Стремежът на Европейския съюз за изграждане на по-интегрирана електроенергийна мрежа се сблъсква с все по-познато препятствие – геополитиката. Големият морски интерконектор (GSI), проект на стойност 1,9 милиарда евро, предназначен да свърже електрическите мрежи на Гърция, Кипър и Израел, претърпя многократни забавяния, тъй като морските спорове в Източното Средиземноморие усложняват работата по политически чувствителните участъци от маршрута, предава Евронюз.
За Брюксел залозите надхвърлят просто един-единствен инфраструктурен проект, тъй като подводният кабел с дължина около 1200 километра би сложил край на статута на Кипър като единствената държава членка на ЕС без електроенергийна връзка с по-широката мрежа на блока.
Проектът също така би засилил регионалната енергийна сигурност и потенциално би позволил по-голямо използване на възобновяема енергия, като за Кипър това ще означава и по-ниски сметки за електроенергия.
Европейската комисия вече е отделила 657 милиона евро за проекта и го е определила като стратегически проект, тъй като ЕС се стреми да ремонтира остаряващите си електрически мрежи и да поеме бързо нарастващите обеми чиста енергия.
Но GSI сега е изправен пред комбинация от геополитически, финансови и търговски препятствия, илюстриращи трудността пред реализирането на амбицията на Брюксел за по-свързана европейска енергийна система.
Европейски енергиен проект, попаднал в регионален спор
Най-непосредственото геополитическо предизвикателство идва от Турция, чиито конкуриращи се претенции за морска юрисдикция се припокриват с предложения кабелен маршрут.
GSI ще преминава през водите южно и източно от гръцките острови Крит и Касос, където Гърция твърди, че има суверенни права върху континенталния си шелф и изключителна икономическа зона съгласно Конвенцията на ООН по морско право.
Турция, която не е страна по конвенцията, оспорва тълкуването на Гърция, като твърди, че островите не трябва автоматично да генерират морски зони, когато претенциите им се припокриват с континенталния шелф на континента.
Спорът вече има практически последици за проекта. През 2024 г. гръцките власти забавиха части от програмата за офшорни проучвания, след като турски военноморски кораби бяха разположени в райони, където се очакваше да действат изследователски кораби. Въпреки че не се стигна до пряка конфронтация, тези действия подчертаха рисковете за инфраструктурните проекти, пресичащи оспорвани морски зони.
Клаус Додс, професор по геополитика и декан на факултета в университета Мидълсекс в Лондон, заяви, че Турция разглежда GSI като оспорващ морските граници и изключителните икономически зони, претендирани от Гърция и Кипър.
„GSI, ако бъде завършен, е повече от кабел за пренос на енергия. Проектът би демонстрирал тясно сътрудничество между Гърция, Кипър и Израел – геополитическа комбинация, която Анкара гледа с подозрение“, смята Додс.
Турция има собствена визия за енергийна свързаност
Според Додс Анкара би предпочела да развие конкурентна подводна електроенергийна връзка между Турция и Севернокипърската турска република, отцепническа държава, призната само от Турция.
Европейската комисия обаче ясно заяви, че GSI е единственият проект, който тя подкрепя политически и финансово, за да се сложи край на електроенергийната изолация на Кипър, което отразява по-широка борба за бъдещето на Източното Средиземноморие.
„ЕС има стратегически интерес от стабилна и сигурна среда в Източното Средиземноморие и остава ангажиран да защитава своите интереси и тези на своите държави членки, както и да поддържа регионалната стабилност“, заяви говорител на Комисията.
Доктрината на Турция „Синя родина“ поставя силен акцент върху морските претенции и суверенните права на Анкара в региона, докато по-тясното сътрудничество между Гърция, Кипър и Израел добавя още един слой към съперничеството.
След падането на режима на Башар Асад в Сирия през декември 2024 г., Турция и Израел все повече се възприемат взаимно като заплаха за националната сигурност, според Хашим Текинеш, политически изследовател в Института за дипломация и икономика.
На този фон нарастващото сближаване между Гърция и Израел допълнително засилва опасенията на Анкара. Текинеш казва, че Турция разглежда засилващите се отношения между Гърция и Израел като потенциален опит да я обгради и изолира.
Той също така твърди, че Анкара може да разглежда завършването на GSI като загуба както на геополитически лост, така и на икономически възможности, особено защото Турция се стреми да се позиционира като енергиен мост между Европа, Близкия изток и други региони.
Брюксел се опитва да запази проекта в правилната посока
За ЕС предизвикателството не е просто как да се изгради кабел през Средиземно море, а как да се придвижи напред стратегически енергиен проект в един от най-оспорваните морски региони на Европа.
Комисарят по енергетика Дан Йоргенсен подчерта значението на международното право и мултилатерализма за поддържане на стабилна среда в Източното Средиземноморие и за развиване на отношения на сътрудничество между ЕС и Турция.
Комисията също така предупреди срещу турските планове за отделна подводна връзка между Кипър и Северен Кипър.
Междувременно Турция подготвя ревизирана морска доктрина. Анкара обяви през май, че възнамерява да трансформира морската си доктрина в закон, въпреки че парламентарното разглеждане впоследствие беше отложено до октомври.
Проблем с финансирането
Турция обаче е само една от пречките пред проекта. Гърция и Кипър също се борят от години да се споразумеят как да се финансира многомилиардният междусистемен електропровод и как разходите му в крайна сметка да бъдат възстановени от потребителите на електроенергия.
Съгласно последното споразумение и в допълнение към милионите еврофинансиране от ЕС, се очакваше Кипър да покрие 63% от разходите, около 786 милиона евро, докато Гърция щеше да покрие 37%, или приблизително 460 милиона евро.
Гърция обаче твърди, че Кипър – като основен бенефициент и последният изолиран пазар на електроенергия в ЕС – трябва да поеме по-голям дял от финансовата тежест. Междувременно Кипър поиска гаранции, че потребителите няма да бъдат оставени да поемат високи разходи, преди кабелът да заработи.
През април Атина и Никозия поискаха от Европейската инвестиционна банка да прегледа жизнеспособността на проекта, прогнозите за разходите и интеграцията му в пазара на електроенергия. Ако ЕИБ заключи, че първоначалната оценка от 1,9 милиарда евро се е увеличила, то тогава може да се търси допълнително финансиране или инвеститори.





