зависимост от размера на дохода и обстоятелствата по договора.

В публикацията се посочва още, че контролът върху подобни отношения и сега се извършва от Главна инспекция по труда, но липсата на достатъчно ясно разписани законови критерии затруднява проверките и преценката дали в конкретния случай има прикрито трудово правоотношение.

Намерението е с бъдещите промени тази граница да бъде ясно определена в законодателството, така че както работодателите, така и работещите да имат по-голяма правна сигурност.

Към момента става дума за подготвяни промени, а не за вече влезли в сила нови правила.

Редактор “Екип на Кворум”

https://www.kvorum-silistra.info/news/69556

3. Бизнес

industryinfo.bg – Нов шанс за български фирми и организации да открият делови партньори в сферата на Industry 4.0 и 5.0

Публикувана: 25.08.2026 13:50

Enterprise Europe Network (EEN) България и Бизнес центърът за подпомагане на МСП – Русе канят заинтересовани компании и организации да се включат в хибридно брокерско събитие по време на международната конференция за индустрия на бъдещето и интелигентно производство ISM 2026.

Форумът ще се проведе от 11 до 14 ноември в Падуа и Венеция (Италия) и ще събере под един покрив представители на предприятия, стартъпи, научноизследователски организации и институции, ангажирани с технологиите от обхвата на Industry 4.0 и 5.0. Програмата на събитието ще съчетае панелни дискусии с презентации на иновативни концепции и решения и широки възможности за делови контакти.

Хибридна платформа с безплатно участие

Платформата за свързване на потенциални партньори за технологично, проектно и бизнес коопериране Brokerage Event@ISM2026, която е част от съпътстващите конференцията инициативи, ще протече като хибридно събитие с възможност за присъствени и онлайн срещи. Участието е безплатно, а работният език ще е английски.

В рамките на брокерската програма участниците имат възможност да се срещнат с представители на екосистемата от близо 15 държави (Испания, Гърция, Франция, Австрия, Румъния, Германия, Сърбия, Турция, Швейцария, Чехия, Обединеното кралство, Финландия, Кот д’Ивоар и др.), включително:

Стартиращи и утвърдени компании;

Изследователски лаборатории и организации;

Университети и клъстери;

Обществени сдружения и агенции;

Инвеститори, консултанти и др.

Направленията в обширния фокус на инициативата са:

Индустриална роботика и автоматизация;

IIoT платформи;

Автономно и AI базирано производство;

Адитивно производство;

Анализ на големи данни в производството и логистиката;

Блокчейн, облачни изчисления, киберфизични системи, киберсигурност;

Дигитални двойници;

Взаимодействие човек-машина;

Симулация в производството и логистиката;

Интелигентни оператори и “човекоцентрични” системи;

VR/AR приложения в индустрията и др.

Участниците в инициативата ще имат възможност да:

Представят своите иновативни продукти, проекти, услуги и решения пред потенциални международни партньори;

Се позиционират като надеждни партньори за развитието на индустриални или научноизследователски проекти;

Срещнат голям брой потенциални партньори за кратко време и дори без разходи за пътуване с цел присъствено участие;

Открият инвеститори и нови възможности за европейско финансиране;

Се запознаят с последните тенденции в областта;

Обменят опит с водещи експерти от индустрията и научноизследователските среди и т. н.

Допълнителна информация и линк за регистрация са достъпни тук.

: EEN България; снимка: Unioncamere Calabria

Ключови думи: EEN брокерско събитие ISM интелигентно производство автоматизация роботика изкуствен интелект бизнес партньори

Област: Автоматизация

https://industryinfo.bg/article/37093-nov-shans-za-balgarski-firmi-i-organizacii-da-otkriiat-delovi-partniori-v-sferata-na-industry-4-0-i-5-0

business.dir.bg – Как да изградим доверие сред клиенти и партньори

Публикувана: 25.08.2026 11:45

0 Снимка: iStock by Getty Images

В професионалния свят добрата идея, качественият продукт и конкурентната цена могат да отворят много врати, но рядко са достатъчни, за да ги задържат отворени дълго. В основата на устойчивите отношения между компании, клиенти и бизнес партньори стои доверието. То не се създава с една успешна среща или убедителна презентация, а се натрупва постепенно чрез действия, последователност и коректно отношение. Когато хората вярват на даден професионалист или организация, те са по-склонни да работят отново с тях, да ги препоръчват и да проявяват разбиране, когато възникнат непредвидени трудности. Именно затова изграждането на доверие трябва да бъде част от професионалната култура, а не просто техника за привличане на повече клиенти.

Разгледайте най-актуалните обяви в иновативната платформа за търсене и предлагане на работа и стаж на Dir.bg – WorkTalent.com

Първата стъпка е изключително проста – да изпълняваме обещанията си. Ако сме заявили, че ще изпратим предложение до определен ден, ще върнем обаждане или ще приключим проект в конкретен срок, отсрещната страна очаква точно това. Малките неизпълнени обещания могат да изглеждат незначителни, но постепенно създават усещане за несигурност. Обратното също е вярно – когато човек знае, че може да разчита на думата ни, всяко следващо взаимодействие става по-лесно. Професионалната надеждност не означава никога да не допускаме забавяне или грешка. Тя означава да не оставяме другата страна в неизвестност и да комуникираме навреме, когато обстоятелствата се променят.

Откритата комуникация е друг важен елемент от доверието. В желанието си да спечелят клиент или партньор някои професионалисти обещават повече, отколкото реално могат да предоставят. В краткосрочен план това може да звучи впечатляващо, но в дългосрочен често води до разочарование. Много по-силна позиция е да бъдем ясни какво можем да направим, колко време ще ни бъде необходимо и какви ограничения съществуват. Понякога едно спокойно “това няма да бъде възможно в този срок” създава повече доверие от прибързаното съгласие с всяко изискване. Клиентите и партньорите обикновено ценят реалистичните очаквания, защото така могат да вземат по-информирани решения.

Доверието обаче не се изгражда само чрез говорене. Умението да слушаме е също толкова важно. Когато разговаряме с клиент, целта не трябва да бъде единствено да представим собствените си услуги или да демонстрираме експертност. Необходимо е да разберем какъв проблем се опитва да реши човекът срещу нас, какви са неговите притеснения и как изглежда добрият резултат от негова гледна точка. Същото важи и за отношенията с бизнес партньори. Вниманието към техните интереси показва, че не разглеждаме сътрудничеството единствено като възможност за лична изгода. Именно това превръща една обикновена сделка в основа за дългосрочно партньорство.

Какво движи бизнеса днес? Получавайте най-важното ДИРектно в пощата си.

Особено важен момент настъпва, когато нещо се обърка. Грешките са неизбежна част от работата, независимо колко опитен е един специалист или колко добре организирана е една компания. Начинът, по който реагираме след грешка, често говори повече за нас от десетки успешно изпълнени задачи. Опитите за прикриване, прехвърлянето на вина или търсенето на оправдания могат бързо да разрушат изграденото доверие. По-добрият подход е да признаем проблема, да обясним как ще го решим и да предприемем конкретни действия. Парадоксално, правилно разрешената трудна ситуация понякога може дори да укрепи професионалната връзка, защото показва как действаме под напрежение.

Компетентността също има ключова роля. Добронамереността и коректността са важни, но клиентите трябва да усещат, че поверяват работата си на човек, който разбира своята област. Това означава постоянно развитие на знанията, подготовка преди срещи и способност сложната информация да бъде обяснявана ясно. Не е необходимо да демонстрираме знания на всяка цена. Истинската експертност често личи именно в способността да кажем “не знам, но ще проверя”, вместо да дадем несигурен отговор. Подобно поведение показва професионална зрялост и създава усещане, че точността е по-важна от желанието винаги да изглеждаме безпогрешни.

Не бива да подценяваме и човешкото отношение. Зад всяка фирма, договор или служебен имейл стоят хора, които искат да бъдат третирани с уважение. Запомнянето на важен детайл от предишен разговор, навременната благодарност или проявеният интерес към развитието на общ проект могат да имат много по-голямо значение, отколкото предполагаме. Това не означава да изграждаме изкуствена близост или да превръщаме професионалните отношения в приятелски на всяка цена. Става дума за внимание, уважение и нормална човешка комуникация. Когато отношението е искрено, хората лесно разпознават разликата между реалната ангажираност и заучените техники за продажба.

Последователността е това, което обединява всички тези качества. Доверие не се печели веднъж завинаги. То трябва да бъде потвърждавано с всяка среща, всеки срок, всяко решение и дори с начина, по който отговаряме на един обикновен имейл. Професионалната репутация всъщност представлява сбор от множество малки впечатления, натрупани във времето. Ако сме точни само когато предстои важна сделка, внимателни само към големите клиенти или коректни единствено когато всичко върви по план, доверието остава крехко. Истинската надеждност се разпознава по постоянството, включително в ситуациите, в които няма непосредствена награда.

Намерете нова по-добра работа с Dir.bg

В крайна сметка доверието сред клиенти и партньори не е резултат от сложна бизнес стратегия. То започва с сравнително прости принципи – да казваме истината, да спазваме поетите ангажименти, да слушаме внимателно, да признаваме грешките си и да уважаваме времето и интересите на другите. Тези навици изграждат не само по-добри делови отношения, но и по-силна професионална репутация. А в среда, в която продукти, услуги и цени могат лесно да бъдат сравнени, доверието остава едно от малкото предимства, които конкурентите не могат просто да копират.

Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас. В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.

Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.

Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас. Скъпи читатели, Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.

В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.

Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.

https://business.dir.bg/karieri/kak-da-izgradim-doverie-sred-klienti-i-partnyori

alfarss.net – Видеонаблюдението – от камери до интелигентен инструмент за управление на бизнеса

Публикувана: 25.08.2026 11:35

Дълго време бизнесът възприемаше видеонаблюдението основно като система от камери, чиято роля е да следи за физическата сигурност и да осигурява записи след инциденти, кражби или нерегламентиран достъп. Днес обаче приложението му е много по-широко. За промяната допринасят развитието на камерите, свързаността и софтуера, както и внедряването на интелигентни AI функции за видеоанализ, автоматични известия и дистанционно управление. По думите на Тихомир Баналиев, мениджър „Бизнес решения” в Yettel, видеонаблюдението все повече се превръща в ценен инструмент за управление на процеси, активи и ресурси, за предотвратяване на загуби и за вземане на по-информирани бизнес решения. В началото на тази година телекомът добави услугата към портфолиото си именно с тази цел – да предложи на бизнес клиентите не само наблюдение в реално време, но и възможност за по-добър контрол и по-висока ефективност. Интелигентен мониторинг в земеделието Сред по-нестандартните проекти, върху които работи екипът на Yettel, е мониторингът на големи поливни системи в земеделието. При повреда на системата загубите могат да бъдат значителни – както заради изразходваната вода, така и заради риска за реколтата. „Камерата е настроена за непрекъснат видеомониторинг, като следи и анализира промените в наблюдаваната зона

http://alfarss.net/1787643840.html

money.bg – Земята изисква грижа, а земеделието има нужда от силен партньор

Публикувана: 25.08.2026 11:15

Огромен потенциал, който само с тежък труд в студ и пек и големи инвестиции на пари и време може по волята на съдбата да се превърне в пазарен успех – това е участта на хората в агросектора на България. Този дял от нашата икономика понякога е подценяван или разглеждан като периферен за развитието на страната, но всъщност допринася с много за износа, като в същото време се модернизира с бързи темпове. И в крайна сметка ни изхранва, което не е даденост в един все по-непредвидим свят. Историята на трансформацията на българското земеделие през последните 37 години се преплита с историята на една от най-големите местни компании в сфери като внос и търговия на селскостопанска техника, семена, торове, пестициди и други.

Източник: Булагро

” Булагро Груп ” e ceмeйнa фиpмa cъc cтoтици ĸлиeнти в цялaтa cтpaнa, нa ĸoитo пpeдлaгa семена, торове, препарати, горива и масла, застраховки и машини за селскостопански обработки. За бизнес от такъв мащаб и в сектор, който е толкова зависим от външни обстоятелства като метеорологичните условия, за компанията е изключително важно да мисли с няколко хода напред. И да е подготвена за непредвидени ситуации. Затова от “Булагро Груп” разчитат на дългогодишното си партньорство с “Дженерали Застраховане”. Непрекъснато развитие “Булагро” е регистрирана през 1989 г., като първоначално дейността е свързана с продажба на торове и препарати за растителна защита. През 1996 г. започва внос на високопроизводителни семена. Създадените контакти със селскостопанските производители показват нуждата от специализиран доставчик на горива и смазочни материали. Така се появява компанията “Булойл”. Следващата стъпка е “Булагро Машини”, която от 1998 г. внася земеделска механизация на cвeтoвни мapĸи ĸaтo Роttіngеr, Einbock, Hаrdі, Magni и дpyги, като освен това и обслужва машините в собствени сервизни бази в цялата страна. Освен тежката техника се предлагат и навигационни системи, автопилоти и решения за прецизно земеделие.

Източник: Булагро

Дейността се разраства в много различни посоки, сред които е и изграждането на собствен завод за заготовка на семена за посев. Постоянство, развитие и надеждни партньори: Рецептата на “Бони” за лидерство на хранителния пазар От фуража до рафта в магазина – най-големият производител на свинско месо у нас поема цялата отговорност Пред потенциални партньори основателят на “Булагро Груп” Христофор Бунарджиев никога не започва представянето на бизнеса си с финансови резултати и изброяване на удовлетворени клиенти. Първият акцент са именно годините опит: “Ако в западния свят съществуват компании с по 100-200 и повече години история, за нас в България – страна, която е била само допреди някакви си 37 години комунистическа, да имаш 37 години история всъщност е съизмеримо с цялата нова икономическа история на страната”.

Източник: Булагро

Веднага след опита идват хората, които го носят. “В момента в компанията работят над 125 души. За нас грижата за служителите започва с осигуряването на сигурност, комфорт и отлични условия за работа”, посочва пред Money.bg Десислава Бунарджиева, мениджър “Бизнес развитие”.

Източник: Булагро

Затова и не се правят компромиси с условията на работа, оборудването и достъпа до обучения. Макар холдингът да е изключително диверсифициран, поддържането на обща визия според основателя не е трудно: “Клиентът на всяка една от дейностите и на всяка една от компаниите е един – това е фермерът”. Трудните моменти Пътят на “Булагро Груп” е белязан както от силни периоди, така и от такива на изпитание – и те действително се припокриват с процесите в българското земеделие през същия период. “В началото може би най-трудното беше самото недоверие и подозрителното отношение към частните компании в началото на 90-те. После беше много трудно, когато структурите на АПК-та и ТКЗС-та се разпаднаха”, разказва пред Money.bg Бунарджиев. Как се изгражда партньорство две десетилетия? С много доверие и споделени общи ценности, като грижата за най-важните неща в живота. През 2026 г. “Дженерали Застраховане” отбелязва 20 години от завръщането си в България и разказва историите на най-интересните си партньори от тогава до сега. Шокът от обезценката на лева през 1996-1997 г. и пострадалата от дъждове реколта през 2003-2004 г. са други от много тежките за сектора и за “Булагро” епизоди, но след това с влизането в Европейския съюз и насочването на финансови ресурси към земеделието то “оформи своя облик на една съвременна индустрия, която носи няколко милиарда долара положително салдо във външнотърговския баланс на страната”, подчертава той. Последните години също имат голяма динамика – пандемията затруднява работата на “Булагро”, чийто бизнес е традиционно изграден около личния контакт с клиента, после войната в Украйна преобръща глобалните пазари на земеделска продукция, за да се стигне до незапомнената суша от 2024-2025 г. Да не гледаш към небето със страх Именно капризите на времето са най-големият бич за фермерите. Бунарджиев неслучайно нарича земеделието “фабрика под открито небе”. Затова и когато говори за рисковете пред пазара през следващите 5-10 години е категоричен – на регулаторните фактори може да се повлияе, но “по отношение на климата единствено може да бъде управляван рискът”. Това е нещо, което в “Булагро Груп” разбират много добре. “В основата на доброто корпоративно управление (буквата G в ESG) стои зрялото управление на риска и гарантирането на бизнес устойчивост. Когато управляваме риска професионално, ние предпазваме цялата си екосистема от финансови трусове и извънредни сътресения. Затова партньорството с доказани застрахователи е пряко отражение на нашите ESG цели – то превръща сигурността и предвидимостта в трайна корпоративна политика”, подчертава Бунардижева.

Източник: Булагро

Само един от примерите касае автопарка на “Булагро Груп” от над 100 автомобила, който е с пълно каско и асистанс. “В земеделието времето е от решаващо значение – агротехническите срокове са кратки и всяко забавяне може да коства много. За компания с мащаба на “Булагро” надеждността на автопарка е фундаментална, за да гарантираме постоянна мобилност и непрекъсваемост на работния процес”, подчертава мениджърът по бизнес развитието на холдинга. Хората зад “вкусен” бизнес за над 300 милиона евро: Как “Нестле България” се грижи за служителите си За над 30 години на българския пазар инвестициите в производството и екипа са стотици милиони евро По същия начин се подхожда и по отношение на централата на холдинга и всички негови складови бази в страната. Това са само част от примерите, които показват, че за “Булагро” застраховането има ключова роля в подкрепа на дейността им. Неслучайно и през годините компанията развива висока застрахователна култура.

Източник: Булагро

Олга Лизогуб, съпруга на Христофор Бунарджиев, директор на застрахователния отдел и член на борда на директорите, отговаря пряко за сключването, администрирането и проследяването на всички застрахователни договори, които касаят дейността на холдинга. Четвърт век партньорство Преференциален партньор на “Булагро Груп” от завръщането си на българския пазар е “Дженерали Застраховане”. “Търсим партньори, с които можем да поддържаме открита комуникация и които са доказали, че са до нас както в лесни, така и в предизвикателни моменти. Когато има взаимно уважение и общ стремеж към развитие, бизнес отношенията естествено се превръщат в устойчиво и сигурно партньорство във времето”, подчертава Десислава Бунарджиева. Застраховката е сигурност. И добра инвестиция – винаги Станислав Иванов, директор “Имуществено застраховане” в “Дженерали Застраховане” АД, пред Money.bg Доверието на семейството в “Дженерали Застраховане” се вижда и на още едно ниво – там те застраховат имуществото си и това е компанията, която избират при работни пътувания в чужбина.

Източник: Булагро

Основателят Христофор Бунарджиев определя впечатленията си от съвместната работа като “прекрасни”. “Това дългогодишно сътрудничество не е само между “Булагро” и “Дженерали Застраховане” – то е между “Булагро”, Дженерали Застраховане и нашите над 1800 клиенти в цялата страна”, категоричен е той. А здравото сътрудничество с надеждни партньори е това, което прави разликата в света на земеделието, където винаги работата е тежка и има нужда от поне малко предвидимост.

https://money.bg/business/zemyata-iziskva-grizha-a-zemedelieto-ima-nuzhda-ot-silen-partnyor.html

в. Регион, стр. 3 – Проектът гарантира устойчивото бъдеще на общините от Средногорието и Етрополе

Публикувана: 25.08.2026 00:30

4 559 души заявиха с подписите си своята подкрепа за продължаването на дейността на компанията до 2041 г.

Зад Декларацията в подкрепа на инвестиционното предложение застават настоящи и бивши работници и служители на „Елаците-Мед”, техни семейства, жители на региона, както и хора, партньори и доставчици, чийто живот и професионална дейност са свързани с предприятието и неговото бъдеще.

Това са хора, които живеят, работят в региона, имат семейства и бизнес и познават „Елаците-Мед” не от чужди думи, а от своя личен и професионален опит.

С подписите си те подкрепят продължаването на дейността на компанията при спазване на всички изисквания за опазване на околната среда, строг контрол от компетентните институции и последователни инвестиции в съвременни технологии и екологични мерки.

Това е позиция и за.бъдещето на Община Етрополе и Средногорието – за работните места и доходите на хиляди семейства, за местния бизнес, за развитието на общините и за възможността младите хора да останат, да работят и да градят живота си в родния край.

През годините хората, свързани с „Елаците-Мед”, са непосредствени свидетели на развитието на предприятието, на направените инвестиции и на усилията за модернизиране на производството и ограничаване на въздействието върху околната среда.

Именно затова техният глас трябва да бъде чут -защото е основан на лични впечатления, професионален опит и реална връзка с региона.

„Елаците-Мед” уважава правото на всеки да изразява мнение и подкрепя открития обществен диалог.

Решенията за бъдещето на рудника и обогатителния комплекс имат дългосрочно значение за икономическото и социалното развитие на община Етрополе и Средногорието. Затова в този разговор трябва да бъде чута позицията на хората, които живеят и работят в региона, познават неговата реалност и свързват бъдещето си с него.

4 559 подписа! 4 559 позиции на хора, които имат пряка връзка с „Елаците-Мед” и региона.

Глас за работа. Глас за развитие. Глас за бъдещето на региона.

https://clippingpoint.net/article/a47872213598e6504147df8754c2037941ce6f4d

bta.bg – Банско и Индонезия – близо две десетилетия културен обмен и приятелски отношения

Публикувана: 24.08.2026 19:35

Кметът на Община Банско Стойчо Баненски участва в бизнес обяд, организиран в Банско от Н.Пр. Листиана Оперананта, посланик на Индонезия в България, по повод 70-годишнината от установяването на дипломатическите отношения между Индонезия и България.

За Банско отношенията с Индонезия имат своя собствена история, която датира още от 2009 г. Следващата среща на общинското ръководство с дипломатически представител на огромната островна държава е през 2015 г., когато с тогавашния посланик Бунян Саптомо са обсъдени възможностите за културен обмен и участие на индонезийски изпълнители във фестивалните прояви на Банско.

През 2017 г. Банско посреща посланика на Индонезия Сри Астари Расджид, с която са обсъдени контактите и културният обмен между града и индонезийската страна. Година по-късно в Банско е открито и почетно консулство на Индонезия за Благоевградска област.

През 2021 г. в рамките на Банско джаз фестивал е представена фотоизложбата „Чудесата на Индонезия“, а през 2024 г. посланикът на Индонезия Иуан Богананта посещава Банско джаз фестивал във връзка с участието на индонезийската група „Вертигонг“.

„Радваме се, че Вие продължавате тази традиция и очакваме да бъдете наш гост през различните сезони на годината и по различни поводи“, каза кметът Стойчо Баненски, обръщайки се към Н.Пр. Листиана Оперананта, която е в България от миналата година и за първи път посещава Банско.

Той подчерта, че срещата е възможност тази връзка да бъде задълбочена и разширена – не само в областта на културата, но и в туризма, бизнеса и преките контакти, като потенциалът за сътрудничество се разглежда не само за Банско, но и за целия регион.

В бизнес обяда участваха заместник-кметове от региона и представители на водещи туристически обекти и бизнеса. Срещата даде възможност за разговори за нови перспективи за партньорство и за развитие на контактите между Индонезия и Югозападна България.

https://www.bta.bg/bg/news/1191151-bansko-i-indoneziya-blizo-dve-desetiletiya-kulturen-obmen-i-priyatelski-otnosh

tribune.bg – Защо изборът на CMS е стратегическо решение за всеки бизнес

Публикувана: 24.08.2026 18:05

Това определя начина, по който бизнесът ще управлява дигиталното си присъствие години напред

Когато една компания планира нов сайт, разговорът за CMS често започва с технически въпроси: коя платформа е по-бърза, какви функционалности предлага и колко ще струва разработката. Всъщност изборът е много по-важен, защото определя начина, по който бизнесът ще управлява дигиталното си присъствие години напред. От CMS зависи дали маркетинг екипът ще може сам да публикува съдържание, колко често ще е необходима помощ от програмисти, как ще се добавят интеграции и доколко сайтът ще може да се развива заедно с бизнеса. Затова специалистите от Netpeak Bulgaria препоръчват изборът да не се прави само според първоначалната цена или скоростта на стартиране. По-важният въпрос е дали системата ще може да поддържа начина, по който компанията планира да расте. CMS, или система за управление на съдържанието, не е просто административен панел за редакция на текстове и снимки. Зад всяка платформа стои определен модел на работа. Някои системи дават голяма свобода за персонализирани разработки, но изискват повече техническа поддръжка. Други предоставят готова инфраструктура и позволяват на нетехнически екипи да управляват голяма част от сайта самостоятелно, но могат да поставят ограничения пред по-специфични функционалности. Така изборът на CMS влияе едновременно върху скоростта на работа на маркетинг екипа, зависимостта от разработчици, разходите за поддръжка и лицензи, интеграциите с бизнес системи, техническото SEO, дизайна и възможностите за бъдещо развитие. Сайтът може да изглежда отлично в деня на старта и въпреки това само година по-късно да се окаже неподходящ за нуждите на бизнеса. Представете си онлайн магазин, който иска да добави нова продуктова категория за сезонна кампания. В единия случай маркетинг екипът създава страницата и я публикува в рамките на деня. В другия са необходими задача за програмист, промени по шаблона, тестове и нов deployment. За потребителя двата сайта може да изглеждат почти еднакво. За бизнеса обаче разликата е огромна, защото се измерва в скоростта, с която може да реагира. Същото важи за нови landing pages, форми, езикови версии и интеграции. Ако всяка промяна се превръща в отделен технически проект, платформата постепенно започва да забавя маркетинга. Затова CMS е част от бизнес инфраструктурата, дори клиентът никога да не я вижда. Една от честите грешки е платформите да се сравняват единствено според цената за създаване на сайта. По-полезно е да се разглежда общата цена за няколко години, включително разработката, хостинга, лицензите, разширенията, техническата поддръжка, сигурността, интеграциите, допълнителните разработки и евентуална бъдеща миграция. Платформа с ниска начална цена може да се окаже скъпа, ако всяка малка промяна изисква допълнителни часове работа от програмисти. В други случаи по-сериозната инвестиция в началото може значително да намали разходите за управление и развитие впоследствие. Няма една система, която да е най-добра за всички компании. Различните модели решават различни бизнес задачи. SaaS платформите обикновено позволяват бърз старт, защото доставчикът управлява голяма част от инфраструктурата, актуализациите и техническата сигурност. Това ги прави практични за компании без собствен технически екип, но по-специфичните разработки зависят от възможностите и ограниченията на конкретната система. Платформите с отворен код дават повече контрол върху кода, данните, дизайна и интеграциите. Тази свобода обаче означава и повече отговорност за поддръжката, сигурността и съвместимостта между различните компоненти. Индивидуалните разработки имат смисъл, когато бизнесът следва процеси, които трудно могат да бъдат реализирани с готова CMS – например сложни B2B системи, нестандартни конфигуратори или специфична логика на поръчките. Те осигуряват голяма свобода, но всяка бъдеща промяна може да изисква собствена разработка. Затова custom решение не е автоматично по-добро. То има смисъл, когато бизнес логиката действително го налага. WordPress заема междинна позиция между готовите SaaS решения и напълно индивидуалните платформи. Административният интерфейс може да бъде удобен за маркетинг екипа, а разработчиците разполагат със значителна свобода за персонализация. Платформата има голяма екосистема, позволява индивидуален дизайн, управление на различни типове съдържание, SEO оптимизация, интеграции с външни системи и разработване на собствени функционалности. Популярността ѝ обаче не означава, че всеки WordPress сайт автоматично е добре реализиран. Тежка готова тема, визуален редактор, голям брой плъгини с припокриващи се функции и липса на предварително архитектурно планиране могат още при старта да създадат технически дълг. При професионалната изработка на WordPress сайт подходът трябва да бъде обратният: първо се определят бизнес целите, структурата, типовете съдържание и необходимите функционалности, а след това се избира техническият начин за реализацията им. Вместо разговорът да започва с „WordPress или друга платформа?“, по-добре е първо да се изяснят реалните нужди на бизнеса: Кой ще управлява сайта всеки ден? Ако маркетинг екипът публикува редовно съдържание, CMS трябва да позволява създаване и редакция на страници, изображения, метаданни и продуктова информация без постоянна техническа помощ. Какъв тип съдържание ще има след две години? Важни са не само текущият брой страници или продукти, а бъдещите езикови версии, категории, продуктови вариации, филтри и потребителски роли. Кои интеграции са задължителни? CRM, ERP, складови системи, платежни услуги, куриери и аналитични платформи трябва да бъдат взети предвид още преди избора на технология. Колко свобода изисква дизайнът? Готова тема може да е достатъчна за един проект, докато при друг индивидуалното потребителско изживяване е част от конкурентното предимство. Колко ще струва платформата за три години? По-важен от бюджета за старта е общият разход за работа, поддръжка и развитие. Какво вероятно ще потрябва на бизнеса след това? Нов пазар, втори език, B2B зона, автоматизация или нова интеграция не трябва да налагат изграждането на целия сайт отначало. Добрата CMS не е необходимо да предвижда всяка бъдеща идея. Тя трябва да оставя достатъчно пространство бизнесът да се развива. Проблемите рядко започват от това, че дадена система е „лоша“. По-често причината е избор без достатъчен предварителен анализ. Типични примери са фокусът единствено върху най-ниската начална цена, прекалено сложна платформа за реалните нужди, подценени интеграции, твърде много готови разширения, тежки универсални теми или липса на техническо SEO планиране. Проблем възниква и когато маркетинг и SEO специалистите се включат твърде късно или никой не е тествал как реално ще се управлява съдържанието след старта. Резултатът може да е сайт, който функционира технически, но затруднява хората, които трябва да работят с него всеки ден. Миграцията не трябва да бъде първата реакция при всеки технически проблем. Но има момент, в който ограниченията на съществуващата система започват да струват повече от самата смяна. Това обикновено се случва, когато почти всяка промяна изисква разработчик, публикуването е неоправдано сложно, важни интеграции не могат да бъдат реализирани, техническите ограничения пречат на SEO или разходите за поддръжка продължават да растат. Друг ясен сигнал е натрупването на технически дълг, при което всяка нова функционалност създава риск за останалата система. Тогава въпросът вече не е само „Колко ще струва миграцията?“, а „Колко ни струва всяка година да останем на сегашната платформа?“. Смяната на CMS не е просто прехвърляне на текстове и изображения. Сайтът вече има история – URL адреси, индексирани страници, външни връзки, продуктови категории, структурирани данни, аналитични настройки и органични позиции. Затова миграцията трябва да бъде планирана така , че да се запазят важните URL адреси и метаданни, да се направят правилните пренасочвания, да се проверят canonical адресите и индексацията и да се извършат технически тестове преди и след старта. В противен случай технологично по-добрият сайт може да загуби част от стойността, натрупана с години. Успешната платформа не трябва постоянно да напомня за себе си. Маркетинг екипът трябва да може да публикува, търговският екип да получава необходимите данни, интеграциите да обменят информация, а разработчиците да добавят функционалности без всяка промяна да създава риск за останалата система. Когато това работи, CMS престава да бъде чисто техническа тема и се превръща в инфраструктура, която позволява на бизнеса да се движи по-бързо. Затова правилният избор не е платформата с най-много функции, най-много теми или най-ниска начална цена. Това е системата, която отговаря на реалните процеси на компанията днес и оставя достатъчно пространство за развитието ѝ утре. Именно това превръща избора на CMS от задача за програмисти в стратегическо бизнес решение.

https://tribune.bg/bg/parite/zashto-izborat-na-cms-e-strate/

prinbulgaria.com – Инвестициите в България продължават да подкрепят развитието на високотехнологичното производство

Публикувана: 24.08.2026 17:15

Инвестициите в България продължават да подкрепят развитието на високотехнологичното производство 24.08.2026г.

Музикален БГ

Инвестиционната активност остава един от важните фактори за развитието на българската икономика, особено когато вложенията са насочени към производство, технологии и създаване на нови работни места. През последните години редица международни компании разширяват присъствието си в страната, като наред с увеличаването на производствения капацитет инвестират в модерно оборудване, инфраструктура и квалифицирани специалисти.

Показателен пример е развитието на BTL Industries в Пловдив. Компанията реализира мащабна инвестиция в нова производствена база, която разширява възможностите ѝ за производство и развитие в България.

Инвестиция с дългосрочен хоризонт

Размерът на инвестицията в новата производствена база надхвърля 51 млн. евро. Подобни проекти имат значение не само за конкретната компания, но и за икономическата среда в региона.

Разширяването на производството създава необходимост от специалисти с различен профил, развива отношенията с местни доставчици и партньори и може да стимулира допълнителна икономическа активност.

С проекта са свързани и над 700 нови работни места, което допълнително увеличава значението му за Пловдив и региона.

Защо международните компании продължават да инвестират у нас?

Решението за изграждане или разширяване на производствена база обикновено е резултат от дългосрочна оценка. Компаниите анализират наличието на квалифицирани кадри, инфраструктурата, достъпа до европейските пазари, разходите за дейността и възможностите за бъдещо разрастване.

Географското положение на България и членството ѝ в Европейския съюз са сред факторите, които могат да бъдат от значение при подобни решения.

Особено интересни са инвестициите в сектори с по-висока добавена стойност. Те могат да създадат условия за развитие на специализирани професии, трансфер на технологии и повишаване на производствения капацитет.

Големите инвестиции имат ефект и извън конкретната компания

Когато в даден регион бъде изградена нова производствена база, икономическият ефект не приключва със стойността на самия проект. В процеса могат да бъдат включени строителни компании, доставчици на оборудване, логистични оператори, фирми за поддръжка и множество други бизнеси.

Впоследствие функционирането на предприятието също създава постоянна необходимост от различни услуги и доставки.

Затова инвестиционните новини са важни не само за големите компании и професионалните инвеститори. Те дават информация и за посоката, в която се развиват отделни региони и икономически сектори.

Следенето на подобни процеси позволява да се изгради по-широка представа за бизнес средата. Финансови и инвестиционни теми, развитието на компании и други събития от икономиката могат да бъдат проследявани и чрез Invest News.

Пловдив затвърждава позициите си като индустриален център

През последните години Пловдив и районът около града привличат множество производствени предприятия. Наличието на индустриални зони, транспортна инфраструктура и достъп до работна сила създава предпоставки регионът да продължи да бъде интересен за компании с дългосрочни планове.

Всяка нова инвестиция допълва вече изградената бизнес екосистема. С натрупването на повече производители постепенно се развива и мрежата от доставчици и специализирани услуги около тях.

Това може да превърне отделните големи инвестиционни проекти в част от много по-широк процес на регионално икономическо развитие.

Инвестициите като сигнал за развитието на икономиката

Единичен проект не може сам по себе си да определи състоянието на цялата икономика. Когато обаче различни компании последователно разширяват дейността си, изграждат нови мощности и наемат специалисти, това предоставя ценна информация за бизнес средата.

Затова корпоративните инвестиции заслужават внимание не само като новини за конкретни компании. Те показват къде се насочва капиталът, кои отрасли се развиват и в кои региони се създава нов производствен капацитет.

Инвестицията на BTL Industries в Пловдив е именно такъв пример – проект, който съчетава значително капиталово вложение, разширяване на производството и създаване на нови работни места.

В дългосрочен план подобни инвестиции могат да имат значение както за конкурентоспособността на отделните компании, така и за развитието на регионалната и националната икономика.

https://www.prinbulgaria.com/novini-ot-agenciite/31110/investiciite-v-balgariya-prodaljavat-da-podkrepyat-razvitieto-na-visokotehnologichnoto-proizvodstvo

economic.bg – Японският бизнес иска да строи пътища и мостове в България

Публикувана: 24.08.2026 16:35

Япония има желание и готовност да допринесе за развитието на българската инфраструктура, като приложи своите технологии и опит в строителството на мостове и обновяването на пътища. Това заяви посланикът на Япония у нас Н. Пр. Чикахиса Суми по време на среща с вицепремиера и министър на финансите Гълъб Донев в Министерството на финансите (МФ).

България е вратата към Европа и Япония може да помогне за утвърждаването на свързаността ѝ към континента. Имаме желание и амбиция да отдадем своя принос като развием важни инфраструктурни проекти с японска технология. За построяването на мостове и обновяването на пътища имаме ноу-хау и необходимите знания. Ще бъдем много благодарни, ако имаме възможност да ги приложим в България“, каза посланик Суми.

Той изтъкна стратегическата роля на България като външна граница на ЕС и възможността страната да почерпи опит от една от най-развитите държави в областта на инфраструктурата.

Интересът на японската страна към българската транспортна инфраструктура не е нов. През юни 2025 г. България представи пред японска делегация конкретни железопътни проекти, за които се търсят алтернативни модели на финансиране и публично-частно партньорство. Тогава зам.-министърът на транспорта Любен Нанов съобщи, че съвместно с Национална компания „Железопътна инфраструктура“ е подготвен списък с потенциални проекти. Сред тях са три железопътни тунела през Стара планина, интермодалният терминал в Русе, удвояването на жп линията Пловдив – Свиленград – турска граница, както и интегрираното управление на цялото трасе. В срещата участваха представители на 19 водещи японски компании и правителствени организации, а японската страна заяви подкрепа за участието на свои компании в инфраструктурни проекти в Централна и Източна Европа.

Припомняме, че през 2025 г. японската консултантска компания PADECO се включи в консорциум с българската Project Planning & Management в търга за предпроектното проучване на третия мост над Дунав при Русе – Гюргево. Българо-японското обединение беше сред общо 11 международни кандидати в процедурата. Впоследствие за изпълнител беше избрана Egis Romania, която трябва да определи оптималното местоположение и техническо решение за новия пътен и железопътен мост, довеждащата инфраструктура и прогнозната стойност на бъдещото строителство. Самото изграждане на съоръжението обаче предстои на следващ етап, след приключването на проучванията и осигуряването на финансиране.

Това оставя отворена възможността при бъдещите процедури за реалното строителство отново да се появят международни обединения, включително с българско и японско участие. Към момента обаче няма обявена процедура или заявено конкретно българо-японско партньорство за строителството на моста.

Конкурентни предимства

Суми и Донев подчертаха дълбоката връзка и история между двете държави и потвърдиха възможностите за разширяване на търговските и икономическите връзки, които се развиват в области като електрониката, изкуствения интелект и високите технологии.

Желанието и амбицията на България е японските инвестиции да станат още повече, защото имаме конкурентни предимства сред страните от Югоизточна Европа, не само като ресурс, но и като хора“, заяви министър Донев.

Публично-частните партньорства – начин за свиване на дефицита

В отговор на предложението за инфраструктурно сътрудничество Донев прие протегнатата ръка и посочи, че именно публично-частните партньорства са един от начините за намаляване на държавния дефицит, което е сред големите предизвикателства пред правителството в момента.

Той даде заявка държавата да надгради ангажиментите, поети по време на посещението на Румен Радев в качеството му на президент през 2025 г. в Япония, когато двете страни подписаха декларация за стратегическо партньорство.

https://www.economic.bg/bg/a/view/japonskijat-biznes-iska-da-stroi-pytishta-i-mostove-v-bylgarija

money.bg – И рециклиращият бизнес, и електроиндустрията с критики към новите екотакси

Публикувана: 24.08.2026 15:05

Новите промени в Наредбата за държавните продуктови такси за електрическо и електронно оборудване вече са публикувани за обществено обсъждане и текстовете станаха обект на критики от различни заинтересовани страни – както от рециклиращия бизнес, така и от електроиндустрията. Двете позиции на браншови организации се разминават сериозно в начина, по който възприемат наредбата, но общото е едно – виждат в нея аспекти, които се разминават с бизнес реалностите по начин, който може да има реални икономически последици. За какво става дума Правилата са специфични, но в крайна сметка засягат всеки потребител, защото влияят на цената, която той плаща за даден уред. По закон когато дадена фирма пуска електрическо или електронно оборудване на пазара, тя има три варианта: Повечето компании избираха втория вариант, докато през миналото лято не стана ясно, че три от четирите лицензирани оползотворяващи организации са вдигнали цените си в пъти. Тъй като се плаща на база теглото на уреда, при по-тежките това означаваше осезаема промяна. Бяха засегнати десетки продуктови категории. По-евтини електроуреди или риск за стотици милиони евро: Какво се случва с екотаксите Проект на наредба прави ПУДООС по-евтин вариант от частните оползотворяващи организации, има ли обаче скрит проблем? Бизнесът реагира остро и, на фона на съмнения за координирани действия за напомпване на инфлацията на входа на еврозоната и започнала проверка от Комисията за защита на конкуренцията, поиска намеса от държавата. Така стигаме до промените в наредбата, по които се работи още от пролетта. Те предвиждат драстично намаляване на таксите на ПУДООС с цел така да се повлияе и на частните оператори. Контра Вчера в пространна позиция от Българската асоциация по рециклиране (БАР) се обявиха категорично против намаляването на продуктовите такси за електрическо и електронно оборудване. Според организацията има “сериозен риск от финансово обезкървяване и дестабилизиране на системата за управление на отпадъците от електрическо и електронно оборудване (ИУЕЕО)”. Според БАР говорим за 400-500% намаляване на таксите “без никаква реална оценка за екологичните последици, финансовата устойчивост на системата и риска за държавния бюджет”. “Подобно административно сриване лишава от ресурс преработвателите и застрашава от пълно спиране събирането на над 130 000 тона отпадъци от електрическо и електронно оборудване годишно, само за да се обслужат лобистките интереси на група вносители на битова техника”, пишат от рециклиращите компании. Те отбелязват, че продуктовите такси са определени преди 17 години и, с оглед натрупаните над 78% инфлация от 2008 г. до момента “логично и необходимо е размерът им да бъде съобразен с реалните разходи и с инфлацията, а не да бъде драстично намаляван”. Атакувана са методиката и обосновката ѝ, като се твърди, че “екологичната политика се определя от чуждестранни асоциации”. “Продуктовата такса представлява минимален дял от крайната цена на електроуредите – в много случаи под 1%. Намаляването на таксата с няколко евро не гарантира, че тази разлика ще бъде прехвърлена към потребителя”, твърдят от БАР. В същото време те прогнозират, че евентуален срив на системата може да доведе до 600 милиона евро глоби от Европейския съюз, който от 2028 г. ще събира по 2 евро за всеки килограм несъбрани отпадъци от електрическо и електронно оборудване. А батериите? Българската асоциация по електротехника и електроника (БАСЕЛ), която беше сред първите, оплакали се от поскъпването при частните рециклиращи оператори, по принцип подкрепя новите правила за екотаксите, но вижда определени слабости в тях. На първо място е запазването на високата продуктова такса от 2,81 евро за килограм индустриални батерии за съхранение на електроенергия – 14 пъти по-високо ниво спрямо Румъния, където се плащат €0,20/кг. Брюксел налива €1,5 милиарда в европейската индустрия за батерии Ще се справи ли Европа с конкуренцията? БАСЕЛ предлага отделна такса за стационарни индустриални литиево-йонни батерии от €0,30/кг, като тя трябва да се начислява само върху реалното тегло на батерийните клетки и модули, а не върху цялата съпътстваща инфраструктура. Втори проблем са фирмите, които не декларират или не внасят дължимите такси за оборудване. От асоциацията настояват за механизъм, който да позволява проверки на РИОСВ по сигнали.

https://money.bg/economics/i-retsiklirashtiyat-biznes-i-elektroindustriyata-s-kritiki-kam-novite-ekotaksi.html